Р Е Ш Е Н И Е
№ 1864
19.07.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Зинаида Монева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 1526 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. №
7928/20.02.2019 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р. Р, със
съдебен адрес:***, офис 4, срещу А.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 830,49
лева, от които: 685,38 лева,
представляваща главница по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
кредитор и длъжника – кредитополучател, Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX-14297119/23.12.2016 г. за периода от 05.08.2017 г. до
05.01.2019 г., по отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост от дата 05.09.2017 г.; 85,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2017
г. до 05.01.2019 г., по отношение на която на основание чл. 5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 05.09.2017 г.; 59,49 лева – обезщетение за забава за
периода от 06.09.2017 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както
и законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до
изплащането ѝ, като вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са
прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., съгласно приложение № 1 към него от
16.01.2018 г., и за тях е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5724/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото производство.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства и направено е доказателствено искане за
прилагане към делото ч.гр.д. № 5724/2018 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по
чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника А.М.Г., ЕГН **********,
с който иска се оспорва по основание и размер със съображения за
незаконосъобразно цедиране на вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в
противоречие на чл. 26 от ЗПК и договорните клаузи на Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-14297119/23.12.2016 г., както и предвид нередовно
уведомяване на ответника за цедиране на процесните вземания. Възразява се срещу
представителната власт н на лицата, подписали договора за цесия и уведомлението
за цесия и на техните упълномощители. Излагат се доводи за нищожност на
договора за кредит, поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Оспорва се искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество чрез
процесуален представител, поддържа исковата молба и моли за уважаването
ѝ. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява в проведено по делото открито
съдебно заседание.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и
сл. от ЗЗД.
По заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против А.М.Г. за
исковата сума по ч.гр.дело № 5724/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас,
приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 10.01.2019 г., на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника,
предвид прието възражение по чл. 423 от ГПК и депозирано в срок възражение
срещу заповедта по чл. 414 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен
интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същият е
допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното
разпореждане.
Приети като доказателства по делото са Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CREX-14297119/23.12.2016 г., ведно с условията при които е
сключен, между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД /заличен търговец понастоящем/
и А.М.Г., от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали
съгласие за предоставяне на потребителски кредит на ответника в размер на
сумата от 820,90 лева, който се усвоява чрез плащане от страна на кредитора и
за сметка на кредитополучателя на дължимо и платимо вземане на „Технополис
България“ ЕАД. Ответникът се е задължил да изплати кредита на 24 броя равни
погасителни вноски, всяка в размер на 44,05 лева, в периода 05.03.2017 г. – 05.01.2019
г. и съгласно инкорпориран в договора погасителен план. Съгласно
договореностите на страните общият размер на задълженията за ответника по
договора възлиза на сумата от 1807,20 лева, в която са включени първоначална
вноска от 750 лева, отпуснатия кредит от 820,90 лева, ведно със застрахователна
премия от 71,90 лева, договорна лихва в размер на 24,70 % и годишен процент на
разходите от 27,71 %. С клаузата на т. 3 от условията по договора е предвидено
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение, в случай
че кредитополучателят не е заплатил две или повече месечни вноски, като
кредитодателят не е задължен да уведомява кредитополучателя за това
обстоятелство.
По делото са приети
писмени доказателства /л. 13-22 от делото/, удостоверяващи условията при които
на ответника е предоставена застраховка по пакет „ Защита на плащанията“,
премията по която е включена в задълженията по договора за потребителски
кредит.
В приложение на
исковата молба са представени и приети стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, уведомително писмо, декларация
за предоставяне на лични данни.
Представен е Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен
между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /заличен търговец понастоящем/ и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, писмено
потвърждение, допълнително споразумение към договора от 21.08.2017 г. и Приложение № 1/16.01.2018
г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” АД към ответника А.М.Г. по кредит № CREX-14297119, е било прехвърлено
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Приложено е и пълномощно, по силата на
което “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД., с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно договорите
от 27.07.2017 г. вземания, както и за
уведомлението на „АСВ“ ООД до длъжника А.М.Г..
По делото е прието за
връчване на ответника уведомително писмо за цедиране вземанията на
първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, изходящо от
представител на ищеца-цесионер - „АСВ“ ЕАД. Видно от приложени от ищеца известие
за доставяне и обрана разписка /л. 43-44/, уведомлението за цедиране на
процесните вземания не е достигнало до ответника преди образуване на настоящото
производство и подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
От приетото по делото
и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че след сключване на процесния договор за кредит от 23.12.2016 г.,
от страна на първоначалния кредитор - “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, на
ответника е отпуснат кредит в размер от 820,90 лева. Експертът е дал
заключение, че общия размер на останалите задълженията по процесния
договор възлизат на 771 лева, като в тях
се включват 685,38 – главница и 85,62 лева – договорна лихва; като била
начислена и лихва за периода 06.09.2017 г. -01.07.2018 г. в размер на 59,49
лева. Посочено е, че ответникът към 16.01.2018 г. е внесъл по кредита сумата от
286,20 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
От обсъдените по-горе
писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на цесионер,
и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството на цедент, е сключен валиден
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и
приложение № 1/16.01.2018 г., с които е прехвърлено вземането на цедента към
ответника по договор за кредит № CREX-14297119.
С цесията кредиторът
прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и
вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие
между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение
на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава,
че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия
случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на
чл. 36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя
според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното,
установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Не на последно място, в производството по чл.
410 от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя,
не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а
единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да
бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на
ответника особен представител. В този смисъл неоснователни се явяват
възраженията на ответника за ненадлежното му уведомяване за сключения договор
за цесия. Що се касая до релевираните възражения за цедиране вземанията по
процесния кредит в нарушение на забраната по чл. 26, ал. 1 от ЗПК, съдът намира
същите за неоснователни, доколкото съгласно клаузата по т. 23 от двустранно
разписаните и неоспорени условия по договора, тази възможност е уредена между
първоначалните страни по кредита.
Безспорно е между
страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CREX-14297119/23.12.2016 г., ведно с условията при които е сключен
между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в
размер на 820,90 лева чрез плащане към трето лице, както и да заплати дължима
от заемателя застрахователна премия от 71,90 лева.
Страните не спорят, че
сумата от 749 лева е била заплатена от името на ответника на „Технополис
България“ ЕАД, като остатъкът от главницата по кредита се формира от 71,90 лева
– застрахователна премия по сключен договор за застраховка, поради което и за ответника
е възникнало задължение да погаси задълженията, съгласно разписания в договора
погасителен план. Вещото лице по приетата без възражения на страните експертиза
е установило, че ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 286,20
лева към 16.01.2018 г.
Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Разпоредбата на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако
горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не
се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за
кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия съдебен състав
представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че договорът
не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него договорни
лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната стойност, като
общият размер на задължението на ответника е посочен без да могат да се
установят включените по стойност компоненти в него. Тези съществени елементи от
договора се установиха в хода на процеса едва с приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на изложеното е безпредметно да се
изследва дали е налице твърдяната от ответната страна недействителност на
отделни клаузи на договора.
Предвид така
установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от
експертното заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ
размер от 286,20 лева, то следва да се приеме, че с тази сума е погасено част
от задължението за главница от 820,90 лева, съответно неплатена към 12.01.2018
г. е останала главница в размер на 534,70 лева.
Що се касае до
включената в размера на договорната главница застрахователна премия в размер от
71,90 лева, съдът намира, че твърденията на ищеца за нейната дължимост останаха
недоказани по делото. Видно от процесния недействителен договор и сертификат
към него /л. 14 от делото/, страните са се договорили застрахователната премия
да бъде заплатена от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД на застрахователния
агент „Директ Сървисис“ ЕАД, след което възстановена от ответника, като част от
стойността на договорените погасителни вноски по кредита. В този ред на мисли,
безспорно се установява, че сумата от 71,90 лева не е включена в чистата
стойност на получения от ответника кредит, предвид което и не е дължима от него
на основание чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното
искът за установяване съществуването на задължение от 685,38 лева - главница се
явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 462,80 лева
/след приспадане на заплатената от ответника сума от 286,90 лева и изваждане на
застрахователната премия от 71,90 лева/ , ведно с исканата законна лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.08.2018 г.
до окончателното изплащане. Над размера от 462,80 лева до претендирания размер
от 685,38 лева претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли, както
и исковете за договорна лихва в размер на 85,62 лева и обезщетение за забава за
периода от 06.09.2017 г. до депозиране на заявлението в размер на 59,49 лева.
На ищеца следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от претенциите и
представените доказателства за извършването им в размер на 221,20 лева по
настоящото дело /вкл. юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, определено от
съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,
ал. 2 от НЗПП/ и 42 лева - по заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99
от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД, в
отношенията между страните, че А.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р. Д. Р, със съдебен
адрес:***, офис 4, следната сума: сумата от 462,80
/четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет
стотинки/ лева - главница по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД – кредитор и ответника – кредитополучател, Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CREX-14297119/23.12.2016 г., вземанията по който са
прехвърлени съгласно Приложение № 1/16.01.2018 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до
окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за горницата над 462,80 лева до целия търсен размер от 685,38
/шестстотин осемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ лева, както и
претенциите за 85,62 /осемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.01.2019 г., по
отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост от дата 05.09.2017 г.; и 59,49 /петдесет и девет лева и четиридесет
и девет стотинки/ лева – обезщетение
за забава за периода от 06.09.2017 г. до депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2986/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 5724/2018 г. по описа на РС - Бургас,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН **********,
да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 221,20 /двеста двадесет и един лева и двадесет
стотинки/ лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело и
сумата от 42 /четиридесет и два/ лева, представляваща направени разноски по
ч.гр.д. № 5724/2018 г. по описа на РС - Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Сияна
Димитрова
Вярнос оригинала: З.М.