МОТИВИ към присъда №260012/30.03.2021г.
постановена по НОХД №552/2020г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Ц.Ч.М. ***, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК- за това,
че през месец април 2020г. в дома си в гр.Димитровград, обл.Хасково, намиращ се
на ул.„******, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак заживял
съпружески с лице от женски пол, а именно Г.Г.Д. с ЕГН **********, родена на ***г.
/ненавършила към онзи момент 14 годишна възраст/.
Прокурора при РП–Хасково, ТО-Димитровград поддържа
обвинението във вида, в който е повдигнато. Пледира се за признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на предвиденото в закона наказание в размер-
близък до минималния предвиден за описаното престъпление, като се наложи предвиденото
наказание“Лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият Ц.М. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен, възползва се от правото си да не дава обяснения,
признава изцяло описаното в обвинителния акт, иска делото да бъде разгледано по
реда на съкратеното съдебно следствие. Моли за минимално по размер наказание, работел
и искал да изхранва семейството си.
Служебно
назначения защитник на подсъдимия поддържа искането за провеждане на съкратено
съдебно следствие, счита обвинението за доказано, пледира за налагане на
предвиденото в закона наказание, чийто размер е близък до възможния минимум,
доколкото подзащитният му работел на постоянен трудов договор и отглеждал
семейството си, като изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ да бъде отложено с изпитателен срок на основание чл.66 от НК.
Съдът, като взе предвид искането на подсъдимия и
неговия защитник- за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и обстоятелствата, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прие разглеждането на делото по
този ред.
По
този начин, съдът прие за установени фактите и обстоятелствата- описани в
обвинителния акт. Съпоставени със събраните доказателства на досъдебното
производство, съдът намира за установено следното:
Подсъдимия
Ц.Ч.М. е на 21 години, роден и живущ ***.
В
началото на 2020г. чрез социалната платформа Фейсбук той се запознал със св.Г.Г.Д.-
родена на ***г. Двамата започнали да си пишат, започнали да изпитват взаимни
чувства на симпатия и привличане, като отношенията между двамата се
задълбочили. Те започнали да излизат на срещи, като подс.М. вземал св.Д. от
дома й в гр.***, където по това време същата живеела с баба си - св.А.Ч. /майка
на баща й/, тъй като родителите й живеели и работели в чужбина. Чувствата между
двамата се задълбочили и двамата заявили желание и готовност да заживеят заедно
като едно семейство, но традициите налагали за това да искат съгласието от родителите
си. Св. Г.Д. споделила с баба си - св.А.Ч., като провела телефонен разговор и с
родителите си. Никой от семейството й обаче не дал съгласие и разрешение да
заживее с подсъдимия, тъй като била малка, все още нямала навършени четиринадесет
години. Въпреки това, по свое желание св.Г.Д. напуснала училище, като твърдо
решила да заживее с подсъдимия и без разрешението на родителите си. Подсъдимият
Ц.М. от своя страна също споделил с родителите си - св.Ч.Ч. и Д.Д. за
чувствата, които изпитвал към св.Г.Д. и за общото им решение двамата да
заживеят заедно. През месец април 2020г. св.Г.Д. пренесла багажа си в дома на
родителите на подс.М.,*** и двамата заживеели заедно като съпрузи, макар да
знаели, че св.Г.Д. била на 13 години. През месец май св.Д., заченала от подс.М.
и на 19.08.2020г. била приета за лечение в МБАЛ «Света Екатерина»
гр.Димитровград с диагноза «заплаващ аборт в мл. II». В следствие на изпратения
от АГО МБАЛ «Света Екатерина» до Отдел „Закрила на детето” в гр.Димитровград
сигнал, била уведомена и Районна прокуратура-Димитровград и било образувано
досъдебното производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
обстоятелства, самопризнанието на подсъдимия, както и събраните на досъдебното
производство доказателства- приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Характерното в настоящия случай е, че прочетените по
реда на чл.283 от НПК показания на свидетели от досъдебното производство, са
логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги
възприема изцяло. Като цяло няма оспорване на фактическата обстановка, същата
се установи по безспорен начин, без да се констатират противоречия в събраните
доказателства.
