Решение по к. адм. дело №1283/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. Л.,[ЕГН] чрез адвокат Д. Х. ,със съдебен адрес: [населено място],[улица],ет.1офис 4 против Решение № 4358/13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 230/2025 г., по описа на Административен съд-Пловдив, ХХХ - ти с., с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Л. Л. Л. с [ЕГН] сумата от 164,29 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС - липса на достатъчно жилищна площ за периода от 20.08.2021г. до 21.10.2021г. по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив ,ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба - 03.02.2025г. до окончателното й изплащане като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 164,29 лева до пълния претендиран размер от 3 500 лева като неоснователна и недоказана; осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Л. Л. Л. с [ЕГН] сумата от 89,57 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС - липса на достатъчно жилищна площ и липса на мебелировка за периода от 03.12.2024г. до 03.02.2025г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба - 03.02.2025г. до окончателното й изплащане и е отхвърлена исковата претенция за сумата над 89,57 лева до пълния претендиран размер от 2500 лева като неоснователна и недоказана; осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адв. Д. П. Х. - член на АК - Пловдив с адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис № 4 сумата от 50,26 лева, която представлява минимално адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете на основание чл. 38 ЗА за осъществена правна помощ и процесуално представителство на ищеца Л. Л. Л. по адм.дело № 230/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав да бъде изменено атакуваното решение, като бъдат присъдени обезщетение за разликата от 164.29 лв. до пълния претендиран размер от 3 500 лв. за първия процесен период от 20.08.2021 г. до 21.10.2021 г. и обезщетение за разликата от 89.57 лв. до пълния претенедиран размер от 2 500 лв. за втория процесен период от 03.12.2024 г. до 03.02.2025 година.

Постъпил е отговор от ГД „Изпълнение на наказанията“ чрез юрисконсулт Ч., като се заявява, че се оспорва жалбата. Иска се да се отхвърли същата като неоснователна и да бъде потвърдено решението в тази част.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на Административен съд – Пловдив, като правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Л. Л. Л. против ГДИН за осъждането й да заплати сумата от:3500 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.08.2021г. до 21.10.2021г. за престой в Затвора - Пловдив ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 03.02.2025г. до окончателното й изплащане /първи иск/;2500 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 03.12.2024г. до 03.02.2025г. за престой в Затвора – Пловдив ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 03.02.2025г. до окончателното й изплащане /втори иск/.

По първия иск ищецът твърди, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно:липса на достатъчно жилищна площ;липса на санитарен възел на определените и задължителни места, общата баня е на двора, а общата тоалетна е в стаята;липса на адекватно лечение, ищецът бил болен от туберкулоза и холера;лоши хигиенно-битови условия – липса на мебелировка, лоша миризма, липса на балатум на пода, без спално бельо;липса на подходяща храна за здравословното му състояние;наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;нарушено право на разговори с близки и познати;невъзможност да ползва каре / престой на открито/;обща баня на двора, в която има ръждясали железа и кал;липса на пералня и сушилня.

По втория иск ищецът е твърдял, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно:липса на достатъчно жилищна площ;липса на санитарен възел на определените и задължителни места, общата баня е на двора, а общата тоалетна е в стаята;пералнята не е работела като ищецът е бил принуден да пере дрехите си на ръка;наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;невъзможност да ползва каре / престой на открито/;лоши хигиенно-битови условия – липса на мебелировка, лоша миризма, липса на балатум на пода, без спално бельо.

С горното се твърди нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС, което е довело до възникване правен интерес за ищеца от предявените искове.

Исковата молба е приета за частично основателна.

Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения и е приел, че за времето по първия исков период от 20.08.2021г. до 21.10.2021 за престоя на ищеца в Затвора – Пловдив,така както е посочено в исковата молба са налице обективните предпоставки за търсеното обезщетение за неимуществени вреди поради наличие на материалноправни предпоставки да се реализира съответната отговорност на ответника. За посоченото време ищецът е бил в пенитенциарно заведение –Затвора –Пловдив -и е търпял посоченото от него въздействие, дължащо се на нарушения на разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, свързано с нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за период от 42 дни.

И за двата периода се установява нарушение на чл. 3 ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ за първия период от 42 дни, а за втория от 1 ден, както и липса на мебелировка в помещението в което ищеца е бил настанен за периода от 03.12.2024г. до 20.12.2024г. / 17 календарни дни/

Липсата на жилищна площ, както и липса на мебелировка, представляват неблагоприятни условия при изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС е наложило,съдът да приеме, че Л. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

За този времеви период са налице материалноправните предпоставки за търсене на материална отговорност за обезщетяване на причинени вреди във връзка с незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията, свързани с поставянето му в нечовешко или унизително състояние при изпълнение на съответното наказание, които са свързани и с изложените в исковата молба обстоятелства.

Останалите претенции на жалбоподателя са приети за неоснователни и те са отхвърлени от съда,като са изложени подробни съображения,като настоящият състав на съда не смята да ги преповтаря,а да препрати към тях по правилото на чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.

По отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е приел исковите претенции за претърпени неимуществени вреди за частично доказани и по размер, като е посочил, че справедливото обезщетение следва да бъде определено като се съобрази актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

Това,което първоинстанционният съд е обсъдил и се споделя изцяло от касационната инстанция е,че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Р. (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо, според първоинстанционният съд, при положение, че се установи, че за период от 42 дни е налице едно нарушение – липса на минимална жилищна площ, за период от 1 ден две нарушения /18.12.2024г./ - липса на площ и липса на мебелировка и за период от 16 дни едно нарушение – липса на мебелировка сумата от 164,29 лева за първия исков период и сумата от 89,57 лева за втория исков период най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, по жалбата на Л. Л. Л., съдът намира, че първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на оспорения съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно: от липсата на достатъчно жилищна площ в рамките, но за част от посочения период в затвора Пловдив. Правилно е определено справедливото обезщетение,като, както вече се посочи ,в тази насока са изложени изключително подробни мотиви,които се споделят изцяло от настоящия състав на съда.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата на адв. Х., като пълномощник на Л. Л. за неоснователна.

При този изход на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател Л. Л. за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Ето защо, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХХI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4358/13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 230/2025 г., по описа на Административен съд-Пловдив, ХХХ - ти с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.