Р Е Ш Е Н И Е
№ 248 / 29.1.2020г.
гр. Перник, 29.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4057 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу Ц.Т.П., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от общо 1608.90 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 56, находящ се в ***,
от които главница в размер на 1480.64 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл, и 128.26 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В съдебно заседание, проведено на 20.01.2020 г.,
ищцовото дружество представя и копие на нотариален акт ***от 1998 г. на
нотариус И.И, с район на действие Пернишки РС, вписан в регистрите на
нотариалната камара под № 134.
Препис от исковата
молба е връчен на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същата е назначен особен
представител – адв. Н.М.. Последният е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита, че
страните по делото не се намират в облигационни отношения. Поддържа, че по
делото липсват доказателства ответницата
да е собственик на топлоснабдения имот. В съдебно заседание, проведено на 20.01.2020
г., процесуалният представител на ответника адв. М. заявява, че оспорва
единствено собствеността върху процесния имот като поддържа, че ответницата не
е собственик нито ползвател на същия, поради което и няма качеството на
потребител на топлинна енергия през процесния период. Заявява изрично, че не
оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била
доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва
размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен
доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното
заседание, не са възразили.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 140/14.01.2019
г. по ч.гр.д. № 155/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот на ответницата са начислени следните суми, дължими
за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1480.64 лева за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 128.26 лева – лихва за периода от
09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие от нотариален акт ***от
1998 г. на нотариус И.И, с район на действие Пернишки РС, вписан в регистрите
на нотариалната камара под № 134 се установява, че на 13.11.1998 г. ответницата
Ц.Т.П. е придобила в качеството си на купувач по договор за покупко продажба собствеността
върху процесния имот – апартамент № 56, находящ се в ***, за който е доставяна
топлинна енергия. От процесуалния представител на ответницата не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след
извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния
период.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 140/14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 155/2019 г. на ПРС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответницата не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства
/ нотариален
акт ***от *** г. на нотариус И.И, с район на действие Пернишки РС / следва извод, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот, като между него
и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното
е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите
общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответницата е изключителен собственик на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в
размер на 1480.64 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл,, следва да се приеме за доказана по основание и
размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или
частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава действително е в размер на 128.26 лева, считано от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е изрично въведено с отговора на
исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са
погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2019 г. такава давност
не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 82.18
лева, от които 32.18 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат
присъдени изцяло.
По разноските
в производството по гр.д. № *** г. по описа на РС Перник /исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 432.18
лева, от които 32.18 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
и 300 лева разноски за особен представител, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени, с изключение на разноските за държавна
такса, поради което следва бъдат присъдени изцяло. По отношение на разноските
за държавна такса същата е дължима от ищеца, но липсват доказателства да е
заплатена, което обстоятелството не е било установено при образуване на делото.
По тези съображения ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
Перник държавна такса за исковото производство в размер на 32.18 лева /разликата
между заплатените 2% държавна такса по заповедното производство и дължимите
общо 4% държавна такса върху цената на иска/ и да представи доказателства за
това в едноседмичен срок от връчване на решението. Едва след представяне на
доказателства за внесена по сметка на РС Перник държавна такса в полза на ищеца
ще бъде издаден изпълнителен лист за посочената сума.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ц.Т.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 1608.90
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 56, находящ се в ***, от които
главница в размер на 1480.64 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
вкл, и 128.26 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 03.01.2019 г. вкл., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.01.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 155/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Пернишкия РС сумата от 32.18 лева –
държавна такса в производството по гр.д. № 4057/2019 г. по описа на Пернишкия
РС.
УКАЗВА на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, че следва да заплати така определената държавна такса в едноседмичен
срок от връчване на решението и да представи доказателства за това, като само
при това условие посочената държавна такса ще й бъде присъдена за заплащане от
страна на ответницата по делото.
ОСЪЖДА Ц.Т.П., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 82.18 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 155/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
400.00 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство, както и
сумата от 32.18 лева – разноски за
държавна такса в исковото производство ПРИ УСЛОВИЕ, че същата бъде заплатена от
ищеца „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* по сметка на Пернишкия РС и
бъдат представени доказателства за това.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № *** по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА