№ 132
гр. Ловеч, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310102065 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от Р. М. Г. против АНГ. Т. КР. за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че с влязло в сила споразумение, одобрено по НОХД №
806/2021 г. на РС Ловеч, ответникът е признат за виновен за това, че на
30.03.2021 г., около 18,00 часа, в ***, е нанесъл на ищеца удар с ръка по
лицето, в областта на лявата скула, предизвикал падането й на земята, като й е
причинил средна телесна повреда - затруднено движение на лявата ръката
около 5-6 месеца, с последващо оперативно лечение.
Ищецът поддържа, че в пряка причинна връзка с престъплението, за
което ответникът е признат за виновен, е претърпял вреди - негативни
изживявания, болки, унижение, стрес, притеснения и уплах, довели до
невъзможност да води самостоятелен живот за дълъг период от време. Твърди
се, че ответникът е нанесъл на ищеца побоя на публично място - пред
сградата, в която живее, в присъствието на свидетели, което я е накарало да
се почувства силно унизена от случилото се. Във връзка с побоя ищецът
твърди, че била настанена в болнично заведение, подложена на медицински
интервенции, като в рамките на около шест месеца се чувствала безпомощна,
1
тъй като си служила само с едната ръка. През това време за нея грижи
полагала дъщеря й. Преживяното довело до затварянето й, прекъсване на
социални контакти поради страх да не се срещне с ответника, изпитвала ужас
всякога, когато минавала през мястото, на което той й нанесъл побоя. За
обезщетяване на тези негативни изживявания ищецът претендира
обезщетение в размер на 12 000,00 лв.
В пряка причинна връзка с деянието, за което ответникът е признат за
виновен, ищецът твърди, че претърпял и имуществени вреди: сторила
разходи за лечение в размер на 120,00 лв., два пъти заплатила такси по
лечение от по 17,40 лв., сторила разходи за процесуално представителство на
досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 500,00 лв. или
общо сумата от 654,80 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000,00 лв. - обезщетение за
причинени за неимуществени вреди, изразяваща си в негативни емоции,
стрес, притеснения, уплах, унижение, физически болки, невъзможност за
самообслужване и 654,80 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи с в направени разходи за лечение и за адвокат, пряка и
непосредствена последица от извършено на 30.03.2021 г. престъпление по чл.
129, ал. 1 НК, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила
присъда по НОХД № 806/2021 г. на РС Ловеч, ведно със законната лихва
върху вземането за неимуществени вреди, начания от 30.03.2021 г. до
изплащането му.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва в пряка причинна
връзка с деянието, за което е признат за виновен, ищецът да е търпял болки и
страдания, а при условията на евентуалност оспорва размера на претенцията
за заплащане на обезщетение.
В хода на производството ищецът участва лично и да адв. Г., който по
същество излага становище за основателност на заявената претенция, като
излага съображения в тази насока.
Ответникът също участва лично и с адв. Д. Г., който по същество
заявява, че поддържа заявеното в отговора становище в отговора на исковата
молба. В ангажирани по делото писмени бележки той излага становище за
неоснователост, а при условията на евентуалност поддържа, че претенцията е
2
завишена по размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и техните представители и изтъкнатите от тях доводи, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 30.03.2021 г. Р. М. Г. е посетила Център за спешна медицинска
помощ към МБАЛ Ловеч във връзка падане след нанесен й побой, с болки в
ръката. При прегледа са установени охлузвания на десен лакет, оток и
ограничено движение на дясната китка и рамото, оток и зачервяване на лявата
буза. При направена рентгенография на дясната й китка и дясното й рамо е
установена фрактура на типичното място на радиуса. Резултатите от прегледа
са отразени в лист за преглед на пациент /л. 55 от ДП 131/2021 г. по описа на
РУ на МВР Ловеч/.
На 31.03.2021 г. Г. е постъпила в отделението по Ортопедия към МБАЛ
Ловеч с водещо заболяване - Счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито, като след прегледа е оценено и взето решение за оперативна намеса,
при оценка на оперативния риск - повишен /л. 47 от ДП 131/2021 г. по описа
на РУ на МВР Ловеч/.
В декларация Г. е декларирала, че й е известна клиничната пътека, по
която е хоспитализирана и цената й, както и, че е съгласна да закупи
медицински изделия /консумативи/, необходими за извършването на
медицинска интервенция, незаплатени от НЗОК - кирш игли Ф1, 6х40,00 лв. -
3 бр. Или общо за сумата от 120,00 лв. /л. 54 от ДП 131/2021 г. по описа на РУ
на МВР Ловеч/.
