№ 260008/7.3.2022г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчава, като разгледа
докладваното гр. дело №1168/2019 г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за възстановяване владение върху
недвижим имот с правно основание чл.108 ЗС. Ищецът Р.М.Н., ЕГН **********, твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ****по
действаща кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№РД-18-62 от 08.07.2016 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 468 кв.м.,
находящ се в землище на *****************************, местност „*********”,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
лозе, стар идентификатор 35376.61.184, номер по предходен план 016064, при
граници: поземлени имоти 35376.61.1603, 35376.61.504 и 35376.61.34. Твърди, че
правото на собственост върху описания поземлен имот придобил по давностно
владение. Твърди още, че през 1991 г. установил фактическа власт върху имот с
идентификатор 35376.61.1603, съседен на процесния недвижим имот, а през 2013 г.
закупил имота от Община ****. Ищецът твърди, че от 1991 г. установил фактическа
власт освен върху имота, който в последствие закупил от общината, и върху
процесния недвижим имот, тъй като двата били общо заградени с оградна мрежа и
обособени като един общ имот без ограда помежду им. Твърди, че владението върху
процесния недвижим имот било непрекъснато, необезпокоявано и явно от 1991 г. до
средата на м. октомври 2018 г. Твърди още, че на 11.04.2018 г. с договор за
продажба, сключен с **************************************, вх.рег******************, продал на ответника А.А.А., ЕГН **********, действащ чрез законен представител А.М.А., ЕГН **********, собствения си ПИ №35376.61.1603, като след продажбата
продължил да упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот. Твърди
също, че на 25.10.2018 г. лицата Н.Д.И., К.М.Я., Е.Д.И., С.Х.Д. и П.Х.Д.,
продали на отв. А. А. процесния имот с ********************************, ***************************.
Заявява, че договорът за продажба на процесния недвижим имот не е породил
вещноправни последици, тъй като продавачите не са били собственици. Твърди, че
след продажбата на 25.10.2018 г. ответникът, без знанието и съгласието му,
установил фактическа власт върху процесния имот и отказва да предаде на иеца
собствеността и владението. Моли съда, да приеме за установено в отношенията
между него и ответника А. А., че е собственик на ПИ с идентификатор ****по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№РД-18-62 от 08.07.2016 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 468 кв.м.,
находящ се в землище на *****************************, местност „*********”,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
лозе, стар идентификатор 35376.61.184, номер по предходен план 016064, при
граници: поземлени имоти 35376.61.1603, 35376.61.504 и 35376.61.34. Моли съда,
да отъди ответника да му предаде владението на процесния имот. Претендира
разноски.
В предоставения срок по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло предявените
искове и наведените твърдения. Заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва твърдението на ищеца, че през 1991 г. е установил фактическа власт
върху имоти с иднетификатори 35376.61.1603 и 35376.61.1604, тъй като към този
момент не е имало кадастрална карта по която процесния имот е идентифициран с
този идентификатор. Излага, че кадастралната карта на с. Калиманци е одобрена
със заповед №РД-18-62 от 08.07.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК. Сочи,
че към 1991 г. не е имало изработена карта на възстановената собственост, по
която да могат да се идентифицират имотите на старите собственици. Сочи също,
че кадастралната карта на с. Калиманци е била приета едва през 1998 г. и
публикувана в ДВ №110 от 23.09.1998 г. Заявява, че по КВС имотът на ищеца с
идентификатор 35376.61.1603 не е съществувал. По КВС е бил заснет ПИ №061033 с
площ 1431 кв.м., който е бил актуван за общинска собственост. Заявява, че
имотът на ищеца е бил обособен след разделянето на общинския имот едва през
2013 г., когато ищецът го закупил от Община ****. Твърди, че ищецът не е можел
да завладее описаните от него имоти в сочения начален момент – 1991 г. Не оспорва
твърдението, че на 11.04.2018 г. ищецът е продал на ответника съседния на
процесния имот – имот с идентификатор 35376.61.1603, който е придобил чрез
покупка от Община ****. Оспорва твърдението, че продължил да упражнява
фактическа власт върху процесния имот ****до средата на м. октомври 2018 г.
Твърди, че ищецът не е владял процесния имот нито към момента на продажбата на
неговия имот 35376.61.1603 през м. април 2018 г., нито след това до средата на
м. октомври 2018 г. Не е владял процесния имот и към м. април 2015 г., не е
владял процесния имот и в периода от м. април 2015 г. до средата на м. октомври
2018 г. Заявява, че в периода от м. април 2015 г. до м. април 2018 г. ищецът е
владял само своя имот с идентификатор 35376.61.1603 който е закупил от Община ****.
