№ 228
гр. Сливен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500516 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано въз основа на подадена чрез ЧСИ
жалба против отказ на ЧСИ да извърши действия във връзка с опис и изнасяне на
публична продан на недвижим имот и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.
С жалбата взискателят атакува отказ на ЧСИ да извърши опис на ½ ид. ч. от
апартамент с идент. № 67388.524.88.1.20 в гр. Сливен, ******* собственост на
длъжницата и да го изнесе на публична продан, като заявява, че той е
незаконосъобразен, тъй като мотивите на СИ са в разрез с нормата на чл. 444 7 от
ГПК. Прави обстоен анализ на същата, като счита, че ГПК и Наредбата за
жилищните нужди не използват критерии като „основно жилище“ и „жилище, в
което длъжникът живее“, няма процедура, в която длъжникът да бъде поканен да
посочи кое от притежаваните от него жилища е несеквестируемо, може само да
предложи замяна на обекта или начина на изпълнение, което в случая не е сторено.
Твърди, че в практиката си ВКС допуска извършване н аопис на несеквестируемо
жилище с цел да се установят предпоставките за неговата несеквестируемост.
В обобщение иска отмяна н аразпореждането на ЧСИ.
Не е постъпило в законовия срок писмено становище от страна на длъжника в
изпълнителното производство.
ЧСИ е изложил подробни писмени мотиви, като счита жалбата за допустима,
но неоснователна, развива съображения относно приложението на чл. 444 т. 7 от
1
ГПК, като намира, че в случая недвижимият имот в гр. Сливен, ******* е
единственият имот на длъжника, който отговаря на критериите по цитираната
разпоредбасъсобственост е на длъжницата и нейния съпруг в СИО и представлява
семейно жилище, поради което искането за опис и публична продан на същия е
неоснователно, тъй като нарушава несеквестируемостта и не следва да се извършва.
Заявява, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Жалбата е подадена от лице, имащо качеството взискател в изпълнителното
производство, т. е. е налице активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 435,
ал. 1 т. 1 ГПК. Същата е срещу отказ на ЧСИ да извърши поискано изпълнително
действие, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Точката на противопоставяне между взискателя и съдебния изпълнител касае
въпроса за секвестируемостта на частта от жилищния имот, върху която първият
желае да се осъществи принудително изпълнение.
Длъжницата е с установена от СИ собственост върху ½ ид.ч. от ПИ с идент.
№ 37530.502.630 в с. Ковачите, заедно с ½ ид.ч. от построените в него жилищни
сгради с обща площ 180 кв.м., върху ½ ид.ч. от незастроен ПИ с идент. №
37530.502.716 в с. Ковачите, върху ½ ид.ч. от три броя ПИ, земеделски земи
/придобити по наследство/ и ½ ид.ч. от апартамент с идент. № 67388.524.88.1.20,
намиращ се в гр. Сливен, ******* /притежаван в СИО със съпруга й/ и лек автомобил.
От това имущество застроени с постройки, имащи поне формално характер на
жилищни са само два имота - ПИ с идент. № 37530.502.630 в с. Ковачите и
апартамент с идент. № 67388.524.88.1.20, в който живеят длъжницата и членове на
семейството й.
Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване, но налагането на запор/възбрана върху тях е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл
не я нарушава. Допустими са и описът на непотребимите вещи, доколкото той е
елемент от фактическия състав на възбраната, когато за първи път се
индивидуализират имуществата.
В настоящия случай възбрана е наложена както върху ПИ с идент. №
37530.502.630, ПИ с идент. № 37530.502.716, така и върху апартамент с идент. №
67388.524.88.1.20, но опис е извършен и е насрочена публична продан само върху
първите два. От извършената в ГРАО справка е установено, че длъжницата и
членове на нейното семейство са регистрирани с постоянен и настоящ адрес в
апартамент с идент. № 67388.524.88.1.20, с адрес гр. Сливен, *******.
Съобразно разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК, изпълнението не може да
2
бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него. Ако длъжникът притежава само едно жилище, но то
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се
продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.
Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, възбрани са наложени
върху сградите в ПИ с идент. № 37530.502.630 и върху апартамент с идент. №
67388.524.88.1.20.
Настоящият състав намира, че така вписаните възбрани са допустими, тъй
като тяхното предназначение е да обезпечат интересите на кредитора, като
задържат имотите в патримонуима на длъжника, или ако последният ги прехвърли
на трето лице. Ако с възбраната на апартамента е бил извършен опис, то той по
никакъв начин не би накърнил евентуалната несеквестируемост на жилището,
доколкото чрез това действие не се посяга върху собствеността на длъжника.
Съгласно ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насрочването на опис на несеквестируемо
имущество не е недопустимо, когато съдебният изпълнител за пръв път ще
индивидуализира имуществата на длъжника.
Не така стоят нещата, когато се иска изнасяне на публична продан и описът
на имуществото представлява подготовка за извършване на изпълнително действие,
водещо до изгубване на собствеността на длъжника върху имота, чрез превръщането
й в пари.
Цитираната по-горе разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък,
поради което съдебният изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение,
служебно да събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не. В
този смисъл, ЧСИ следва да провери дали това е единственото "жилище" на
длъжника, ако взискателят реши да поиска предприеме изпълнителни действия по
отношение на този имот. Както бе посочено вече, в патримониума на длъжницата
са установени два недвижими имота, които поне формално имат качеството на
жилищни такива, но тя и членове на семейството й са с регистриран постоянен и
настоящ адрес в единия от тях - ПИ с идент. № 37530.502.716.
Така, щом задълженото лице притежава два жилищни имота, но живее
постоянно в единия от тях, който ползва като жилище, същото има качеството на
несеквестируемо имущество. Нормата на закона не предвижда съдът или съдебният
изпълнител да избере кое жилище е несеквестируемо и кое не, доколкото длъжникът
има правото сам да реши къде да живее. При положение, че са установени повече от
един жилищни имота, то на принудително изпълнение подлежат тези от тях, в
които длъжникът не живее.
3
Видно от доказателствата по делото, такъв е само ПИ с идент. №
37530.502.630, който е възбранен по делото, като към настоящия момент е и описан
и изнесен на публична продан от съдебния изпълнител, тъй като е годен обект на
изпълнителното производство.
Молбата на взискателя е за извъриване на опис и публична продан на
апартамент с идент. № 67388.524.88.1.20 и правилно СИ я е оставил без уважение.
Тоест – поисканото изпълнително действие е проданта, а не само описът, който в
случая има само съпътстваща функция спрямо същинското изпълнително действие.
Отказът на ЧСИ касае именно действието по принуда, , което е поискано и
засягащо собствеността на длъжницата, макар в жалбата взискателя да
коментира само описа.
За правна чистота може само да се отбележе, че с оглед хипотезата н
аправната норма на чл. 444 т. 7 от ГПК в пр. второ – „Ако длъжникът притежава
само едно жилище, но то надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част
от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за
собствеността“ би могло да се поиска само опис на имота, ако в документацията за
него не се съдържа достатъчна информация, с цел установяване наличието на
надвишаваща жилищните нужди част. Искането на взискателя обаче, както се
посочи по-горе, е различно, имащо за цел не установяване, а осребряване на
несеквестируемо жилище.
Така жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Атакуваното разпореждане следва да се потвърди.
Ръководен от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 29427 от 08.09.2021г. на Г. Б. Б.
от гр. Стара Загора, *******, против разпореждане от 25.08.2021г. по изп. д. №
20218370400124 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на СлОС, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.08.2021г. по изп. Д. № 20218370400124 на
ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на СлОС.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5