РЕШЕНИЕ
№ 05.03.2021 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На пети февруари, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1062 по описа
за 2020 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , чрез
юрисконсулт П., срещу М.Р.З., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 220.41 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото
дружество, в която се твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в
качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129
от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото търговско дружество, притежаващо
лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg ) влизат в сила, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите. По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е
длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Твърди се, че
съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът М.Р.З., като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***** № *, вх. *, ет.*, ап.
*/*, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от
ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия
и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл.
35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1,
клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД
обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се, че в изпълнение на
законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, дружеството е
доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна
енергия - „Нелбо" ЕАД, е разпределил за имота на ответника топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 220,41 лв.,
включваща главница в размер на 194,44 лв., представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 03.01.2018 г. - 03.07.2019 г. в размер на 25,97 лв.
Начинът на формиране на посочените по-горе главница и обезщетение за забавено
плащане, за всеки месец от процесния период, е посочен в приложеното към
исковата молба, заверено копие от препис-извлечение от сметката на ответника.
Сочи се, че начислената на ответника топлинна
енергия, е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Доколкото обектът на
потребление се намира в сграда в режим на етажна собственост, топлинната
енергия се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия към НТ.
Твърди се, че за
събиране на посочените по-горе суми, на 04.07.2019 г., е депозирано пред
Районен съд - гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГГЖ, по което било образувано ч. гр. дело № 1 1227/2019 г,,
по описа на X гр. състав. Със заявлението, освен цитираните по-горе суми, било
претендирано ответникът да бъде осъдена да заплати и законната лихва върху главницата,
считано от 04.07.2019 г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни
разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от
ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Сочи се, че в
определения от съда срок не е постъпило възражение от длъжника, но тъй като
същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал съобразно разпоредбата на чл. 415,
ал. 1, т.2 ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането
си, когато заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5, поради ищцовото
дружество подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.Р.З.,
ЕГН:**********, че дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми за
разпределена топлинна енергия: главница в размер на 194,44 лв., представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. -
30.04.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода 03.01.2018 г. - 03.07.2019 г„ в размер на 25,97 лв.
законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.07.2019 г.), както и да
осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: направените деловодни
разноски в производството по чл. 410 от ГПК, в размер на 75 лв. деловодните
разноски по настоящето производство, вкл. държавни такси и депозити за вещи
лица, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му от съда особен
представител, в който същият счита, че предявената искова молба е изцяло
неоснователна, а предявените с нея искове за главница, лихва и обезщетение -
недоказани. Изложената в исковата молба претенция за заплащане от М.З. на
сумата от 220,41 лв. не е доказана по основание и размер. От така представените
от ищеца доказателства не се установява, че ответницата като собственик на
имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. **** № *. вх. *, ет. *, ап. */* е
използвала топлинна енергия предоставяна от ищеца. Не е установено в имота дали
работят отоплителните тела, които отделят топлинната енергия.
Твърди се, че
ищцовата претенция не е доказано и по размер. От доказателствата по делото не
се установява размера на вземането на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Не
е установено какво количество топлинна енергия е разпределено в имота на М.З.
за претендирания период по месеци.
Прави се
възражение, че вземанията са погасени по давност, както главницата, така и
лихвата.
Моли се съдът да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани поради това, че
претенциите на ищеца не са доказани по основание и размер.
Претендират се
разноски за адвокатското възнаграждение като особен представител.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приетите по делото
доказателства /вкл. препис – извлечение от клиентската сметка на ответника, и др./, се установява, че
ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в качеството си на енергийно
предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg ) влизат в сила, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите. По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е
длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Видно от приетите
по делото доказателства, М.Р.З. е собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр. Пловдив, ул. **** № *, вх. Г, ет.2, ап. 16,поради което има качеството на клиент на топлинна енергия и
съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ. Горното се установява и от приетата по делото
Молба за откриване на партида, подадена от ответницата З. до управителя на
топлопреносното предприятие и касае именно гореописаният недвижим имот, както и
от удостоверението за постоянен адрес и удостоверение по декларирани данни.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия, „ЕВН България Топлоснабдяване" ЕАД е доставило до
сградата , а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия -
„Нелбо" ЕАД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 220,41 лв. Тъй като обектът
на потребление се намира в сграда в режим на етажна собственост, топлинната
енергия се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия към НТ.
По делото не са представени каквито и да е
доказателства, че доставената топлоенергия е била заплатена.
Видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №11227/2019г. по
описа на Районен съд Пловдив, ищцовото дружество е пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е
било частно гражданско дело №11227/2019г. по описа на Районен съд Пловдив. Тъй
като издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си в законоустановения срок, което е било сторено
от ищеца в настоящото производство.
В хода на
производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа
експертиза, видно от заключението на която,за процесният период ,
/01.11.2017г.- 30.04.2018г./ в процесният имот с титуляр по партидата
ответникът З. е имало монтирани 2 топлинни разпределителя.За този период, по партидата е била
начислявана топлинна енергия единствено
за сградна инсталация на кубатура 181м3, тъй като имотът е необитаем.
Изчисленото количество топлинна енергия в имота на ответницата за периода от
01.11.2017г.- 30.04.2018г. е 1-755320 Мвтч, което количество напълно съвпада с
отразеното във фактурите на ищцовото дружество.
От
приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че за периода от 01.11.2017г.-
30.04.2018г. по партидата на ответницата, размерът на задължението за доставена топлинна енергия , отдадена от
сградна инсталация в ИТН 1952633 е 174.37лв., както и 20.07лв. , които се
дължат за „Услугата за дялово разпределение на топлинната енергия в имота“.
Размерът на обезщетението за забава за периода от
03.01.2018г. – 03.07.2019г. върху задължението от 194.44лв. е 25.97лв.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице
правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5
от ГПК и спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.
Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането
към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
Налице е съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането , за да бъде установено със сила
на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
Предявеният
иск е допустим, подаден в законоустановения срок,и е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи,че е възникнало облигационно правоотношение между
страните. Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов“№37 , чрез юрисконсулт П., срещу М.Р.З., ЕГН-********** ***, с цена на
иска – 220.41 лева, беше доказан по безспорен начин в хода на производството по
делото, както по основание, така и по размер. В тази насока са всички събрани
по делото доказателства, вкл. приетите по делото и неоспорени от страните
заключения по съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи.
Установява се по безспорен начин,
че ответникът З. е имала качеството на „потребител“ на предлаганите от ищеца
услуги , ползвал е същите /доставена на обекта топлинна енергия на съответната
стойност/, като не е изпълнил задълженията
си и не е заплатил в срок всички дължими
към ищцовото дружество суми за доставена топлинна енергия. В подкрепа на този
извод са всички приети по делото
доказателства.
Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия, ответникът дължи и законна лихва в общ размер от 25,97 лв. за
периода 03.01.2018 г. - 03.07.2019 г.
Съдът намира
предявените от ищеца претенции за доказани по основание и по размер. Продажбата
на топлинна енергия на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлинна енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона. При положение, че са налице общи условия
на дружеството, които са публично обявени, то безспорно се установява
съществуването на облигационната връзка между страните.
Релевираните от
ответната страна възражения относно
собствеността на имота не могат да бъдат
споделени. Няма спор, че ответникът е собственик на имота. Горното се
установява и от приетата по делото Молба за откриване на партида, подадена от
ответницата З. до управителя на топлопреносното предприятие и касае именно
гореописаният недвижим имот, както и от удостоверението за постоянен адрес и
удостоверение по декларирани данни.
В случая обаче е без значение
дори да беше установено, че имотът има и
други собственици, защото дори и да е съсобственик ответникът, самият факт, че
той е носител на вещно право върху имота, го прави потребител. Какви са квотите
между отделните съсобственици, какви са вътрешните им отношения досежно
изпълнение на общите им задължения по плащане на консумативните разходи за
техния имот и кой от тях каква отговорност и в какъв размер пред третите лица-
кредитори носи, са въпроси, които не оказват никакво влияние върху качеството
на ответника като потребител на услугите, предоставяни от ищеца, защото не
касаят качеството абонат, а уреждат облигационни отношения между съсобственици.
