РЕШЕНИЕ
№ 3249
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330109650 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1, чл.240
ЗЗД, с цена на иска 3000 лв. - сума дадена в заем и невърната в срок.
Ищецът твърди, че ответникът е бивш негов зет, като в периода 2006 г.
— 2019 г. бил съпруг на дъщеря му - Н. Х. А. Твърди, че в края на 2014 г.
дъщеря му и ответникът решили да си закупят жилище в гр. П., на ул.
********, за което не им достигали малко пари, включително и за таксите по
прехвърлянето на имота. Сделката била планирана за 04.12.2014год. Твърди
се, че на 01.12.2014 г. ответникът помолил ищецът да му даде на заем сумата
от 3000 лева, тъй като не му достигали таксите по прехвърлянето. Ответникът
му заявил, че лично ще му върне парите, нищо придобитото ще бъде в режим
на СИО. Излагат се твърдения, че на 02.12.2014 год. ищецът в дома си и пред
съпругата ми предал на ответника поисканите 3000 лева. Ответникът помолил
да не се казва на съпругата му, както и помолил сумата да бъде върната след
три години, за което ищецът се съгласил. . Разбрали се сумата да бъде върната
на куп до 02.12.2017 г. Твърди се, че документ за предаването на сумата не е
съставян. Ищецът сочи още, че като настъпил падежът на задължението не
притискал ответника, въпреки че не били в добри отношения, но след като
ответникът и дъщеря му се развели си поискал парите, на което ответникът
помолил да му ги върне по-късно, а след това казал, че въобще няма да му ги
върне.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3000
лева, представляваща невърнат заем по договор за заем, сключен между тях
1
на 02.12.2014 г., с краен срок за издължаване 02.12.2017 г., като сумата се
претендира ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който
оспорва твърденията в исковата молба. Заявява, че не отговаря на истината
твърдението, че ищецът на 02.12.2014г. му е дал заем в размер на 3000 лв., за
да плати таксите за прехвърляне на имота, както и не отговаря на истината
твърдението, че го е молил да не казва за този „заем" на дъщеря му и негова
бивша съпруга. Соче, че не отговаря на истината и твърдението на ищеца, че
му бил обещал да му върна претендирата сума в срок до 02.12.2017г и че не
отговаря на истината твърдението на ищеца, че сумата от 3000 лв. му е дал в
присъствието на съпругата му.
Твърди се, че не е искал пари от ищеца, а особено за плащане на такси
за придобиване на недвижим имот, тъй като когато е имал нужда е искал пари
от родителите си, както и че таксите, които е заплатил във връзка с покупката
на цитирания имот и последвалата договорна ипотека върху него са в размер
на общо 2148 лв.,
Иска от съда са отхвърли исковата претенцията като неоснователа и
недоказана.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том***, рег. №****, дело***** от ***** год. по описа на ****** нотариус при
РС Пловдив на 04.12.2014 год. ответникът А. К. и Н. Х. А. закупуват
самостоятелен обект – апартамент в сграда, находяща се в гр. П., ул.*****,
сграда №***. На същата дата – 04.12.2014 год., видно от Нотариален акт за
учредяване на договорна имотека №****, том***, рег. № ****, дело***** от
***** год. по описа на ******** нотариус при РС Пловдив е учредена такава
върху закупения на същата дата недвижим имот.
Видно от квитанция към проходен касов ордер, издадена на името на
ответника от нотариус ****** на 04.12.2014 год. за нотариални такси са
платени 2148.00 лева.
2
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на двама свидетели.
От показанията на св. Х. А. се установява, че същата е съпруга на
ищеца. Установява се, че на 01.12.2014 год. ответникът А. К. е поискал от нея
и съпруга й заем за сумата от 3000 лева, като тази сума е била предадена
лично на ответника на 02.12.2014 год. от ищеца в нейно присъствие в дома
им. Установява се и че като причина за поискания заем К. е изтъкнал
заплащането на нотариалните такси по закупения от него и тяхната дъщеря,
тогавашна негова съпруга, апартамент.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, отчитайки факта, че е
съпруга на ищеца. Съдът дава вяра на свидетеля, тъй като счита за естествено,
предвид факта, че ответникът тогава е бил съпруг на дъщеря им, поискването
на заемната сума и предаването й, да е станало именно в семейна обстановка,
без присъствието на чужди за семейството лица, на което свидетел да е
станала единствено съпругата на ищеца. Показанията й относно поискването
и предоставянето на заемната сума се подкрепят косвено и от показанията на
свидетеля Т. К. - чичо на ответника. Свидетелката сочи, че А. К. им е поискал
сумата, като е обяснил, че вече му е бил отказан заем от чичо му –
обстоятелството, което се потвърждава от показанията на св. К., тъй като
самият той заявава, че му е бил поискан заем от ответника, но му е отказал.
Показанията на св. А. относно причината, която е изтъкнал ответникът, за да
поиска заема се потвърждават и от приложените писмени доказателства –
двата нотариални акта и издадената квитанция, видно от които действително,
два дни след като ищецът е предоставил на зет си поисканата в заем сума, К.
и съпругата му са закупили жилище, което е ипотекирано и са заплатили сума
като нотариална такса за сделките, която е близка като размер на
предоставения заем.
От друга страна, съдът кредитира и показанията на св. Т. К., доколкото
неговите показания не изключват твърдяното от свидетеля А. Св. К. твърди,
че знае, че родителите на ответника са му предоставяли суми за закупуването
на апартамента и самият той му е дал сума за това, но свидетелят посочва, че
това се е случило към края на месец декември 2014 год. От една страна няма
пречка освен ищецът и родителите на ответника да са му предоставяли суми,
с които да го подпомогнат, а от друга страна свидетелят посочва, че те, а и
3
лично той са му предоставили суми, но към края на месец декември 2014 год.,
тоест след сключването на сделките. От друга страна, както съдът посочи по-
горе самият свидетел заявява, че преди това ответникът е искал от него заем
за закупуване на апартамента, но той му е отказал.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се
установява от събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, в частта в която съдът кредитира.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е допустим, а по същество е и основателен.
Предявеният иск е за вземане, за което ищецът твърди наличие на
сключен договор за паричен заем.
С договора за заем за потребление, уреден в чл.240 ЗЗД, заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Касае се за неформален, реален договор, т.е. сключва
се с предаването на вещта и има за предмет потребими вещи,
индивидуализиращи се с предаването. При този договор задълженията на
заемателя се заключават във връщане на сумата (когато предмет на договора
са пари) или вещи от същия вид, количество и качество (родово определена
престация) в уговорения срок, а ако няма уговорка за срок - до един месец
след поканата.
В казуса, поставен за разглеждане безспорно се установи чрез гласни
доказателствени средства /касае се за предаване на сума по-малка от 5 000
лв./, че на 02.12.2014 год. ищецът е предоставил на ответника сумата от 3000
лева. Установи се също така и задължението, поето от ответника да върне
тази сума в размер на 3 000 лв. наведнъж след три години, т.е. на 02.12.2017
год. Доказа се и че задължението на ответника да върне заетата парична сума
е срочно – три години от получаването или на 02.12.2014 год. Установи се
безспорно и че заемната сума не е върната до настоящия момент.
Ответната страна не установи връщане на каквато и да е сума към
ищеца, дори след уговорения срок. Всъщност от ответника се отрича
съществуването на твърдянато от ищеца облигационно отношение.
Твърденията на ответника, чрез процесуалния му представител, че не е
4
възможно да е предоставена заемната сума за нотариални такси не се
доказаха, тъй като от една страна сумата за нотариални такси е много близка
до заетата сума като размер, а и не е задължително цялата сума предоставена
на ответника да е била използвана от него за това, въпреки заявеното пред
ищеца, а от друга - съдът намира за ирелевантно под какъв предлог и за какво
е била предоставена заетата сума. Видно от приложените писмени документи
обаче, действително ответника заедно със съпругата си е придобил недвижим
имот, за който съответно са се следвали и нотариални такси за заплащане, в
близък до получения като заем размер, тоест имал е причина, за да поиска
процесната сума.
Съдът не споделя възраженията, направени в хода на разпита на св. А.,
че не е възможно сумата да бъде предоставена на ответника, тъй като
страните са били в лоши отношения, за което като мотив се изтъква
разочарование поради кръщаване на внучето на ищеца с име, което не е било
желано, тъй като от една страна това твърдение не се доказа, а от друга страна
се касае за събития, които дори и да са се случили са били далеч назад във
времето – близо седем години преди поискване и предаване на заемната сума,
поради което и вероятността отношенията между страните към 2014 год. да са
били влошени на това основание е твърде малко вероятна.
С оглед така изложените аргументи съдът намира, че безспорно се
доказа в процеса сключен устен договор за заем на парични средства,
предаването на исковата сума и задължаването на заемателя за връщане на
заетата сума в срок.
Ето защо съдът следва да уважи изцяло предявения иск в размер на 3
000 лв., представляващ дадена в заем и невърната в срок сума. Върху тази
сума следва да се начисли и законната лихва за забава, считано от дата на
депозиране на исковата молба в съда - 11.06.2021 г. до окончателното
изплащане.
Съобразно изхода на спора, ответната страна дължи разноски на
ищцовата в размер на 620.00 лева, от които сумата от 120.00 лв. платена
държавна такса и 500 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1, вр.чл.240 ЗЗД А. К. К. ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Х. Я. А. ЕГН **********, сума в размер на
3000.00 лева / три хиляди лева/, представляваща дадена в заем парична сума
на 02.12.2014 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2021 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. К. К. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Я. А. ЕГН **********, сума в размер на 620.00 лева
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6