№ 984
гр. Бургас, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120203122 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба, депозирана от М. Й. Д. с ЕГН:
**********, срещу Електронен фиш серия К № 5899954, издаден от ОДМВР-Бургас, с който
за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 ЗДвП й е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се посочва, че при издаването на ЕФ не са спазени материалния закон и
процесуалните правила, поради което се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Административнонаказващият орган - ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда са развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и
се иска неговото потвърждаване изцяло.
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от разписка на л.15 гръб, ЕФ е връчен на 01.08.2023 г., а
жалбата е депозирана на 08.08.2023 г.), подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
На 07.05.2022 г. в 13:04 часа в ***, техническо средство - мобилна система за
1
контрол на скоростта - „TFR1-M” с № 644, поставена в служебен автомобил с рег. ***,
засякла и заснела, движещ се със скорост от 66 км/ч. автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
***. Мястото на контролирания пътен участък попадало в урбанизираната територия
на гр. Бургас и там важало общото ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 61005”. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. *** е собственост на „***, с вписан ползвател по
талон - жалбоподателката Д.. Било посочено и че скоростта следва да се счита за 63
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5899954 на
ОДМВР- гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4 ЗДвП, вр. с чл.182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя Д. било наложено наказание
„Глоба” в размер на 100 лева.
Техническото средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението
било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 17 гръб) и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 16). За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 18), съдържащ всички законоустановени
реквизити, включително и снимка на разположението на техническото средство в
служебния автомобил.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по
чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока. Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността
2
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
07.05.2022 г. в 13:04 часа в гр. Бургас, на ул.”Одрин” в посока от кръстовище с
ул.”Проф.Яким Якимов” към кв.Лозово, до завод Кроношпан техническо средство -
мобилна система за контрол на скоростта - „TFR1-M” с № 644, поставена в служебен
автомобил с рег. ***, засякла и заснела, движещ със скорост от 66 км/ч. Лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. ***, управляван от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган,
като компетентността произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в населеното място, и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 13 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият съдебен състав счита, че при издаването на ЕФ е
допуснато съществено нарушение, което е довело до незаконосъобразност на
обжалвания акт и налага неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – електронният фиш трябва да
съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. В конкретния случай настоящият състав счита, че липсва
един от задължителните реквизити на ЕФ, а именно пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми, налагаща отмяна на ЕФ. Това е
така доколкото при даването на правната квалификация на нарушението и
приложимата санкционна норма АНО е посочил единствено, че се касае за нарушение
по чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Въпросната разпоредба предвижда, че когато нарушението по
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
3
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и "Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" за
срок три месеца. Повече от очевидно е, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП няма
самостоятелно приложение, а касае завишена санкция при повторно извършено
нарушение. За да може законосъобразно АНО да се позове на нея при всички случаи
трябва да посочи състава на нарушението, което е констатирано и приложимата
санкционна норма и едва след това, ако намери, че се касае за повторност, да направи
привръзка с чл. 182, ал. 4 ЗДвП, като наложи завишения размер на наказанието. В
случая в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено "повторно", като АНО е посочил
единствено разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП /касаеща повторността/, без да я
обвърже с основния състав на приложимата санкционна норма. По този начин
наказващият орган е допуснал грубо нарушение на изискването за пълно описание на
нарушените правни норми, респективно – приложимите санкционни разпоредби, което
нарушение съществено засяга правото на жалбоподателя да разбере в какво се
обвинява и на какво основание му се налага глоба именно в размер на 100 лева. Нещо
повече, това нарушава и възможността на съда да упражни контрол във връзка с
правилността на обжалвания фиш. Така например невъзможно се явява извършването
на преценка касателно правилното съотнасяне на допуснатото нарушение към
съответната му санкционна норма и съответно правилното определяне размера на
наложеното наказание глоба.
Това нарушение няма как да бъде „санирано“ от съда, доколкото в случая не е
допусната неточност при посочване на санкционната разпоредба, а на практика тя
изобщо липсва. Ако съдът едва в производството по оспорване на ЕФ за първи път
посочи санкционната норма, която трябва да се приложи, на практика би иззел
компетенциите на АНО и би се достигнало до хипотеза, в която съдът не контролира
правилността на санкционния акт, а изпълнява функциите на самия наказващ орган.
Посоченият порок води до цялостна отмяна на издадения ЕФ.
Действително, по делото се констатира, че за разлика от представеното от
жалбоподателя копие на ЕФ, в това представено от АНО, е налице привръзка с ал.1, т.
2 на чл. 182 ЗДвП. С оглед на обстоятелството обаче, че на нарушителят е връчен ЕФ
без такава и като взе предвид, че това е първият по време отпечатан ЕФ, съдът взе
предвид имено него, а не впоследствие постъпилия такъв с АНП.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5899954, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 4 ЗДвП на М. Й. Д. с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в
4
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5