гр. Варна, 23.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №5461 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на допускане.
Образувано по искова молба с вх. № 32311/29.05.2020 г. от Н.Е.Ж., ЕГН ********** и М.И.Ж., ЕГН ********** срещу М.Д.Ж., ЕГН **********, Д.В.Ж., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН **********, П.П.Г.,
ЕГН ********** и М.П.Г., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС на следните недвижими имоти:
1/ Дворно място, в гр. В., представляващо по действащите КККР, одобрени със заповед №300-5-18/04.03.2004г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение от 21.08.2012г., ПИ с идентификатор 10135.536.583 по КККР, находящ в гр. В., урбанизирана територия, с площ от 1500 кв.м., при граници: ПИ 10135.536.1082,
10135.536.91, 10135.536.1071, 10135.536.97 и 10135.536.1081.
2/ Реална част от сграда с идентификатор 10135.536.583.7, изградена в ПИ 10135.536.583, включваща две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша в сутерена, тоалет, представляващ по действащата КККР обект с идентификатор 10135.536.583.7.3 - жилище на две нива с площ от 44,59 кв.м, при съседни обекти: на ниво 1- същия етаж- 10135. 536. 583.7.1,
над обекта- 10135.536.583.7.1,
10135.536.583.7.2, на ниво 2- на същия етаж-10135. 536. 583.7.2,
3/ Реална част от сграда с идентификатор 10135.536.583.7, включваща две стаи, входно антре на първия етаж и баня тоалет в сутеренния етаж, представляващ по действащите КККР обект с идентификатор 10135.536.583.7.1- жилище на две нива, без данни за площта, при съседни обекти: на същия етаж- 10135.536.583.7.2, под обекта - 10135.536.583.7.3.
4/ Стопанска постройка изградена в ПИ 10135.536.583, с площ от 40 кв.м., на един етаж, с идентификатор 10135. 536. 583.1.
5/ Стопанска постройка с площ от 25 кв.м., на един етаж, с идентификатор10135.536.583.2.
при части: за Н.Е.Ж. и М.И.Ж. - по 7/36 ид.части за всеки от тях, за М.Д.Ж. - 4/18 ид.части, за Д.В.Ж. и за П.Г.П. - общо 6/18 ид.части в СИО, за Д.В.Ж. 1/18 по наследяване от В. И.Ж..
С писмена молба с вх. № 41348/26.06.2020 г. ищецът е насочил искът за делба на:
1/ Реална част от сграда с идентификатор 10135.536.583.7, включваща две стаи, входно антре на първия етаж и баня тоалет в сутеренния етаж, представляващ по действащите КККР обект с идентификатор 10135.536.583.7.1 - жилище на две нива, без данни за площта, при съседни обекти: на същия етаж- 10135.536.583.7.2, подобекта - 10135.536.583.7.3 и на
2/ Реална част от сграда с идентификатор 10135.536.583.7, изградена в ПИ 10135. 536. 583, включваща две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша в сутерена, тоалет, представляващ по действащата КККР обект с идентификатор 10135.536.583.7.3 - жилище на две нива с площ от 44,59 кв.м, при съседни обекти: на ниво 1- същия етаж- 10135. 536. 583.7.1,
над обекта-
10135.536.583.7.1,10135.536.583.7.2, на ниво 2- на същия етаж-10135. 536. 583.7.2 и
срещу ответниците М.Б.Б.
ЕГН ********** *** и адрес за призоваване: ХХХХ и В.П.Б. ЕГН ********** с пост. адрес: ***, поч. на 30.05.2021 г., и заместена от наследниците си М.Б.Б.,
ЕГН ********** и М.Д.Т., ЕГН **********, поч. на 02.12.2021 г. и заместена в процеса от наследниците си К.П.Т., ЕГН ********** –
съпруг, Д.К.Г., ЕГН ********** - дъщеря и Б. К. Т., ЕГН ********** - син.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че на 09.10.1985г. И. В. Ж., М.Д.Ж., Д.В.П. и П.Г.П. са сключили съдебна спогодба по гр.д.№ 2632/1985г. по описа на ВРС VI състав за делба на съсобствените дворно място в местност „Свети Никола" №25, представляващо имот пл.№ 2057 по плана на 21 подрайон, с площ от 1500 кв.м. и построената в него жилищна сграда, състояща се от пет стаи, три антрета, баня и външно стълбище на първи етаж и две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша и баня-тоалет в сутеренния етаж, външен тоалет, подобрения към сградата и стопански постройки. Съгласно спогодбата съделителите е следвало да получат:
- И. В. Ж. да получи в дял жилище, на първия етаж на сградата, състоящо се от три стаи, кухненска ниша, баня-тоалет, антре, входно антре, външно стълбище, заедно с изба в сутеренния етаж, както и 1/3 ид.част от дворното място с площ от 1500 кв.м., представляващ дял втори по заключението на вещото лице. По действащата КККР този дял е отразен като самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.583.7.2, представляващ жилище на едно ниво с площ от 66,36 кв.м, при съседни обекти: на същия етаж-10135. 536.583. 7.1,
10135.536.583.7.3, под обекта- 10135.536.583.7.3.
- М.Д.Ж. да получи в дял жилище, състоящо се от две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша в сутерена, тоалет и стопански постройки, както и 1/3 ид. част от дворното място с площ от 1500 кв.м., представляващ дял трети по заключението на вещото лице. По действащата КККР този дял е отразен като самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.583.7.3, представляващ жилище на две нива с площ от 44,59 кв.м, при съседни обекти: на ниво 1- същия етаж 10135.536.583.7.1, над обекта-10135.536.583.7.1,
10135. 536. 583.7.2, на ниво 2 - на същия етаж 10135.536.583.7.2, а стопанските постройки - като едноетажна стопанска постройка с площ от 40 кв.м. с идентификатор 1013г. 536. 583.1 и едноетажна стопанска постройка с площ от 25 кв.м. с идентификатор 10135. 536. 583. 2. Към датата на спогодбата тя е била в брак с Васил И.Ж..
- Д.В.П. и съпругът ѝ П.Г.П. получават в общ дял жилище, състоящо се от две стаи, входно антре на първия етаж и баня тоалет в сутеренния етаж, заедно с 1/3 ид.част от дворното място с площ от 1500 кв.м., представляващ дял трети по заключението на вещото лице. По действащата КККР този дял е отразен като самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.583.7.1, представляващ жилище на две нива, без данни за площта, при съседни обекти: на същия етаж- 10135.536.583.7.2, под обекта - 10135.536.583.7.3.
Твърди, че Д.В.П. и отв. Д.В.Ж. са едно и също лице.
1.2. Съсобствеността на съделителите върху имот с пл.№ 2057 в 21 подрайон на гр. В., по действащия към 1985г. кадастрален план, е съществувала въз основа на следните сделки:
- С договор по нот.акт № 40 т.Н № 439/1965г. на ВН В. Н. К. е продала на Б. Н. Б. 1000 кв.м. ид.части от дворното място, цялото с площ от 5794 кв.м., заедно с 1/10 ид.част от жилищна сграда в имота на един етаж, подробно описана, пристройки-пералня, стая и външен клозет. Съгласно т.ІІ от договора, купувачът Б. Б. „ще владее и ползва купената от него идеална част от дворното място посочена в пункт 1 от настоящия договор от 1000 кв.м. при следните граници: от една страна булевард Ленин, с лице към същия булевард 31,10 м и пътя за международен студенски лагер с лице към този път 32,20 м., и от другите две страни В. Н. П., като мястото образува правилен правоъгълник с едната страна 31,10 м, а от другата 32,20м. , и изцяло стаята и пералнята върху това място в тези граници, а останалата част от имота ще ползва и владее изключително П. сама.“
Така описаната реална част се ситуира върху част от сегашен ПИ 10135.536.1081, който е съседен на процесния ПИ 10135.536.583.
През периода 1965-1969г. било проведено отчуждително производството за разширяване на бул."Ленин“
/сега „Княз Борис І“/,
чрез което от Б. Н. Б. са отчуждени по реда на ЗПИНМ /отм./ реална част от 440 кв.м, заедно с намиращите се по северната граница на имота откъм бул. „Ленин“
пристройки, описани в цитирания нот.акт № 40/ 1965г.