Безспорно е, че подс.М. е заживял съпружески с
ненавършило 14-годишна възраст лице от женски пол, без да е сключил граждански
брак. Опосредствено потвърждение на този факт е настъпилата бременност на св.Г.Д.
по време на съжителството им. Предвид цялостното съвпадение на показанията на
разпитаните свидетели по въпросите- свързани с елементите от състава на
престъплението, в извършването на което е обвинен подс.М., Съдът няма основания
за изразяване на съмнения в показанията на св.Г.Д., която заявява, че са
заживели на съпружески начала с подс.М., като той е знаел за възрастта й, като безспорно
подс.М. е осъществил състава на престъплението по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Така съдът призна подс.Ц.М. за виновен в извършването
на престъплението по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно- че през месец април 2020г. в дома си в
гр.Димитровград, обл.Хасково, намиращ се на ул.„******, като пълнолетно лице,
без да е сключил граждански брак заживял съпружески с лице от женски пол, а
именно Г.Г.Д. с ЕГН **********, родена на ***г. /ненавършила към онзи момент 14
годишна възраст/.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк
умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Няма спорове, че подсъдимият е бил известен за това, че в момента, в който са
заживели заедно със св.Г.Д. като съпрузи, същата е била все още на 13г.
Подсъдимия Ц.Ч.М. е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, трудово зает, ЕГН **********. Характеристичните му данни са добри.
При определяне размера на предвиденото наказание,
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства положителното
отношение на подсъдимия към непълнолетната Г.Д., направените самопризнания, добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало, постоянната трудова заетост на
подсъдимия и обстоятелството, че се грижи за новосъздаденото си семейство. В
случая не се откриха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради
което Съдът не само даде приоритет на смекчаващите такива и прие техният
значителен превес, но прие и тяхната многобройност и изключителност- водещи до
приложението на чл.55 от НК. На практика при липса на съдействие към органите
на досъдебното производство от страна на подсъдимия и на съжителстващата с
него, не би се достигнало дори до обвинение за едно от извършените
престъпления.
Съдът
счете, че на подс.Ц.М. за извършеното престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК следва да бъде наложено предвиденото в закона наказание „Лишаване от
свобода” в размер- под минималния предвиден, с приложението на чл.55, ал.1, т.1
от НК, а именно в размер на 5(пет) месеца. Съдът прие този размер като
най-адекватен и съответстващ на тежестта на извършване на престъплението и на
самия деец, като прецени, че именно това наказание в най-пълна степен ще постигне
целите на наказанието- а именно поправянето на дееца. Именно и заради
поправянето му, съдът прие, че не е наложително така определеното наказание да
бъде изтърпяно ефективно, като с приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане
на изпълнението с изпитателен срок от 3 години, също ще се постигнат целите на
наказанието.
Съдът наложи този вид и размер на наказанието, след
като прецени степента на обществена опасност на деянието- която е висока, с
оглед изцяло погрешното схващане за нуждата от спазване на традиция,
позволяваща на все още израстващи като организъм деца, да извършват съвкупления
и да раждат деца. На следващо място Съдът прие степента на обществена опасност
на самия деец- в случая липсата на такава. Твърде редки са случаите, в които
лице от малцинствена общност на 21 години, да няма криминални регистрации, да
не е осъждано, още повече- да работи на постоянен трудов договор, да е с добри
характеристични данни и да издържа съжителстващата
си непълнолетна. Предприемането на каквито и да било други варианти на
наказание, както и добавянето на пробационни мерки в изпитателни срок, би
ограничило подс.Ц.М. в придвижването му, с каквото придвижване е свързана
дейността му в строителството, а от своя страна това би довело до
освобождаването му от работа, вследствие на което за св.Д. очевидно няма да се
грижи подсъдимия, а ще бъдат поредния случай на издържани от държавните
институции деца. В същото време не може и да се очаква, че именно с
осъществяването на наказателната отговорност на едно лице биха се променили
възгледите за циганските традиции на всеки един подрастващ от това малцинство.
Поради което и Съдът намери, че така определените като вид и размер наказания,
са адекватни към извършеното и в най-пълноценна степен ще въздействат върху
подсъдимия с цел поправянето му.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
