№ 17940
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско
дело № 20211110173321 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
След изпълнение на разпоредбите на чл. 142 ГПК
ИЩЕЦЪТ И. Г. К. – редовно призован, явява се лично, представя лична
карта № ********, от която СЪДЪТ КОНСТАТИРА личното явяване на
страна. Представлява се от адв. Д. П., с пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ Д. Д. К. – редовно призован, явява се лично, представя лична
карта № ********, от която СЪДЪТ КОНСТАТИРА личното явяване на
страна. Представлява се от адв. Д. П., с пълномощно по делото.
Документите за самоличност се върнаха на ищците.
ОТВЕТНИКЪТ Ц. Г. Д. – редовно призован, явява се лично.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д.: Адвокат Г. помоли да го изчакате в предходното
съдебно заседание и вие се съгласихте, бих искала да го изчакате.
В съдебната зала се яви адвокат Г. – процесуален представител на
ответника.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Предходното съдебно заседание е отложено с оглед изясняване на
делото от фактическа страна.
АДВ. Г.: Ние водим един свидетел, защото другият е възпрепятстван да
се яви поради служебен ангажимент, който не успя да отложи, като моля
същият да бъде разпитан в следващо открито съдебно заседание. Не държа на
съвместен разпит. Ще представя доказателства в определен срок от съда, от
които да е видно, че свидетелят се намира в чужбина.
АДВ. П.: Противопоставям се, предвид обстоятелството, удостоверено в
протокола в предходното съдебно заседание, а именно адв. Г. е заявил, че
желае съвместен разпит. Имахме достатъчно време да организираме
свидетелите си и да доведем други, ако въпросният е възпрепятстван, считам
че делото върви към изясняване от фактическа страна със свидетелите и това
е отлагане, съответно ако държим на съвместния разпит, е повод за
разкарване на нашите свидетели.
АДВ. Г.: В предното открито съдебно заседание ние водехме двама
свидетели, а колегата не водеше. Държим на разпит на втория ни допуснат
свидетел, ще представя документ, от който е видно, че той е възпрепятстван и
не може да се яви в днешното заседание.
АДВ. П.: Тези документи се представят в заседанието, в което
свидетелят е възпрепятстван.
АДВ. Г.: Възпрепятстваният свидетел за днешно съдебно заседание е
поискан за обстоятелствата, посочени в молбата ни по т. 2.3 от 12.09.2022г.
АДВ. П.: Нямам против да бъдат разпитани днес водените трима
свидетели. Заявлението за съвместен разпит е от ответната страна.
АДВ. Г.: Нямам против да бъдат разпитани днес водените трима
свидетели.
2
СЪДЪТ намира, че предвид изричните доводи изложени от
процесуалния представител на ответника, че свидетелят е възпрепятстван, за
което се моли за срок за представяне на доказателства, намира че към
настоящия момент не са налице предпоставките за заличаване на свидетеля,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ на ответника двуседмичен срок от днес за представяне на
доказателства, че допуснатият до разпит свидетел на страната е
възпрепятстван за явяване в днешното съдебно заседание на 18.10.2022 г.,
като при непредставяне на такива същия ще бъде заличен и няма да бъде
разпитан в производството по делото.
Няма пречки да бъдат разпитани днес водените свидетели от страните,
доколкото същите не възразяват.
Пристъпи се към разпит на допуснатите на страните свидетели.
Сне се самоличността на свидетелите:
Е. М. Г., Л.К. № ********, 72 години, българин, български гражданин,
неосъждан, без дела и родство със страните по делото.
Ц. Г. П., Л.К. № *********, 69 години, българка, български гражданин,
неосъждана, без дела със страните по делото, сестра на И. К..
Съдът разясни правата на свидетеля по чл.166 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Желая да свидетелствам.
Г. Г. К., Л.К. № ********, 20 години, българин, български гражданин,
неосъждан, без дела със страните по делото, син на Ц. Д. и внук на И. и Д. К.и.
Съдът разясни правата на свидетеля по чл.166 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Желая да свидетелствам.
Съдът разясни на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината.
Върнаха се личните картина свидетелите.
От залата се изведоха свидетелите Е. М. Г. и Г. Г. К..
3
В съдебната зала остана свидетелят Ц. П., към чийто разпит се
пристъпи.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на АДВ. П.: Познавам Ц. К., тя е първата
съпруга на моя племенник Г. К.. Знам, че Ц. е ползвала жилище на Д. и И.,
жилището се намира в [квартал]. Това е жилище, което е собственост на И. и
Д. К.и, закупено по време на техния брак, там те живяха първо със своето
семейство, когато племенникът ми се ожени, Г. и Ц. живяха известно време
там, беше им предоставено, защото са малко семейство и нямат жилище,
докато те заминат за С.. След това знам, че след развода след като се върна
племенника ми от А., след като се разведоха с Ц., отидоха да живеят в
процесното жилище Ц. и Г. – техният син. Знам по какъв повод и кой ги
настани в жилището, ние имаме семейна обща собственост, беше на времето
обща къща до [улица], сега е район „М.“, която беше обща собственост на мен
и И. К. – брат ми. Един ден беше лятото на 2015 г., случайно станах свидетел
на разговор между брат ми, Д. и Ц. в къщата бяха дошли и имаше разговор
евентуално Ц. с Г. да се настанят да живеят там, чух този разговор, защото аз
също бях в къщата и те не знаеха, че съм там. След това аз проведох разговор
с брат ми и казах, че твърдо не съм съгласна в тази къща да дойдат да живеят
за нас вече външни хора, защото имаме общи помещения, дворът е общ и нас
по никакъв начин не ни устройва да дойде да живее друго семейство.
Отделно ние проведохме разговори какво ще правим в бъдеще с тази къща, че
не е удобно да бъде действително обща собственост и в тази връзка се
разбрахме, че те ще идат да живеят в [квартал], както и стана. Вариантът да
живеят в къщата отпадна, тогава стана въпрос, че много благородно е Г. да
живее там, за да бъде подсигурена квартира, да не се сменят квартири, да има
постоянно място, което да чувства като свой дом. В никакъв случай не следва
безвъзмездно майка му да живее там и тя следва да плаща наем, дали ще го
плаща, дали ще компенсира с издръжката, която племенникът ми плащаше на
сина си, това е технически въпрос. Действително имаше уговорка тя да плаща
наем и последно знам, че този наем се приспадаше от издръжката, която
племенникът ми дължеше на сина си. Това жилище е ползвано от Ц. от 2015г.
до 2021г. може би, когато започнаха разправии в тази връзка. През този
период Ц. е живяла в жилището с Г., не са пречили да го ползва, знам
4
защото майка ни, която не е жива, тя живееше с нас и се интересуваше какво
става с Г. и къде живее. Аз бях източника за информация. Не съм била
свидетел на разговор между Ц. и брат ми или с племенника ми, освен лично
на този разговор преди да се настанят. След това не съм присъствала лично,
знам само по приказки на брат ми по повод интерес от моя страна и от страна
на майка ми, че така са се разбрали и, че племенникът ми плаща разлика
между наема и издръжката.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ П. на въпроси на АДВ. Г. : На споменатия от мен по-
горе разговор бях в друга стая, не съм присъствала на разговора, те бяха на
техния етаж, аз бях на долния, но разговорът се чуваше, защото прозорците са
отворени, това е обща къща. Съдържанието на разговора беше, че говореха за
вариант с Г. да се нанесат да живеят там, те преди това, когато бяха
семейство, бяха идвали там и Г. беше идвал на вилата, това беше разговора,
но имаше такава възможност, коментираха го. Коментираха и това, че все пак
това не е най-добрият вариант, защото транспортът там е по-ограничен,
защото се води вилна зона, не е точно жилищен комплекс. Съществуваше
като вероятност да се нанесат да живеят и там, което мен пряко ме касаеше,
но аз не се намесих в разговора, защото смятах, че не е редно. След това
лично говорих с брат ми. Изразих несъгласието си във връзка с разговора
след това и то не в същия ден, защото не исках да се разправям пред други
хора, защото имаше хора от моето семейство. Исках само с него да
разговарям, тъй като само ние двамата сме собственици. В онзи разговор
между Ц. и брат ми се говореше, че те ще отидат да живеят и, че Г. има
правото, дори после коментирах с майка ми, че на Г. не следва нищо да му се
иска, не е редно да се иска. Говореха само за къщата, но след това, когато
говорих с брат ми, той каза „Да, няма да дойдат да живеят тук, ще отидат да
живеят в [кв.]. Последващ разговор е имало само между мен и брат ми.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси.
Приключи се с разпита на свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
5
В залата се покани свидетелят Е. М. Г., към чийто разпит се
пристъпи.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. на въпроси на АДВ. П.: Познавам И. и Д. К.и, с тях
се познаваме от повече от 50 години, защото с И. сме учили една и съща
специалност, с разлика, че той е една година преди мен. След това бях
докторант в катедрата, в която той току-що беше станала асистент и след
моята докторантура постъпих в катедрата като научен сътрудник, това е през
1979г. С Ц. се запознах, когато напускаше апартамента и когато се
подписваше този прословут протокол. Апартаментът се намира в [квартал],
тогава И. и Д. ме помолиха да присъствам като свидетел на напускането на
апартамента от Ц.. Аз знаех, че Ц. и Г. ползват този апартамент, предоставен
от И. и Д.. И. и Д. са предоставили апартамента за ползване 5-6 години преди
датата на освобождаване. Стана дума в разговор с Г., миналата година
пътувахме с колата му към [град] и го попитах след развода какви пари
плаща, каква издръжка плаща на сина си и тогава той каза, че плаща 400лв.,
но в действителност плаща само част от нея - 150лв., а останалото се
приспада като наем за това, че Ц. живее в този апартамент. От там зная
сумите и тази ситуация. Не знам дали Ц. е приемала уговорката, но самият
факт, че приема сумата от 150лв., само тази сума да се изплаща на Г.,
означава че тя я приема, логически стигнах до този извод. На
освобождаването на жилището от Ц., присъствах и подписах протокола. В
протокола е казано, че Ц. е извършила определени разходи по поддръжката на
апартамента и е отбелязано, че става дума за подмяна на водомери, подмяна
на дограма и някаква тоалетна, това са нещата, които са постигнати като
разбирателство между двете страни. Направи ми впечатление, че когато
всичко приключи Д. каза „Разбрахме се за разходите, остава по-късно да се
разберем за наемите.“, това ми направи впечатление, защото смятах, че
наемите са въпрос, който е решаван и решен. Попитах след това Д. и И., какъв
е проблемът с наемите и се указа, че те са били заставени да възстановят на Г.
всички суми, които са удържали за наема. С други думи Ц. се указва, че е
живяла без да плаща наем в този апартамент. На срещата при предаване на
владението освен мен, И., Д. и Ц., присъстваше още един човек, който не
познавам, но той се разписа на протокола. Не знам да е имало претенции от Ц.
чрез Г. относно жилището в [квартал].
6
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. на въпроси на АДВ. Г.: В протокола е записано, че
се дължат 1303лв., дали са били платени в момента на срещата или след това,
аз не съм бил свидетел. Присъствах на цялата среща от началото до края, не е
ставало дума и не съм видял предаване на въпросната сума 1303лв. В
протокола не е отбелязано, че И. К. и Д. К. имат претенции за плащане на
наем и, че такъв не е плащан, беше споменато от Д. като следваща стъпка за
договаряне, за разбирателство с Ц.. Не е воден разговор във връзка с
прихващане на дължимата сума от И. и Д. и наемите за жилището.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси.
Приключи се с разпита на свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
В залата се покани свидетелят Г. Г. К., към чийто разпит се
пристъпи.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на АДВ. Г.: Живял съм в апартамент,
находящ се в [град], [квартал], бл. 12, който е собственост на баба ми и дядо
ми, живях заедно с майка ми. Нанесохме се 2015г. и м.09.2021г. се изнесохме.
Преместихме се в този апартамент, защото беше предложен доброволно от
моите баба и дядо за преживяването ни, до момента, в който навърша 18
годишна възраст. Беше предложен доброволно без заплащане на наем. Преди
да се нанесем, апартаментът беше ползван от съседите от съседния
апартамент за склад, бяха сложили кутии, нямаше мебели. Мебелите ние си
пренесохме от миналото жилище, което също беше предоставено от баба ми и
дядо ми. Апартаментът беше в лошо състояние, налагаше се ремонт, който
направихме, сменихме тапети, дограма, аз лично не присъствах на всички
ремонти дейности, само видях началното и крайното състояние на
апартамента, но съм ги възприел. Договор за наем не беше сключен в нито
един момент, не се е искало от нас да плащаме наем в нито един период от
пребиваването в апартамента, както казах беше доброволно предоставен от
тяхна страна. Останах с впечатлението и ми беше казано, че този апартамент
ще бъде прехвърлен на мое име, когато навърша възрастта за това и ще
7
продължа живота си в този апартамент. В периода 2016г. – 2021г. бяхме в
добри семейни отношения с баба ми и дядо ми, виждахме се 1 от 3 пъти в
годината, около празниците, защото те живяха в Ш.. После се преместиха в
[град] и нямах възможност да се виждам с тях, поддържахме връзка, баба ми
ми пишеше по „М.“, бяхме в добри отношения и в нито един момент не се е
искало от нас да плащаме наем. Жилището напуснахме м.09.2021г., като
месец преди това бяхме подканени устно да напуснем, но все пак трябваше да
намерим подходящо жилище да се нанесем, та се стигна до тази декларация –
документ с искане за нашето напускане, при което спазихме срока и
напуснахме жилището. Това жилище беше обещано да бъде предписано на
мен, когато навърша възраст, то е собственост на баба ми и дядо ми, но те
казаха, че ще го прехвърлят на баща ми Г. К. и ще бъде предоставен за моето
живеене. Във връзка с ползването на жилището не е било подканвано да
плащаме наем, просто го приемахме за даденост, защото беше даденост. Не
съм присъствал на предаване на жилището. От 2015г. до настоящия момент
във връзка със жилището не сме водили „С.“ разговор, но няколко седмици
преди да бъдем подканени да напуснем жилището, се говореше за този
апартамент като просто искаха да го напуснем, тази кореспонденция беше във
„В.“, беше писмена кореспонденция с баба ми, дядо ми и баща ми Г. К..
Освен за напускането на апартамента не е ставало на въпрос да плащаме
нещо, нито нищо друго, беше едва ли не гонене от апартамента, което бе
изпълнено.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на АДВ. П.: В това жилище живяхме от
2015г. до 2021г. 2015г. бях 7 клас. Преди да се нанесем в това жилище,
живяхме в [ж.к.], в жилище отново предоставено от баба ми и дядо ми.
Доброволно са предоставили жилищата да живеем, искаха да ми дадат шанс
да се развия като човек, защото майка ми нямаше пари, когато се
преместихме в Б. и като помощ ни беше предоставено жилището. Аз не съм
присъствал на уговорка и не съм разбирал за такава уговорка, че майка ми е
трябвало да плаща наем за ползваното от нас жилище и през годините нищо
не е подкрепяло наличието на подобна уговорка. В периода от 2015г. до
2021г. съм получавал издръжка броени пъти – 3 или 4 пъти, като не е била
8
пълна и е давана на ръка. Издръжката, която получавах беше в размер на
100лв.-200лв. предполагам, аз я получавах лично, просто съм бил малък.
Свидетеля Ц. П. напусна съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на АДВ. П.: Броени пъти за този период
получавах издръжка, не повече от 5 пъти, получавах на ръка издръжката от
баща си. Баща ми подкрепяше моите убеждения за получаване на жилището,
баща ми ми каза, че жилището на баба ми и дядо ми е за мен, не се сещам
баба ми и дядо ми да са ми казвали. Майка ми ми е казвала със сигурност, че
жилището ще остане за мен, баща ми също, баба ми и дядо ми да са казвали
подобно нещо не помня. Когато дойде време да освободим жилището в
[квартал], баба и дядо ми предложиха да живея в друго жилище не в
процесното, при условие, че те ще осигурят жилището, но майка ми трябва да
плаща моите нужди – храна, университет и други. Към момента, в който те са
искали да освободим жилището в [квартал], те отправиха предложение да ми
предоставят друго жилище, в което да живея сам. Когато се нанесохме в
[квартал], баба ми и дядо ми не помня дали са били в Ш. или в [град].
Мебелите от жилището си взехме при напускането му.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на СЪДА: Когато получавах издръжката
от баща си броени пъти не съм питал баща си защо не плаща редовно
издръжка, защото моето възпитание е такова да се примирявам с условията,
които са ми били предоставени и не съм изисквал пари от родителите си,
защото така съм възпитан. За присъдената издръжка в моя полза се снабдихме
с изпълнителен лист във връзка със същата през 2021г.. Чак през 2021 г. се
снабдихме с изпълнителен лист, защото към условията за нашето ползване на
апартамента в [квартал], идеята беше да не плащаме наем и баща ми да не
плаща издръжка, която се равнява горе-долу на стойността на наема, но този
апартамент да остане за мое ползване след това. Когато разбрах, че все пак са
излъгали и апартаментът няма да остане за мен, а и ме гонят от него, просто
реших, че е справедливо да получа някаква компенсация. Имахме уговорка аз
9
и майка ми да ползваме апартамента, като дължимата издръжка да покрива
дължимия наем с условието, че апартаментът ще остане за нас. Тази уговорка
предполагам, че я е имало още при нанасянето ни. За тази уговорка знам от
майка ми, а баща ми потвърди същото. Майка ми ми каза за тази уговорка в
периода, в който се нанасяхме, аз като малък не съм се интересувал толкова.
През годините не сме искали да се плаща издръжка при наличието на устна
уговорка, която е издръжката да покрива дължимия наем и апартаментът да
остане за нас.
Приключи се с разпита на свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания.
Залата напускат адв. Г. и ответникът Ц. К..
Адв. Г. и ответникът Ц. К. се върнаха в залата.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Поддържам искането
за разпит на втория допуснат ни при режим на довеждане свидетел.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 07.02.2023 г. от 16:00 часа, за която
дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
УКАЗВА на ответника да води допуснатия му до разпит свидетел в
следващото съдебно заседание.
Протоколът се изготви в с.з, което приключи в 16:55 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
Секретар: _______________________
11