М О
Т И В И към Присъда № 1 от 03.01.2020
година по н.о.х дело №150 / 2019 по описа на Тервелски районен съд .
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт от 23.12.2019
година на Районна прокуратура гр. Добрич
- териториално отделение
Тервел , по бързо производство
№ 173 / 2019 година по описа на РУ Полиция , със следното обвинение:
срещу
подсъдимия Д.З.Г. с ЕГН-**********, роден на ***г***, жител и живущ ***,**************, е
предявено обвинение по чл.
343б, ал. 1 от НК ца това , че на 15.12.2019 г. в гр.Тервел, обл.Добрич по ул.
„Гео Милев“, управлявал МПС - л.а. „Сааб“, модел „9-3“ с рег. № ТХ 83-14 ХМ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,61 промила,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARDN - 0079, редовно тариран .
Районна
прокуратура гр. Добрич – ТО Тервел по делото се представлява от прокурор Ж.Ж..
В хода
на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Добрич –
районния прокурор Ж. Ж.
поддържа така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и
категоричен начин е изяснена фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен. По отношение
на индивидуализация на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при приложението на разпоредбата на чл. 55
ал. 1 т. 1 от НК
като на подсъдимия съдът да определи и наложи наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца , което наказание на основание
чл. 66 ал. 1 от Н НК
съдът да отложи изпълнението за срок от
три години , на основание чл.
55 ал. 3 от НК съдът да не налага на подсъдимия
наказание – глоба , както и
на основание чл. 343г във вр. с чл. 37 т.7 от НК , съдът да лиши подсъдимия от правото да
управлява моторно превозно
средство за срок от 7 месеца.
Подсъдимият Д.З.Г.
редовно призован се явява лично , като заявява в съдебно заседание ,че не желае да ползва адвокатска защита . Прави пред съда признание за стореното от него , като твърди , че не е преценил поемайки
управлението на автомобила , че
предната вечер до късно е бил с компания и
че е под въздействието на употребения от него.
На
дадената от съда последна дума подсъдимия Г. заяви
, че се разкайва за стореното . Твърди
,че е извършил деянието от лекомислие и неправилно преценка за състоянието си .
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства- писмените съдържащи се по БП
№173 / 2019 година по описа на РУ Полиция
гр. Тервел гласните –
показанията на разпитаните по делото
свидетели - Г.Л.Д. - на длъжност амтоконтрольор при СПП при ОДМВР гр.Добрич , без родствена връзка с
подсъдимия и В.Б.С.- на длъжност младши автоконтрольор при СПП при ОДМВР гр.Добрич - без родствена връзка с подсъдимия ,
становището на Районния прокурор , обяснението дадени от
подсъдимия по делото , като
прецени нормативната уредба
регулирааща престъпленията по транспорта и съобщенията
по НК , намира за установено следното :
От фактическа страна:
Не се
спори по делото , че подсъдимия Г. е правоспособен водач на моторно превозна
средство. Подсъдимият Г. притежава
Свидетелство за управление на моторно превозно средство издадено от ОД на МВР гр. Добрич - № ********* –
видно от
приложената по БП справка от сектор „ Пътна
полиция“ при ОД на МВР
Добрич .
На 15.12.2019
година в гр. Тервел , общ.
Тервел полицейските служители св. Св. Д.
и С. – двамата – служители на СПП при ОДМВР гр.Добрич по
предварително изготвен и
утвърден график
осъществявали дейност по
контрол относно спазване
разпоредбите на ЗДвП.
На същата дата около 10,00 часа
в района на ул. „ Гео Милев „
двамата свидетели предприели действия по
спиране за проверка на
водача на лек автомобил „ Сааб“ модел 9-3 с рег. № ТХ 83-14 ХМ . След
като преустановил движението на автомобила неговия водач
получил разпореждане да
представи документите си за самоличност,за правоуправление и тези
на управляваното от него моторно превозно средство . При проверката била установена от свидетелите самоличността
на лицето управляващо автомобила - настоящия
подсъдим . При проверката на
документите на автомобила
свидетелите Д. и Соафийски установили , че автомобила не е минал редовен годишен технически преглед
. Поведението на
подсъдимия създавало извесни
съмнения у свидетелите
и това ги мотивирало
да предприемат действия по тестване на
водача за наличие на алкохол в
издишания от него въздух.
Подсъдимия бил отведен до
сградата на РУ Полиция гр. Тервел , където свидетеля Д. извършил
тестването на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „
Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN – 0079 , като цифровата индикация на техническото средство отчела слев валидно извършената проба като
показател съдържание от 1,61
промиля алкохол в издишания
от провереното лице -
водача въздух.
На
подсъдимия било предложено
и вземане на кръвна проба необходима за изготвянето на химическа експетриза установяваща съдържанието на алкохол или
друго упойващо вещество, при което предложението е било обективирано в издаден талон
за изследване № 0003763 , по
който и подсъдимия саморъчно изписал ,че приема показанията на техническото средство . Видно от
писмено доказателство –
протокол за медицинско изследване
подсъдимия е бил отведен то
ФКМП гр. Тервел , като по същия подсъдимия изписал ,че отказва да даде кръв за
химичен анализ .
Предвид установеното
на подсъдимия Г.
свидетеля С. е съставил Акт за установяване на административно нарушение
от 15.12.2019
година – акт № 1377613 -за
установеуно нарушение на чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП и
адм. Нарушение по чл. 147 ал. 1
от ЗДвП . Акта е връчен на
водача. По съставения
АУАН водача е посочил че няма възражение . В обстоятелствената част на
акта полицейския служител-
свидетеля С. е описал фактическите обстоятелства свързани с
констатираното административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т.1 от ЗДвП.
По съставения на подсъдимия АУАН
е отразено , че като доказателства са иззети - свидетелство за управление на
моторно превозно средство и контролен
талон на водача .
По
делото е налице писмено
доказателства от което е видно ,
че подсъдимия Г. е бил
задържан в поделение на МВР- РУ Полиция гр. Тервел за срок от 24 часа .
От анализа
на доказателствата ,основателно
се приема от съда , че
подсъдимия Г. е осъществил състава на чл. 343б ал. 1 от НК
.
Така изяснената по делото фактическа обстановка съдът приема за установена от
анализа на доказателствата съдържащи се по БП № 173 / 2019
година по описа на РУ
Полиция гр. Тервел , показанията на
свидетелите и признанията на
фактическата обстановка от страна на подсъдимия .
От правна страна
по делото :
За възникване отговорността на дееца за предявено му обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК е необходимо да се установи, че е управлявал МПС с алкохолна
концентрация в кръвта си над 1.2 на хиляда, установена по надлежния ред, който
ред, според Наредба №1 от
19.07.2017 година за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, в сила
от 29.09.2017 година , се реализира посредством използване на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
В настоящия случай с направеното
признание от страна на
подсъдимия ,че приема показанията отчетени от
техническото средсдтво , отчитащо дсъдържание от 1,61
промила алкохол в издишания от
провереното лице - водача въздух , престъплението се явява доказано ,при спазен надлежен ред за установяване на
изискуемия от обективна страна елемент във връзка с наличието на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда.
Установеното
наличие на алкохолна концентрация над 1.2 на
хиляда,при
водач , който управлява МПС е основание за ангажиране
отговорността на пияния водач по чл. 343б НК ал. 1 от НК .
Всички доказателства, разгледани по отделно
и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
От обективна страна:
Обект на престъплението по чл.343б ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с транспортната дейност. Предмет на престъплението
са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от
действия по нарушаване на разпоредбите, залегнали в Закона за движение по
пътищата и настъпването в резултат на тях обществено опасни последици.
Изпълнителното деяние на това
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, което е от категорията на формалните
престъпления е довършено.
От субективна страна:
Деянието е осъществено при форма на вина с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.
1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият Г. , със снета по делото самоличност е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението. Същевременно е съзнавал неправомерността на
поведението си, но не е искал да
предотврати последиците от него.
Като причина за извършване на деянието съдът отчита незачитането от страна на подсъдимия на
правните норми регламентиращи обществените
отношения, свързани с разпоредбите по Закона за движение по пътищата, не на последно място лекомислие и липса на правилна преценка
от страна на водача -
подсъдимия за състоянието си , след една вечер с
употреба на значително количество алкохол .
