Р Е Ш Е Н И Е
№166
гр.
Русе, 09.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 175 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от А.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. А.К., срещу Решение № 2211/23.12.2019
г., постановено по гр.д. № 4593/2019 г. по описа на районен съд Русе.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон, и необоснованост. Сочи се, че е неправилен
изводът на първостепенния съд, че за „Енерго-Про Продажби“АД е съществувало
законово основание за коригиране на сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, тъй
като не е имало действащи правила, по които това преизчисляване да се извърши.
Твърди се също така, че по делото не е
установено безспорно, че към момента на монтиране на СТИ показанията в скрития
регистър са били нулеви. Неустановен и точният момент, от който електромерът ,
настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия
в трета, върхова тарифа.
С въззивната жалба се иска обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи
предявеният иск. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се
подробни съображения относно обстоятелствата, при които е извършена проверката
и основанието за начисляване на процесното количество електроенергия.
По делото е постъпила и частна
жалба, подадена от А.Г.К., ЕГН **********, против Определение № 640/28.01.2020
г. по гр.д. № 4593/2019 г. по описа на РРС, III с-в, с което отхвърлена молбата на А.Г.К. за изменение на Решение №
2211/23.12.2019 г. по гр.д. № 4593/2019 г. на Русенски районен съд в частта за
разноските, като присъди на ответника полагащите се съобразно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноски
за един адвокат в размер на 552.70 лева. С частната жалба е направено искане за
отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде
изменено постановеното решение в частта разноските, като бъдат намалени от 1527
лв. до размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 552.70 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на частната жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, с който се
изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима и
като такава, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал.
1 от ГПК.
С обжалваното решение е отхвърлен
предявеният от А.Г.К. ***, ЕГН **********, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., иск за заплащане на сумата 4610.25 лева,
платена без основание по фактура № ********** от 08.07.2019 г., издадена за
периода 09.04.2018 г. -08.04.2019 г. за обект на потребление с клиентски номер
№ ********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Русе, ул. „Ген. Гурко“
№ 4, вх. А, ап. 30, с титуляр на
партидата А.Г.К..
Настоящата
въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното от фактическа
страна:
Страните не
спорят, а и по делото е установено, че А.Г.К. е потребител на електрическа
енергия за битови нужди, като ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение север“ АД – гр. Русе,
ул. „Ген. Гурко“ № 4, вх. А, ап. 30, с абонатен № **********
и кл. № **********.
Няма спор, че
страните са обвързани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Видно от представения по
делото Констативен протокол № 1701852 на 08.04.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „Енерго-Про Продажби“ АД са извършили
техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, при която СТИ
с фабричен № 1114021566100254 е демонтиран, показанията му са отразени в
протокола, а на негово място е монтиран друг с фабричен № 1127021804033228 с
нулеви начални показания в съответните регистри. Демонтираният електромер е предоставен
на Български институт по метрология, където е изготвена метрологична експертиза
на средството за измерване. Видно от представения за това Констативен протокол
№ 1202/25.06.2019 г., при извършена проверка на техническите изисквания е
установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клеменния блок на електромера, както и наличие на всички
необходими обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отчетено е наличие
на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 023606.148 кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът
съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на
техническите характеристики.
В резултат на
заключението на метрологичната експертиза, въззиваемото
дружество е извършило корекция на сметките на въззивника, като е съставило
Фактура № ********** от дата 08.07.2019 г., с която е начислило допълнително електрическа
енергия 23606 кВтч за периода от 09.04.2018 г. до 08.04.2019
г., за сумата от 4603.86 лева с ДДС.
За извършената
проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на количеството
потребена електрическа енергия, въззиваемото
дружество е уведомило въззивника, видно от приложените писма и обратна
разписка.
Видно от
представената касова бележка ищецът е заплатил процесната сума на дата
23.07.2019 г.