С договор за дарение, сключен с нот.акт № 137 T.V Д.№ 1994/69г. Б. Н. Б. е прехвърлил на съпругата си В.П.Б. и на сина си М.Б.Б.
празно дворно място от 560 кв.м, останало негова собственост след отчуждаването. С договор, сключен с нот.акт № 21 T.VII Д.№ 2208/ 1975г. на ВН В.Б. дарила на М.Б. притежаваната от нея 1/2 ид.част от празно дворно място от 560 кв.м. и дървена барака. Този имот понастоящем представлява част от ПИ 10135.536.1081-съседен на процесния.
Така сочи, че Б. Н. Б. е притежавал само 1/10 ид. част от сградата, построена в дворното място в гр.В., с площ от 1500 кв.м., представляващо имот пл.№ 2057 в 21 подр. на гр. Варна и е участвал като съделител в производството по гр.д. № 2632/85г. на ВРС само по отношение на жилищната сграда. По силата на сключената съдебната спогодба от 09.10.1985г. притежаваната от Б. Б. идеална част от сградата е следвало да се придобие от останалите съделители. Твърди обаче, че тъй като спогодбата от 09.10.1985г. в частта ѝ за сградите е изцяло нищожна, тя не прекратила съсобствеността върху жилищната сграда. Независимо от това, след сключването на спогодбата Б. Б. считал сградата за собственост на останалите съделители, собственици на имот пл.№ 2057 с площ 1500 кв.м. и не е имал никакви претенции към собствеността върху нея. Сградата като цяло е владяна само от останалите съделители. Поради това ищците твърдят, че идеалната част на Б. Б. от сградата в процесния имот в размер на 1/10 е придобита изцяло по давност - от И. В. Ж. по отношение на реалната част от сградата, съответстваща на дял втори по съдебната спогодба, и от всички съделители по отношение на останалата част на сградата.
- договор за продажба, сключен с нот. акт № 42 том XVIII дело № 6105/1967г. на Варн. нотариус, чрез който Д.В.Ж. е придобила 1500 кв.м. от ид.части от имот пл.№ №1912, целия с площ от 4794кв.м.и 9/10 от жилищна сграда от В. Н. К.;
- договор за дарение, сключен с нот. акт № 189 том XIV дело № 4668/1968г. на ВН, с който Д.В.Ж. е прехвърлила на своята майка М.Д.Ж. 2/10 от жилищната сграда и 700 кв.м. идеални части от имот с пл.№ 1912, целия с площ от 1500кв.м.;
- договор за дарение, сключен с нот. акт № 74 том XVII дело № 5374/1968г., с който М.Д.Ж. е прехвърлила на сина си И. В. Ж. 350 кв.м. ид.части от имот пл.№ 1912 с площ от 1500кв.м., идентичен с имот пл.№ 2057 в кв.21 по предходен КП и 3/10 от постройките;
- договор за дарение, сключен с нот.акт № 57 том Х, дело № 4197 на ВН, с който Д.В.Ж. е прехвърлила на брат си И. В. Ж. и 150 кв.м. ид. части от имот пл.№ 1912 с площ от 1500 кв.м. и 1/10 от постройките и общо по двата договора 4/10 от постройките в имота.
Предходният собственик на имота В. Б. К. е притежавала имота по силата на договор за продажба, сключен с нот.акт per.№4642 T.VI акт 162 на нотариуса при Варн областен съд, с който е закупила три съседни дворни места в м-ст „Свети Никола" с обща площ 7794г., след което чрез договори по нот.актове № 118 T.IV Д.№ 1678/ 1964г. и № 31 т.Х д.№ 3374/1966г. се е разпоредила с други части от придобития имот.
По действащите КККР, одобрени със заповед №300-5-18/04.03.2004г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение от 21.08.2012г., имот пл.№ 2057 в 21 подрайон, съответстващ на имот пл.№ 1912 по следващ план, с адм. адрес: гр.В., представлява ПИ с идентификатор 10135.536.583 по КККР, находящ в гр. В., урбанизирана територия, с площ от 1500 кв.м., при граници: ПИ 10135.536.1082,
10135.536.91, 10135.536.1071, 10135. 536.97 и 10135.536.1081.
Така придобитата жилищна сграда е била поетапно пристроявана и разширявана. Въз основа на учредено право на строеж от съсобствениците М.Д.Ж. и Д.В.Ж. с техни заявления с нотариална заверка на подписите от 23.08.1982г. по реда на чл.56 ал.2 и 3 от ЗТСУ /отм./, И. В. Ж. през 1983г. е пристроил първия етаж от сградата със стая, кухненска ниша и антре, включени в придобития от него през 1985г. чрез спогодбата дял втори по заключението на вещото лице. Тези помещения са означени на скицата към СТЕ с отбелязване „83г." През 1987г. И. В. Ж. е построил на източната граница на имота откъм улицата гараж с площ от 19 кв.м, представляващ по действащата кадастрална карта самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.583.6.
В. И.Ж. е починал на 02.06.1986г. и е наследен от съпругата си М.Д.Ж. и от децата си Д.В.Ж. и И. В. Ж.. И. В. Ж. е починал на 24.11.2015г. и оставил за наследници съпругата си Н.Е.Ж. и сина си М.И.Ж..
С договор за дарение, сключен с нот.акт № 9 т.1 д.№ 91/1987г. на нотариуса при ВРС, М.Д.Ж., И. В. Ж. и Д.В.Ж. са прехвърлили на П.П.
***, състоящо от две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша, сутерен, тоалет и стопански постройки в двора, съответстващо на дял трети по заключението на вещото лице, получен съгласно спогодбата по гр.д.№ 2632/85г. на ВРС в дял от М.Д.Ж., заедно със 115/345 кв.м. от дворно място, в което е построена сградата, цялото с площ от 345,13 кв.м., представляващо имот пл.№ 1912 по плана на 21 подрайон на гр.Варна. Дареното жилище и стопански постройки съответстват на дял трети по заключението на вещото лице по гр.д.№ 2632/ 95г. на ВРС, който съгласно сключената съдебна спогодба от 09.10.1985г. е поставен в дял на М.Д.Ж..
С договор за дарение, сключен с нот. акт рег.№ 6503 том ІІ, акт № 60/20.06.2011г. на нотариус рег.№ 539, вписан вх.рег.№ 13127 том XXXVI, акт 143 на СВ, Д.В.Ж. и П.Г.П. даряват на дъщеря си М.П.Г. ***,състоящо се от две стаи, входно антре на първия етаж и баня-тоалет в сутеренния етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.536.583.7.1, заедно с 1/3 ид.част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.536.583 с адрес: гр. В.. Дареният имот съответства на дял първи по заключението на вещото лице по гр.д.№ 2632/ 95г. на ВРС, който съгласно сключената съдебна спогодба от 09.10.1985г. бил поставен в общ дял на съпрузите Д.В.Ж. и П.Г.П..
Ищецът излага, че съгласно чл.62 ал.2 от ЗТСУ /отм./ в действалата към датата на спогодбата редакция /изм. Д.в.бр.45/84г./ съдебна делба на съсобствена сграда или жилище се извършва само, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Органите на народния съвет възлагат изработването и одобряването на всички необходими проекти за преустройството. Процедурата по разделянето е уредена в чл.109а от ППЗТСУ /тм./. Съгласно тази разпоредба, в редакцията ѝ към датата на спогодбата / Д.в.бр. 48/85г./, във всички случаи на съдебна делба по чл.62 ал.2 от ЗТСУ, съдът изпраща до Общинския народен съвет искане за произнасяне по техническата възможност за разделяне на обекта, като административният орган в определен срок възлага на правоспособни организации изработване на възможните варианти за поделяемост с необходимите проекти, вкл. инсталационни и конструктивни.
В тази връзка сочи, че съдебната спогодба от 09.10.1985г. е сключена само въз основа на изготвена по делото експертиза, без да са изпълнени посочените по-горе законови изисквания. Съществуващата жилищна сграда е разделена на три дяла, като дял първи и дял трети по заключението на вещото лице не са отговаряли на изискванията за жилище или за вила по действалата към този момент Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство / Д.в.бр.69 и бр.70/77г./ В обособения дял първи липсва изградена кухня или кухня със зона за хранене. Обслужващите помещения в този дял са разположени в сутеренния полуподземен етаж и освен това не отговарят на изискванията за минимална светла височина съгласно приложение № 3 към чл.47 от Наредба №5. Освен това сочи, че в нарушение на чл.58 ал.2 от същата наредба сервизното помещение в този дял е разположено до жилищни помещения в съседно жилище без необходимата преградна стена. Обособеният трети дял е с по-малки от допустимите светли площи и височина по чл.47 и чл.49 от Наредбата. В противоречие с Наредба № 5 в това жилище няма изградено помещение за клозет, баня, за пране и сушене, а и влизането в означения на скицата към СТЕ клозет не е било от преддверие, а от жилищно помещение. На изискванията за самостоятелно жилище е отговарял единствено дял втори по заключението на вещото лице, получен в дял от И. В. Ж.. Твърди, че посочените отклонения от строителните правила и норми, макар и неизчерпателно изброени, са съществени и показват че не е съществувала възможност за обособяване на трите самостоятелни дяла от сградата, съгласно действалите към датата на спогодбата строителни правила и норми. Такава възможност не съществува и по действащата Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. На основание изложеното ищците твърдят, че договорът за съдебна спогодба е изцяло е нищожен, тъй като има невъзможен предмет и е сключен в противоречие със закона - чл.62 ал.2 ЗТСУ във връзка с чл.109а от ППЗТСУ и строителните правила и норми съгласно Наредба № 5 от 1977г.
От нищожността на сключената на съдебна спогодба от 09.10.1985г. по гр.д.№ 2632/1985г. по описа на ВРС, извежда, че тя не е прекратила съсобствеността между съделителите върху построените в поземления имот едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП 97 кв.м., стопански постройки и гараж, подробно описани по-горе. Произвела е действие частично, само по отношение на съсобственото дворно място с площ от 1500 кв.м., поради което въз основа на нея съделителите са придобили по 1/3 ид.части от това място.
Поради невъзможен предмет, на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД във вр.чл.62 ал.2 от ЗУТСУ /отм./ и чл.202 от ЗУТ, като нищожни сочи и договорите, сключени с нот. акт № 9 т.1 д.№ 91/ 1987г. на ВН и нот. рег.№ 6503 т.И акт № 60/20.06.2011г. на нотариус рег.№ 539, поради което твърди, че те не са произвели прехвърлително действие, вкл. и по отношение на прехвърлените с тях идеални части от дворното място, доколкото те са прехвърлени като прилежащи общи части към описаните в тях жилищни обекти.
Твърди, че от сключването на съдебната спогодба на 09.10.1985г. И. В. Ж. е владял получения от него реален дял от съсобствената къща, представляващ жилище на първия етаж на сградата, състоящо се от три стаи, кухненска ниша, баня-тоалет, антре, входно антре, външно стълбище, заедно с изба в сутеренния етаж, която част е отразена по действащата КККР като самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.583.7.2, представляващ жилище на едно ниво с площ от 66,36 кв.м, при съседни обекти: на същия етаж-10135. 536.583. 7.1,
10135.536.583.7.3, под обекта- 10135. 536. 583. 7.
3. Както се посочи, единствено този дял е отговарял на техническите изисквания за самостоятелно жилище. Освен това от 1987г. И. В. Ж. и Н.Е.Ж. са владели и построения от тях гараж с площ от 19 кв.м., представляващ по действащата кадастрална карта самостоятелен обект с идентификатор 10135.536.583.6. Владението им върху тези обекти е непрекъснато, необезпокоявано и спокойно, упражнявано е със знанието и съгласието на останалите съсобственици на сградата. Владението е продължило повече от десет години, поради което реалната част от сградата, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 10135. 536. 583. 7.2,
както и гаража с идентификатор 10135.536.583.6 са придобити приживе от И. В. Ж. и от съпругата му Н.Е.Ж. по давност, на основание чл.79 ал.1 ЗС. Поради това описаните самостоятелни обекти са изключени от съсобствеността.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците П.П.Г.
с ЕГН ********** М.П.Г. с ЕГН ********** М.Д.Ж. с ЕГН ********** П.Г.П. с ЕГН ********** и Д.В.Ж. с ЕГН **********.
В отговора се излагат следното: Считат така предявения иск за делба за недопустим относно жилищната сграда, тъй като извършената съдебна делба от 09.10.1985г. е прекратила съсобствеността и ясно и еднозначно е определила, кой какво притежава. Дори и да се допусне, че делбата от 1985г. не е породила действие, то за всички участвали в нея е налице ясно и еднозначно съзнателно владеене и ползване на сградата именно според определените в делбата от 1985г. дялове, като това е ставало със знанието на всички, необезпокоявани един от друг и с изричното им съгласие, за период по дълъг от 10 /десет/ години, поради което счита, че е изтекла придобивна давност и имотът представлява сграда със самостоятелни обекти в нея, които са собственост на конкретните лица, т.е. налице е придобивна давност респективно невъзможност за претенция за делба.
Относно основателността на иска за делба на жилищна сграда считат същия за напълно неоснователен, като дори в условията на евентуалност и допускане на различни хипотези искът е лишен от правен интерес относно ищците Н.Ж. и М.Ж..
Относно делбата на урегулиран поземлен имот:
Считат иска за допустим, доколкото е безспорно, че УПИ предмет на настоящото дело, според всички представени документи за собственост е в условността на притежаване на идеални части.
Относно основателността на иска за делба на УПИ, считат така предявените претенции за неоснователни, доколкото не е съобразено каква е точната квадратура в идеални части, която всеки един от съсобствениците притежава.
Считат твърдението за „нищожност" на съдебната делба от 09.10.1985г. за напълно невярно, а изложените в подкрепа на „нищожността“ факти и обстоятелства за неверни, включително и това, че се прави опит за внушение на незаконосъобразност, като се цитират правни норми, макар и отменени, а в същото време се пропуска наличието на други правни норми, действали по същото време, постановени в същите нормативни актове, които изключват възможността за наличие на „нищожност".
Позовава се Раздел IV. Особени изисквания по нормативите за жилищни сгради, в частност чл. 85, ал.1, т.4 на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство.съгласно която, отклонения от нормативите по чл. 46 и 47 (таблици № 1 и 2) се допускат в при разделяне на заварени жилища с оглед да се образуват повече жилища, както и на §
7 от Заключителните разпоредби на ППЗТСУ, съгласно който разпоредбите на чл. 62 от закона относно условията за извършване на доброволна делба се прилагат и за съдебни спогодби, освен ако органите на народния съвет по предложение на съда вече са одобрили архитектурен проект за обособяване на дяловете.
От цитираните разпоредби извежда извода, че нормите и изискванията по Наредба № 5 могат да се приемат за изпълнени дори и с отклонения от посочените в тях изисквания.
Сочи, че твърдението за нарушени норми е поставено бланкетно в исковата молба, като не се посочват конкретните стойности, които ищецът смята за нарушени, а твърдението за липса на конкретни помещения се опровергава от самата скица, която самите ищци са приложили.
Сочи, че дори да се допусне, че съдебната делба не е породила ефект, ищците твърдят, че техният дял № 2 представлява реално обособен самостоятелен обект, тъй като отговаря на всички законови норми. Допускайки, че дял № 2 отговаря на всички законови норми, то това означава, че останалата част от жилищната сграда, т.е. дял № 1 и дял № 3 взети заедно, задължително отговарят на изискванията за реално обособен самостоятелен обект, тъй като противното би означавало и дял № 2 да не може да се обособи, като реален.
По посочената причина сочи, че като се има предвид, че страните са владели необезпокоявано един от друг, включително и от присъединените с допълнителната молба ответници В.Б. и М.Б., цялата жилищна сграда по начин точно определен в съдебната делба от 1985г., то за настоящия процес става безспорен фактът, че И. В. Ж., респективно неговите наследници /ищците/ Н.Ж. и М.Ж., са владели като свой реално обособен самостоятелен имот, представляващ дял 2, а лицата М.Ж., Д.Ж., П.П.,
П.Г. и М.Г. са владели останалата част от жилищната сграда представляваща дял № 1 и дял № 3 по съдената делба от 1985г.
Твърдят, че поради посочения начин на владеене за описаните лица е изтекла придобивна давност и тяхната собственост е стабилизирана. Нещо повече, дори да се допусне, че с Нотариалния акт от 1987г. е била осъществена някаква промяна по отношение на дял № 1 и дял № 3, то ясно се вижда, че единствената възможна промяна е в идеалните части, които изброените съсобственици на дял № 1 и дял № 3 притежават и съответно се счита, че афишират пред останалите, с оглед давността.
Така най-късно в началото на 1998 година твърди, че са изтекли всички придобивни срокове, което от своя страна води и до невъзможност да се претендира невалидност поради липса на предмет и на Нотариалния акт от 2011 г.
В тази връзка излага, че Н. Ж. и М. Ж. нямат и правен интерес за водене на иск за делба на посочената жилищна сграда, защото за тях, по един или друг начин, съсобствеността е прекратена още през 1985г., а в условията на евентуалност най-късно през 1998г.
Твърди, че дял №1 и дял №3 отговарят на условията за самостоятелен реално обособен обект и съответно, най-късно през 1998г. са стабилизирани, като реално обособени обекти с ясно определени собственици.
Твърди, че съдебната делба от 1985г. е породила ефект, най-малко относно дела на И. В. Ж. - наследодателя на ищците, като по този начин е изключила от съсобствеността на сградата И. Ж., респективно и неговите наследници, а по отношение на останалите два дяла, дори и да се допусне някакъв порок, то той е предмет на отношения между ответниците и не засяга ищците. По изложената причина ищците нямат правен интерес от иск за делба на жилищната сграда, тъй като за тях съсобствеността е прекратена.
Твърди, че с Нотариален акт с двойно входящ № 13457 от 22.06.2020г., вх. рег. 13592 от 22.06.2020г., акт № 99, том 45, дело № 7849 от 2020г. извършен от Нотариус - Диана Бейлерян - рег. № 012. определя, че по възмезден начин П.Г. е придобил от своята баба М.Ж. следните недвижими имоти:
1. Самостоятелно жилище с идентификатор 10135.536.583.7.3,
2. Самостоятелна постройка с идентификатор 10135.536.583.1,
3. Самостоятелна постройка с идентификатор 10135.536.583.2,
4. Идеална част от 500 кв.м. от имот с идентификатор 10135.536.583, целия с площ от 1500 кв.м.
Сочи, че тъй като Нотариалният акт е изповядан преди вписването на исковата молба, представлява възмездна сделка „покупко-продажба“
между лица роднини по права линия, като по този начин изключва възможността описаните четири имота да бъдат предмет на каквито и да са претенции от трети лица, доколкото има вписан Нотариален акт за собственост.
На следващо място сочи, че при недоказана нищожност на съдебната делба от 1985г. и факта на Нотариален акт от 2011 г. № 60, представен от ищците, е налице документ за собственост на името на М.Г. относно имот с идентификатор 10135.536.583.7.1, съответно същият не може да бъде предмет на делба.
От изложеното извежда, че жилищната сграда с идентификатор 10135.536.583.7 не следва да се допуска до делба, тъй като самостоятелно обособените в сградата три обекта са реално поделени, с надлежни документи за собственост и ясно определени собственици.
По отношение на УПИ с идентификатор 10135.536.583 излага следното:
1. Според Нотариален акт № 99 от 2020г. П.Г. е собственик на 500 пет стотин/ кв.м. идеални части от имот с идентификатор 10135.536.583
2. Според Нотариален акт № 60 от 2011 г. М.Г. е собственик на 500 /пет стотин/ кв.м. идеални части от имот с идентификатор 10135.536.583
3. Според Протокол за съдебна делба от 09.10.1985г. И. Ж. е собственик на 500 /пет стотин/ кв.м. идеални части от имот с идентификатор 10135.536.583. респективно неговите наследници Н.Ж. и М.Ж..
И допускането на делба за УПИ с идентификатор 10135.536.583 следва да се осъществи при посочените квоти.
Предявява възражение за изтекла придобивна давност, както следва:
Относно двете постройки в дъното на имота представляващи обекти с идентификатори 10135.536.583.1 и 10135.536.583.2 П.П.Г.
с ЕГН ********** е придобил по давност по време на брака си с ответницата Г.К.Н., ЕГН **********.
Относно имот с идентификатор 10135.536.583.7.3 П.П.Г.
с ЕГН ********** е придобил имота, чрез правна сделка от М.Д.Ж. с ЕГН **********, която е била собственик на този имот, като не се сочи придобивно основание на този имот за собственика М.Д.Ж., ЕГН **********.
Относно имот с идентификатор 10135.536.583.7.1 се твърди, че М.П.Г. с ЕГН ********** е придобила по давност чрез непрекъснато владение, считано от 1996 г. до днес.
Постъпил е и отговор от допълнително конституирания ответник Г.К.Н., ЕГН **********, съпруга на ответника П.П.Г.
с ЕГН **********, в който същата изразява становище, че не е имала анимус да придобие никой от делбените имоти по давност, а е считала владените от съпруга си имоти за негова лична собственост.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е удостоверение за наследници на В. И.Ж., ЕГН **********, поч. на 02.06.1986 г., съгласно което същият е оставил наследници: М.Д.Ж., ЕГН ********** –
съпруга; Д.в.Ж., ЕГН ********** –
дъщеря; И. В. Ж., ЕГН ********** –
син, поч. на 24.11.2015 г., оставил като наследници Н.Е.Ж., ЕГН ********** –
съпруга и М.И.Ж., ЕГН ********** –
син.
Видно от удостоверение за наследници на Б. Н. Б., ЕГН **********, поч. на 13.07.2016 т. същият е оставил за наследници В.П.Б., ЕГН ********** – съпруга и М.Б.Б., ЕГН ********** – син.
С нотариален акт №162, том VІ, рег. №4682, дело №1205 от 30.09.1942 г. на нотариус при ВОС Д. В. П. Г. и В. В. П. Г. чрез адв. Васил Антонов Драгулев, М.В. К., Г. Р. Г., Д. П. Г. Д. продават на В. Б. К. лозе от два декара по НА280/1921 г., лозе от 794 по НА №26/1922 и лозе от 5 дка, а цялото с площ от 7794 кв.м и изградената в него вила, находящи се в местност Св.Никола, гр. Варна.
С нотариален акт №118, том ІV, дело 1678 от 28 май 1964 г. на Варненски нотариус В. Н. К. дарява на Л. Б. К. следния свой собствен недвижим имот: 2000 кв.м, съставляващо идеална част от лозе, цялото с площ от 7794кв.м, находящо се в землището на гр. В., по плана на гр. Варна – почивка, пл. №1912.
С нотариален акт №4, том ІІ, дело 439 от 20.02.1965 г. на варненски нотариус В. Н. К. продава на Б. Н. Б. 1000 кв.м, съставляващи ид.ч от дворно място цялото с площ от 5794 кв.м, находящо се в гр. В., съставляващо пл.№1912 по плана на града и 1/10 ид.ч. от жилищна сграда на І етаж и външно стълбище на същата, с покрита тераса, външно стълбище, две антрета, две стаи, килер, клозет, баня, покрит вход със стълбище за избата, избен коридор, две изби, пристройки – пералня със стая, външен клозет.
С нотариален акт 137, том V, дело №1994 от 04.06.1969 г. Б. Н. Б. дарява на съпругата си В.П.Б. и сина си М.Б.Б. следния свой собствен недвижим имот: 560 кв.м идеални части от празно место, представляващо по нотариален акт пл.№1912, находящо с гр. В..
С нотариален акт №31, том Х, дело №3374 от 27 юли 1966 г. на Варненски нотариус В. Н. К. дарява на брат си Д. Н. Ф. 1500 кв.м лозе, съставлящо ид. част от лозе цялото от 4794 кв.м, находящо с в местността Св. Никола №25, плана на гр. Варна – Почивка, пл.№1912.
С нотариален акт №42, том ХVІІІ, дело №6105 от двадесет и девети декември 1967 г. на Варненски нотариус В. Б. К. е Д.В.Ж. 1500 кв. м от място цялото с площ от 4794 кв.м, находящо се в местността Св. Никола №25 и съставляващо по плана на Варна имот пл.№1912, ведно с 9/10 ид. части от жилищна сграда на един етаж, състояща се от външно стълбище, избено антре, баня, два клозета, покрит вход с входно стълбище за избата, избен коридор, две изби и пристройка от пералня и стая.
С нотариален акт №189, том ХІV, дело 4668 от 27 ноември 1968 г. на Варненски нотариус, Д.В.Ж. дарява на своята майка – М.Д.Ж. следния свой собствен недвижим имот: 2/10 ид.ч. от жилищна сграда на първия етаж, състояща се от външно стълбище с покрита тераса, антре, килер, две стаи, външно стълбище, избено антре, бяня, два колозета, покрит вход с входно стълбище за избата, избен коридор, две изби и пристройка от пералня и стая, както и 700 кв.м от дворно място, цялото с площ от 1500 кв.м, находящо се в гр. Варна, местност Св. Никола №25, съставляващо по плана на гр. Варан, пл.№1912.
С нотариален акт №74, том ХVІІ, дело №5374 от 29 декември 1968 г. М.Д.Ж. дарява на сина си И. В. Ж. 1/10 ид.ч. от жилищната сграда на първия етаж, състояща се от външно стълбище с покрита тераса, антре, килер, две стаи, външно стълбище, избено антре, бяня, два колозета, покрит вход с входно стълбище за избата, избен коридор, две изби и пристройка от пералня и стая, както и 350 кв.м от дворно място, цялото с площ от 700 кв.м, находящо се в гр. В., съставляващо по плана на гр. Варан, пл.№1912.
С нотариален акт №21, том VІІ, дело 2208 от 19.003.1975 г. В.П.Б. дарява на сина си М.Б.Б. ½ ид.част от празно място с построена върху него дървена барака, цялото с площ от 560 кв.м, представляващ имот пл. №1912 по плана на 21 подрайон на гр. В..
С нотариален акт №57, том Х, дело 4197 от 18 ноември 1976 г. на варненски нотариус Д.В.Ж. дарява на брат си И. В. Ж. следния свой недвижим имот: 3/10 ид.ч. от жилищна сграда, застроена в м. Св. Никола №25, гр. Варна, състояща се от входно стълбище с покрита тераса, антре, килер, две стаи, външно стълбище, избено антре, бяня, два колозета, покрит вход с входно стълбище за избата, избен коридор, две изби избен килер и клозет, а също и 150 кв.м. ид. ч. от дворно място, съставляващо им. Пл.№1912 по плана на местност Св. Никола, по плана на 21 подрайон с пространство 4794 кв.м
Към доказателствения материал по делото е приобщено служебно изисканото гр.д.№ 2632 от 1985 г. на ВРС. Същото е образувано по искова молба на И. В. Ж. срещу М.Д.Ж., Д.В.П., П.Г.П. и Б. Н. Б. за делба на следните недвижими имоти: дворно място от 1500 кв. м, дворище 2057 по плана на 21 подрайон на гр. Варна, местност Св. Никола №25, както и жилищна сграда на един етаж, застроена в дворното място, при квоти: за дворното място: 500 кв. м ид.ч. за ищеца И. Ж., 350 кв.м. ид. ч. за ответницата М.Ж. и 650 кв.м ид. ч. за ответниците П. в СИО. По делото е приобщено заключение на вещото лице инж. Йорданка Борисова Боленова, съгласно което вещото лице е заключило, че сградата е реално поделяема на три дяла, както следва: І-ви дял, състоящ се от 2 стаи, вх. антре на І-ви етаж и бяна-тоелет в сутерена (повдигнат с червен цвят на изготвената скица към заключението на вещото лице), подобрения към сградата, 1/3 ид.ч. от дворното място, 1/3 ид. ч. подобренията и насажденията; ІІ-ри дял, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, бяна-тоалет, антре, входно антре, външно стълбище, изба, подобрения към сградата (повдигнат със син цвят на изготвената скица към заключението на вещото лице), 1/3 ид.ч. от дворното място, 1/3 ид. ч. подобренията и насажденията и ІІІ-ти дял, състоящо се от две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша в сутерена, тоалет, стопанска постройки (повдигнат със зелен цвят на изготвената скица към заключението на вещото лице), 1/3 ид.ч. от дворното място, 1/3 ид. ч. подобренията и насажденията. В съдебно заседание, проведено на 09.10.1985 г. е сключена съдебна спогодба, с която съобразно с определените дялове от вещото лице е извършена делба на процесните имоти, като в дял І, съгласно заключението е поставен в дял на Д. и П. П., дял ІІ е поставен в дял на ищеца И. Ж., дял ІІІ е поставен в дял на М.Ж., а съделителят Б. Б. не получава имот в дял, нито е определена сума за уравняване на дела му. В кориците на делото няма документи установяващи проектите да са изпращи за одобрение в Общината.
С нотариален акт №9, том І, дело №91, от 05.01.1987 г. на Варненски нотариус М.Д.Ж., И. В. Ж. и Д.В.Ж. даряват на своя внук, племенник и син П.П.Ж.
следния свой собствен недвижим имот, придобит за пълната при прекратяване на СИО поради смърт, а за втория и третата по наследство, както следва: първата –
собствените си 4/6 ид.ч, втория и третия собствените си 1/6 ид.ч от жилище, находящо се в г. В., състоящо се цялото от две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша, сутерен, тоалет и стопански постройки и от дворното място, в което е построена сградата115/345 ид.части, цялото с пространство 345,13 кв.м, представляващо пл. №1912 по пл. на 21 подрайон на гр. Варна.
С нотариален акт №60, том 2, рег. №6503, дело №235 от 20.06.23011 г. Д.В.Ж. и П.Г.П. даряват на дъщеря си М.П.Г. собствения си недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. В., състоящо се от две стаи, входно антре на първия етаж и баня-тоалет в сутеренния етаж, с площ съгласно данъчна оценка от 33,69 кв.м с идентификатор 10135.536.583.7.1, както и 1/3 кв.м ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 1500 кв.м с идентификатор 10135.536.583, както и 1/3 ид. ч. от подобренията.
С нотариален акт №13, том ІІ, рег. №1601, дело №171 от 2020 г. М.Д.Ж. продава на внука си П.П.Г.
собствените си недвижими имоти, находящи се в гр. В., представляващи: ЖИЛИЩЕ, без посочена площ в документите за собственост, състоящо се от две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша в сутерена, тоалет, с идентификатор
10135.536.583.7.3,
находящо се в сграда с идентификатор 10135.536.583.7, с площ по скица от 49.59 кв.м и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ без посочени площи в документите за собственост и отразени в кадастъра като Сграда с идентификатор 10135.536.583.1, сграда си идентификатор 10135.536.583.7.2, находящи се поземлен имот с идентификатор 10135.536.583, както и 1/3 идеална част от имот с идентификатор 10135.536.583, находящ се на адрес: гр. В., целият с площ от 1500 кв.м, номер по предходен план 2057.
В съдебно заседание, проведено на 30.09.2021 г., е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх.инж. Р.И.С., съгласно която всеки от дяловете по съдебната спогодба от 09.10.1985г. по гр.д.2632/85г. на ВРС, описани в приложената по делото СТЕ и скицата към него, частично отговаря на изискванията за жилище по Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. Дв бр.69 и бр.70/77г., изм. Дв.бр.48/77г./. по различни критерии. При формирането според СТЕ по делото не са спазени изискванията за брой и вид на помещенията, минимални светли площи и височина, както и разположението на сервизните помещения /тоалет и баня/. Достъпът до сутеренния етаж се осъществява посредством покрито масивно еднораменно стълбище от кота терен. Сутеренният етаж се ползва като жилище. Състои се от входно антре /салон/, спалня, дневна и кухня. От последната посредством врата има достъп до баня с WC принадлежащи към дял I-ви. Светлата височина на стаите е от 1,92-2,00 м. Котата на прилежащия терен е на около 1,00 м от тавана на сутеренния етаж. След направена справка в архивите на район „Приморски", Община Варна и в Община Варна се установи, че одобрен проект за разделянето на съществуваща сграда с идентификатор 10135. 536. 583. 7 не се съхранява. При направения оглед на имота се установи, че стопанска постройка с идентификатор 10135. 536. 583.2 не съществува на място. Същата е съборена. Стопанска постройка с идентификатор 10135. 536. 583.1 е едноетажна със застроена площ около 42,70 м2. Конструкцията е монолитна, с тухлени зидове и покривна наклонена стоманобетонна плоча. Състои се от коридор, две спални, кухня и баня с WC. Ползва се с предназначение жилище. Светлата височина на стаите е 1,87 м., а на коридора - 2,12 м.
По делото е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице арх. инж. Р.С., изслушана и приобщена към доказателствения материал в съдебно заседание, проведено на 13.01.2022 г., от която се установява, че по време на съдебната спогодба от 09.10.1985г. по гр.д.2632/85г. на ВРС действаща е Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977 г. издадена от Министъра на строежите и архитектурата, отм. ДВ. бр. 48 от 26.05.1995 г. Съгласно текстовете на чл.35-38 от горецитираната Наредба, жилището се определя като тристайно. В полуподземния /сутеренен/ етаж са разположени две избени помещения/складови/, в съответствие с изискванията на чл.39. Тристайното жилище е със Застроена площ по кадастрална карта 66,35 м2 при изискване от 65,00 до 81,00м2 /чл.46/.
Съгласно Чл. 47. нормативите на вида, броя и минималните и максималните размери на светлите площи на помещенията са:
>По норматив дневна от 17,00 до 19,00 м2 - на място 13,06м2;
>По норматив спалня от 12,5 до 15,00 м2 - на място 11,60 м2;
>По норматив кухненска ниша от 4,5 до 6,50 м2 или кухня за готвене и хранене от 7,50 до 9,00 м2 - на място кухненска ниша 5,13 м2
>По норматив трапезария от 6,5 до 9,00 м2 - на място 12,50 м2;
>По норматив баня с клозет от 2,7 до 3,60 м2 - на място 3,80 м2;
>По норматив домакинска площ за пране и сушене от 1,5 до 2,30 м2 - на място няма;
>По норматив дрешник от 1,10 м2 - на място няма;
>Вграден гардероб от 2,00 м2 - в антрето;
Спазено е в кухнята дължината на работния фронт за мивка, работна маса и печка да е най-малко 2,40 м./ Чл. 48/
Банята -тоалет е с конструктивна височина Н=2,31 м - допустимо съгласно чл.49,ал.2.
За да се достигне до вратата към избите е необходимо да се премине под площадката пред входа за първи етаж. Височината между терена и долен ръб стоманобетонна плоча на площадката е Н=0,95-1,00 м. при изискване мин. 1,90 - не е спазен чл.49, ал.2. Жилището е изложено към благоприятна географска посока и стаите имат пряко странично осветление, с изключение на кухненския бокс/допустимо съгл.чл.51, ал.4/. Площта на отворите за осветление съставлява най-малко 1/6 от площта на дневните, най-малко 1/7 от площта на спалните, кабинетите, кухните-спазен е чл.51, ал.З. Входното антре е освободено от мебели. При извършено повторно измерване, се установи, че същото не е правоъгълник. Дължината е от 232 до 240см., а ширината е 131 см. пред входа и 119см. в частта към другото антре - спазено е изискването на чл.53. Спазени са изискванията за санитарното помещение - чл.55-58. Спазени са изискванията за отстояние на пода на първия надземен жилищен етаж спрямо нивото на прилежащия терен- чл.61.
В заключение е посочено, че Дял втори по съдебната спогодба от 09.10.1985г. по гр.д.2632/85г. на ВРС, описани в приложената по делото СТЕ и скицата към него, с установените размери частично отговаря на изискванията за самостоятелен обект - жилище по Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. Дв бр.69 и бр.70/77г., изм. Дв.бр.48/77г./.
По делото е допусната и приобщена още една допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е изготвена от вещото лице арх. инж. Р.С. и изслушана в съдебно заседание, проведено на 21.04.2022 г. От експертизата се установява, че следното:
Дял втори по съдебно спогодба от 1985 г. отговаря на изискванията за самостоятелен обект-жилище по действащата Наредба №7 от 22 декември 2003 г. за правила и нарамтиви за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Съвместно дялове едно и три по съдебната спогодба от 09.10.1985г. по гр.д.2632/85г. на ВРС, описани в приложената по делото СТЕ и скицата към него, частично отговарят на изискванията за жилище по Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. Дв бр.69 и бр.70/77г., изм. Дв.бр.48/77г./ по различни критерии. Не са спазени изискванията за брой и вид на помещенията, минимални светли площи и височини. По Наредба № 7 от 2003 г. съвместно дялове едно и три по съдебната спогодба от 09.10.1985г. по гр.д.2632/85г. на ВРС, описани в приложената по делото СТЕ и скицата към него, частично отговарят на изискванията за жилище по Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони по различни критерии. Не са спазени изискванията за вид на помещенията - няма кухня и входно преддверие. В съдебно заседание вещото лице заявява, че с минимални преустройства Дял І и Дял ІІІ общо могат да бъдат приведени в съответствие с нормативните изисквания, като от едната стая се отделят кухня, баня-тоалетна и антре, като излага, че стаята е достатъчно голяма.
След направена устна справка в Община Варна, вещото лице е установило, че процесният поземлен имот не е урегулиран. За да бъдат обособени два и повече урегулирани дяла, е необходимо да се изготви и процедира Подробен устройствен план - ПУП-ПРЗ. Процесният имот попада в устройствена зона за градски паркове и градини за широко обществено ползване (Зп) по ОУП на гр. Варна и правила и нормативи за прилагането му, одобрени със Заповед N РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ и Специфични правила и нормативи към ОУП, одобрени със Заповед N РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ. Съгласно т.21 от Приложение 1- Показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане на плана, има ограничение и изискване при изработването на ПУП, минималният размер на УПИ да е 1 ха /10 000 м2/. Процесният имот е с площ 1500 м2. На основание гореописаното, за процесния имот не може да се изготви и процедира ПУП и съответно да бъдат обособени два или повече дяла.
По делото е разпитан свидетелят Л. А. М., от показанията на който се установява, следното: Познава М.Ж. и майка му, тъй като е работил с И. Ж. в Териториално управление на Данъчната администрация, където работи от 1992 г. Знае къде живеят. В къща под колелото на Пикадили парк, надолу към буните- втората къща от дясно, като се слиза по колелото към буните. Къщата представлява Г-образна сграда, на която най-външната страна към улицата е на разстояние 2 метра от оградата. Покрай къщата се минава от лявата страна на къщата и на 3-4 метра прави чупка в дясно и продължава на юг. Къщата е на един етаж, но е повдигната, тъй като подходите към жилищните помещения се намират на стълбищна външна площадка, метър, метър и половина. В определени стаи с отделен вход живеят роднини на И. Ж.. Частта на М. и Н. е след чупката, която е на около 5 метра от входа и по протежението на юг се намира техният вход. Това е площадка, под която се намира мазе, а от стълбищната площадка, като се влезе в ляво, една жилищна стая, отсреща в коридора в дясно е кухненският бокс, после санитарно помещение и съвсем вдясно има вход към две стаи, едната преходна, преминава се към другата. Дворното място от към улицата, която е към буните, има гараж, който е на И. Ж.. И. и Н. са там, от както познава И. Ж., от 1992 г. Посещавал е домът, играли там табла често с И. Ж.. П. е виждал само веднъж и то в офиса на един свой приятел. Знае, че сестрата на И. е Д. и че са в чужбина в момента.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля К. Б. С., от които се установява, че познава М.Ж. и Н.Ж. от 1995 г., от техен роднина П., който е страна по това дело. Процесният имот се намира в „Свети Никола“ под „Почивка“, на подхода за буните. Едната постройка е Г-образна къща. Майката на М., Н. живее там и обитава това, което е там, обитава тази част от къщата, която е обитавала и към 1995 г. Описва, че входът на частта от кщата, която обитава Н.Ж., се намира навътре в двора, влизайки от улицата, като се качват стъпала. От входа има хол в ляво, отсреща има един преграден коридор, който е направен на кухня и коридор, в дясно има баня, в ляво тоалет, в дъното на коридора има две преходни стаи. Така са помещенията от от 1995 г. Втори етаж няма, къщата е гредоред, етажът е по-изнесен, над нивото на двора. Част от мазата представлява полусутерен. Посещавал е жилището повече от 50 пъти. В останалата част от къщата живеела М., братовчедката на М. и леля му - майката на П.. Запознал се с П., който имал автосервиз, отстрани на една площадка, която впоследствие застроили. П. в момента живее в Германия със съпругата си Г., може би от двайсетина години. Д. е майка та на П.. Тя живее с П. в Германия. В къщата не живее никой, освен бащата на П., който живее в едни постройки в същия двор. Бабата на М. живеела в мазата, която е под двете им стаи. П. заминал преди 20 години. Малко след това свидетелят го срещнал и П. му казал, че работи в сервиз на „КИА”. В имота има един метален гараж, който е на М. и под него има нещо като гараж, една постройка, полусъборена, ниска. Като се идва от улицата, първият гараж е на М., металният, с нормални размери. По-близкият гараж е на М., а другото нещо е постройка, може би стопанска. В срещуположния край имало от някакви подръчни материали нещо сковано, комбинация бетон, панел, греди, две стаи, там съм влизал. Няма спомен дали е имало баня и тоалетна. П. за малко живеел там. Откакто заминал бащата на П. живее там.
По делото за изслушани и показанията на свидетелката И. Г.П., майка на ответницата Г.К.,от които се установява,
че от 1996 г. Знае къщата.
П. имал автосервиз до дома си, на една площадка, с канал. Намирал се там, където е другата, пристроената къща. През дерето се минавало по мостче в друг парцел. Къщата, където живеели Г. и П. е
пристройка в двора, а майка му, бабата му и сестра му М. живеели в една част от къщата, в другата живеели Ж., с отделни входове за всеки. Бабата
с Д. и М.
живеела в едната част. Нейната
стая била
в приземния етаж. Постройките, които обитавала дъщеря й с П. били
в другия край на парцела. Сградата била масивна, със стая, кухня, спалня, тоалетна, баня, коридорче. Впоследствие,
през 2006 г. Н.Ж. и
М. направили пожар и тази стая била унищожена. В имота има два гаража, в единия гараж е Астра-та на Г., а другият гараж не знае, за какво се ползва, защото Н. няма кола, а М. живее на друго място.
Когато се върнали от Германия Д. и М.Ж. живяли
няколко месеца там и пак заминавали за Германия.
Г. и П., когато си идват, отиват там, но в приземния етаж не може вече да се живее,
защото е наводнен от една година. В пристройка може да се живее, голямата стая, която се ползвала като кухня, липсва, защото изгоряла при пожара. Сега има друга кухничка, спалничка, още една стая, баня, тоалет. Там в момента живеее П.Г.. Февруари, когато се върнал П., даже напавили ремонт на пристройката.
Свидетелката отворила на вещото лице за оглед, тъй като има члюч за всичко и пълномощно от баба М., която също е в Германия, в Мюнхен. М.Г. също живее в Германия, но се прибира всяко лято.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата е необходимо да се установи съществува ли съсобственост между страните по отношение на претендираните имоти и в случай, че съдът установи, че такава е възникнала, следва да се произнесе за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител – чл. 344, ал.1 от ГПК.
Ответниците на първо място се позовават за възникване на правото си на собственост върху делбените имоти на съдебна спогодба от 09.10.1985 г. по гр. д. № 2632/1985 г., на РС-Варна, а в евентуалност на придобивна давност.
Съдебната спогодба е оспорена от ищеца като нищожна с наведено още с исковата молба възражение в този смисъл. Разглеждането на това възражение се явява преюдициално за настоящия спор, поради което следва да бъде разгледано преди останалите въпроси.
За да обоснове нищожността на съдебната спогодба ищецът излага, на първо място, че новообразуваните в три дяла имоти не са отговаряли на минималните нормативно определени архитектурни и технически изисквания за самотостятелни обекти към дадата на делбата за площ, брой помещения разположение, големина и др., поради което делбата противоречи на закона и като такава е нищожна.
Съдът намира така въведеното възражение за основателно.
На
първо място, видно от приобщеното към
доказателствения материал по делото гр.д. №5461/2020 г.
на ВРС, по него не
е извършвано одобряване от Народния съвет
на архитектрурните проекти, каквото е било изискването,
съгласно действащата към датата на делбата редакця
на чл. 62, ал.2 от ЗТСУ, а
именно, че съдебна делба
на
съсобствена
сграда
или
жилище
се
извършва
само
ако
съответните
дялове
могат
да
бъдат
обособени
в
самостоятелни
обекти,
без
значителни
преустройства
и
без
неудобства,
по-големи от обикновените,
при
спазване
на
строителните
правила
и
норми.
Органите
на
народния
съвет
по
предложение
на
съда
в
определен
от
него
срок
одобряват
архитектурен
проект
за
обособяване
на
дяловете.
В
тази
връзка
са
неоснователни
възраженията
на
ответника,
че
липсата
на
проекти
не
се
установява
осъс
сигурнот,
тъй
като
материалите по делото не се пазят в цялост. Напротив делата за делба се съхраняват
в
цялост,
а
не
само
на
отделни
документи
по
тях.
Или
щом
по
делото
няма
налични
доказателства
за
одобряване
на
архитектурни
проекти,
то
такова
не
е
извършено.
Липсата на архитектурни проекти не е абсолютна предпоставка за нищожност на делбата. Тя може да бъде санирана, ако се установи, че обектите са отговаряли на архитектурните и техническите изисквания на закона към датата на делбата, респ. към дата на постановяване на съдебното решение. Видно от заключението на вещото лице по допусната първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, и трите дяла частично отговарят на изискванията на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. Дв бр.69 и бр.70/77г., изм. Дв.бр.48/77г./, тъй като не са спазени изискванията за брой и вид на помещенията, минимални светли площи и височини. Съгласно допусната повторна експертиза дори Дял първи и треди заедно не отговарят на техническите изисквания, а е необходимо да се извърши преустройство. Дял първи до извършването на делбата, видно от всичики налични по делото нотариални актове, е описан като външно стълбище, с покрита тераса, външно стълбище, две антрета, две стаи, килер, клозет, баня, покрит вход със стълбище за избата, избен коридор, две изби, пристройки – пералня със стая, външен клозет. Към дадата на делбата, видно от скицата на вещото лице е, че през 1983 г. са изградени допълнително кухненска ниша с входно антре и стая, които стават част от дял втори. По описание от нотариалните актове сградата, изобщо не е съдържала толкова стаи, че същите да отговорят на изготвеното от вещото лице заключение, съгласно което има седем стаи и един салон. Видно е, че част от тези стаи фактически съставляват избените помещения, описани в нотариалните актове, като в такова изцяло се намира Дял трети от заключението на вещото лице.
Само фактът, че отреденият за М.Ж. Дял първи не е отговарял на изскванията за самостоятелен жилищен обект е достатъчен да се приеме, че делбата е нищожна поради противоречие със закона по отношение на жилищната сграда, а в настоящия случай и останалите дялове не са отговаряли на тези изисквания към датата на делбата.
На
второ място следва да се посочи,
че при съставяането на съдебно-спогодителния
протокол за съделителя Б. Н. Бойчинв не е отреден
дял, нито същият е получил уравняване
на своя дял. Съгласно нотариалния акт, с който Б.
Б. е закупил имот
от общия праводател, същият не е закупил
реален обект, а 1/10 идеална част от цялата сграда,
която е била предмет
на делбата от 1985 г., поради което е ирелевантно, че
към датата на делбата обитаваната
от него част от сградата е
била реално несъществуваща по една или
друга причина /факт, за който освен
това не се представиха
доказателства в настоящото производство/.
Съгласно чл. 69, ал.2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството
на
дяловете
се
изравнява
с
пари,
което в
случая не
е направено.
Поради
което
делбата
се
явява
нищожна
и
на
това
основание.
От ищците е наведено твърдение, че въпреки нищожността на делбата по отношение на сградата, те са владели отредената им, съгласно заключението на вещото лице реална част от сградата с явното съзнание, че са собственици на същата от датата на делбата 09.10.1985 г. до настоящия момент, поради което са придибили същата по давност.
Недопустимо е придобИ.е по давност на реална част от жилищна сграда, ако владяната и останалата част от сградата не представляват самостоятелни жилища. В този смисъл е Решение №30 от 07.02. 2012 г. по гр.д.№ 401 от 2011 г., в което първо г.о. на ВКС приема, че „Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др.подобни/. В този смисъл са разпоредбите на чл.62, ал.1 от З. /отм./ и чл.202 от сега действащия ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобИ.е по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми. С оглед горепосочения отговор на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че процесната част от жилищна сграда с площ на частта от 45 кв.м. е била придобита по давност, въпреки че не е бил одобряван архитектурен /инвестиционен/ проект за разделянето на сградата на две жилища и въпреки че след отделяне на тази част останалата част от сградата не отговаря на строителните правила и норми за самостоятелно жилище, е неправилно и като такова следва да бъде отменено”.
Видно от последното второ допълнително заключение на вещото лице, отреденият на ищците, съгласно съдебната спогодба от 1985 г. Дял втори отговаря на изискванията за самостоятелен обект-жилище по действащата Наредба №7 от 22 декември 2003 г. за правила и нарамтиви за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Останалата част от сгрдата обаче, състояща се от Дял Първи и Дял Трети съвместно съгласно заключението на вещото лице само частично отговаря на изискванията за жилище по Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. Дв бр.69 и бр.70/77г., изм. Дв.бр.48/77г./ по различни критерии: не са спазени изискванията за брой и вид на помещенията, минимални светли площи и височини. По Наредба №7 от 2003 г. също само частично отговарят на изискванията за жилище по Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони по различни критерии: не са спазени изискванията за вид на помещенията - няма кухня и входно преддверие.
Уточнението, направено от вещото лице в съдебно заседание, че с минимални преустройства Дял І и Дял ІІІ общо могат да бъдат приведени в съответствие с нормативните изисквания, като от едната стая на Дял І се отделят кухня, баня-тоалетна и антре, а в дял ІІІ се обособят мазите, съдът намира за неотносимо към възможността за придобИ.е по давност на реалната част от сградата, представляваща Дял І, тъй като оставащата част от сградата следва да съставлява сама по себе си годен самостоятелен обект към дадата на придобИ.ето, а не да съществува по принцип възможност за това и то при последващи преусторйства, били те и несъществени. Друг е въпросът, доколко изграждането в едната стая на кухня, баня и тоалетна и антре не съставлява значително преустойство, и не причинява неудобство по-голямо от обикновенното.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че не е налице техническа възможност ищецът да придобие отредената му съгласно спогодителния протокол от 1985 г. реална част от сградата, доколкото оставащата реална част от сградата, съставляваща Дял първи и Дял трети съгласно съдебно-спогодителния протокол не съставлява годен самостоятелен обект, както към датата на твърдяното придобИ.е, така и към момента.
В случая се иска делба на следните обекти:
1/ Реална част от сграда с идентификатор 10135.536.583.7, изградена в ПИ 10135.536.583, включваща две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша в сутерена, тоалет, представляващ по действащата КККР обект с идентификатор 10135.536.583.7.3 - жилище на две нива с площ от 44,59 кв.м, при съседни обекти: на ниво 1- същия етаж- 10135. 536. 583.7.1,
над обекта- 10135.536.583.7.1,
10135.536.583.7.2, на ниво 2- на същия етаж-10135. 536. 583.7.2,
2/ Реална част от сграда с идентификатор 10135.536.583.7, включваща две стаи, входно антре на първия етаж и баня тоалет в сутеренния етаж, представляващ по действащите КККР обект с идентификатор 10135.536.583.7.1- жилище на две нива, без данни за площта, при съседни обекти: на същия етаж- 10135.536.583.7.2, под обекта - 10135.536.583.7.3.
3/ Стопанска постройка изградена в ПИ 10135.536.583, с площ от 40 кв.м., на един етаж, с идентификатор 10135. 536. 583.1.
4/ Стопанска постройка с площ от 25 кв.м., на един етаж, с идентификатор 10135.536.583.2.
Съгласно заключението на вещото лице, нито един от тези обекти не съставлява обект, отговарящ на законовите и нормативните изисквания за самостоятелен такъв, а пристройката по т. 4 с идентификатор 10135.536.583.2 не съществува към момента.
По отношение на пристройката с идентификатор 10135.536.583.1 съдът намира, че същата съставлява прилежаща част към основната сграда, независимо как реално се използва, и като такава не подлежи на самостятелна делба.
Въпреки че съдът счита, че не е направено искане за делба общо на посочените в т.1-4 обекти, то в случай че все пак такава се иска, то съобразно с изложените по-горе мотиви, делба на тези обекти е недопустима поради липса на годен обект, доколкото взети заедно тези обекти не съставляват годен самостоятелен обект, поради изложените по-горе съображения.
Отделно от горното, дори да се приеме, че Дял І и Дял ІІІ съвместно съставляват годен самостоятелен обект, то същите са придобити от част от отетницитите по давност с оглед на упражняваното от тях владение в периода от 1985 г. до настоящия момент, като по делото не се установи ищците да са упражнявали владение над тези обекти през този период, нито да са се противопоставяли на владението на тази част от сградата от ответниците. Съдът счита за ненужно, с оглед основния извод за недопустимост на делбата, в настоящото производство да бъде изследвано кои ответници и при какви квоти са придобивали идеални части от обекта, образуван от Дял І и Дял ІІІ.
По отношение на парцела с идентификатор 10135.536.583 същият съгласно екпертизата на вещото лице е реално неподеляем, с оглед на което единствената възможност би била изнасянето му на публична продан. Тъй като в парцела, съобразно горните изводи на съда, е построена една сграда, с пристройка към нея в режим на съсобственост между част от ответниците и ищците и един гараж, собственост на ищците, то в парцела не съществуват сгради, които да са собственост на трето за съсобствеността на сградите лице. Целта на делбата на парцела, в случай, че такава е технически допустима, е да се отреди съответен реален дял към всеки самотоятелен обект, и респ. да се отдели и отделен самостоятелен обект, в случай че има възможност за това. В случая обаче с оглед реалната неподеляемост на парцела, постигането на тази цел е невъзможно. Теренът е загубил самостоятелния си харектер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т.е. станал е обща част. Поради това съдът намира, че делба на поземления имот е недопустима съгласно чл. 38, ал.3 от ЗС.
Поради това съдът намира, че предявеният иск за делба се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от гореизложените съображения
и на основание чл.344, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Е.Ж., ЕГН ********** и М.И.Ж., ЕГН ********** срещу М.Д.Ж., ЕГН **********, Д.В.Ж., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН **********, П.П.Г.,
ЕГН ********** и М.П.Г., ЕГН **********, М.Б.Б.
ЕГН ********** *** и адрес за призоваване: и В.П.Б. ЕГН ********** с пост. адрес: ***, поч. на 30.05.2021 г., и заместена от наследниците си М.Б.Б.,
ЕГН ********** и М.Д.Т., ЕГН **********, поч. на 02.12.2021 г. и заместена в процеса от наследниците си К.П.Т., ЕГН ********** –
съпруг, Д.К.Г., ЕГН ********** - дъщеря и Б. К. Т., ЕГН ********** –
син, иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване на делба на следните недвижими имоти:
1/ Дворно място, в гр. В., представляващо по действащите КККР, одобрени със заповед №300-5-18/04.03.2004г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение от 21.08.2012г., ПИ с идентификатор 10135.536.583 по КККР, находящ в гр. В., урбанизирана територия, с площ от 1500 кв.м., при граници: ПИ 10135.536.1082,
10135.536.91, 10135.536.1071, 10135.536.97 и 10135.536.1081.
2/ Реална част от сграда с идентификатор 10135.536.583.7, изградена в ПИ 10135.536.583, включваща две стаи, салон, входно антре, кухненска ниша в сутерена, тоалет, представляващ по действащата КККР обект с идентификатор 10135.536.583.7.3 - жилище на две нива с площ от 44,59 кв.м, при съседни обекти: на ниво 1- същия етаж- 10135. 536. 583.7.1,
над обекта- 10135.536.583.7.1,
10135.536.583.7.2, на ниво 2- на същия етаж-10135. 536. 583.7.2,
3/ Реална част от сграда с идентификатор 10135.536.583.7, включваща две стаи, входно антре на първия етаж и баня тоалет в сутеренния етаж, представляващ по действащите КККР обект с идентификатор 10135.536.583.7.1- жилище на две нива, без данни за площта, при съседни обекти: на същия етаж- 10135.536.583.7.2, под обекта - 10135.536.583.7.3.
4/ Стопанска постройка изградена в ПИ 10135.536.583, с площ от 40 кв.м., на един етаж, с идентификатор 10135. 536. 583.1.
5/ Стопанска постройка с площ от 25 кв.м., на един етаж, с идентификатор 10135.536.583.2.
при квоти: за Н.Е.Ж. и М.И.Ж. - по 7/36 ид.части за всеки от тях, за М.Д.Ж. - 4/18 ид.части, за Д.В.Ж. и за П.Г.П. - общо 6/18 ид.части в СИО, за Д.В.Ж. 1/18 по наследяване от В. И.Ж..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: