Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1522

 

10.12.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 26.11.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Калина Събева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4638 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма „МЕРКУРИЙ-Ю“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Созопол, област Бургас, улица „Милет“ №44 с управител Ю.К.К., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №458130-F501350/19.08.2019 г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 2 000.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна. В единственото по делото с.з. бе отправено алтернативно искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП.        

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено лично от управителя на дружеството-жалбоподател на 22.08.2019 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 28.08.2019 г. с вх.№ИТ-00-8900/28.08.2019 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.07.2019 г. в 22:00 часа в търговски обект, представляващ бистро „Меркурий“, намиращ се гр.Созопол, област Бургас, улица „Милет“ №44, стопанисван от дружеството-жалбоподател, била извършена оперативна проверка от С.И.П. и В.Г.Г.– инспектори по приходите към ЦУ на НАП – София.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално устройство марка „Datecs DP-35-KL” с индивидуален №DT327319 и фискална памет №02327319, което било в изправност и работещо към този момент с активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”. С цел установяване на касовата наличност на паричните средства в обекта на проверка, в началото на тази дейност бил отпечатан дневен финансов „Х” отчет (л.13 от делото), съгласно който дневния оборот към часа и датата на отпечатвани и извършваната проверка, бил в размер на 327.10 лева.

Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на 659.40 лева, а разчетената касова наличност – 327.10 лева. Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били изброени от сервитьорите Д.Р.П.и Н.Т.А.и били записани от тях в нарочен за това опис (л.20 от делото). Установената промяна в касовата наличност била в размер на 332.30 лева.

За извършената проверка бил съставен протокол №0340053/03.07.2019 г. Препис от този протокол бил връчен на Ю.К..

В резултат на посоченото и на 23.07.2019 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, С.П. съставил против дружеството-жалбоподател Акт №F501350/23.07.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Г.П.Ш. и С.Г.Г..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството обект на 03.07.2019 г. била установена разлика касова наличност на парични средства в размер на 332.30 лева и не е била регистрирана в работещото фискално устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на управителя Ю.К. връчен препис от АУАН. Възражения в АУАН не са посочени.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение или поне такова не е представено на съда с постъпилата преписка.

На 19.08.2019 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 22.08.2019 г. на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 28.08.2019 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-8900/28.08.2019 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията „служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава такива функции.

 

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

 

Налице е разлика в касовата наличност в размер на 332.20 лв., за която сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е нарушение, наказуемо по чл. 185, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано, като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, като разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. В случая няма фактическа констатация, че невъвеждането в касата на сумата от 332.20 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи. Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2000 лв. С процесното НП е подходено именно по този начин, но е наложена имуществена санкция в максималния предвиден размер от 2 000.00 лева. Посочва се, че не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че неотразената сума е в значителен размер спрямо отразения към момента на проверката оборот. Вероятно това е мотивировката за налагане на санкцията в максималния размер. Не се посочва обаче дали нарушението е за първи път извършено. Настоящият състав не споделя извода за значителност на установената разлика в касовата наличност. Сумата от 332.20 лева не е колосална за бистро в курортен град по време на туристически сезон в 22:00 часа, т.е. към края на работното време. Посоченото мотивира настоящия състав да намали наложената имуществена санкция до законоустановения минимум от 500.00 лева.

Отделно от посоченото, в мотивировката (стр.2 от НП) се прави извода, че всъщност вмененото административно нарушение е довело до укриване на доходи. В същото време имуществената санкция е наложена по ал.1 на чл.185 ЗДДС, т.е. за нарушение, което не е довело до укриване на доходи. Налице е съществено разминаване между мотивировка и воля на наказващия орган.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №458130-F501350/19.08.2019 г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на дружество с ограничена отговорност с фирма „МЕРКУРИЙ-Ю“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Созопол, област Бургас, улица „Милет“ №44 с управител Ю.К.К., ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 2 000.00 лева,

като НАМАЛЯВА този размер на 500.00 лв.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