№ 1482
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504099 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 19742/30.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2565/2023 г.
по описа на СРС, 153 състав, са уважени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
ответника Д. Д. Д., ЕГН **********, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. ****, аб. № 276535, суми, както следва:
1483,02 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането;
185,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2020 г.
до 23.06.2022 г. върху главницата за ТЕ;
63,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
1
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 18.07.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 38607/2022 г. по описа на СРС, 153
състав.
С решението са отхвърлени предявените искове за главница за ТЕ за
сумата над 1483,02 лв. до първоначално претендираните 1483,05 лв., за
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за сумата над 185,99 лв. до
първоначално претендираните 188,33 лв., за главница за ДР за сумата над
63,25 лв. до първоначално претендираните 65,34 лв., както и изцяло искът за
мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 12,75 лв.
С решението е разпределена и отговорността за разноски съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 430,71 лв. – разноски в
исковото производство, и 84,15 лв. – разноски в заповедното производство.
Ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да
заплати на адв. Л. П. сумата от 4,92 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – Д. Д..
Във въззивната жалба се поддържа, че ответникът не е ползвател на ТЕ,
че живее в чужбина и процесният имот се владее и ползва от неговата майка –
Захаринка Тодорова Кръстева. Недоказано останало публикуването на
фактурите, поради което претенцията за лихва била неоснователна. В имота
били налице 3 радиатора и 2 лири, а не 5 радиатора. Неустановено било по
делото дали технологичните разходи са приспаднати от общо количество ТЕ.
Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а
исковете – отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“
ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
2
неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли
същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.
Третото лице помагач „Бруната“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу
ответника Д. Д. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 276535, суми,
както следва:
1483,05 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането;
188,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2020 г.
до 23.06.2022 г. върху главницата за ТЕ;
65,34 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 18.07.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането;
12,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г.
до 23.06.2022 г. върху главницата за ДР,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 38607/2022 г. по описа на СРС, 153
състав.
По делото са приети писмени доказателства и изслушано заключение
3
по съдебнотехническа експертиза.
Видно е от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, че ответникът Д. Д. е
декларирал процесния имот с адрес гр. София, ж.к. ****, за облагане с данък
върху недвижимите имоти, като за дата на придобиване е посочена 28.12.1986
г.
От Удостоверение от Столична община, район „Възраждане“, от
04.11.2012 г. се установява, че имот с адрес гр. София, ж.к. **** е идентичен с
административен адрес ж.к. ****.
От Договор от 09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между
„Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и “Бруната” ООД /Изпълнител/
се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост.
По делото е представен Списък на живущите в жилищна сграда на ****,
„****“, в който за **, ал. 8 от жилищната сграда е записан ответникът Д. Д.,
като същият е положил подписа си.
По делото са събрани още Протокол от 08.08.2002 г. от Общо събрание
на етажните собственици на гр. София, ж.к. „****“, ****, от който е видно,
че етажните собственици са решили да сключат с “Бруната” ООД договор за
извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и
Приложение към Протокола, от който се установява, че на общото събрание
са участвали етажните собственици, сред които Д. Д. за ап. 8 /процесния
имот/, като участието е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик,
включително този на Д. Д..
От Договор от 04.09.2002 г. между “Бруната” ООД /изпълнител/ и
Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „****“, **** /възложител/ се
установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя
извършването на дяловото разпределение в сградата.
По делото са представени и Съобщение към Фактура № ********** с
дата на издаване 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., от
което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 764,63 лв., както и
Фактура № ********** с дата на издаване 31.07.2021 г. за периода от
4
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 691,06 лв., и Извлечение от сметки,
сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово
разпределение в размер на 1548,39 лв. и за лихви в размер на 201,08 лв.
Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и
публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за
използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за
сума за възстановяване в размер на 151,76 лв. и Индивидуална справка за
използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за
сума за възстановяване в размер на 64,72 лв., както и 2 броя Формуляри за
отчет 22.06.2021 г. и от 21.07.2022 г. за периодите от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена и
съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало
с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице
помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че
топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. В
процесния имот са налице 5 отоплителни тела с монтирани 5 броя топломери.
Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на
техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период
топлинен счетоводител в сградата е бил “Бруната” ООД, което дружество
издавало изравнителни сметки. Стойността на потребената топлинна енергия
в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по
изравнителните сметки, възлиза на 1483,02 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
5
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с
която исковете са частично уважени.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен
съд е правилно в обжалваната част.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена
от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3)
стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната
сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово
разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за
заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6)
стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за
заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения.
По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният
съд намира следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се от съдебнотехническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
6
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
7
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Доказването в гражданския процес може да бъде както пряко –
установяване на правнорелевантен факт, така и косвено – установяване на
т.нар. доказателствен факт, от който може да се направи извод за
правнорелевантния факт. Косвеното доказване е непълно, тъй като създава
вероятност, но не и сигурност в установяването на правнорелевантния факт.
Затова то е най-вече насрещно доказване, когато доказателствената тежест е в
другата страна. За да бъде достатъчно при главно доказване, косвеното следва
да установи такава връзка от доказателствени факти, която по несъмнен начин
8
да изключва всякаква друга вероятност и да създаде сигурност, че
правнорелевантният факт се е осъществил.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай клиент на топлинна
енергия и страна по облигационно отношение с „Топлофикация София“ ЕАД
е Д. Д., като оплакванията за противното са неоснователни. По делото не се
спори, а и се установява от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, че
същият е собственик на процесния апартамент в процесния период.
Декларацията сама по себе си не би могла да обоснове извод за титулярство на
правото на собственост у ответника, но в съвкупната преценка с останалите
доказателства по делото – положения подпис в графата за процесния
апартамент в приложението към протокола от общото събрание на етажната
собственост /на което е взето решение за сключване на договор с топлинен
счетоводител/, в която е вписано името на ответника като собственик на
апартамента, както и изричното признание в открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, че ответникът е собственик на имота, водят до
единственото заключение, че същият като такъв е и клиент на ТЕ. Както
правилно е посочил първоинстанционният съд, по делото не се установява
наличие на вещно право на ползване, учредено в полза на майката на
ответника, от което да се направи извод, че последната е задължена за
процесния имот в претендирания период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в момента на придобиване на процесния имот е
възникнало облигационното отношение с топлопреносното предприятие и за
Д. Д. е възникнало задължението за заплащане на доставената и потребена
топлинна енергия по отношение на процесния имот. Обстоятелството, че
трето лице ползва имота, не освобождава собственика от задълженията му по
това облигационно отношение с ищцовото дружество.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот е
установено от писмените доказателства, приети в първоинстанционното
производство, както и от изслушаното заключение по назначената
съдебнотехническа експертиза. От последното се установява, че в процесния
имот през процесния период е реално консумирана топлинна енергия на
стойност 1483,02 лв. В експертизата изрично е посочено, че върху 5
отоплителни тела са поставени 5 топломера. Видно от представените от
третото лице помагач отчети и за двата отоплителни сезона е направен реален
9
отчет на топломерите в процесния апартамент, като за всеки от тях са
отразени стойностите. Видно от същите е, че и в двата отчетни периода е
потребявана ТЕ само в трапезарията на апартамента, а стойностите на
останалите 4 топломера е нулева. В този смисъл оплакванията на въззивника
по отношение на наличието на щранг-лири и начина на изчисляване на
потребената чрез тях ТЕ във въззивната жалба са неоснователни. Доколкото
двете щранг-лири в апартамента са с поставени топломери, отдадената от тях
ТЕ не следва да се изчислява по формула, а следва да се вземат единствено
показанията на топломерите. Доколкото се установява именно това да е
извършено, то въззивният съд счита, че заключението на съдебнотехническата
експертиза установява точния размер на реално потребената ТЕ в процесния
имот за претендирания период.
Въззивният съд кредитира така изготвеното експертно заключение по
допуснатата експертиза. За установяването на доставено количество топлинна
енергия до топлоснабдения имот са необходими специални знания, поради
което законосъобразно съдът е допуснал и назначил съответната експертиза.
При изготвянето вещото лице се е запознало с материалите, приложени по
делото, и е извършило съответна справка на място в „Топлофикация София“
ЕАД и “Бруната” ООД. Съдът няма основание да се съмнява в
компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, както и в
правилността на даденото заключение.
Заключението на СТЕ е категорично, че количеството доставена и
разпределена топлинна енергия до процесния имот е изчислена в съответствие
с нормативните изисквания, вкл. като са приспаднати технологичните
разходи, които се отчисляват за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, като в
този смисъл оплакването във въззивната жалба е неоснователно. Експертът е
установил, че количеството топлинна енергия е начислено по предвидената в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването методика.
При това положение общата стойност на доставената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза в размер на 1483,02 лв.
Въззивният съд намира за установено, че сградата, в която се намира
процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение. Сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
10
отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение. Това не съставлява нарушение на чл. 13
от Директивата на ЕС 2006/32/ЕО – транспонирана в българското
законодателство чрез Закона за енергийната ефективност /пар. 3 от ДР на ЗЕЕ/,
според който в сметките следва да се включва само реално потребената
енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на разпоредбата на чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на
двете страни по правоотношението – потребителят може да заплати както
повече, така и по-малко от изразходваната за месеца енергия, респ.
топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-
малко количество от заплатената му топлинна енергия. В крайна сметка обаче
с последната изравнителна сметка отношенията между страните се уреждат
справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия
за целия отчетен период. Този принцип не се накърнява и при служебно
изчисление на топлинната енергия, отдадена за конкретния апартамент. В
случая за процесния период на дружеството, извършващо дяловото
разпределение, е осигурен достъп до имота, за да бъде извършен отчет на
съответните уреди.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за правилни изводите на
районния съд, че между топлопреносното предприятие и въззивника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, въз основа на което
въззиваемият ищец е доставил топлинна енергия до процесния имот, в
резултат на което въззивникът като собственик на имота се явява задължен за
цената на доставената услуга. В тази част решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение претенцията за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия въззивният съд намира следното:
Във въззивната жалба е релевирано възражение, че не е доказано
публикуването на процесните фактури на интернет страницата на ищеца,
поради което оспорва дължимостта на мораторна лихва върху главницата за
ТЕ.
В процесния период действат Общи условия, одобрени от ДКЕВР на
27.06.2016 г. и в сила от 11.08.2016 г.
11
Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 ОУ след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Съгласно чл. 28 ОУ продавачът връчва чрез търговеца на
упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/
на клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се
удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и
връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ
датата на връчването.
Съгласно чл. 33, ал. 4 и 5 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, а при неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия.
Видно от уредбата в действащите за процесния период общи условия,
цитирана по-горе, мораторна лихва върху прогнозно определени суми за
12
потребление на топлинна енергия не се начислява. Такава се дължи само
върху задължения за реално потребена енергия, отчитана в края на
отоплителния сезон /изравнителни сметки/ или ежемесечно /при реално
отчитане показанията на топломерите и водомерите всеки месец/.
Видно е от приложимите общи условия за процесния период, че
задължението за мораторна лихва върху главницата не е обвързано с
публикуване на фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество,
макар да е посочено обратното в обстоятелствената част на исковата молба.
По тези съображения възражението на въззивника във въззивната жалба в тази
насока е неоснователно. Във въззивната жалба не са релевирани оплаквания
по определения от районния съд размер на задължението, поради което,
доколкото не следва служебно да се прилага императивна норма, въззивният
съд следва да приеме същия, без да го обсъжда.
В тази част първоинстанционното решение също следва да бъде
потвърдено.
Във въззивната жалба не са релевирани и конкретни оплаквания във
връзка с констатациите на районния съд по отношение на главницата за ДР.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във
въззивната жалба, когато контролира правилността на решението, поради
което въззивният съд не следва да обсъжда първоинстанционното решение по
този въпрос. В този смисъл Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015
г. на III Г.О. на ВКС.
Водим от гореизложеното, първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде изцяло потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова
не следва да се присъжда. Както подаденият отговор на въззивната жалба,
така и последващата молба са абсолютно бланкетни, като по време на
проведеното публично съдебно заседание не е изпратен процесуален
представител. Поради което и съдът приема, че не са налице доказателства,
които да обосноват извод за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
13
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19742/30.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 2565/2023 г. по описа на СРС, 153 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД – “Бруната” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14