С отговора на
исковата молба са представени справка за потреблението на въззивника за периода от 02.06.2017 г. до 01.07.2019
г., извлечение за фактури и плащания, както и извлечение от сметка.
В хода на
първоинстанционното дело е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, от заключението на което се установява, че процесният електромер е
статичен еднофазен електромер, многотарифен, като са
активни и се визуализират регистрите 1.8.1, 1.8.2. За
регистри 1.8.3 и 1.8.4. е посочено, че не се визуализират, защото няма
определен времеви интервал през денонощието. В същото е констатирано неотчетена
електрическа енергия от 23606 кВтч, регистрирана от
тарифния регистър 1.8.3, който регистър не се визуализира на дисплея на
електромера. Вещото лице е посочило, че за да се отговори колко е пренесената
към абоната енергия за процесния период е необходимо да има отчет за регистрите
за дата 09.04.2018 г. В експертизата вещото лице е заключило, че СТИ не е
повредено и не е нарушена неговата функционалност. Извършено е препрограмиране
на тарифните планове, като е добавена трета тарифа.
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля Д.Ю. – служител в „Електроразпределение Север“
и участвал в извършената проверка. Свидетелят посочва, че се сеща за случая. С
колегите обикаляли произволно и при проверка на този електромер установили
наличието на ел. енергия в тарифа 1.8.3. и затова го демонтирали. Описва
процедурата при извършване на ежедневни проверки. В случая на проверката е
присъствал абоната и му е показано показанието на електромера и на лаптопа,
след което електромерът е демонтиран и поставен в безшевна торба.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
Въззинтата инстанция не споделя извода на първостепенния съд за
неоснователност на твърдението на ищеца за недължимост
на сумата от 4610.25 лв. по фактура № **********/08.07.2019 г.
За да начисли
процесната сума за доставена ел. енергия, въззиваемото
дружество се е позовало на разпоредбата на чл. 24 от Общите условия. Съгласно
ал. 1 от цитираната разпоредба, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД въз основа на
представени от „Електроразпределение Север” АД констативни протоколи и справки
за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период. В ал. 2 на същата разпоредба е
предвидено, че в тези случаи „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите
суми и в седем дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният
дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Правилата за преизчисление на количеството електрическа енергия от
оператора са били уредени от Правила за измерване на електрическата енергия
(ПИКЕЕ) на ДКЕВР, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 98 от
12.11.2013 г. и впоследствие отменени с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. (обн. - дв, бр. 15 от 2017 г.),
с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51. Впоследствие
с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г. са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 – 51), а на
30.04.2019 г. са влезли в сила нови ПИКЕЕ, издадени
от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. В случая проверката е
извършена в момент, в който не е имало действащи ПИКЕЕ. Нормата на чл.50 ПИКЕЕ
(отм.), послужила като основание за извършената корекция предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещи до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количеството ел.енергия като разлика между
отчетеното и преминалото количество ел.енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Видно от
представения по делото констативен протокол, съставен при извършване на
проверката на електромера, въззиваемият е присъствал
на извършената проверка и протоколът е съставен в негово присъствие.
Следователно дружеството е спазило съществуващия преди отмяната на ПИКЕЕ ред за
извършване на проверката и съставянето на констативен протокол. От доказателствата по делото обаче, не се
установява какви са показания на електромера в скритите регистри към момента на
монтажа, нито пък е установено дали през периода от датата на първоначалния
монтаж до датата на проверката е извършвано софтуерно отчитане и какви са били
показанията, поради което не бе установено, че констатираното количество
енергия, натрупано в тарифа 1.8.3. е преминало и потребено
през периода, за който е начислена електроенергията. В този смисъл е и
заключението на техническата експертиза, вещото лице по което посочва, че няма
информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Следователно,
от ангажираните в производството доказателства не се доказа по безспорен начин,
че ответникът е доставил на ищеца, респективно последният е потребил
електроенергия в отчетения след софтуерно прочитане размер по регистър 1.8.3.
След като ответникът не е провел пълно и главно доказване на факта, че ищецът е
потребил реално през спорния период отчетеното му
количество електроенергия, правилно е прието, че правото на едностранна
корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано в чл.50 от
ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество.
Следва да се
отчете, че законодателят е регламентирал две тарифи на отчитане на
електроенергията за битовия потребител – дневна и нощна, като това има
отношение към цената на електроенергията в зависимост от времето, в което е потребена. При едно отчитане на преминала електроенергия в
трета тарифа, без това да е видимо от потребителя и инкасатора на дисплея на
самия електромер, не би могло да се установи с точност периодът, през който е потребено това количество електроенергия. А този въпрос е
от значение, както с оглед разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), която
ограничава възможността операторът да коригира сметките до времето от допускане
на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година, а и
относно начина на определяне на цената, предвид различната такава за дневна и
нощна тарифа. Това е така, защото електроразпределителнто
дружество не може да начислява допълнително количество електроенергия, потребено за период по-дълъг от една година. Същевременно
дружеството е издало фактура за цялата отчетена електроенергия в този регистър
(без да е установило периода на потребление), като го е разпределила в рамките
на периода по чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), което е в противоречие със същата
разпоредба.
Наред
с изложеното съдът намира, че операторът на съответната мрежа следва да
осигурява на страната възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване, какъвто принцип е заложен в нормите на ЗЕ. Ето защо съдът
счита, че отчетът по скрит и недостъпен начин за потребителя регистър е в пряко
нарушение на тази разпоредба. След като невизуализираната тарифа подлежи на
разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговия
производител и лицензираното за ползване енергийно дружество, възможността на
абоната за контрол на показателите е възпрепятстван. Отделно от това липсата на
изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита по този начин не
е обвързващо за потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и
пряко противоречие с чл. 120, ал.4 от ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното
ел.напрежение, когато това е възможно.
Доколкото
цената на неправомерно начисленото допълнително количество електроенергия е
платена от ищеца, то същата се явява платена без основание.
С оглед изложените
мотиви съдът приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено
изцяло, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважен предявеният
иск, както и да се разреши отговорността за разноските.
Предвид изхода на
делото и отмяната обжалваното решение, частната жалба не следва да бъде
разглеждана поради отпадане на интереса от нейното предявяване.
При този изход на делото право на разноски има въззивната
страна, както за настоящата инстанция, така и за първоинстанционното
производство. При първоинстанционното разглеждане на делото ищецът е сторил
разноски в размер на 745 лева, а във въззивното производство в размер на 1073
лв., от които 93 лева – държавна такса и 980 лв. адвокатско възнаграждение. За
претендираното адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция е направено
своевременно възражение за прекомерност от насрещната страна, което се явява
основателно. Възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до минималния
размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид цената на иска, а именно до размера на 416.62 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.1 вр.
чл. 273 от ГПК, въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на въззивника сумата от 745 лева – разноски за първата
инстанция и сумата от 509.62 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ОТМЕНЯ
Решение № 2211/23.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4593/2019 г. по описа на районен съд Русе и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД ГПК „Енерго-Про Продажби” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс Г, ЕИК *********,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., да заплати на
А.Г.К. ***, ЕГН **********, сумата 4610.25 лева, платена без основание по
фактура № ********** от 08.07.2019 г., издадена за периода 09.04.2018 г.
-08.04.2019 г. за обект на потребление с клиентски номер № ********** и
абонатен № **********, находящ се в гр. Русе, ул. „Ген. Гурко“
№ 4, вх. А, ап. 30, с титуляр на
партидата А.Г.К..
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Енерго-Про Продажби” АД, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна тауърс Г, ЕИК
*********, да заплати на А.Г.К. ***, ЕГН **********, сумата 745 лева – разноски
за първата инстанция и сумата 509.62 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.