гр. Велико Търново, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря С.Ф. и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното
от съдия Данаилова касационно НАХД № 10137/2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 260013 от 19.02.2021г. по НАХД № 358/2020г. по описа на Районен съд
Свищов е потвърдено Наказателно
постановление № 04-2570/21.09.2020г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА, с което на В.Л.Д.,***, е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500лв. на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1
от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата са отнети 1бр.
лодка 1-6,5, СВ 1721, с № на корпус BGLST13E01283; 1бр. двигател, марка
„Хонда" 20, с № *** и 3 бр. хрилни мрежи с дължина по 100м., дълбочина на
газене - на 2,4 м. и око 0,70 мм.
В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от В.Л.Д.,***,
с адрес за призоваване *** Х.С.Т.,***, с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като
неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи,
че съдът не е обсъдил в пълнота събраните доказателства и е извел
незаконосъобразни и неправилни изводи. С допълнение към жалбата, чрез *** Й.
доразвива съображенията в нея с аргументи за наличие на съществени нарушения на
императивни разпоредби на чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ар. 1, г. 5 от ЗАНН
относно липса на ясно, пълно и конкретно описание на нарушението, ползвания
риболовен уред и данни за присътвието на друго лице. Нямало яснота относно
документа, за който се твърди, че жалбоподателя не разполага. Налице била неточност в НП, която не е обсъдена от
съда относно удостоверението за придобито право, като е посочено, че то е за
стопански риболов. Позовава се на неточности в акта и констативния протокол, а
именно неизписване на ал. 1 от чл. 17 и за дописване на това обстоятелство в НП.
В обстоятелствената част на НП били описани действия на Д., които не са описани
в АУАН. Не се установявало извършването на риболов по смисъла на ЗРА, т. е.
осъществяване на изпълнително деяние. Решението счита за неправилно и в частта,
с която е потвърдено НП за отнемането на вещите в полза на държавата. Не била
съобразена разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗАНН, тъй като стойността на вещите
явно не съответствала на характера и тежестта на извършеното нарушение. По тези съображения моли решението да бъде отменено
и да се постанови друго, с което НП да се отмени. Претендира направените
разноски по делото.
Ответникът по касация – „Рибарство
и контрол – Централен Дунав“ гр.
Русе заема становище за неоснователност на жалбата в писмено
становище вх. № 2404/31.05.2021г. чрез ст. *** М.А.. Счита,
че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
постановено при правилно установена фактическа обстановка. Моли да бъде оставено
в сила.
Представителят на ВТОП дава становище
за неоснователност на касационната жалба. Споделя оплакванията в нея, че е
налице известна неточност в НП, която не е обсъдена от съда. Същата касае
удостоверението за придобито право, като е посочено, че то е за стопански
риболов, но с оглед уточнението, че се касае за конкретна година, намира, че
това не е съществено нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице и незаконосъобразност на НП. По отношение на посочените в
жалбата неточности в акта, а именно неизписване на ал. 1 от чл. 17 и за
дописване на това обстоятелство наказващият орган е приложил разпоредбата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. С оглед на тези съображения основателно съдът е приел,
че НП е законосъобразно и като го е потвърдил е издал правилно съдебно решение.
Предлага да бъде оставено в сила
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Свищовския
РС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото:
На
30.03.2020г., в 22:30 часа, на р. Дунав при р.км. 553, в местността „Гребна
база“ жалбоподателя извършава стопански риболов с лодка, 1-6,5 с номер СВ 1721,
с риболовни уреди 300м. хрилни мрежи, без удостоверение за право да извършва
стопански риболов в Черно море и р. Дунав за 2020г., с което е нарушил
разпоредбите на чл.17 от ЗРА. С акта свидетелите иззели : 1бр. лодка 1-6,5, с
външна маркировка: СВ 1721, с № на корпус BGLST13E01283; 1бр. двигател, марка
„Хонда“ 20, с № *** и 3 бр. хрилни мрежи по 100м., 2,4 м. и око 0,70 мм. Актът
бил подписан от жалбоподателя без възражения и му бил връчен.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
наказателното постановление, тъй като при извършената от съда проверка
на обжалваното НП е констатирал, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. За неоснователни са счетени
възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение,
поради нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Доколкото
администратинонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, то
опорочаването на констативния протокол не представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, с което да се наруши правото на защита на лицето. Не се
доказали безспорно и твърденията за дописване на акта. Съдът от
една страна е намерил, че такова дописване не е доказано, а от друга то същото
не е съществено нарушение на процесуалните правила и по никакъв начин не е
нарушило правото му на защита, след като АНО е описал словесно вмененото
нарушение. Съдът е счел, че по безспорен начин се установява нарушението,
нарушителят и неговата вина. Видно от показанията на актосъставителя Димитров и
св. Велев, жалбоподателят е установен на посоченото място – км. 553 на р. Дунав
на 30.03.2020г. в момент когато изважда от водата 300м. хрилни мрежи. Безспорно
е, стопанския риболов жалбоподателят е извършвал без да притежава удостоверение
за придобито право да извършва стопански риболов в Черно море и р. Дунав за
календарната 2020г. За ирелевантно е намерено обстоятелството дали
спътникът му е притежавал разрешително за стопански риболов или не, доколкото
не е доказано същият да е боравил с мрежите. Без значение е отчетено обстоятелството
дали има или не констатиран улов, тъй като такъв за осъществяване на риболов не
се изисква по смисъла на § 1, т. 28 във вр. с т. 26 от ДР на ЗРА - достатъчно е
поставянето на мрежата във водата. На нарушителя на основание чл. 90 ал. 1 от
ЗРА са отнети в полза на държавата уредите и средствата за незаконен риболов,
което се явява законосъобразно и правилно съгласно посочената разпоредба. Съдът е намерил
и, че в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
приложение.
Настоящият състав намира решението за правилно
по мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от
страните доводи и възражения. При
постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства,
за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е
установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в
жалбата, включително относно приложението на чл. 28 ЗАНН, като са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се
споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Неточността
в НП, относно удостоверението, което е следвало да притежава жалбоподателя с
оглед уточнението, че се касае за конкретна година, не е съществено нарушение,
довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере за какво
е уличено. Неизписването в АУАН на ал. 1 от чл. 17 и посочването на алинеята в
НП, наказващият орган е направил предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
доколкото са установени нарушението, нарушителя и неговата вина. Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в
акта и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени
и представени от касатора. В хода на съдебното следствие е установено безспорно
присъствието на друго лице в лодката, но въпреки това от страна на
жалбоподателя не е искан негов разпит пред РС, нито се твърди, че то, а не
жалбоподателя, е извършвало риболова.
Правилно съдът е приел за безспорно е
установено, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Дори воденият
от жалбоподателят свидетел Ивайло Веселинов също потвърждава, че на 30.03.2020г.
Д. е излязъл на риболов. Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за
липса на допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на
жалбоподателя. В АУАН, така и в НП административното нарушение е описано
достатъчно подробно и ясно. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава
възможност да бъде издадено НП и при нередовности в АУАН стига да се доказани
по нарушителя, нарушението и неговата вина, което в случая е сторено. АУАН е
бил предявен на нарушителя преди издаването на НП, поради което не е налице
нарушение, задължаващо наказващият орган да го върне на актосъставителя за
надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване.
Правилна е и преценката на районния съд, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Административното нарушение, което по своите елементи изпълва
състава на посоченото със санкционния акт не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, доколкото
по делото липсват смекчаващи отговорността обстоятелства. Доводите в
касационната жалба, че не са установени предишни нарушения на ЗРА не
обосновават наличието на "маловажен случай". Това обстоятелство,
обаче правилно е взето предвид от наказващият орган при определяне размера на
наложената глоба в предвидения от законодателя минимален размер по чл. 56,
ал. 1 от ЗРА от 1500 лева и същата е съобразена с изискванията на чл. 27
от ЗАНН. Съгласно чл.
27, ал. 5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под предвидения
най-нисък размер на наказанието глоба, поради което за съда не съществува
правна възможност да редуцира определения от наказващия орган размер на
наказанието, под законоустановения минимум.
По отношение на отнемането на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА следва да се
има предвид, че съотношението между ЗАНН и ЗРА е такова
между общ и специален закон, при което следва да се прилагат правилата на
специалния закон и едва при липса на такива - тези на общия закон. Разпоредбата
на чл.
90, ал. 1 ЗРА не препраща към тази на чл. 20 ЗАНН, а дава самостоятелна уредба на предпоставките за отнемане на вещите.
Текстът на закона е ясно формулиран и не дава основание за извод, според който
предпоставките за отнемането не са посочени изчерпателно и допълнителни такива
следва да се търсят в нормите на общия закон – ЗАНН. От разпоредбата на чл.
1, ал. 2, т. 1 ЗРА става ясно, че целите на закона, респективно обектът на
защита на административнонаказателните му норми, значително надхвърля
материалния субстрат на отделното административното нарушение. Именно затова
законодателят, чрез правилото на чл.
90, ал. 1 ЗРА е предвидил, че отнемането се постановява във всички случаи
на административно нарушение по посочените текстове. Тази правна регламентация
предписва императивно на АНО след налагането на административно наказание да се
произнесе за отнемане в полза на държавата на улова и средствата, послужили за
реализиране на нарушението, и то в условията на обвързана компетентност.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260013 от
19.02.2021г. по НАХД № 358/2020г. по описа на Районен съд Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.