На 31.03.2021 г. Г. е приета в Ортопедичното отделение на МБАЛ Ловеч
за лечение, във връзка с поставена и диагноза - Счупване на долния край на
лъчевата кост, закрито. По време на престоя й в болница тя е подложена на
оперативно лечение, като е изписана на 03.04.2021 г. с препоръки да
продължи лечението в домашни условия, като на 08.04.2021 г. се яви за
сваляне на превръзка, на 35-тия ден за сваляне на гипсова лонгета, а на 45-тия
дена от датата на операцията за сваляне на остеосинтезния материал. След
изписването на Г. е предписана медикаментозна терапия с Паратрамол
таблетки . 2х1 - при нужда. Казаното се установява от епикриза, издадена от
Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ Ловеч /л. 68 от ДП
3
131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.
За консумативи, във връзка с оперативната интервенция, на която е
подложена, Г. е заплатила сумата от 120,00 лв. /л. 120-121от ДП 131/2021 г. по
описа на РУ на МВР Ловеч/.
Във връзка с престоя в болница на Г. в периода 31.03.2021 г. До
02.04.2021 г. тя е заплатила потребителска такса от 17,40 лв. с ДДС /л. 122-
123 ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.
На 19.05.2021 г. Г. отново е приета в отделението по ортопедия и
травматология при МБАЛ Ловеч, като й е проведена оперативна интервенция
- отстранява от костта на имплантирани уреди. Тя е изписана на 21.05.2021 г.
с препоръка да продължи лечението в домашни условия, като това се
установява от епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и травматология
при МБАЛ Ловеч /л. 118 от ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.
Във връзка с престоя в болница на Г. в периода 19.05.2021 г. до
21.05.2021 г. е заплатила потребителска такса от 17,40 лв. с ДДС /л. 125-126
ДП 131/2021 г. По описа на РУ на МВР Ловеч/.
В рамките на образуваното досъдебно производството Г. е овластила
адв. Г.Г. да я представлява пред всички съдебни инстанция. В разписка,
обективирана в договор за правна защита и съдействие, е удостоверено
заплащане на сумата от 500,00 лв. за процесуално представителство в полза
на адв. Г. /чл. 163 от ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.
С протоколно определение, по постановено по НОХД 805/2021 г. на РС
Ловеч, е одобрено постигнато споразумение между прокурора Венцислав
Василев, защитникът адв. Анна Михайлова и подсъдимия АНГ. Т. КР., с
което АНГ. Т. КР. е признат за виновен за това, че на 30.03.2021 г., около
18,00 часа, в гр. Ловеч, ***, чрез нанасяне на удар с ръка по лицето, в
областта на лявата скула, предизвикал падане на земята, причинил на Р. М. Г.
от гр. Разград, средна телесна повреда - затруднение движението на лявата
ръка за около 5-6 месеца, поради травматично счупване на лъчевата кост на
дясната ръка с дислокация на фрагментите с последващо оперативно лечение
- престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
Ищецът е пенсионерка. От четири години тя живее в жилище в ***
4
заедно с дъщеря си и внучката си. Г. се грижила за домакинството и внучката
си, понякога я водела и прибирала от училище, двете излизали на разходки.
Ответникът живее в със семейството си в същата сграда, в жилище над това
на ищеца. Във времето, в което страните живеят в самостоятелни обекти в
една сграда, между тях често са възниквали спорове. Повод за тях били
шумове, идващи от дома на ответника. Семейството на ответника канело
гости в дома си. По време на срещите компанията слушала музика и
употребявали алкохол. След инцидента ищецът претърпяла две медицински
интервенции – за поставяне на импланти в китката в китката на дясната ръка,
която била основан за нея и втора за премахване на имплантите. След първата
интервенция ръката й между китката и лакета била гипсира. След махането на
гипса тя били подложена на втора интервенция – за премахване на
имплантите, след което провела рехабилитация. Възможността й за
самообслужване била ограничена в рамките на 5-6 месеца от инцидента, като
ежедневни грижи за нея полагала дъщеря й. След инцидента ищецът
получила смущения в съня, а за болката в мястото на травмата приемала
медикаменти. Тъй като ответникът живее в жилището над нея тя се
страхувала, когато излизала навън да не се види с него и отново да бъде
нападната. Във връзка с негативни изживявания /страхове и смущения в съня/
ищецът не е търсила помощ от психолог. Към момента Г. се е върнала към
частично към стария си живот, но се случва да изпуска вещи, като не може да
се справя с по-тежката работа в домакинството, която е поета изцяло от
дъщеря й.
Изложеното се установява от показанията н свидетелите М. и Р., на
които съдът дава вяра, тъй като възприятията им са изградени на база лични
впечатления, които датират преди, по време и след инцидента. Показанията
им се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства /медицинската
документация/ относно интервенциите, на които е подложен ищецът след
инцидента и засегната й ръка, периодът, в който не е можел да си служи със
засегнатия крайник /одобрено от съда споразумение/. В частта относно
момента на установяването на ищеца в жилището в Ловеч, местоживеенето
на ответника в същата сграда, конфликтите между него и ищеца показанията
на свидетелите М. и Р. се подкрепят и от тези на свидетелите В. и И.. На
казаното от последните съдът не давя вяра в цялост. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля И. в частта, в която тя казва, че след инцидента
5
многократно е виждала ищецът навън и че не виждала ищецът с гипсирана
ръка. При разпита И. заявява, че след инцидента е била трудово ангажирана,
което изключва възможността тя често да се е срещала с ответника. Този
извод за съда се подкрепя и от изявлението й, че не е виждала ищецът с
гипсирана ръка, което не съответства на ангажираните по делото писмени
доказателства. По същите съображения, в тази част съдът не дава вяра и на
показанията на свидетеля В.. Последната е съпруга на ответника, а наред с
това е въвлечена и в конфликта с ищеца във връзка с шума, което не дава
основание съдът да счита показанията й за обективни.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:
Заявена е претенция за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД.
С влязло в сила споразумение по НОХД № 806/2021 г. на РС Ловеч,
ответникът е признат виновен за това, че на 30.03.2021 г., около 18,00 часа, в
гр. Ловеч, ***, чрез нанасяне на удар с ръка по лицето, в областта на лявата
скула, предизвикал падане на земята, причинил на Р. М. Г. от гр. Разград,
средна телесна повреда - затруднение движението на лявата ръка за около 5-6
месеца, поради травматично счупване на лъчевата кост на дясната ръка с
дислокация на фрагментите с последващо оперативно лечение - престъпление
по чл. 129, ал. 1 НК.
Съгласно разпоредбите на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК влязлото в сила
споразумение на наказателния съд е задължително за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деяние,
неговата противоправност и виновност на дееца.
Изхождайки от казаното, настоящият съдебен състав следва да приеме,
че деянието се е осъществило по описания в одобреното споразумение начин
– че ответникът е ударил ищецът с ръка в областта на лявата скула, в
следствие на което тя е паднала, а при падането е получила травма на лявата
ръка /счупване/ с дислокация на фрагментите с последващо оперативно
лечение, довело до ограничение в движенията й за период от 5-6 месеца.
Деянието е осъществено виновно от ответника, като то има
противоправен характер, с оглед обвързващата сила на одобреното от
6
наказателния съд споразумение за гражданския съд.
От поведението на ответника за ищците са настъпили вреди –
имуществени и неимуществени.
След инцидента ищецът е подложен на медицински интервенции. По
повод на тяхното извършване тя е настанена два пъти в лечебно заведения, а
по повод престоя си там е заплатила два пъти потребителски такси в размер
на 17,40 лв. или общо сумата от 34,80 лв. Във връзка с първата интервенция
Г. е сторила разходи в размер на 120,00 лв. във връзка с поставени й
импланти, които след заздравяване на костта се били отстранени при
следваща медицинска интервенция.
В рамките на образуваното досъдебно производството ищецът е
овластил адвокат с правата да я представлява пред всички съдебни инстанция.
Във връзка с поетия от адвоката ангажимент за процесуално
представителство ищецът е сторели разноски, като претендира присъждането
им.
Наказателното производството в съдебната му фаза се развило по реда
на глава двадесет и девета от НПК. В него участие са взели прокурорът,
защитникът и обвиняемият /арг. чл. 382, ал. 3 НПК/. В това производството
ищецът /пострадалия от престъплението/ не е взема участие, респективно не е
може да претендира сторените разноски за процесуално представителство,
каквито възражения са навадени в отговора от ответника. Тези разноски са
сторени в пряка причинна връзка с деянието, за което ответникът е признат за
виновен, тъй като ако той не беше увредил здравето на ищеца тя нямаше
възложи на адвокат да я представлява в производството и да му заплати
възнаграждение за това. Размерът на разноските се установява от
обективираната в договора разписка за заплащането им, като те са в
претендирания по делото размер от 500,00 лв.
От изложеното тук следва, че претендираните от ищеца имуществени
вреди са доказани по основание и размер, а за тяхното обезщетяване в полза
на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 654,80 лв.