Предвид изложеното, съдът приема, че употребата на алкохол в кръвта на
подсъдимия Г. е била установена по надлежния ред съгласно
изискванията на Наредба №1 от
19.07.2017 година за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, в сила
от 29.09.2017 година.
Пияното състояние е съставомерна последица от концентрация на алкохол в
организма на дееца към момента на извършването на инкриминираното деяние.
При така установеното съдът намери, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление
по чл.343б ал.1 от НК, тъй като е управлявал МПС след употреба на алкохол, с
концентрация в кръвта си над допустимите 1,2 промила.
По делото няма противоречия между
доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме
описаната фактическа обстановка.
Значителни отегчаващи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав не установи .
Смекчаващо
отговорността обстоятелство – съдът установи съдействие от
страна на подсъдимия по дирене на
обективната истина и искрено разкаяние
пред съда.
Причините за
извършване на деянието съдът намира в
обстоятелството,че подсъдимия не спазва
разпорежбите на ЗДвП .
Съгласно нормата на чл. 78а ал. 7 от НК, не се
прилагат алинеи 1-5 на същата разпоредба, ако деецът е бил в пияно състояние. В
Наказателния кодекс не е дадено легално определение на понятието „пияно
състояние”. С Постановление №1/17.01.1983 год. по н.д. №8/82 год. на Пленума на
Върховния съд се приема, че водачът на МПС е в пияно състояние, когато в кръвта
му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на хиляда. Пленумът възприема
становището, че при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не
е свързана с външни белези на опиване, психофизиологическото състояние на
водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно
средство. Понятието „пияно състояние” е включено в императивната разпоредба на
чл. 78а ал. 6 от НК със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75/12.09.2006 год., в сила от
13.10.2006 год. и е основание, изключващо приложимостта на чл. 78а НК за
престъпленията по чл. 343б ал. 1 НК. В този смисъл е Тълкувателно решение №2 от
29.11.2007 год. на ВКС по тълк. н. д. №2/2007 год., ОСНК, а именно, че при
наличието на ограничението по чл. 78а ал. 6 от НК (ДВ, бр. 75/2006 год.) –
„деецът е бил в пияно състояние”, институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за
престъпленията по чл. 343б ал. 1 НК и когато законовите предпоставки в чл. 78а
ал. 1-5 НК са налице.
Налага се изводът, че подс. Д.З.Г. е бил в пияно състояние по време на извършване на деянието, поради
което не са налице всички предпоставки по чл.78а НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на глава ХХVІІІ НПК (чл. 375 и сл. НПК) за извършеното престъпление.
Подсъдимия
Г. видно от
справка за съдимост рег. № С-225 от 16.12.2019 година
не е осъждан .
Относно наказанието на подсъдимия:
От обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал действия с механизмите и приборите на посоченото
но обв. Акт МПС, като тези действия са били свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, предвид на което съобразно
разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., същият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сааб“, модел „9-3“ с рег. № ТХ 83-14 ХМ .
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че същият е управлявал посоченото МПС с концентрация на
алкохол в кръвта 1.61 промила на хиляда,
която е установена по надлежния ред.
Надлежният ред е предписан именно в
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества.
В съответствие с разпоредбите посочената
наредба концентрацията на алкохола в
кръвта на подсъдимия Г. е установена с техническо средство – „ Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN – 0079- преминал през
периодична проверка на валидност .
Поради отчетена концентрация на алкохола в
кръвта над 1,2 промила, на подсъдимия
е съставен АУАН, като му е
издаден Талон за изследване по образец съгласно приложение № 1 към чл. 3 ал.2
от Наредбата. И в двата документа е вписана концентрацията на алкохола в кръвта
на подсъдимия.
От приобщените по делото гласни
доказателства, а именно разпитите на свидетелите Д. и С. ,
се установи, че на подсъдимия е била предоставена възможност собственоръчно да впише в талона за изследване
дали приема показанията на техническото средство. Същият е подписал талона, по който и е отразил ,че приема показанията на тенхическото средство .
Незамисимо от
това и с оглед осигуряване пълната възможност за
реализиране на предвидените в Наредбата права, а именно – установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия чрез медицинско изследване,
полицейските служители правилно, на основание чл. 7 ал.1 от Наредбата, са
отвели подсъдимия в дежурното лечебно заведение – ФСМП
Тервел . Там в
протокол подписан в
качеството на свидетел служител
на центъра – Веселина Станвока
Никорлова подсъдимия отново прави отказ да му бъде взета кръв за химичен
анализ. Подсъдимият Г. е отказал да предостави кръвна проба за
изследване, което обстоятелство е надлежно отразено с негов личен подпис в лист за преглед на пациент, респ. на
основание чл. 6 ал.9 от Наредбата правилно наличната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия е установена въз основа на показанията на техническото
средство. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 6 ал.9 от Наредбата е
императивна и намира приложение всякога, когато е налице отказ на водача да
даде кръв за изследване .
В тази хипотеза, защитата на подсъдимия
срещу показанията на техническото средство е била именно чрез предоставяне на
кръвна проба за медицинско изследване. Доколкото същият изрично е отказал, то
несъмнено следва да се приеме с оглед разпоредбата на чл. 6 ал.9 от Наредбата,
че концентрацията на алкохол в кръвта му при управлението на процесното МПС е
именно 1.61 промила на хиляда, каквато стойност е отразена от техническото
средство.
По изложените съображения
подсъдимият К.И.И. съгласно чл.303 ал.2 от НПК беше признат за виновен за
извършеното от него престъпление по чл. 343б ал. 1 НК.
За извършеното от подсъдимия Д.З.Г. престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, се
предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ до една до три години,
„глоба“ в размер от 200 до 1000
лева, и на основание чл. 343г НК „лишаване от право да упражнява определена
професия или дейност“.
Съдът намери, че дейнието е
извършено от подсъдимия при
превес на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, ясно отчетено съдействие от страна
на подсъдимия за разкриването на
обективната истина ,младостта на подсъмимия и
искренооу му разкаяние и съдът
приема , че назказанието на подсъдимия
следва да бъде
определено при приложението на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК .
При определяне на конкретния размер на
наказанието, което трябва да се наложи за извършеното от подсъдимия Г. престъпление, настоящият съдебен състав отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства посочените по - горе , като от друга страна като отегчаващо обстоятелство съдът отчете
стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия .
Поради изложените съображения
според съдебния състав
наказанието на подсъдимия Г. следва да
бъде определено при превес на многобройни смекчаващи обстоятелства .
На подсъдимия Д. Здравко в Г. със снета
по делото самоличност на
основание чл.343б, ал.1 от НК във вр. с
чл. 55,ал.1,т.1 от НК, съдът налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
5/пет/ месеца.
Съдът
отчитайки , че подсъдимия не е осъждан , че определеното му наказание
е в размер
под три години лищаване от свобада намира , че следва приложение да намери разпоредбата на чл. 66 ал. 1
от НК , като така наложеното
наказание бъде отложено за изпълнение
за определен от съда срок – три
години
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/години.
На
основание чл.55, ал.3 от НК, съдът не налага на подсъдимия наказание глоба.
На осн.чл.59, ал.1 от НК съдът приспада
времето през което подсъдимият е бил
задържан в поделение на РУ за
срок от едно денонощие.
На
основание чл.343г във вр. чл.37 т.7 от НК, подсъдимият Д.З.Г. с ЕГН-**********
със снета по горе самоличност от правото да управлява моторно превозно средство
за срок от 7/седем/ месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК приспада времето,
през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право по
административен, считано от 15.12.2019г. до влизане в сила на присъдата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Доколкото подсъдимият Г. бе признат за виновен за вмененото му
престъпление по чл. 343б ал.1 НК, на основание чл. 189 ал.3 НПК същият бе
осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Тервел , в полза на бюджета на
съдебната власт и извършените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 45,00 лева- представляващи
разноски - пътни и
дневни за свидетели.
Така определеното на подсъдимия Г. наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и
върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК.
Водим
от гореизложеното съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия :