№ 12790
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110144555 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ищеца ****************, ЕИК *********, установителен
иск с правна квалификация чл. 210 КТ, вр. с чл. 203, ал. 1 КТ, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземане спрямо ответника
И. Л. Д., ЕГН **********, за сумата от 750,00 лв., представляваща главница за
заплатена от ищеца компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, поради непълно и неточно деклариране на данните за тол такси
през налично бордово устройство на 25.06.2023 г., ведно със законната лихва
от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч. гр.
д. № 15207/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ****************, ЕИК *********, твърди, че с ответника
били в трудово правоотношение, по силата на което последният заемал
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“. Трудовото
правоотношение било прекратено със Заповед № 211 от 30.06.2023 г. Посочва
се, че едно от задълженията на ответника по сключения между страните
трудов договор било да въвежда данните на управляваното от него превозно
средство в бордово устройство за подаване на декларации за тол такси.
Посочва, че със Заповед от 23.06.2023 г. ответникът бил командирован като
шофьор на тежкотоварен автомобил – влекач с рег. № ********, и
полуремарке с рег. № ******* да извърши товар на превози от Б. до Г.. При
изпълнение на посочения превоз обаче управляваният от ответника автомобил
е бил засечен от електронна система за събиране на тол такси при
преминаване през област *********, община *******, ******, на път *** км
52+*** (нарастващ километър). За превозното средство е попълнена тол
декларация, но платената категория е по-малка от декларираната, т.е.
1
шофьорът е декларирал и заплатил такса, по-малка от дължимата. Поради
това на основание чл. 10, ал. 2 от ЗП на собственика на МПС – ищцовото
дружество ****************, е начислена компенсаторна такса в размер на
750 лева за процесното нарушение, която е била заплатена от ищеца на
29.06.2023 г. Посочва се, че поради виновно неизпълнение на ответника на
задължението му да декларира данните за управляваното от него превозно
средство на бордовото устройство в тежест на ищеца като негов собственик е
начислена съответната компенсаторна такса, която за ищцовото дружество
представлява имуществена вреда. Поради това със съгласието на ответника
сумата била удържана от командировъчните средства, които ответникът е
имал право да получи. В периода от 20.07.2023 г. до 10.08.2023 г. обаче
ответникът е отправил до ищцовото дружество искания за предоставяне на
документи и информация за удържане на процесната сума, а също така и е
отправил извънсъдебна претенция удържаната сума да му бъде възстановена,
сезирал е ИА ******************* с оплаквания, че не е получил пълния
размер на командировъчните си средства, които е имал право да получи. В
тази връзка ищецът заплатил на ответника сумата, която преди това е удържал
за възстановяване на заплатената такса в размер от 750 лв. Моли за уважаване
на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Л. Д., ЕГН **********, депозирал
отговор на исковата молба, чрез адв. Е. Д., с който е оспорил иска като
неоснователен. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните за процесния период, респ. – че е бил командирован със Заповед от
25.06.2023 г. Твърди, че ищецът не е обучил ответника за въвеждане на данни
на бордово устройство, а също така липсва вменено задължение по трудов
договор или длъжностна характеристика за въвеждане на данни за
управляваното МПС в бордово устройство. Оспорва се и наличието на вина на
ответника за настъпване на процесната вреда. Оспорва да е въвеждал данни в
мобилното устройство за процесното МПС. Твърди, че преди извършване на
процесния курс управителят на ищцовото дружество Кушев е сменил
регистрационния номер на процесния влекач и след това е въвел в системата
по-малкия брой оси, констатиран от тол системата, заради което и е била
начислена процесната такса. Сочи, че след като ответникът е сезирал ИА
„***“ сумата от 750 лв., която първоначално била удържана от ищцовото
дружество, му била възстановена, но сега ищецът претендирал същата сума
по съдебен ред. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на
26.07.2024 г. с правно основание чл. 210 КТ, вр. с чл. 203, ал. 1 КТ, който е
допустим, предявен в едномесечния срок по чл. 415 ГПК, в съответствие с чл.
415, ал. 5 ГПК в приложимата редакция (ДВ, бр. 11 от 2023 г. в сила от
01.07.2024 г. преди изменението относно влизането в сила с ДВ, бр. 67 от
09.08.2024 г.).
2
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били
обвързани от трудово правоотношение, че в резултат от поведението на
ответника (в процесния случай – от въвеждане на неверни данни в тол
система) при изпълнение на трудовите му задължения за работодателя е
възникнала имуществена вреда под формата на претърпяна загуба в размер на
претендираната сума, че е издал заповед, с която е определил основанието и
размера на отговорността на работника, както и че е връчил тази заповед на
работника. В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу иска
(че работодателят е въвеждал данни в бордовото устройство), респ. –
плащането на претендираното обезщетение. В тежест на всяка от страните е
да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Безспорно е между страните и се установява от събраните писмени
доказателства, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като
ответникът е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“.
Страните не спорят, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед
№ 211 от 30.06.2023 г. Със заповед № 5606/23.06.2023 г., ответникът е
командирован като водач на тежкотоварен автомобил – влекач с рег. №
********, и полуремарке с рег. № ******* да извърши товар на превози от Б.
до Г.. Ищецът е удържал претендираната сума от 750 лв. от дължимите
командировъчни възнаграждения на служителя, но след като ответникът е
сезирал ИА „***“ му е възстановил удържаната сума. Установява се от
приложена по делото длъжностна характеристика за длъжност "шофьор на
тежкотоварен автомобил" към дружеството "********", че работникът има
следните задължения: 1. преди излизане на път шофьорът извършва преглед
на поверенето му МПС, проверява горивото, охладителната течност, маслото,
гумите, състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия, кормилното
управление, осветлението, спирачките, предния и заден мост, работата на
арматурното табло, действието на контролните уреди, наличността и
състоянието на инструментите и принадлежностите, закрепването на товара;
2. получава документите, съпровождащи товара, включително, но не само:
товарителници, тир карнети, фактури и други. Проверява дали документите,
съпровождащи товара, са попълнени коректно и дали съответстват на
превозвания товар като уведомява работодателя в случай на несъответствие.
Попълва надлежно съответните превозни документи лично, когато поради
някаква причина тези документи не са или не могат да бъдат попълнени от
товародателя или изпращаща, или друго лице, което нормално следва да ги
попълни. При изпълнение на тези свои задължения полага необходимата
грижа; по време на път следи за нормалната работа на двигателя, механизмите
на трансмисията и спазва правилата за безопасност на движението.
Длъжностната характеристика е получена от ответника на 26.01.2023 г., видно
от подписа, положен от името на И. Д. на последната страница на
длъжностната характеристика , като формалната доказателствена сила на
документа в тази му част не е оборена от ответната страна. Съгласно служебна
справка в ТРРЮЛНЦ дружеството ищец *****************, с ЕИК:
********* е било с предишна фирмено наименование "********".
Видно от приобщени от ************************************** на
3
06.06.2023 г. заявление от ***************** чрез пълномощник Б. Д.,
свидетелство за регистрация е извършена промяна на номера на
регистрацията на превозно средство - влекач с рег. № ******** с маса на
превозното средство в движение от 8575 кг., собственост на
************************** и ползвател *****************, с нов рег.
номер № ********.
Видно от екранна справка от ТОЛ системата на лист 8, МПС с рег. №
******** и водач И. Д. е засечено на 25.06.2023 г. в 03:51 часа в област
*********, общ. *******, ******, по път *** км. 52+*** нарастващ км., с
отбелязване "има тол декларация за преминаването, но платената категория е
по-малка от измерената".
От приложено по делото извлечение от сметка в *********** с титуляр
***************** е видно, че са извършени три превода към АПИ, БГ ТОЛ
от 29.06.2023 г. всеки от тях за сумата от по 750 лева, като ответникът не
оспорва, че ищецът е заплатил сумата на АПИ.
В хода на производството с молба от 12.03.2025 г. ищецът представя
заповед с посочена дата 23.06.2023 г., без посочен номер, с която на ответника
е наложена на основание чл. 210, ал. 1 вр. с чл. 206, ал. 1 от КТ - санкция в
изпълнение на ограничена имуществена отговорност - за сумата от 750 лева,
която сума представлява компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, доколкото повереното на ответника МПС е засечено с подадена
ТОЛ декларация, но заплатената такса не съответства на измерената
категория, като шофьорът е декларирал и заплатил по-малко от дължимото.
Със заповедта е разпоредено сумата от 750 лева да се удържи от
командировъчните пари. В заповедта е удостоверено връчване при условията
на отказ на ответника - в присъствието на свидетели Д. Е. И.ов и В. Я. на
30.06.2023 г.
Видно от писмо от Изпълнителна агенция ******************* от
19.12.2023 г. по сигнал на ответника от 26.10.2023 г. при ищцовото дружество
е извършена проверка за намалено трудово възнаграждение на И. Д. в размер
на 750 лева за м. юни 2023 г. В хода на проверката, работодателят е представил
платежен документ за заплащане на сумата от 750 лева на служителя.
Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщено и
ръководството за употреба на устройството за пътни такси, в което е съдържа
информация как се използва същото и настройки.
От показанията на свидетеля Д. Е. И.ов /служител на ищеца/ се
установява, че работи за ищцовото дружество от 15 години на длъжност:
"началник - транспорт", но не бил работил като международен шофьор.
Познава И. Д. и си спомня, че е бил добър международен шофьор в
дружеството, но единственото му неизпълнение според свидетеля било , че не
погледнал контролния уред при тръгване към Г.. Шофьорът въвеждал данните
в машината. При включване на камиона, устройството се включва в запалката
и се изписват показатели: номер на камиона, брой оси. След включване на
устройството шофьорът следвало да провери дали са правилно изписани
номерът на камиона и осите. Посочените данни се въвеждали от шофьора при
4
пътуване само на влекач - две оси, а при влекач с ремарке - четири + оси.
Допълва, че от дружеството "***" била осигурена 24 часова връзка в случай
на проблем, както и инструкция. Твърди, че ответникът И. Д. е пътувал шест
месеца преди това, но никога не е бил глобяван. Инструкцията била в кутията
на устройството, предоставено от „***“ и стояла в кабината на шофьора. При
допусната грешка при въвеждане на данни в устройството, веднага можело да
се поправи. И. Д. отказал да подпише заповедта, тъй като не била неговата
грешка. Свидетелят си спомня , че със същия камион на девети юни е пътувал
Х. М. за **********, на десети Р. Ж. за *******, когато е глобен и след това И.
Д. тръгнал за Г.. При технически проблем , устройството светело в червено.
При допусната грешка при въвеждане на данните, устройството няма
допълнителна индикация. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, свидетелските
показания са логични и последователни и следва да бъдат кредитирани, освен
в частта че И. Д. е допуснал неизпълнение на задълженията си като шофьор да
въведе данните за тол таксите в бордовото устройство, доколкото това е извод
на свидетеля, а не факт, който лично е възприел и не се подкрепя от събрания
по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното
от правна страна:
Съгласно чл. 203 КТ, работникът или служителят отговаря имуществено
съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения. В процесния случай по делото е установено, че ответникът е
изпълнявал длъжността "шофьор на товарен автомобил - международни
превози" по трудов договор, сключен с ищеца, че със заповед от 23.06.2023 г. е
бил командирован да извърши превоз на товари по релация Б. – Г. с влекач №
********, и полуремарке с рег. № *******, както и че поради неправилно
деклариране на тол таксите, на дружеството – ищец е била наложена
компенсаторна такса от 750 лева, която е заплатена към АПИ. Съдът приема,
че заповедта по чл. 210 от КТ от 23.06.2023 г. , макар и без номер е с
неопровергавана формална доказателствена сила и е надлежно връчена при
условията на отказ на ответника на 30.06.2023 г. Възражението на ответника,
че заповедта не е издадена на посочената дата се опровергава от
удостоверената от свидетелите дата на връчване на същата. Ответникът е
отказал получаване на заповедта, с аргумента, че не е отговорен за
заплащането й, тъй като не бил допуснал грешка / виж свидетелски показания
на Д. И./ , което представлява оспорване на дължимостта от негова страна на
сумата, подлежаща на удържане по заповедта по чл. 210 от КТ.
Спорният по делото въпрос е дали ответникът е бил задължен по
трудовото си правоотношение да въвежда и поправя въведени данни в
бордовото устройство за заплащане на тол такси, респ. било ли му е
проведено обучение или инструктаж в тази връзка. За да отговори на този
въпрос, на първо място, съдът анализира нормативната уредба, касаеща
заплащане на тол таксите. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
5
време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние-тол такса
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона, извън тези по чл. 10а, ал.7, 7а и 9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки.
Съгласно чл. 10б, ал. 4а от Закона за пътищата, отговорността при
неправилно декларирани данни в маршрутната карта е на собственика или на
ползвателя. При неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, включително и на държавата, в която е
регистрирано, или периода на валидност на маршрутната карта, се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена тол такса. В съответствие с чл. 2, §
7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, доставчиците на ЕУЕПТ
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство. В случая, доставчикът на електронната услуга за събиране на
пътни такси за изминато разстояние, т.е.. АПИ, е уведомило ищцовото
дружество - ползвател на пътното превозно средство, относно констатираното
неправилно деклариране и ищецът е платил.
В унисон с горното е и текстът на чл. 102 , ал. 2 от Закона за движението
по пътищата, съгласно който собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. В настоящия случай ползвател
на пътното превозно средство, видно от свидетелството за регистрация е
6
****************, който по занятие се занимава с превози с тежкотоварни
автомобилни превози и следователно негово е задължението по закон да не
допуска пътно превозно средство да се движи по път в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за него не са изпълнени условията за установяване на
размера и заплащане на съответната такса.
Действително, със заповед ищцовото дружество е възложило на
ответника извършване на превоз по релация Б. – Г., но по делото не се
установява / виж длъжностна характеристика/ на ответника да е било вменено
задължение да въвежда данни или да променя въведените данни в бордово
устройство за заплащане на ТОЛ такси. Липсва заповед, която да възлага
такова задължение на ответника. Не се установи ответникът да е бил
инструктиран за правилата на работа с бордовото устройство за заплащане на
пътни такси . Доводът на процесуалния представител на ищеца, че работата с
устройството била "елементарна" се явява ирелевантен по делото, тъй като
касае субективна оценка според опита и познанията на лице в дадена област, а
данните, че ръководство за употреба на това бордово устройство е налично в
кабината на всеки камион не обуславя извод, че ответникът е бил обучен да
работи с устройството. Не са ангажирани доказателства на шофьора да са му
били разяснени последствията при неправилно въвеждане на данните за осите
на камиона, съответно санкциите, които се налагат на превозвачите. Предвид
горното, настоящият състав приема, че искът за ангажиране на отговорността
на ответника се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Същият претендира сумата от 750 лева, платено в брой съгласно
договор за правна защита и съдействие от 25.10.2024 г. Възражението за
прекомерност от ищцовото дружество е основателно, предвид фактическата и
правна сложност на делото и цената на иска на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ,
съдът намира, че на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК следва да намали възнаграждението
до сумата от 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
****************, ЕИК ********* иск с правна квалификация по чл. 210 КТ,
вр. с чл. 203, ал. 1 КТ да бъде признато за установено, че И. Л. Д., ЕГН
********** дължи на **************** сумата от 750,00 лв. / седемстотин и
петдесет лева/, представляваща заплатена от ищеца компенсаторна такса по
чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, поради непълно и неточно деклариране на
данните за тол такси от И. Д. на 25.06.2023 г. в 03:51 часа в област *********,
общ. *******, ******, по път *** км. 52+*** нарастващ км., ведно със
законната лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15207/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав като
7
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ****************, ЕИК *********
да заплати на И. Л. Д., ЕГН ********** сумата от 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8