Р Е
Ш Е Н
И Е № 301
гр. Сливен, 07.04.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І–ви граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
март, две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
При участието на секретаря А.В., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело
№ 5144/2016 г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.422, ал.1, вр.чл.
415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за
установяване на парично вземане.
В молбата се твърди, че между „БТК” ЕАД и ответницата е сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги № 700117587617072013-28233589 от 17.07.2013
г. за срок от 12 месеца на мобилен номер и абонаментен план „Макси Кол Ем”, но тъй като ответницата не заплащала
задълженията си произтичащи от договора, то предоставящия услугите „БТК” ЕАД на
29.05.2015 г. е сключило договор за прехвърляне на вземанията със „СГ Груп”
ООД. По силата на последно цитирания договор дружеството цесионер
придобива вземанията.
Сочи се, че „СГ Груп” ООД, в качеството на пълномощник на „БТК”
ЕАД е изпратило уведомление на
ответницата на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
На 12.05.2016 г. „СГ Груп” ООД е прехвърлило всички свои вземания
придобити по горепосочения договор на „Булпойнт
Твърди още, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.
410 от ГПК, ответницата е изпаднала в забава, тъй като не е заплатила 5 (пет)
броя месечни фактури, за което са подали заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед № 2797 от 18.10.2016 г. по
ч.гр.д. № 4273/2016 г. по описа на СлРС. Срещу
издадената заповед ответницата в законоустановения
срок е депозирала възражение.
Предвид изложеното, моли съда да признаване за установено, че ответницата
дължи на ищцовото
дружество сумата от 151,85 лева, с включен
ДДС, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги, обективирани във фактури № **********/22.10.2013 г.; №
**********/22.11.2013 г.; №
**********/22.12.2013 г.; №
**********/23.01.2014 г. и № **********/22.02.2014 г., мораторна лихва в
размер на 49.41 лв., представляваща сбор от мораторните
лихви върху всяка главница, начислена за периода към 10.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
- 17.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в
размер на 325 лв. по ч.гр.д. № 4273/2016 г. по описа на СлРС.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В предоставеният срок по чл.131 от ГПК
е постъпил такъв, с който ответницата
твърди, че иска е допустим, но е неоснователен и недоказан. Прави възражение за
липса на представителна власт на лицето, извършващо действия по делото от името
на ищцовото дружество, като счита, че е налице
неизпълнение на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – липсват доказателства от
надлежно уведомление до длъжника. Счита, че неправилно и погрешно ищцовото дружество е назовало петте броя „извлечения от
сметка” с термина „Фактура”, като съгласно Закона за счетоводството, счетоводния
документ задължително трябва да бъде „Фактура” и да има поставена изискуемата
дума „Оригинал”. По отношение на плащане по „Месечна сметка” № ********** с
период на отчитане 22.09.2013 г. – 21.10.2013 г. с посочена дължима сума от
31,60 лв., като счита че е настъпила частична погасителна давност, тъй като
заповедното производство е проведено на 18.10.2016 г.
Предвид изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорен иск
с правно основание чл. 84 от ЗЗД.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител или пълномощник. Със становище заявява, че поддържа изцяло
исковата молба. Счита твърденията на ответницата за частично неоснователни по
повод погасителна давност на фактура № **********/22.10.2013 г.
В съдебно заседание ответницата се
явява лично и с пълномощник, който поддържа отговора и изложените в него
основания. Моли съда да отхвърли предявеният иск и всички произтичащи
последици. Претендира за присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие
следното от фактическа страна:
По
делото е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД с предмет - признаване за установено
по отношение на ответницата на вземането, претендирано
от ищцовото дружество. В производството в съответствие
с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищцовото
дружество следва да установи вземането си по основание и размер, както и че
длъжникът е уведомен за извършената цесия, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване като опровергае
твърденията на ищцовото дружество.
Не се спори между страните, че ищцовото дружество се е снабдило по реда на чл. 410 от ГПК със Заповед за изпълнение № 2797 от 18.10.2016 г. по ч.гр.д. №
4273/2016 г. по описа на СлРС спрямо ответницата за сумата от 151.85 лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги,
съгласно Договор за предоставяне на мобилни услуги № 700117587617072013-28233589 от
17.07.2013 г., обективирани във фактури №№:**********/22.10.2013г.;
**********/22.11.2013 г.; **********/22.12.2013 г.; **********/23.01.2014 г. и
№ **********/22.02.2014 г., мораторна лихва в размер на 49.41 лв., начислена за периода към 10.10.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
- 17.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в
размер на 325 лв. по ч.гр.д. № 4273/2016 г. по описа на СлРС.
Ответницата в законоустановения
срок е подала възражение, поради което в едномесечния срок е предявен настоящия
установителен иск.
От представеното по делото доказателство е
видно, че действително е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги № 700117587617072013-28233589 от
17.07.2013 г., както и 5 бр. фактури №
**********/22.10.2013 г.; № **********/22.11.2013 г.; № **********/22.12.2013 г.; № **********/23.01.2014 г. и №
**********/22.02.2014 г. на обща стойност 151.85 лв.
Видно от представените по делото Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 г., сключен между „БТК” ЕАД и
„С.Г.Груп” ООД, че задължението, съгласно договора на ответницата е прехвърлено
на „СГ Груп” ООД. По делото е представено първото Уведомление до длъжницата за
извършената цесия от името „Българска телекомуникационна компания” ЕАД /БТК/.
Няма данни по делото, посоченото Уведомление да е връчено на длъжника – ответницата,
респ. тя дали изобщо е била надлежно уведомена за извършената цесия.
Представен е и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.05.2016
г., сключен между „С.Г.Груп” ООД и „Булпойнт
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя
се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи, а именно, че предявения установителен
иск е неоснователен, по следните
съображения:
Предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД е допустим – подаден
в предвидения от закона едномесечен срок като ищцовото дружество има правен интерес, тъй като вземането му е оспорено от
ответницата.
Съдът
намира, че между ищцовото дружество и „С.Г.Груп” ООД има сключен Договор за цесия, като съдът намира,
че са неоснователни твърденията на пълномощника на ответницата, че в договора
за цесия от 29.05.2015 г. не е индивидуализирано основанието и размера на
потребителя Я. към „БТК” ЕАД, респективно към цесионера
„СГ Груп” ООД.
При Договора за цесия носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния
кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на Договора като
правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на
длъжника за цесионния Договор. Удостоверение, в което поименно е посочено, че са цедирани вземанията на „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД /БТК/ към ответницата.
Установеното
в чл. 99, ал.4 от ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Съдът приема, че уведомяването на длъжника от
законово задълженото с оглед разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
лице, е абсолютно задължителна
материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, касаеща
активната материалноправна легитимация на ищеца. Липсват доказателства, от които да се приеме, че цедентът е уведомил длъжника за извършеното вземане преди
съдебното предявяване на вземането. В
тази насока е и еднозначната съдебна
практика-Тълкувателно решение ОСГК на ВС 142-7/11.11.1954 г., Решение
№123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК.
Твърди се
обаче от ищцовата страна и съдът с оглед
доказателствата по делото приема, че
ответницата е била надлежно уведомена за цедирането
на вземането от стария кредитор на ищцовото дружество от самия ищец по силата
на даденото му от стария кредитор изрично Пълномощно в чл.5 от Договора за цесия. От текста на чл.5 от Договора ясно личи правно валидната воля на цедента да
упълномощи цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме фактически
действия по уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията.
Въпреки, че не се установи по делото изготвеното от цесионера. Уведомление от името
на цедента, подписано от упълномощено лице - представител на цесионера да
е било надлежно връчено на ответницата, съдът приема, че в настоящия казус същата е била уведомена за
извършеното прехвърляне на вземането по начин, който гарантира правата й каквато е и
целта и смисъла на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. За
такова редовно уведомяване, съдът приема
получаването на преписа от исковата молба с приложеното към нея Уведомление. На първо място, за да стигне до този извод съдът
приема,че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
не е поставено изрично условие лично и само цедента да извърши това съобщаване. Няма пречка то да бъде извършено и от
трето лице по волята на стария кредитор така, че
ясно и недвусмислено да става ясно за длъжницата, че всъщност уведомяването изхожда от
стария кредитор и оттук насетне кое е лицето, на
което следва да се престира. Законът не указва и формата и момента на
съобщаването. Достатъчно е то да
е налице в момента, в който със
спора е сезиран съда. Няма
пречка съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде
извършено от представител на цесионера както е в настоящия казус като представителят е действал в
рамките на своята представителна власт, очертана в
чл.5 от Договора за цесия. В същия смисъл е Решение №123 от
24.06.2009 год. на ВКС по
т.д.№12/2009 год., ІІ
т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК
приема за правилна съдебната практика, съгласно
която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено Уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е
извършено.
В настоящото производство действително исковата молба, ведно с Уведомлението са връчени на ответницата, което в конкретния случай има значение на съобщение по чл.99, ал.4 от
ЗЗД. По този начин всъщност всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжницата и да й позволят да
плати добре – на носителя на вземането, са
изпълнени.
За да е
действителен договора за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или
определяемо. Неопределяеомостта на прехвърлените
вземания по първия договор за цесия от 29.05.2015 г. води до недействителност
на цесията, поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е
извършена, т.е., поради липса на предмет – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД /Решение № 32
от 09.09.2010 г. на ВКС по т.д. № 438/2009 г., ІІ т.о., ТК/. След като СГ Груп”
ООД не е придобило вземане срещу ответника, юридическото лице няма как да го
прехвърли на ищеца.
По делото са представени фактури, но от тях не може да се установи
изправността на цедента по договора за услуга, а
именно, че е представил услугата през отчетния период и че това е нейната цена.
По
делото не са ангажирани убедителни доказателства отстранана
ищцовото дружество, че ответницата дължи някакви
месечни такси по договора за предходни периоди, включени в рамките на срока на
действието му. Ответницата е оспорила приложената към исковата молба фактура, при което тежестта за доказване по аргумент от
разпоредбата на чл.193, ал.3, изречение второ от ГПК
е на страната която го
е представила, т.е. на ищеца. Ищецът не ангажирала доказателства,
от които да се установи
размера на дължимата според него сума. Безспорно със стореното оспорване ответницата има интерес да обори доказателствена сила на
документа, който оспорва. При липсата на ангажирани доказателства от страна на
ищеца за установяване размера на дължимата според него сума се налага извода за неоснователност на претенцията на ищеца за съществуване
на вземане в негова полза за процесната сума от 151.85
лв. и налага отхвърлянето на предявения установителен
иск по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск, ведно с лихвата се явяват неоснователни
и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 400 лв., представлящи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание по чл. 422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „БУЛПОЙНТ
ОСЪЖДА „БУЛПОЙНТ
Решението
подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: