Р E Ш Е Н И Е
№ 561
гр.Плевен,08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
1.Цветелина Кънева
2.Снежина Иванова
при секретаря Бранимира Монова и с участието
на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Дилова
касационно административно-наказателно дело № 839 по описа на Административен
съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 481 от 09.09.2022 г., постановено по АНД № 1484/2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление
№Р-000152/08.07.2022 г. на „старши инспектор“ в Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към Главна
Дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите , с което на “Българска
телекомуникационна компания" ЕАД – София, ЕИК ********* затова, че на
14.03.2022 г. в офиса на КЗП - Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 27 е
установено, че търговецът „БТК“ ЕАД, през периода 24.02.2022 г. - 14.03.2022 г.
не е изпълнил задължително предписание на контролен орган - КЗП за отстраняване
на несъответствие, дадено на основание чл.193, т.2 от Закона за защита на
потребителите, при извършване па проверка в обекта на търговеца - магазин №
4802 с адрес гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, пл. „Възраждане“ № 3,
документирана с КП № К-2724309/24.02.2022 г., е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.230 от ЗЗП, за нарушение на
същата разпоредба.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от “Българска телекомуникационна компания" ЕАД, чрез юрк.
Й., в която се излага становище че решението е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и в несъответствие с целта на закона.Твърди,
че РС неправилно е приел, че ЗЗП се прилага към договори за лизинг, тъй като собствеността
на устройството не е била прехвърлена на потребителя, същият не е купувач по
§13, т.1 от ДР на ЗЗП, а БТК не е продавач по реда на чл.104, ал.1 на ЗЗП и
търговец по §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Излага доводи, че БТК не е била запозната
със съдържанието на задължителното предписание, тъй като КП е нечетлив, с оглед
на което до съставяне на АУАН на 18.03.2022 г. БТК не е знаела за констатациите
и даденото предписание. Сочи, че по тази причина БТК е била и възпрепятствана
за организира защитата си, което е съществено процесуално нарушение. Излага
подробни съображения за неправомерност на задължителното предписание, и моли да
се отмени съдебното решение и да се отмени НП.Алтернативно прави искане за
намаляване размера на имуществената санкция от 500 лева на минимума от 200
лева, като сочи, че в НП не са обосновани причините, поради които се налага имуществена
санкция в посочения в НП размер. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева, алтернативно прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – Старши инспектор в РД КЗП Русе - редовно призован, не се
явява, не се представлява. В постъпило писмено становище, чрез юрк. Стойнева се
моли да се остави без уважение касационната жалба. Сочи, че решението на РС е
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, алтернативно се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение, че с оглед
събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен
състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а
съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба се
правят оплаквания за неправилност на решението на РС Плевен, доколкото задължителното
предписание е нечетливо и оттам – недостигнало до касатора, и освен това същото
е незаконосъобразно. Във връзка с последното фактически се сочи неприложимост
на ЗЗП в конкретния случай. Алтернативно се иска намаляване на наложеното
наказание до минимума.
За да постанови решението, РС – Плевен е
приел, че на 28.01.2022 г. в офис на КЗП — Плевен към РД на КЗП — Русе е
постъпила потребителска жалба с вх.№ Р-03-113/28.01.2022 г., относно мобилно
устройство „IPHONE 11 PRO“, закупено от търговеца на изплащане на
29.06.2020 г.; на 16.08.2021 г. от страна на потребителя е
предявена рекламация в 2-годишната законова гаранция, при която е издадена
Сервизна карта № 4802309626/16.08.2021 г., в
която е отразено следното: „Апарата е без следи от удари“.; при получаването му
от потребителя обаче, след извършено сервизно обслужване, заедно със служител
от обекта е установено, че телефона е с „удар по екрана и със съмнение за
счупен дисплей“, поради което потребителят е отказал да получи апарата, тъй
като при предявяване на рекламацията го е предоставил в перфектно състояние;
подал е два бр. нови рекламации
/сигнали/ по електронен път към мобилния оператор - на 03.09.2021 г. и на
15.11.2021 г., но без проблема да бъде разрешен. Приел е, че с Покана с изх. № Р-03-113/02.02.2022 г., от страна
на КЗП са предприети действия за запознаване на търговеца с потребителската
жалба, като му е наредено да бъдат представени следните документи: становище по
жалбата, всички издадени документи във връзка с направената рекламация и 2 бр.
сигнали. В отговор, на 18.02.2022 г., по ел. поща на КЗП - офис Плевен са получени и заведени с вх. № Р-03-113/18.02.2022 г. следните
документи: Становище от търговеца с приложена Сервизна карта №
**********/16.08.2021 г. и Констативен протокол от 14.02.2022 г. от оторизирания
сервиз „Булграм“ ЕООД — гр.София; в становището е потвърдено, че телефонът не е
приет в сервиза със счупен дисплей, защото в противен случай ще има издаден
протокол за отказ от гаранционен ремонт, че липсва последваща рекламация от
потребителя и че не може да се предостави Акт за удовлетворяване на
рекламацията, тъй като потребителят не си е получил устройството от търговския
обект. При проверка в магазин № 4802, стопанисван от търговеца с адрес гр.
Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, пл. „Възраждане“ № 3, документирана с КП № К-
2724309/24.02.2022 г. е установено, че посочения телефон се намира в търговския
обект и е с множество драскотини /10-15 бр. видими линии по дисплея/. Със същия
КП е дадено задължително предписание на търговеца да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба - в срок до 08.03.2022 г. и на 09.03.2022
г. в 14:00 часа да бъде представен в офис на КЗП- Плевен Акт за удовлетворяване
на рекламацията по реда на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. На 14.03.2022 г. в офиса на
КЗП - Плевен обаче са представени становище от търговеца, Сервизна карта № **********/16.08.2021
г. и Констативен протокол от „Булгрим“ ЕООД от 14.02.2022 г., които са
идентични с получените документи на 18.02.2022 г. на електронната поща на КЗП –
Плевен; не е представен Акт за удовлетворяване на рекламация по реда на чл.113,
ал.1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка е направен извода, че
търговецът е уведомен за несъответствието на стоката с договора за продажба
общо 4 /четири/ пъти: на 03.09.2021 г. - със сигнал на потребителя с вх. №
21-28922, на 15.11.2021 г. - със сигнал с вх. № 21-38166, на 02.02.2022 г. - с
писмо на КЗП с изх. № Р-03-113 и на 24.02.22 г. - с Констативен протокол № К-2724309,
съставен в обекта, откъдето е закупена стоката. Съставен е Протокол за проверка
на документи № К-0123888/14.03.2022 г., в който е отразено, че търговецът
отказва да приведе стоката в съответствие с договора за продажба по реда на чл.
113, ал. 1 ЗЗП и не е изпълнил задължително предписание, дадено с КП № К-2724309/24.02.2022
г., съставен в обекта, откъдето е закупена стоката. На тази основа е прието, че
на 14.03.2022 г. в офиса на КЗП - Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 27 е
установено, че търговецът „БТК“ ЕАД, през периода 24.02.2022 г. - 14.03.2022 г.
не е изпълнил задължително предписание на контролен орган - КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ - за отстраняване на несъответствие, дадено на основание
чл.193, т.2 ЗЗП, при извършване на проверката в обекта на търговеца - магазин №
4802 с адрес гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, пл. „Възраждане“ № 3,
документирана с КП № К- 2724309/24.02.2022 г. – нарушение по чл.230 ЗЗП.
Отбелязано е, че нарушението е извършено за първи път. При съставяне на АУАН не
били направени възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН. РС е посочил, че така описаната фактическа обстановка е възприета
изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното
наказателно постановление, с което на търговеца е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.230 от Закона за защита на
потребителите.
РС е приел, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено,
от компетентни лица. Не е споделил възраженията на жалбоподателя от процесуално
естество, като е посочил, че липсва нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, който
предвижда извършването на действия от страна на административнонаказващия
орган. Посочил е, че не е налице нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, макар че
не е индивидуализирано соченото мобилно устройство чрез уникалния му номер
/IMEI/, и не е посочен неговия цвят. В случая, от обстоятелствената част на
АУАН/НП става достатъчно ясно за кое мобилно устройство се отнасят – а именно,
за „IPHONE 11 PRO“, във връзка с което е направена
рекламация на 16.08.2021 г., издадена е Сервизна карта № **********/16.08.2021
г., 2 /два/ бр. нови рекламации /сигнали/ по електронен път към мобилния
оператор - на 03.09.2021 г. и на 15.11.2021 г., както и цялата описана по-горе
комуникация между дружеството и органите на КЗП. В този смисъл, по-детайлно
индивидуализиране на стоката /мобилно устройство/, не е необходимо нито по
съображения за яснота, нито – за надлежното упражняване правото на защита на
дружеството. При служебна проверка за законосъобразност РС не е открил пороци, с
оглед на което е приел, че издаденото Наказателно постановление се явява
формално законосъобразно. Позовал се е на събраните гласни доказателствени средства
и писмени доказателства. Приел е, че показанията на свидетелите са
непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН
и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото
писмени доказателства и по-конкретно – Сервизна карта № **********/16.08.2021
г., Констативен протокол от 14.02.2022 г. от оторизирания сервиз „Булгрим“ ЕООД
— гр.София, 2 бр.сигнали от 03.09. и 15.11.2021 г. от К. до Виваком, Сигнал от К.
от 28.01.2022 г., Фактура от 29.06.2020 г., КП № К-2724309/24.02.2022 г.,
Становище от БТК по КП № К- 2724309/24.02.2022 г., Протокол за проверка на
документи № К0123888/14.03.2022 г. От тези доказателствени източници се
установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. РС
е приел същата за доказана по убедителен
начин. Не е споделил съображението, че тъй като между БТК и Колев е бил сключен
лизингов договор /по който не е била заплатена пълната цена на мобилния
апарат/, то БТК няма качеството на „продавач“, а Колев – на „купувач“ съгласно
ЗЗП, респективно – органите на КЗП нямат правомощие да дават задължителни
предписания, не съответства на точния смисъл на Закона. Легалните дефиниции на
§13, т.1 и 2 от ДР на ЗЗП, не визират единствено страните по договори за
покупко-продажба, а страните по договори, сключени като част от търговската или
професионална дейност на търговеца въобще. Такива несъмнено са и лизинговите
договори, а подходът на законодателя е напълно разбираем, тъй като в противен
случай, от закрилата на ЗЗП биха били лишени изключително широк кръг случаи и
правни субекти, в разрез с прогласените цели на Закона - чл.1, ал.2 ЗЗП. Приел
е за неоснователно твърдението, че до знанието на БТК не е доведено естеството
на задължителното предписание, тъй като Констативният протокол, с който то е
дадено, е нечетлив. От представените оригинал и препис от същия КП се
установява, че това твърдение на жалбоподателя е неоснователно, представеното
предписание е четливо, а отделен е въпроса, че всеки търговец, в отношенията си
с КЗП, следва да подхожда добросъвестно и в случай, че е налице неяснота в
комуникацията, би могъл да потърси допълнителна информация или надлежно
разяснение. От изпратеното на два пъти Становище от страна на БТК е видно, че
дружеството е било напълно наясно, че е налице проблем с мобилен апарат предаден
за ремонт и недоволен потребител, т.е. е било надлежно информирано за случая,
но пък не е пожелало да вземе друго отношение, освен да прикани потребителя да
си получи обратно мобилния апарат, пък макар и с надраскан дисплей. Не е основателна
и претенцията, че поради „нечетливостта“ на КП № К-2724309/24.02.2022 г., е
ограничено правото на защита, тъй като БТК не е имала възможност да организира
защитата си. Приел е, че напълно несъстоятелни са внушенията от БТК, че
драскотините по дисплея са резултат на производствен дефект, както и че подобни
драскотини не засягат годността за употреба на стоката. При положение, че е
приет за гаранционно обслужване мобилен апарат в перфектен от външна страна вид
/отразено е, че „…Апарата е без следи от удари…“/, връщането му с между 10 и 15
видими драскотини по дисплея, със сигурност не може да се отдаде нито на
производствен дефект, нерекламиран от потребителя, нито – на неправилна
употреба от страна на потребителя; отделен е въпросът, че в случая се касае за
фина електроника /мобилен апарат на стойност 1839 лева с ДДС/, а не за някое
просто механично пособие, при което драскотините по корпуса, по правило не биха
имали значение за неговата функционалност. В този смисъл, виждането, че
даденото задължително предписание от страна на органите на КЗП да бъде
приведена стоката в съответствие с договора, е „неправомерно“, се явява напълно
самоцелно; При така установените факти и обстоятелства, РС е намерил, че
нарушението по чл.230 ЗЗП, се явява доказано по несъмнен начин. Дружеството не
е изпълнило даденото с КП № К-2724309/24.02.2022 г. задължително предписание за
привеждане на стоката „IPHONE 11 PRO“, в съответствие с
Договора от 29.06.2020 г. Като е противоправно
бездействало в периода 24.02.2022 г. – 14.03.2022 г., въпреки даденото
му задължително предписание, дружеството е осъществило състав на
административно нарушение по чл.230 ЗЗП, поради което правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на съответна
имуществена санкция. РС е посочил,
че не е налице „Маловажен случай“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като
обществената му опасност, се явява типична за нарушение от разглеждания вид.
Досежно размера на наложената имуществена санкция – 500 лева, не е споделил
съображенията на жалбоподателя, че е необоснован. Наложена е имуществена
санкция в размер, различен от минималния /200 лева/. Обстоятелството, че се
касае за първо нарушение, представлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
а не юридически факт, обуславящ неминуемото налагане на санкция в самия
минимум. При отчитане важността на засегнатите обществени отношения и
развитието на процесния случай, включително – интензитета на засягане правата
на потребителя /същият е лишен от възможността да ползва по предназначение
стоката, считано от 16.08.2021 г. насетне, както поради неадекватно сервизно
обслужване, така и поради неизпълнение на даденото от органите на КЗП
задължително предписание за привеждане в съответствие/, РС е намерил, че
наложената имуществена санкция е справедлива по размер и дори – че е проявена
известна снизходителност от страна на административнонаказващия орган, и не са
налице основания за нейното намаляване.
По твърденията в
касационната жалба настоящият съд съобразява следното:
Неоснователно е
възражението на касатора, че след като се касае за договор за лизинг, не следва
да се приложат правилата на ЗЗП, визиращи договор за продажба. Приемането на
обратното разбиране би означавало част от потребителите да се поставят в
неравностойно положение, което определено не може да се счете за целта на
закона, която е свързана изцяло с охраната на интересите на икономически
по-слабата страна по облигационното правоотношение, каквато се явява
потребителят, било то като страна по договор за продажба или по договор за
лизинг. Тази насока се следва неотклонно от българското законодателство в
стремежа за хармонизиране с правилата за защита на потребителите, действащи в
Европейския съюз, част от които е Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаване
на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки
относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, съгласно която
защитата на потребителите предполага, че всички участници в производствения
процес, следва да носят отговорност, доколкото завършената стока, съставната
част или суровината, доставени от тях, са се оказали дефектни.
Няма съмнение предвид
представените по делото доказателства, че "БТК" ЕАД е
"търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, тъй като продава
или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор. Съгласно § 13, т. 34 от ДР на ЗЗП, "договор за
продажба" е договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава
да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или
се задължава да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет
едновременно стоки и услуги. Видно от приложения договор за лизинг, сключен на
25.04.2019 г. между "БТК" ЕАД и потребителя, последния в качеството
си на лизингополучател има право да придобие собствеността върху предоставеното
за ползване устройство след заплащане на цялата договорена продажна цена. Именно като търговец БТК е сключило договор с потребител,
и попада в хипотезата на тази разпоредба. Същите разпоредби се отнасят не само
до случаи, при които има прехвърляне на собствеността, но и до случаи, при
които се престира каквато и да е услуга, включително лизинг, при който
собствеността се прехвърля на лизингополучателя едва при пълно заплащане на
цената.
По отношение на
твърденията, че БТК не е било запозната със съдържанието на задължителното
предписание, тъй като КП е нечетлив, същото е неоснователно, както правилно е
посочил РС. Приобщеният по делото пред РС КП /л.л.23-24 от делото пред РС/ е
ясен и четлив, подписан от представител на касатора. Представеното второ копие
на същия КП на л.л.54,55 от делото пред РС също е четливо, макар че с оглед на
факта, че е на жълт фон, е по-неясно в сравнение с другото копие, което е
първоначално представено.
По отношение на
изложените съображения за неправомерност на задължителното предписание, настоящият
съд съобразява следното:
Задължителното
предписание е административен акт по смисъла на АПК. Същото подлежи на
оспорване по общия ред на АПК. Ако дружеството е имало възражения по неговата
законосъобразност, е могло да го оспори по съдебен ред. В образуваното съдебно
производство съдът ще се произнесе, като провери законосъобразността на обжалваното
задължително предписание – съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК – в този смисъл е чл.168, ал.1 от АПК. Възражения
за неправомерност на задължителното предписание не могат да бъдат правени в
административно наказателното производство. В случая задължителното предписание
не е оспорено, БТК е следвало да го изпълни, което не е направено.
По отношение искането
за намаляване на размера на имуществената санкция от 500 лева на минимума от
200 лева, доколкото в НП не са обосновани причините, поради които се налага
имуществената санкция в посочения в НП размер, същото е неоснователно. В НП е
посочено, че имуществената санкция е в размер над минимума, доколкото
проверката е в резултат от жалба на потребител, и търговецът стопанисва обекти
на територията на цялата страна. Настоящият съд споделя мотивите на РС Плевен, че с оглед
лишаването на потребителя за продължителен период от време от ползването на
стоката, не може да се наложи санкция в минимален размер. Освен това в случая
следва да се съобрази значителната по
размер стойност на стоката – 1839 лева, поради която причина наложената
имуществена санкция в размер на 500 лева e дори снизходителна, както
правилно е отбелязал РС.
С оглед на изложеното, настоящият съд
приема, че съдебното решение е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон
и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото са основателни
претенциите на ответника по касация за направените разноски. Такива се
претендират в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
приложимия чл.27е от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение на КЗП в претендирания размер, който е
обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, чл.63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 481 от 09.09.2022 г.,
постановено по АНД № 1484/2022 г. на Районен съд –
Плевен.
ОСЪЖДА Българска телекомуникационна компания" ЕАД гр.София, ЕИК *********,
да заплати на Комисия за защита на потребителите гр.София, разноски в размер на
150 лв. /сто и петдесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.