В пряка причинна връзка с действията на ответника в обективната
действителност е настъпила промяна – счупване лъчевата кост на дясната
ръка на ищеца, която не е желана от него. Всяка една такава промяна е
7
свързани с негативни изживявания – болки и страдания.
Във връзка с травмата ищецът е претърпял две медицински
интервенции, като след първата основаната му ръка – дясната, е била
обездвижена в рамките на около тридесет и пет дни. В този период от време
ищецът не е можел да се обслужва сам, като е разчитал изцяло на грижите на
дъщеря си. Четиридесет и пет дни след първата интервенция ищецът е
подложен на втора, при която са премахнати имплантите, след което е
преминал през рехабилитация. След инцидента и проведеното лечение
ищецът е търпял болки. След изписването му от болница при първата
операция му е предписан приема на обезболяващи при нужда. Болката е
създала смущения в съня му, каквото ищецът не е имал преди инцидента. В
рамките на период от пет – шест месеца възможностите му за
самообслужване са били изцяло отнети или ограничени.
Ответникът е причинил травматичното увреждане на ищеца на
публично място – пред блока, в който тя живее, в светлата част на деня, в
присъствието на други хора. С действията си ответникът е унизил публично
ищецът, което е засегнало негативно личната й оценка, във връзка с което тя
също е изживяла негативни емоции.
Страните в производството живеят в една жилищна сграда. При
публично изявената агресия от ответника към ищеца естествено е последната
да се страхува от последващи срещи, а при осъществяването му да преживява
отново случилото се, като за да избегне тези негативни изживявания да
ограничи социалните си контакти.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ППВС № 4/1968
г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената
разпоредба е трайна и непротиворечива. Според нея “справедливост” по
смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства.
В случая, за да се определи справедлив размер на обезщетението съдът
взема предвид вида на причиненото травматично увреждане на ищеца –
счупване долния край на лъчевата кост на ръката, последвано от две
оперативни интервенции и рехабилитация. Засегната от травмата е била
основаната ръка на ищеца, като възможността й да си служи с нея е била
8
ограничена в рамките на 5-6 месеца. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид възрастта на ищеца към датата на
инцидента /70 г./, отчита, че травмата е нанесена в светлата част на
денонощието, пред жилищната сграда, в която живее ищеца, в присъствието
на други хора. Ищецът и ответникът са непосредствени съседи в сградата,
което предполага чест контакт между тях, който е връщал ищецът към
спомена за изживяното при инцидента и след това. При определяне на
обезщетението следва да се вземат предвид и социално-икономическите
условия в страната и отчита факта, че с осъждането на ответника също има
определяща роля за възстановяване на вредите от деянието. Имущественото
състояние на ответника не следва да се взема предвид от съда, каквито
съображение се изложиха в хода на процеса от представителя на ответника,
тъй като обезщетението не съставлява наказание за извършено непозволено
увреждане. То цели възстановяване, с универсални измерители, каквито са
парите, положението на пострадалия от деликта.
Изхождайки от изложеното, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението е 10 000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането /30.03.2020 г./ до изплащането му. За горницата до сумата от
12 000,00 лв. искът следва следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото са ангажирани
доказателства за сторени разноски в размер на 400,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. При изхода на спора, в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 336,00 лв.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е сторели
разноски за процесуално представителство в размер на 400,00 лв. От тях, с
оглед изхода на спора, в тежест на ищеца следва да се възложи за заплащане
сума в размер на 64,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на държавна такса по уважените искове в размер на
426,19 лв., платима в полза на РС Ловеч.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД АНГ. Т. КР., с ЕГН **********, с
адрес: ***, *** да заплати на Р. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, ***
сумата от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/ - обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи си в негативни емоции, стрес,
притеснения, уплах, унижение, физически болки, невъзможност за
самообслужване, ведно със законната лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на
вземането и 654,80 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи с в
направени разходи за лечение и за адвокат, пряка и непосредствена последица
от извършено на 30.03.2021 г. престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, за което
ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №
806/2021 г. на РС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АНГ. Т. КР., с ЕГН
**********, с адрес: ***, *** да заплати на Р. М. Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, *** сумата от 336,00 лв. /триста тридесет и шест лева/ - сторени
разноски според уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. М. Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, *** да заплати на АНГ. Т. КР., с ЕГН **********, с адрес: ***, ***
сумата от 64,00 лв. /шестдесет и четири лева/ - сторени разноски според
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК АНГ. Т. КР., с ЕГН
**********, с адрес: ***, *** да заплати на РС Ловеч държавна такса в размер
на 426,19 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки/.
Решението може да се обжалва от страните от 2-седмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10