РЕШЕНИЕ
№ 7026
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100514470 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 9502 от 05.06.2023 г. по гр.д.№ 44132 по описа за 2020 г. на
СРС се : ОСЪЖДА М.К. П., ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. "******, както следва: на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от
1204, 89 лв. - представляваща 4/6 от стойността на незаплатена доставена и
използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - гр. София, ж.к. ****, за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
14.09.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1204, 89 лв. до пълния предявен размер от 2734, 42 лв., като
неоснователен; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 242, 65 лв. -
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от
1204, 89 лв. в размер на законната лихва за периода от 14.09.2017 г. до
08.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 242, 65 лв. до пълния
предявен размер от 638, 89 лв., като неоснователен; на основание чл. 79 от
1
ЗЗД сумата от 6, 08 лв. - представляващо 4/6 от възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира
топлоснабден имот - гр. София, ж.к. ****, за периода 01.08.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6, 08 лв. до пълния
предявен размер от 6, 84 лв., като неоснователен; на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД сумата от 1, 57 лв. - представляваща обезщетение за забавено изпълнение
в размер на законната лихва върху главницата от 6, 08 лв. за периода
14.09.2017 г. - 08.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1, 57 лв. до
пълния предявен размер от 1, 67 лв., като неоснователен; на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 359, 77 лв.;
ОСЪЖДА П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. "******, както следва: на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от
301, 22 лв. - представляваща 1/6 от стойността на незаплатена доставена и
използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - гр. София, ж.к. ****, за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
14.09.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 301, 22 лв. до пълния предявен размер от 683, 60 лв., като
неоснователен; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 60, 66 лв. -
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 301,
22 лв. в размер на законната лихва за периода от 14.09.2017 г. до 08.09.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60, 66 лв. до пълния предявен размер
от 159, 72 лв., като неоснователен; на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1, 52
лв. - представляващо 1/6 от възнаграждение за извършвано дялово
разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот -
гр. София, ж.к. ****, за периода 01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1, 52 лв. до пълния предявен размер от 1,
71 лв., като неоснователен;
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 0.39 лв. - представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата от 1, 52 лв. за периода 14.09.2017 г. - 08.09.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 0.39 лв. до пълния предявен размер от 0, 41
лв., като неоснователен; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по
2
настоящото дело в размер на 72, 72 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответниците пред СРС- М. К. П. и П. Д. П..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца са
били приети за основателни срещу всеки един от въззивниците
/ответници/.
Излагат се доводи, че решението е недопустимо, тъй като исковата
молба била насочено срещу ответник, който е починал на 12.12.1998 г. – Д.П.
П.. Позовават се на приетото в т.2 на ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д.
№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Намират, че в случая не се касае до
нередовност на исковата молба, която да може да бъде отстранена. Не можело
и процесът да продължи срещу правоприемниците на починалия ответник,
тъй като разпоредбата на чл.227 ГПК предполагала, за да може да настъпи
процесуално правоприемство, страната да е починала в хода на процеса,
каквато хипотеза в случая не била налице. Исковите претенции били
предявени при условията на разделна отговорност, при което следвало
производството по отношение на Д.П. П. да бъде прекратено като
недопустимо поради липсата на положителна процесуална предпоставка –
начална липса на правоспособна страна.
Решението било и неправилно относно приетия от съда начален момент
от който започва да тече погасителната давност. Считат, че по отношение на
наследниците на починалия ответник, този момент е 23.06.2021 г., т.е.
момента, в който исковата молба била „санирана“. При това положение
вземанията за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. били погасени по давност
при изтичането на кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б.“в“
ЗЗД и в съответствие с ТР № 3 по т.д.0 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При
погасяването на главното задължение, се погасявали и акцесорните такива,
т.е. задълженията за лихва. Задълженията били срочни по арг. от разпоредбата
на чл.33, ал.2 вр. с чл.32,ал.2 от ОУ.
Иска се от всеки един от въззивниците съдът да отмени в обжалваната
му част първоинстанционното решение и да постанови друго с което да
отхвърли тези претенции. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба, в който излага становище за
3
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са уведомени на 12.06.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 15.06.2023 г.
Следователно въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
С оглед доводите във въззивната жалба настоящата инстанция
приема същата за допустима, налице е правен интерес от обжалване в
частта, в която претенциите на ищеца са били уважени.
В частта, в която претенциите са били отхвърлени решението като
необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По допустимостта на обжалваното решение:
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо.
Действително, практиката на ВКС, както при действието на ГПК от
1952 г. (отм.), така и при ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), е константна,
че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е
налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е
разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в
случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните
състезания (вж. - решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на
ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., решение №
16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г. по
4
гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. №
3011/2017 г., ІІ г. о. ,РЕШЕНИЕ № 108 ОТ 29.10.2018 Г. ПО ГР. Д. №
3789/2017 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 60096 ОТ 26.11.2021 Г. ПО
ГР. Д. № 3869/2020 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 02.03.2022
Г. ПО ГР. Д. № 997/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 16 ОТ
15.04.2022 Г. ПО ГР. Д. № 1877/2021 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ №
50181 ОТ 13.10.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3885/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и
др.). Това е така защото такава страна е загубила процесуалната си
правоспособност. А процесуалната правоспособност е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно.
Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото
на спора. Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна
положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо.
Този порок не може да бъде саниран – ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която е
била поправена след дадения за това срок постановеното решение не е
недопустимо, тъй като са отстранени пречките за постановяване на допустимо
решение.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция констатира
следното:
Исковата молба е предявена на 14.09.2020 г. и същата е насочена срещу
ответниците М. К. П. и Д.П. П., при условията на разделна отговорност като
собственици на процесния ап.№ 39, но не са посочени конкретните квоти в
съсобствеността.
С разпореждане от 23.09.2020 г. СРС е указал на ищеца, че следва да
отстрани нередовностите на исковата молба като уточни дали претендира
солидарна или разделна отговорност, както и да внесе дължимата държавна
такса в пълен размер по всеки кумулативно съединен иск. Посочени са и
неблагоприятните последици от това, а именно, че следва връщане на
исковата молба.
В изпълнение на горните указания от страна на ищеца с молба от
01.10.2020 г. е уточнено, че претенцията е предявена при условията на
солидарна отговорност /л.37 по делото пред СРС/. Това е потвърдено и с
молба от 05.10.2020 г./л.40/.
5
С разпореждане от 30.09.2020 г. съдът отново е приел, че исковата молба
е нередовна като е дали указания до ищеца да посочи от какво произтича
солидарната отговорност. Отново са посочени и неблагоприятните последици
от това, а именно, че следва връщане на исковата молба.
С нова молба от 16.10.2020 г. от страна на ищеца е посочено, че
претенциите са предявени при условията на разделна отговорност.
С разпореждане от 10.02.2021 г. СРС е приел, че недостатъците на
исковата молба са отстранени и е разпоредил препис от същата да се изпрати
на ответниците.
Призовката до ответника Д. П. е върната в цялост, че лицето не живее на
адреса. СРС е направил справка в НБД и е констатирал, че ответника Д. П. е
починал на 12.12.1998 г., както и е установил наследниците му по закон.
С разпореждане от 23.06.2021 г. СРС е дал указания до ищеца да
отстрани нередовностите на исковата молба като насочи иска си срещу
наследниците по закон на Д.П. П.- М. К. П., П. Д. П. и Е.Д.Н. като посочи
изрично всеки от ответниците за каква част от дълга отговаря и представи
държавна такса в размер на 4 % от цената на всеки обективно и субективно
съединен иск.
С молба от 14.07.2021 г. ищеца е уточнил претенциите си по отношение
на всеки един от наследниците по закон на починалия Д. П. /л.62 и л.63 от
делото пред СРС/, съответно 4/6 за М. К. П. и по 1/6 за П. Д. П. и Е.Д.Н..
След внасянето на дължимата държавна такса, на 08.04.2022 г. СРС е
разпоредил да се изпрати на ответниците препис от исковата молба /л.71 по
делото пред СРС/.
С молба от 27.07.2022 г./л.79 по делото пред СРС/ Е.Д.Н. е представила
доказателства, че се е отказала от наследството на Д.П. П. и този отказ е
вписан в специалната книга на съда под № 1406/18.07.2022 г./л.80 по делото
пред СРС/.
С определение № 35503 от 22.12.2022 г. СРС е върнал исковата молба по
отношение на Е.Д.Н. и е прекратил производството по делото по отношение
на нея. Определението като необжалвано е влязло в сила.
Обжалваното решение е постановено по отношение на ответниците М.
К. П. и П. Д. П., както и съобразно квотите, посочени от ищеца в
6
уточнителната му молба от 14.07.2021 г.
Налага се извод, че обжалваното решение е допустимо.
По правилността на първоинстанционното решение в обжалваната
му част:
Претендират се суми: за главница, представляваща стойност на
потребената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.;
стойност на услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до
м.04.2018 г.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасяване
на вземанията по давност, СРС се е позовал на приетото в ТР № 3/18.05.2012
г., съгласно което вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания и затова се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност/ чл. 111, б. "в" ЗЗД/. Различният размер на всяка месечна
вноска не променял периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтичало от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж т.е. касаело за трайно, периодично изпълнение на
задължението на потребителите на топлинна енергия.
Исковата молба била подадена на 14.09.2020 г., поради което в този
момент било прекъснато течението на погасителната давност.
СРС е счел, че момента, от който започва да тече давността за всяка
месечна вноска е съобразно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД т.е. от първо число на месеца,
следващ този за който е потребена услугата.
С оглед тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че дължима за
периода от м.09.2017 г. до м.04.2018 г., за който вземанията за стойността на
потребената топлинна енергия не са погасени по давност, е сумата посочена в
допуснатите експертизи, а именно - 1807, 33 лв. общо. Която сума следвало да
се разпредели - 4/6 от М.П. или 1204, 89 лв. и 1/6 от П.П. или 301, 22 лв., до
която следвало да се уважат исковете.
Относно главницата за дялово разпределение - погасена по давност била
тази за периода до м.09.2017 г., поради което нейният размер бил
установеният от ССч Е - 9, 12 лв. Която сума следвало да се разпредели - 4/6
от М.П. или 6, 08 лв. и 1/6 от П.П. или 1, 52 лв., до която следвало да се
уважат исковете.
7
Единственият довод, който се сочи от въззивниците и който по арг. от
чл.269 ГПК подлежи на обсъждане в настоящето производство е правилно ли
е зачетен от СРС началния момент, от който се счита за прекъсната, а не
започва да тече погасителната давност, както неправилно се сочи във
въззивната жалба.
При положение, че се приеме по-горе, че съдът е бил сезиран с искова
молба, която е била нередовна при предявяването си, но впоследствие
недостатъците са отстранени, то този извод влияе и на изхода на спора по
отношение на твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за
редовна от деня на подаването, т.е. от 14.09.2020 г., когато същата е предявена.
Именно от този момент се прекъсва течението на погасителната давност, а не
от 23.06.2021 г., както се сочи от страна на въззивниците.
По отношение на присъдените от СРС лихви въззивната жалба съдържа
единствения довод, че при погасяване на главниците се погасяват и
акцесорните вземания каквито представляват лихвите.
След като се прие, че правилно е определен от СРС момента, в който се
прекъсва течението на погасителната давност, то и този довод се явява
неоснователен.
Друго доводи по отношение на присъдените от СРС лихви не се излагат
във въззивната жалба поради което настоящата инстанция по арг. от чл.269
ГПК не следва да излага мотиви.
Налага се извод, че обжалваното решение като правилно ще следва да
бъде потвърдено в частта, в която претенциите на ищеца срещу
ответниците/въззивници са били уважени.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
такива в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение.
8
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9502 от 05.06.2023 г. по гр.д.№ 44132 по описа
за 2020 г. на СРС, в частта, в която се : ОСЪЖДА М.К. П., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. "******,
както следва: на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1204, 89 лв. -
представляваща 4/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект - гр. София, ж.к. ****, за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до
окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
242, 65 лв. - представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 1204, 89 лв. в размер на законната лихва за периода от
14.09.2017 г. до 08.09.2020 г.; на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 6, 08 лв. -
представляващо 4/6 от възнаграждение за извършвано дялово
разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот -
гр. София, ж.к. ****, за периода 01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане; на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1, 57 лв. - представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 6, 08
лв. за периода 14.09.2017 г. - 08.09.2020 г.; ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. "******, както следва: на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 301, 22 лв. -
представляваща 1/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект - гр. София, ж.к. ****, за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до
окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 60,
66 лв. - представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 301, 22 лв. в размер на законната лихва за периода от 14.09.2017
г. до 08.09.2020 г.; на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1, 52 лв. -
представляващо 1/6 от възнаграждение за извършвано дялово
9
разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот -
гр. София, ж.к. ****, за периода 01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане; на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 0.39 лв. - представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1, 52
лв. за периода 14.09.2017 г. - 08.09.2020 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА М.К. П., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. София, ж.к. ****, съдебен адрес: гр.София, ул.“*****,
партер- адв. И. Д., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ №
23 Б, сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10