След като нормативната база- ЗЕ и ОУ на оператора, не изискват абонат да бъде
само едноличният собственик на имота, лицето остава задължено към дружеството
за целия размер на дълга. Отделен е въпросът дали той разполага с възможността
да поиска възстановяване на сумите, които евентуално би бил осъден да заплати,
от останалите съсобственици или ползватели на имота, ако са налице фактическите
предпоставки за това.
По същите съображения, без значение е
обстоятелството дали ответникът З. е живяла в имота през процесният период от
време и дали именно ответницата е консумирала доставената от ищцовото
дружество топлинна енергия или друго лице.
В хода на
производството беше доказано законовото основание за предоставяне на топлинна
енергия в конкретният имот.
Не са налице данни и не са ангажирани доказателства,
че ответникът З. е заплатила на ищцовото дружество дължимите
суми, поради което предявените искове са основателни и доказани , и следва да бъдат
уважени като такива. Същите се явяват доказани както по основание,така и по
размер. Размерът на вземанията на ищцовото дружество се установява по несъмнен
начин от приетите по делото заключения по съдебно счетоводната и съдебно
техническата експертизи, които съдът кредитира като обосновани и компетентно
изготвени, същите са неоспорени от страните и приети по делото. Изчисленото
количество топлинна енергия в имота на ответницата за периода от 01.11.2017г.-
30.04.2018г. е 1-755320 Мвтч, което количество напълно съвпада с отразеното във
фактурите на ищцовото дружество. От
приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че за периода от 01.11.2017г.-
30.04.2018г. по партидата на ответницата, размерът на задължението за доставена топлинна енергия , отдадена от
сградна инсталация в ИТН 1952633 е 174.37лв., както и 20.07лв. , които се
дължат за „Услугата за дялово разпределение на топлинната енергия в имота“.
Размерът на обезщетението за забава за периода от
03.01.2018г. – 03.07.2019г. върху задължението от 194.44лв. е 25.97лв.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответната страна за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност, тъй като същата не е
изтекла към момента на предявяване на ищцовите претенции.
По отношение на разноските: При този
изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, от които : 25.00 лв. държавна такса по ч. гр.дело №11227/2019г. по
описа на РС-Пловдив; както и присъденото юрисконсултско възнаграждение по частното
гражданско дело в размер на 50.00лв., което съдът счита за правилно определено.
В
настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер
от 75,00 лв. – държавна такса, както и 200.00
лв. –депозит за особен представител на ответника. Ищецът е направил разноски
във връзка с възнагражденията на вещите лице по изслушаните експертизи по
делото в размер на 500.00лв., които следва да му бъдат възстановени.
Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 100.00
лв. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за
исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Конкретното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, не е налице голям
обем от процесуални действия, които да са били извършени от страните, като
същевременно цената на иска е
относително ниска. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в
полза на ищеца следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100.00 лева.
От така изложеното следва, че общият
размер на разноските, който следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника, е 950.00 лв.
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу М.Р.З., ЕГН-********** ***, с цена на иска –
220.41 лева
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на ответника М.Р.З., ЕГН-********** ***, че дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37,
общата сума в размер на 220.41 лв., /двеста и двадесет лева
и четиридесет и една стотинки /, от които: 194,44лв., представляващи стойността
на доставената топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г. и 25,97 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода
03.01.2018 г. - 03.07.2019 г.; ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 04.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №6225
от 08.07.2019г. по ч. гр.дело №11227/2019г.
по описа на РС-Пловдив
ОСЪЖДА М.Р.З., ЕГН-********** ***, да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов“№37, сумата от 950.00лв. /деветстотин и петдесет лева/, които представляват сторени от
ищеца такси и разноски по гражданско дело №1062/2020г. по описа на РС-Пазарджик
и по ч.гр.дело №11227/2019г. по описа на РС-Пловдив, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: