Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на
тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря
Поля Г., като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 1605 по описа за 2018 г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Производство
е по § 2, ал.2 от ГПК във вр. чл.196 и сл. от ГПК (отм).
С решение от 18.08.2015 г. по гр.д.№
11 030/2006 г. на СРС, І ГО, 30 състав е отхвърлен
предявения от Т.Ф.Ц., ЕГН ********** и А.В.Ц., ЕГН ********** ***, aп. 11 срещу
Л.Г.М., ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. „********иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 16 360 лв. - претендирано обезщетение за
ползване на следния недвижим имот: апартамент № 39, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „********“, в
жилищна сграда бл. № 10, вх. В, на втори етаж, състоящ се от: една стая, кухня
и сервизни помещения със застроена площ от 47,84 кв.м., заедно с мазе №5,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото за периода 01.03.2006г. - 01.04.2011г.
Недоволни от постановеното решение са
останали ищците Т.Ф.Ц. и
А.В.Ц., които в срока по чл.197, ал.1 от ГПК (отм.) го обжалват с оплаквания за
незаконосъобразност. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел
за недоказано ползването от страна на ответницата на имота през исковия период.
Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционния акт и уважи исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Л.Г.М. е подала възражение от
27.05.2016 г., с което въззивната жалба се оспорва, като поддържа, че по делото
не е установено ответницата да е ползвала процесния имот през исковия период.
Във възражението подробно се излагат съображения за недопустимост на
обжалваното решение като постановено при недопустимо, според въззиваемата
страна, допуснато от СРС, по реда на чл. 116, ал. 1 от ГПК / отм./, изменение
на исковете, както на периода им, така и на размера им.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства, направените от страните доводи и съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ГПК (отм.), намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД. В обстоятелствената
част на исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот:
апартамент № 39, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********“, в жилищна
сграда бл. № 10, вх. В на втори етаж, състоящ се от: една стая, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 47,84 кв.м., заедно с мазе №5, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, като са придобили собствеността с нотариален акт №166, т. I, per. № 3685, дело № 151 от 2005 г. по описа на
нотариус №030 на НК. Твърди се, че в имота до 14.02.2006 г. е живяла бившата
собственица - К.С.В., като след тази дата ответницата Л.Г.М. се е настанила в
процесното жилище, но вече без съгласието на ищците. Предвид
гореизложеното, искането им към съда е ответницата Л.Г.М. да бъде осъдена да им
заплати сумата от 400 лв., считано от 01.03.2006 г. до датата на завеждане на
иска - 17.05.2006г., както и за всеки последващ месец сумата от 200 лв. до
приключване на делото или общо сумата от 16 360 лв. като обезщетение за
ползване на имота за периода 01.03.2006г. - 01.04.2011г. и направените по
делото разноски.
Съдът намира
за неоснователни доводите на въззиваемата страна, изложени в подаденото
възражение срещу въззивната жалба за недопустимост на решението в частта, в
която съдът е разгледал предявения иск за периода след 17.05.2006г. до
01.04.2011г. В открито съдебно заседание на 11.02.2013г., на основание чл. 116
от ГПК /отм./ съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за периода от
01.03.2006г. - 01.04.2011 г. и за сумата от 13 520 лв. С определение,
постановено на основание чл. 116 от ГПК /отм./, съдът е допуснал изменение в
размера на същия този иск, като той се счита предявен за сумата от 16 360 лв.
След като с исковата молба е поикано ответницата да бъде осъдена да заплати и
обезщетение и за периода след образуване на делото за всеки последващ месец в
размер на сумата от 200 лв. до приключване на делото, то направеното уточнение в о.с.з. и допуснатото от съда
изменение, е допустимо и искът следва да се счита предявен за сумата от 16 360
лв. като обезщетение за ползване на имота за периода 01.03.2006г. -
01.04.2011г. В този смисъл решението е допустимо.
Дейстително,
ищците са придобили собствеността върху описания в исковата молба имот по
силата на нотариален акт № 166, т. I, peг. №
3685, дело № 151 от 2005 г. по описа
на нотариус №030 на НК, с който ищците са признати за собственици на имота,
Решение №775/03.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 956/2003 г., с което е обявен за
окончателен предварителният договор, сключен между ищците и К.С.В.. Впоследствие
с нотариален акт № 048, т. II, per. № 6324, дело № 223 от 2006 г., съставен на
30.06.2006 г. от нотариус с per. №262 на НК, ищците са продали същия имот на Ц.Т.А.като
са си запазили правото на ползване върху имота до края на своя живот заедно и
поотделно - безвъзмездно.
По делото
са изслушани и приети заключения на основна и допълнителна съдебно - техническа експертиза, които не са оспорени от страните
по делото и от които се установява, че средният пазарен наем на имота за
периода от 01.03.2006 г. до 17.05.2006г. е в размер 503 лв., а съгласно
допълнителното заключение, с оглед характеристиките на имота, средният пазарен
наем за периода от 18.05.2006 г. - 01.04.2011 г. общо възлиза на сумата 15 960
лв.
Пред първоинстанционния
съд, по искане на ищцовата страна, е разпитана свидетелката Ж.К.Б.. Същата е
посочила, че е присъствала на 01.04.2011 г., когато ищците са сменили патрона
на процесния апартамент, че докато са се водили съдебните дела ищците не са
ползвали имота, но не знае кой е ползвал същия.
С протоколно определение на настоящия
съдебен състав от 30 октомври 2018 г., по искане на въззивниците-ищци, е
допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел при режим
довеждане за установяване на обстоятелството от кого се е ползвал процесният
имот през исковия период. В проведеното на 30.05.2019 г. о.с.з. по делото от
въззивниците е доведен и разпитан отново свидетелят Ж.К.Б., от показанията на
който отново не се установява ответницата или което и да е друго лице да е ползвало
имота за процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
На основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
За
основателността на осъдителния иск с правно основание чл.59 ЗЗД в тежест на
ищците, при условията на пълно и главно доказване, е да докажат, че са титуляри
на правото на ползване на процесния имот в периода 01.03.2006г. - 01.04.2011г.,
че ответницата е осъществявала фактическа власт по отношение на имота за
периода 01.03.2006г. - 01.04.2011г., както и каква е ползата, от която ищците
са лишени, респективно какъв е средният пазарен наем за ползване на имота за
процесния период. При условие че ищците успеят да докажат горните
обстоятелства, задължението на ответницата да обезщети собственика или лицето,
носител на правото на ползване върху имота, произтича от създадената възможност
същата да спести наема /съответно да се обогати без основание за сметка на
другиго/, който би плащала за ползването, а обедняването на собственика или лицето, носител на правото на ползване върху имота, се
съизмерява със същата сума - пазарния наем за процесното имущество за
съответния период. При осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал.
1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в
патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността
съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ
момент.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първостепенния съд,
че в конкретния случай изобщо не се установява, ответницата да се е обогатила, като
е ползвала имота в процесния период. Действително, ищците са установили правото
си на ползване върху имота. По делото, обаче, въпреки дадената на
въззивниците-ищци възможност отново да ангажират гласни доказателства чрез
разпита на свидетел, не се установи ответницата да е ползвала имота в процесния
период, а доведеният повторно от тях свидетел категорично посочва както пред
първостепенния, така и пред въззивния съд, че не знае от кого се ползва същият.
Обстоятелството, че ищците не са ползвали имота или не са реализирали приходи
от него през процесния период не е достатъчно за успешното провеждане на иска
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, щом не е установено от кого конкретно се е
ползвал имота или в настоящия случай, че именно ответницата го е ползвала.
При
горните мотиви и в упражнение на правомощията си по чл.208, ал.1 от ГПК (отм.) въззивната
инстанция е длъжна да остави в сила обжалваното решение.
С
оглед изхода на делото и неоснователността на въззивната жалба право на
разноски пред настоящата инстанция има въззиваемата Л.Г.М.. Последната е
представила доказателства, за направата на такива в размер на 1000 лева за
заплатено от нея адвокатско възнаграждение, които въззивниците следва да бъдат
осъдени да й заплатят на основание чл. 64 ал.2 от ГПК /отм./.
При тези мотиви, Софийски
градски съд,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.08.2015 г. по гр.д.№ 11 030/2006 г. на СРС, І ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА Т.Ф.Ц., ЕГН **********
и А.В.Ц., ЕГН ********** ***, an. 11, на основание чл. 64 ал.2 от ГПК /отм./, да заплатят на Л.Г.М., ЕГН ********** с адрес ***,
сторените от последната разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.