Решение по дело №6812/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2044
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330206812
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2044
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330206812 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, депозирана от адв. С.Н. – пълномощник на АС. М.
ИВ. против Електронен фиш Серия Г № 0023974, издаден от ОДМВР -
Пловдив, с който на жалбоподателя е наложена административна санкция
„Глоба“ в размер на 250,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл. 638,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
С жалбата и в допълнителни мотиви се излагат конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакувания ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата, като моли обжалваният електронен фиш да бъде
потвърден като правилно и законосъобразно постановен.Релевира възражение
да прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и допълнителните мотиви, и служебно провери
правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания
за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 01.11.2020 г. в 14,03 часа в гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел Скобелева майка, северно
платно в посока Запад, физическо лице – АС. М. ИВ. собственик на МПС,
регистрирано в Република България, не е спряно от движение, не е сключило
договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС – лек автомобил
Форд Фокус, с регистрационен номер ***.
Посочено е, че нарушението е заснето с автоматизирано техническо
средство/система Cordon – M2 MD 1196.
Безспорно разпоредбите на чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ визират правните
основания въз основа на които се издава Електронен фиш за нарушения,
установени с автоматизирано техническо средство.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш,в същия липсва
посочване на основанието за неговото издаване, а именно нормата на чл.
638, ал. 4 от КЗ. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 638,
ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно чийто регламент на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което
не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. –
за физическо лице.
Така посоченото правно основание указва единствено възможността за
ангажиране на административно - наказателната отговорност на физическите
лица (която може да бъде реализира и по пътя на установяване на
административното нарушение с АУАН и издаване на наказателно
постановление), но не и възможността за съставяне на електронен фиш по
специален ред, такъв какъвто е регламентиран в разпоредбата на чл.638, ал. 4
КЗ.
В аспект на гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че в закона
е прокарано ясно разграничение между нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ
и това по чл. 638, ал. 4 КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638,
ал. 1, т. 2 КЗ от момента на придобиване и регистриране в Република
България на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за
2
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Действително, за съставомерността на деянието по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ е
без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се
довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ от лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение.
Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 КЗ е довършено при установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Ангажирането на административно – наказателната отговорност при
нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване
на наказателно постановление, съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
Атакувания ЕФ би следвало да е издаден в резултат на диференцирана
процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ, която не е
упомената в него, като правилната правна квалификация би била чл. 647, ал.
3 вр. чл. 638, ал.4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Гореизложеното води до извод за наличието на допуснати в хода на
производството по издаване на атакувания ЕФ съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон,
които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
неминуемо обуславят незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш.

По разноските:
При този изход на спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски.
Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, доколкото жалбоподателят е
материално затруднено лице.
От конституционно установените принципи за равенство на гражданите,
забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно
издадени актове (включително и наказателни постановления и електронни
3
фишове) следва, че адвокатският труд и в този случай следва да бъде
заплатен.
Затова в чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати.
В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума
е не защитаваната страна, а самия адвокат.
Така Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния
административен съд, Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. №
13722/2019 на Върховния административен съд, Определение № 5326 от
05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен съд,
Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния
административен съд и др.
В същия смисъл и Решение № 202 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 3051 / 2020
г. на XXIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 950 от
08.06.2020 г. по адм. д. № 304 / 2020 г. на X състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 362 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1699 / 2019 г. на XXIX
състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е
висока и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в размер от 250 лева,
като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и допълнителна писмена молба;
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска
защита и съдействие.
В случая претендирания минимален размер се равнява на 300 лева, като
същият изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до
1000 лева, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи
изцяло.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0023974, издаден от ОДМВР -
Пловдив, с който на АС. М. ИВ. ЕГН ********** е наложена
административна санкция „Глоба“ в размер на 250,00 лева за нарушение на
чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С.К. Н.,
АК – Пловдив, Личен № *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5