Оспорва твърдението, че ищеца е владял процесния имот в периода от 1991 г. до
средата на м. октомври 2018 г. Твърди, че ищецът не е владял имота в сочения от
него период от време от 1991 г. до средата на м. октомври 2018 г. и по тази
причина не го е придобил по давност. Не оспорва твърдението, че Н. И., К. Я.,
Е. И., С. Д. и П. Д. са продали на ответника процесния имот. Оспорва
твърдението, че договорът за продажба не е породил вещноправни последици, тъй
като продавачите не са били собственици на имота. Заявява, че продавачите му са
наследници на П.СЯ., на която с Решение №11 на ПК **** от 27.09.1999 г. е било
възстановено правото на собственост в съществуващи или възстановими стари
реални граници върху лозе с площ 0.468 дка, пета категория, местност „*********”,
имот ****в землището на с. **** общ. ****, идентичен с имот с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. **** одобрени със заповед
№РД-18-62 от 08.07.2016 г. и нива с площ 0.858 дка, местност „*********”, имот
№061157, идентичен с имот с идентификатор 35376.61.157 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. **** общ. ****. Твърди, че праводателите му са
собственици на процесното лозе което са придобили по наследство от
наследодателката си П. Я., а тя го е придобила по давност. В условия на
евентуалност твърди, че праводателите му са придобили процесния имот по
давност, чрез владение, упражнявано от тях до продажбата на 25.10.2018 г. Моли
съда, да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Депозирано е становище вх. №260818 от 14.10.2020
г. от трети лица-помагачи Н. И., К. Я., Е. И., С. Д. и П. Д., които оспорват
изцяло предявения на основание чл.108 ЗС иск. Заявяват, че оспорват всички
наведени с ИМ твърдения. Оспорват правото на собственост на ищеца на твърдяното
от него основание. Твърдят, че ищецът няма противопоставими права срещу тях.
Заявяват, че изцяло неоснователни и недопустими са възраженията му, че те не са
били собственици на процесния имот и сделката между тях и ответника не е
породила вещноправни последици. Твърдят, че те са били собственици на процесния
имот към момента на продажбата му, поради което и ответникът е станал
собственик на процесния имот въз основа на покупка, обективирана в ************************* г., акт ****************, която сделка е породила
вещноправни последици. Молят съда, да се произнесе с решение, с което да
отхвърли предявения от ищеца иск срещу ответника, като неоснователен и
недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактеческа
страна следното:
Не се оспорва от ответната страна, а и е видно от представените
доказателства договор за покупко-продажба на недвижим имот №3-7 от 08.10.2013
г. и НА за покупко-продажба на недвижими имоти *******************376.61.1603
по КК на с. **** съседен на имот ПИ с идентификатор ****предмет на настоящия
исков процес, съобразно скица на ПИ №15-801597 от 02.09.2019 г.
Ищцовата страна не ангажира в производството писмени доказателства,
доказващи правото си на собственост. Основателното провеждане на предявения иск за установяване на владение е обусловено от установяване по пътя на пълното и
главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба
на чл. 108 ЗС, а именно: право
на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и
липса на правно основание за това.
Представените от ищцовата страна гласни
доказателства не са в състояние да удостоверят осъществен състав на твърдения
оригинерен придобивен способ чрез давностно владение по чл79, ал.1 ЗС спрямо
процесния имот в полза на ищеца. Ангажираните от него свидетели *******************,
действително сочат данни, същият да е стопанисвал от около 1991 г. до около
2016-2017 г. недвижим имот в м-т „******“ в землището на с. **** обл. *****, но анализа на техните показания налага извод, че
възприятията на тези двама свидетели са само епизодични, твърде повърхностни и
неконкретни. Нито един от двамата свидетели А. П. и М. Боянов не е стопанин на граничен
имот спрямо процесния и няма редовни и близки възприятия за неговото
стопанисване, не сочи и да е посещавал този имот. И двамата сочат, че
възприятията им са само от преминаване в близост до имота, като свид. А. П.
твърди, да е правил това основно през летния сезон по два пъти месечно, а свид.
М. посочва два пъти в сезона. Също така,
нито един от тях не е в състояние да посочи конкретните граници на
стопанисвания от ищеца имот, нито неговите съседи като свид. А. П. назовава
само един съсед, а свид. М. Боянов – нито един. Също така, всеки от тези двама
свидетели сочи основно, да е виждал ищеца да работи съответния имот, без
каквато и да е друга конкретика, при което не става ясно, дали всъщност имат
възприятия той да е стопанисвал цялата площ на имота, в който са го виждали или
само част от него. При така направените констатации за показанията на
посочените от ищеца свидетели, настоящият съдебен състав намира, че същите не
са в състояние да удостоверят извод за действителна осъщественост на трайно,
перманентно и необезспокоявано собственическо стопанисване от ищеца Р. Н.
именно на процесния недвижим имот. Възприятията на тези двама свидетели –
няколко пъти годишно и краткотрайно при преминаване покрай съответния имот, без
изобщо да са го посещавали реално, определено нямат траен и непрекъснат
характер, нито притежават категоричност и несъмненост на формираните възприятия,
какъвто биха имали редовно стопанисващи съседни имоти лица или пък обработващи
съвместно с ищеца или по негова поръчка съответния имот. Още в по-малка степен
свидетели с такива възприятия са в състояние да удостоверят липсата на действия
от трети лица, които да оспорват, нарушават или прекъсват владелческото
поведение на ищеца.
Наред с това, в хода на производството са
приобщени и показания на посочените от ответника свидетели – *************************,
чиито показания сочат, че част от праводателите на ответника реално са
стопанисвали закупения от него през м. април 2018 г. процесен имот по времето,
за което ищеца твърди да е осъществявал върху същия имот придобивно давностно
владение. При това, за разлика от посочените от ищеца свидетели А. П. и М. Б.,
свидетелите на ответната страна Х. П., А. Ж. и П. Н., имат много по-конкретни
възприятия за лицата, стопанисващи имота, защото двама от тях А. Ж. и П. Н.
реално са го посещавали и са помагали при неговата поддръжка на праводателите
на ответника, а третият, макар да има възприятия само след 2013 г., посочва да
е виждал редовно до сделката с процесния имот от 2018 г. именно лицата,
посочени и от свидетелите А. Ж. и П. Н. като стопанисващи същия обект. Така
визираните показания на всеки от тримата свидетели Х. П., А. Ж. и П. Н. по
същество опровергават показанията на свидетелите А. П. и М. Боянов.
При тези констатации се налага извод за
недоказаност на първата и основна предпоставка за уважаване на
предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, а именно, че ищецът Р. Н. е придобил право на собственост върху спорния имот въз основа на придобивно давностно владение към 25.10.2018 г.,
от която дата по делото е безспорно, че имота се
владее от закупилия го ответник А. А., при което
предявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Липсата на първата предпоставка е достатъчно основание, за да се
отхвърли иска, без да се изследват останалите две.
Само за яснота и пълнота следва да допълни, че
ответникът е придобил имота в следствие на годно
правно основание, покупко-продажба, обективирана в НА ****************************************9
г., акт ****************, която сделка е породила вещноправни последици. Продавачите
на имота са наследници на П.СЯ., на която с Решение №11 на ПК **** от
27.09.1999 г. е възстановено право на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници върху лозе с площ 0.468 дка, пета категория,
м-т „*********”, имот ****в землище на с. **** общ. ****, идентичен с имот с
идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****
одобрени със Заповед №РД-18-62 от 08.07.2016 г. Всички приобщени писмени
доказателства са в тази връзка - писмо изх. №РД-12-02-262-2 от 06.02.2020
г., издадено от ОСЗ ****, ведно със заверено копие от преписка на П. Я., Решение
№11 от 27.09.1999 г. за възстановяване право на собственост на П. Я.,
удостоверение за наследници на П. Я..
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, при отправеното
искане с приложен списък на разноски и доказателства за извършено плащане, в
полза на ответника следва се присъди обезщетение за сторените разноски в размер
600.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.М.Н., ЕГН **********, срещу А.А.А., ЕГН **********, действащ чрез законен представител А.М.А., ЕГН **********, за възстановяване владение върху поземлен имот с
идентификатор ****по действаща кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед №РД-18-62 от 08.07.2016 г. на изп. директор на АГКК,
целият с площ 468 кв.м., находящ се в землище на *****************************,
м-т „*********”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: лозе, стар идентификатор 35376.61.184, номер по предходен
план 016064, при граници: поземлени имоти 35376.61.1603, 35376.61.504 и
35376.61.34, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Р.М.Н., ЕГН**********, да заплати на А.А.А., ЕГН **********, сумата 600,00 лв (шестстотин лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: