Решение по дело №874/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от П. на Управителния съвет, чрез упълномощен представител, против Решение № 270 от 09.04.2024 г., постановено по АНД № 667/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АПИ към МРРБ.

Жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да потвърди електронния фиш. Посочва, че приложимите правни норми са неправилно тълкувани, правилно е приложена относимата процедура. Не ангажира допълнителни доказателства.

В съдебно заседание, за касатора, редовно призован, се явява юрисконсулт М., която поддържа касационната жалба. Иска да бъде отменено решението и потвърден електронният фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Не ангажира доказателства.

Ответникът „Транс ликуидс“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор на касационната жалба от процесуален представител, в който се аргументира становище за липса на основание за издаване на електронен фиш за това нарушение, поради което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита жалбата за неснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АПИ към МРРБ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „Транс ликуидс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

За да постанови това решение съдът е приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е установено нарушение извършено с ППС влекач, регистрационен номер [рег. номер], за което частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС имало валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращ, се на сегмент № **********, път А-1, км 357+949. Прието е, че фактическата обстановка е безпротиворечиво установена. След тълкуване и анализ на относимите правни норми съдът е направил извод, че липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се приеме, че се отнася до нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случая е установено, че на 19.12.2020 г., в 16:59 ч., в общ. Бургас, на път А-1, км 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за ППС – влекач с рег. № [рег. номер], частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

С разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в чл.187а от ЗДвП се посочва, че когато нарушението е установено в отсъствие на нарушителя и когато собственик на ППС е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая. Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП в случаите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

В случая спорен е приложимият ред за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението/19.12.2020 г., нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съществува изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш – чл.179, ал.3 от ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Н. следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на нарушението/19.12.2020 г., не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като причините за това са вероятен пропуск на законодателя, но предвид характера на производството – административнонаказателно е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Към настоящия момент е налице допълнение в разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което изрично е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лв. Съдът намира, че следва да се присъди цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се явява прекомерно, доколкото е под предвидения размер в чл.7, ал.2, вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на договора за правна помощ – 550 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд - гр. Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 270 от 09.04.2024 г., постановено по АНД № 667/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ в МРРБ да плати на „Транс ликуидс“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.