О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр. Разград, 16.06.2020 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
като разгледа адм. дело № 37 по описа за
2020 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.
3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
С Решение № 52/27.05.2020 г.,
постановено по настоящото дело, съдът е осъдил
Областна дирекция на МВР - Разград да заплати на А.П.Б. ***, ЕГН **********,
сумата 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление №
19-1075-000274 от 25.03.2019 г., издадено от Началник група ОДМВР-Разград,
сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020 г. до
окончателното изплащане, и за разноски по делото – сумата 110 лв.
С молба вх. № 729/07.06.2020 г.,
подадена от адв. К.Х. *** – пълномощник на ищеца, е направено искане за
изменение на решението в частта относно разноските, като се присъди адвокатско
възнаграждение от 300 лв., какъвто е бил минималният размер по Наредба №
1/09.07.2004 г. към момента на сключване на договора за правна помощ.
Ответникът счита молбата за
неоснователна.
Искането е допустимо. То изхожда от активно
легитимирано лице и е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледано по същество, е неоснователно.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248 ГПК се
намира в Раздел III, Глава осемнадесета на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на
решението“. В това производството съдът разполага с правомощието да измени или
допълни постановеното решение в частта му за разноските, но само когато е
допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В този смисъл са Определение № 6691
от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2227/2020 г., IV о., Определение № 6692 от
4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3392/2020 г., IV о.
Съдът счита, че производството по чл.
248 ГПК е способ за поправяне на постановеното решение в частта за разноските,
когато е допусната грешка в размера на присъденото адвокатско възнаграждение, но
настоящият случай не е такъв. Уважавайки възражение за прекомерност на
разноските, съдът е изложил мотиви за наличие на условията по чл. 78, ал. 5 ГПК
във вр. с чл. 36 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и намира, че няма основание да променя изводите
си.
Към момента на договаряне на
адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. е предвиждала, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. Тази
редакция на разпоредбата е била приета с Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28
от 28.03.2014 г.
По силата на Решение № 5419 от 8.05.2020
г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАдвС, обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014
г., е отменена в частта по чл. 8, ал. 1, т. 1 поради съществено нарушение на
императивни процесуални правила.
Съгласно т. 3 от Решение № 3 от
28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., обн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г., решението
на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се
обявява за противоконституционен, няма възстановително действие. По аргумент от
по-силното основание, решението на ВАС, с което подзаконов нормативен акт,
изменящ и допълващ действащ подзаконов нормативен акт, се отменя като
незаконосъобразен, също няма възстановително действие. Следователно, с отмяната
на НИД на Наредба № 1 от 9.07.2004 г., обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г., разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, т. 1, предвиждаща минимално адвокатско възнаграждение от 300
лв., не може да се прилага при решаването на висящ спор за разноските. Съдът преценява
тяхната прекомерност към момента на определянето им и не може да приложи
разпоредба, която вече не е част от действащото право.
По изложените съображения Разградският
административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на А.П.Б. *** за
изменение на Решение № 52/27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 37/2020 г.
по описа на АдмС - Разград, в частта относно разноските.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.