Р Е Ш Е
Н И Е
№260039
гр. Несебър, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа гр. д. № 602 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Производството е
образувано по подадена от Г.И.Г. и Т.И.Г.
молба за прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие. Към молбата е
представено постигнато споразумение за прекратяване на сключения между страните
граждански брак. До съда се
отправя искане да прекрати сключения между страните граждански брак и да
утвърди постигнатото между тях споразумение. В съдебно заседание молителите
лично поддържат молбата и молят постигнатото между тях споразумение да бъде
утвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено по делото удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от община Хасково, молителите сключили граждански
брак на 24.10.1998г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 393/24.10.1998г.
От удостоверението се установява, че съпругата приела фамилното име Г.. От
представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че от брака си
съпрузите имат едно непълнолетно дете – И.Г.И. и едно пълнолетно дете – Ирена Г.Г..
От изготвения и приет по делото социален доклад от ДСП Поморие и от личното
изслушване на непълнолетното дете се установява, че постигнатото споразумение
не противоречи на интересите на детето.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С оглед заявеното от съпрузите в молбата и в съдебно
заседание, следва да се направи извод, че между тях е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без
значение, поради което съдът не следва да ги издирва в настоящото производство.
Представеното по делото споразумение урежда всички въпроси, свързани с
възникналото между страните брачно отношение, намерили отражение в разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 СК. От личното изслушване на детето съдът достигна до извод,
че споразумението е в негов интерес, поради което са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от СК за одобряването му. Представеният по делото социален доклад
от ДСП гр. Поморие също потвърждава този извод.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а
представеното споразумение - утвърдено.
Предвид изричната разпоредба на чл. 7, т. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) Г.И.Г. и Т.И.Г. дължат заплащането на държавна такса в размер на
2 % върху тригодишните платежи на уговорения между страните размер на дължимата
издръжка в полза на детето. С оглед съгласието, изразено в споразумението и
уточнено в съдебно заседание - майката да заплаща издръжка за непълнолетния в
размер на 152,50 лв., а двамата родители да заплащат по 76,25 лв. всеки –
издръжка на пълнолетно, учащо дете, Г.И.Г. следва да
заплати държавна такса в размер на 54,90 лв., а Т.И.Г. – 164,70 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК молителите следва да
бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дела, формиран с
постигнатото споразумение в частта му относно уреждане на имуществените
отношения (в тази насока е напр. Определение № 686 от 5.10.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 579/2012г., IV г.
о., ГК). В случая видно от
представеното удостоверение № 125276 от 03.08.2020г. за застрахователна
стойност на автомобила „Ауди А4” (на л. 17), делът, който със споразумението се
поставя в полза на Г.И.Г. е в размер на 1440 лв.
Държавната такса, която се дължи е в
размер на 2 на сто върху стойността на дела - в размер на 28,80 лв. Видно от
удостоверение № 125277 от 03.08.2020г. за застрахователна стойност на
автомобила „Пежо” (на л. 19), делът, който със споразумението се поставя в
полза на Т.И.Г. е в размер на 500 лв. Държавната такса, която се дължи е в размер
на 2 на сто върху стойността на дела - в размер на 10,00 лв.
В частта, в която се урежда, че
собствеността върху апартамента, придобит по време на брака, ще бъде по
½ идеална част за всеки от съпрузите и в частта, в която е уговорено
съпрузите да заплащат по ½ идеална част по договора за ипотечен кредит,
съдът намира, че споразумението не следва да бъде одобрявано, тъй като съсобствеността
върху апартамента след прекратяване на брака е законова последица от развода –
чл. 28 от СК и всеки от съпрузите придобива равен дял в имуществото – по
½ идеална част, а видно от приложения нотариален акт за договора
ипотека, двамата съпрузи са кредитополучатели по договора за кредит, поради
което заплащането на по ½ от вноските е последица както от договора,
така и от закона – чл. 32 от СК. Ето защо не е необходимо тези законови и
договорни последици да се утвърждават допълнително със споразумение в същия
смисъл.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК молителите следва да доплатят по сметка
на Районен съд Несебър държавна такса в размер на още 15 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения в гр. Хасково
граждански брак между Г.И.Г., ЕГН **********, и Т.И.Г., гражданка на Руската
Федерация, с ЕГН/ЛНЧ - **********, с паспорт 51 № ......., издаден на
15.10.2019г. от Г/К Русия, Варна, валиден до 15.10.2024г., за което е съставен акт
за граждански брак № 393/24.10.1998г. от
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Хасково.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.И.Г., ЕГН **********, и Т.И.Г.,
гражданка на Руската Федерация, с ЕГН/ЛНЧ - **********, с паспорт 51 № .......,
издаден на 15.10.2019г. от Г/К Русия, Варна, валиден до 15.10.2024г., споразумение
по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:
Родителските права по
отношение на непълнолетното дете И.Г.Г., ЕГН **********, ще се упражняват от
бащата Г.И.Г., ЕГН **********.
Местоживеенето на
детето И.Г.Г., ЕГН **********, се определя при бащата в жилище в гр. С.В., „Р.”
ет. 3, ап. 5.
Майката Т.И.Г.,
гражданка на Руската Федерация, с ЕГН/ЛНЧ - **********, с паспорт 51 № .......,
издаден на 15.10.2019г. от Г/К Русия, Варна, валиден до 15.10.2024г., ще има
право да вижда и взема детето всяка събота и неделя, с преспиване при нея - от
10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, през училищни ваканции – зимна ваканция
– 5 дни, пролетна ваканция – 5 дни и лятна ваканция – 30 дни (в удобни за
родителите дни), официални празници – Коледа, Нова година, Великден,
Гергьовден, 03.03 и др. и лични празници на децата, както и по всяко друго
време – съгласувано между родителите.
Майката Т.И.Г. се
съгласява да заплаща издръжка в размер на 152,50 лв. месечно в полза на
непълнолетното дете И.Г.Г., ЕГН **********, считано от влизане в сила на
решението за развод до навършване на пълнолетието.
Майката Т.И.Г. се
съгласява да заплаща на пълнолетното дете Ирена Г.Г. месечна издръжка в размер
на 76,25 лв., считано от влизане в сила на решението за развод до завършване на
висшето образование.
Бащата Г.И.Г., ЕГН **********,
се съгласява да заплаща на пълнолетното дете Ирена Г.Г. месечна издръжка в
размер на 76,25 лв., считано от влизане в сила на решението за развод до
завършване на висшето образование.
II. Придобият по време на брака лек автомобил марка „Пежо”, модел „206СВ” 1,4
Д, с държавен рег. № А ....МХ, с идентиф. номер: VF32E8HXF43111779, с двигател: 8HX10F0320349321, цвят – зелен металик, талон № *********/08.07.2016г.,
се поставя в дял на Т.И.Г..
Придобитият по време на
брака лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4”, с държавен рег. № А ....НК, с
идентиф. номер: WAUZZZ8E14A127290, с двигател: AWA011662, цвят – сив металик, се поставя в дял на Г.И.Г..
III. Относно ползването на семейното жилище:
По време на брака
съпрузите са закупили и ползвали собствено семейно жилище на адрес в гр. С.В., Р.,
ет. 3, ап. 5, което ще остане съсобственост от по ½ идеална част за
всеки от тях и ще се ползва от Г.И.Г. и непълнолетния И.Г.Г..
IV. Относно издръжката на съпрузите:
След прекратяване на
брака Г.И.Г. не дължи издръжка на Т.И.Г., както и Т.И.Г. не дължи издръжка на
бившия си съпруг Г.И.Г..
V. Относно фамилното име:
След прекратяването на
брака съпругата Т.И.Г. ще запази името си Т.И.Г..
VI. Относно разноските по делото:
Всички разноски и такси
по настоящото дело са за сметка на страните по равно.
С настоящото
споразумение страните заявяват, че са уредили всички имуществени и
неимуществени отношения помежду си и заявяват, че нямат никакви претенции един
към друг.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********, и Т.И.Г.,
гражданка на Руската Федерация, с ЕГН/ЛНЧ - **********, с паспорт 51 № .......,
издаден на 15.10.2019г. от Г/К Русия, Варна, валиден до 15.10.2024г., да заплатят
по сметка на Районен съд - Несебър държавна такса при допускане на развод по
взаимно съгласие в размер на 15 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
7, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, Т.И.Г.,
гражданка на Руската Федерация, с ЕГН/ЛНЧ - **********, с паспорт 51 № .......,
издаден на 15.10.2019г. от Г/К Русия, Варна, валиден до 15.10.2024г., да
заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 164,70 лв.,
представляваща задължение за държавна такса върху постигнатото по делото
споразумение относно издръжката, а на основание чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс – сумата от 10 лв. - държавна
такса върху стойността на нейния дял съобразно постигнатото по делото
споразумение относно имуществените отношения.
ОСЪЖДА на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, Г.И.Г., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд гр. Несебър сумата
от 54,90 лв., представляваща задължение за държавна такса върху
постигнатото по делото споразумение относно издръжката, а на основание чл. 7,
т. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс – сумата от
28,80 лв. - държавна такса върху стойността на нейния дял съобразно
постигнатото по делото споразумение относно имуществените отношения.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: