Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №   260542

 

гр. Пловдив, 15.04.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на  двадесет и четвърти март,  през   две  хиляди, двадесет и първа    година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                              КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№92  по  описа на  ПОС  за  2021г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Обжалвано  е  Решение №260799  от 09.10.2020г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№18794/2018г., дванадесети  гр.с., в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.М.К., ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода за периода от 11.08.2015 г. до  29.08.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8966/11.10.2018г.  по ч.гр.д.№ 15703 по описа на РС Пловдив за 2018 г.:  519.10  лева – главница , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на зявлението – 03.10.2018г до окончателното изплащане на вземането, и 51.13 лева лихва за периода от  29.02.2016 г. – 31.08.2018г, както и в частта с която  е осъден     К.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.Шести септември № 250, разноски по двете производства в размер на  394.86 лева, включително по частното дело 15703/18 г.

Жалбоподателят К.М.К., чрез процесуалния си представител адв. Б.С., със съдебен адрес:***, офис 21 обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта с която са уважени предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД искове като  незаконосъобразно,  необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли  въззивният съд  да  отмени  първоинстанционния акт,  в обжалваната част като  вместо това отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Доказателства за направени такива, а именно договор за правна защита и съдействие №15342 от 12.11.2020г., е представен с  депозираните по делото писмени бележки с  вх.№271232 от 31.03.2021г т.е. след приключване на устните състезания..

Въззиваемата  страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски -  възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта  и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  е  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което  се  явява процесуално  допустима,  а    разгледана  по   същество   е  неоснователна.

Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд, в частта с която са уважени исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД. За да уважи частично, предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че от 09.11.2016г. е подменен водомера в  жилището на ответника и от тази дата  водомера на ответника отчита общото количество на доставената до жилище № 3 и до жилището на К. вода. Приел е, че доколкото имотът е водоснабден и техническа или метрологична неизправност на водомерите не се твърди от страните, то без значение за изхода на спора е това, дали водопроводната инсталация в поземления имот е изпълнена със или без необходими строителни книжа.  С факта на монтиране на общ водомер с № *** реалната доставка е доказана, поради което след тази дата, съдът е приел, че исковете са основателни.   Касаещо направеното възражение за давност, решаващият съд е приел, че такава не е изтекла, доколкото  първата фактура е издадена на 09.12.2015г., а заявлението заповед за изпълнение по чл.410 ГПК  е подадено в съда на дата 03.10.2018г., кратката три годишна давност не  е изтекла, тъй като е била прекъсната.

Недоволен от постановеният съдебен акт, в частта с която са уважени исковете е останал жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство. В жалбата си последният навежда твърдения, че  доставеното количество вода до процесния обект не е установено с точност от събраните по делото доказателства. Твърди, че по аналогия на обратното на разпоредбата на чл.6 ал.2 т.3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги  на потребителите на ВиК оператор в гр.Пловдив, потребителите не са длъжни да  заплащат потребеното количество вода преминало и отчетено през незаконно изградени и присъединени отклонения.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав  изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя  от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се и изводите на районният съд за  начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те  обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а  на  основание чл.272 ГПК  да  се  препрати към мотивите на  първоинстанционния  акт.

Безспорно се установява  от събраните по делото доказателства, че  ответникът е собственик  и  има качеството на потребител на В и К услуги за процесния обект, както и че последният е ползвал услугите на дружеството. Ответникът е оспорил размерите  на доставеното количество вода до процесния обект, като основното възражение касае твърдения за липсата  на проект за извършена подмяна на водопроводното отклонение. От събраните по делото доказателства обаче може да се направи обоснован извод, че ответникът макар да е ползвал услугите на ВиК, е отказал  съдействие, въпреки многократните писма от страна на ВиК оператора за монтиране на индивидуален водомер в неговия имот и преработване на инсталацията. Липсват каквито и да е било доказателства К.К.  да е предприел действия съгласно дадените му указания с Констативен протокол от 2013г, както и по отношение на дадените му такива с Протокол през 2016г.

Съгласно изготвената експертиза от вещото лице  инж.М. Б., което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, във водомерната шахта има  три водомера, които отчитат потребеното водно количество от трите сгради в имота и един общ водомер, като монтираните водомери са с радиоотчет.

Съгласно заключението на вещото лице  С. К., което съдът  кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено,  задълженията на абоната К.К. са редовно осчетоводявани за процесния период, като изразходваната вода е по карнети за периода 09.12.2015г. до 10.03.2017г. и радио -отчети за периода от 27.04.2017г. до 29.08.2018г..Изразходваните количества вода по карнети и по радио-отчети, отговарят на фактурираните такива по съответните месеци.

Ответникът не оспорва факта на  монтажа на индивидуалния водомер с функция за радиоотчет, нито както правилно е посочил първоинстанционния съд е навел твърдения за техническа или метрологична неизправност на водомерите. Що се касае до нововъведените  твърдения в жалбата за  неизправност на общия водомер, то  следва да бъде отбелязано, тези твърдения не намират опора в събраните по делото доказателства, поради което възражението се явява неоснователно.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че потребителите не са длъжни да  заплащат потребеното количество вода преминало и отчетено през незаконно изградени и присъединени отклонения. Налице е водоснабден имот, водата безспорно  се ползва от ответника, монтиран е общ водомер, както и индивидуален такъв  с функция за радиоотчет на количеството  доставена до жилището на  ответника вода. Ето защо настоящият състав споделя направения от първоинстанционният съд правен извод, че след факта на  монтиране на общия водомер, реалната доставка се явява доказана, независимо от обстоятелството, че водопроводната инсталация в поземления имот е изпълнена без необходими строителни книжа.

Възражението за  изтекла  давност,  също се явява неоснователно, по съображенията изложени от първоинстанционния съд, които се споделят и от настоящия състав.

  Гореизложеното обосновава основателността на предявените искове за  доставка на питейна вода за периода от 11.08.2015 г. до  29.08.2018г.,  ведно със законна лихва и лихва за периода от   29.02.2016 г. – 31.08.2018г. Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт в обжалваната част,  който следва да бъде потвърден.

 С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени по делото разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 100.00лв.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                             Р  Е  Ш  И :

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Решение №260799  от 09.10.2020г.  на  ПРС, постановено  по  гр.д.№18794/2018г., дванадесети  гр.с., в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.М.К., ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода за периода от 11.08.2015 г. до  29.08.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8966/11.10.2018г.  по ч.гр.д.№ 15703 по описа на РС Пловдив за 2018 г.:  519.10  лева – главница , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на зявлението – 03.10.2018г до окончателното изплащане на вземането, и 51.13 лева лихва за периода от  29.02.2016 г. – 31.08.2018г, както и в частта с която  е осъден     К.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.Шести септември № 250, разноски по двете производства в размер на  394.86 лева, включително по частното дело 15703/18 г.

 

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.Шести септември № 250 направени по делото разноски в размер на 100.00лв/ сто лева/

 

Решението  не   подлежи на обжалване.

  

       

   

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: