РЕШЕНИЕ № 19
гр. В**, 25.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 25 февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН**П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
В** К* и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело
№ 10 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба от Д.К.В. , Ц.К. Ж** и И.П.И.
против Решение № 317 от 27.06.2019 г. постановено по гр.д. № 1901 по описа за
2018 г. на ВРС, в частта в която се отхвърлени като неоснователни предявените
от жалбоподателите искове с правно основание чл.109 ЗС, както и в частта за
разноските против :
Б.И.Г., ЕГН:********** *** да бъде осъдена
да премахне чрез събаряне изградените
и ползвани от нея две сгради
в ПИ с № 52283.510.380, в УПИ № XVI 380, а именно: сграда с идентификатор
52283.510.380.12, представляваща еднофамилна
жилищна сграда с площ от 43 кв.м.
и сграда с идентификатор 52283.510.380.14, представляваща
постройка на допълващо застрояване с площ от 14 кв.м.;
Ц.В.М., ЕГН: ********** да
бъде осъдена да премахне чрез
събаряне изградените и ползвани от нея
две сгради в ПИ с идентификатор 52283.510.380, в УПИ № XVII 380, а именно: сграда с идентификатор 52283.510.380.10, представляваща
еднофамилна жилищна сграда с площ от
41 кв.м. и сграда с идентификатор
52283.510.380.9, представляваща постройка
на допълващо застрояване с площ от 31 кв.м.;
К.В. К**, ЕГН: **********
от гр. В**, к-с „К** Б**", бл.*, вх. *,
ап. ** да
бъде осъден да премахне чрез
събаряне изградените и ползвани от него
две сгради в ПИ с №
52283.510.380, в УПИ № XVIII 380, а именно: сграда с идентификатор
52283.510.380.8, представляваща еднофамилна
жилищна сграда с площ от 32 кв.м.
и сграда с идентификатор 52283.510.380.7, представляваща
постройка на допълващо застрояване;
А.В. М**, ЕГН: ******
да бъде осъден
да премахне чрез събаряне изградената
и ползвана от него една сграда
и изградената към нея пристройка в ПИ с №
52283.510.380, в УПИ № XI 380, а именно: сграда с идентификатор
52283.510.380.6, представлява еднофамилна
жилищна сграда с площ от 18 кв.м.
М.Г.П., ЕГН: ********** да
бъде осъдена да премахне чрез
събаряне изградената и ползвана от нея
една сграда в ПИ с №
52283.510.380, в УПИ № VIII 380, а именно: сграда с идентификатор
52283.510.380.1, представляваща еднофамилна
жилищна сграда с площ от 49 кв.м.;
П.М.П., ЕГН: ********** *** да бъде осъден
да премахне чрез събаряне изградената
и ползвана от него една сграда
и навес, изграден на северната част
на сградата, в ПИ с №
52283.510.380, в УПИ № XV 380, а именно: сграда с идентификатор
52283.510.380.16.,
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания
за неправилност на съдебния акт, както и за незаконосъобразност и необоснованост, излага се , че е постановен в нарушение на
процесуалните и материалния норми, както и в противоречие със задължителната за
съдилищата практика, поради следното:
Излагат, че за да отхвърли
иска по чл. 109 от ЗС в Решението си първоинстанционният
съд е приел, че от страна на ищците не са представени доказателства за
фактически действия от страна на ответниците,
надхвърлящи обичайните ограничения на собствеността. Въззивниците
считат, че този извод на съда не кореспондира със събрания доказателствен
материал по делото.
Сочат, че ответниците
Б.Г., Ц.М., К. К**, А.М., П.П. и М.П., владеят без
правно основание обособени УПИ от имота на ищците, подробно описани в ИМ, което
се доказало по делото от приетите като писмени доказателства констативни актове
от 17.05.2016г. с номера от № 9 до № 14 на общ. В**, констативни актове от
18.05.2016г. с номера от № 15 до № 19 на община В** и от обясненията на самите ответници, дадени в о.с.з. по делото, проведено на
18.02.2019 год.
От показанията на свидетелите
Георги И. и Л** Д**, дадени в о.с.з. по делото проведено на 18.03.2019 год. се
установило, както се твърди в жалбата, че ответниците
възпрепятстват ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост
върху процесния имот - нарушават правото им да го
владеят и да го ползват лично или чрез трето лице. От страна на същите и по
специално от страна на ищеца И.И. са правени
многократни опити да влезе във владение на имота, , същият е бил възпрепятстван
насила от страна на ответниците по делото.
От показанията на свидетелката
Д*** се установило, че същата е имала намерение да ползва процесния
имот като отглежда в него зеленчуци, за осигуряване на спечеления от нея проект
за социална кухня през 2000 год., но тя и ищеца И.И.
не са допуснати от ответниците в имота, което я
мотивирало да се откаже от това си намерение.
Излагат се доводи, че Решението,
в обжалваната му част, е в противоречие с постановеното в TP № 31/ 06.02.1985 год. по т.д. № 10/1984 год. на ОСГК
на ВС.
Изводът на съда, че не е
доказано дали наличието на незаконно изградените постройки в имота на ищците,
подробно описани в исковата молба, и ползвани от ответниците,
пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост
противоречи и на постановеното в Решение № 388 от 28.02.2012 г. по гр. д. №
983/2010 г. на ВКС, на Решение № 348 от 16.10.2012
г. по гр. д. № 903/2011 г. на
ВКС, Определение № 407 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 4928/2017 г. на ВКС, както и на Тълкувателно Решение № 4/2015 год. На ОСГК
на ВКС
Твърди се че в обжалваната
част първоинстанционният съд не е извършил конкретна
преценка на база на събраните по делото доказателства относно това, дали
неоснователните действия на ответниците по
недопускане на ищците в собственият им имот, и неоснователните им бездействия
относно непремахване на изградените и ползвани от тях постройки в същия имот на
ищците, създават на ищците пречки за упражняване правото им на собственост и
дали тези пречки са по- големи от обикновените.
Иска се да бъде отменено Решение № 317 от 2706.2019 г. постановено
по гр.д. №
1901 по описа на PC гр. В**
за 2018 год., в частта му
в която са
отхвърлени
като неоснователни предявените от жалбоподателите искове с правно основание чл. 109 от ЗС, подробно описани в исковата молба, и да бъдат уважени тези искове. Молят да
бъде потвърдено решението , в частта , в която са уважени исковете по чл.108
ЗС, както и да им се присъдат разноските.
Въззиваемият К. К** е подал отговор в законоустановения
срок, с който оспорва въззивната жалба. Моли да се
потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание се явяват ответниците
Б.И.Г. , Ц.В.М. и К.В. К**, които молат да се
потвърди първоинстанционното решение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото съдържа
реквизитите на чл. 236 от
ГПК и е постановено от родово компетентния съд.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 и 109 ЗС .
В
срока по чл.131 ГПК В едномесечния срок от ответниците
Б.И.Г. ***, Ц.В.М. ***, А.В.М. ***, М.Г.П. *** и П.М.П. *** не е постъпил
отговор на исковата молба и не е взето становище по исковете.
В едномесечния срок за отговор
на исковата молба, е постъпил такъв от ответника К.В. ***, в който е посочил,
че през 1970г. на нуждаещи се жители им е било разрешено да бъдат оземлени с
необработваема земя в района на гр. В**, като на родителите на ответника са
били дадени 700кв.м. млада акациева гора, която е изчистена и в този имот е посторена селскостопанска сграда от 24 кв.м. и сграда от 38
кв.м. със собствени средства. Ответникът твърди, че от 1995г. плаща данък на
сградата и земята. Имотът на ищците е в района на ТКЗС, а имотът, който им е
даден е комасиран от ПК – В**.
От ответника А.В. М**е
постъпил отговор, озаглавен жалба след срока за отговора на исковата молба,в
която посочва същите обстоятелства като ответника К. К**.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е
приел, за установена
следната фактическа обстановка: От представения по делото констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание Решение
на Поземлена комисия по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ и наследство № 17, томVII, per. № 5568, дело № 665 от 16.09.2015г., на нотариус Т**
А**, се установява, че ищците са признати за
собственици на основание влязло в сила Решение № 27А от 19.05.1993г. на ПК – В**
по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18 ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ и по наследство от Ц**Н**
К**, б.ж. на гр. В** на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 52283.510.380 по КККР на с. Н**,
общ. В** с административен адрес: с. Н**,
ул. Дв** и п**, целият с площ от
7707 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор №
52283.510.248, с номер на предходен план 1154 / без построените в поземления
имот сгради/, до съседи на поземления имот по скица: 52283.510.240,
52283.510.241, 52283.510.535, 52283.510.560, 52283.510.381, с права, както
следва: Ул
ид.ч. за Д.К.В. ***.ч. за Ц.К.Ж. и х/2 ид.ч. за И.П.И..
Правото на собственост на
ищците е признато въз основа на представени писмени документи: удостоверение за
наследници на общия им наследодател Ц**Н** К**, Решение № 27А от 19.05.1993г.
на ПК – В** по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, скица, данъчна оценка и Заповед №
КД-14-05-73 от 29.06.2012г. за изменение на кадастралната карта и регистрите на
с. Н**.
От представеното удостоверение
за наследници, изд.от Общ. В** на Ц** Н** К** б.ж. на гр. В**, починал на
28.11.1972г. , се установява, че ищците са негови наследници. Същият на
20.03.1956г. е закупил нива от 8.1 декара, от които един декар лозе и половин
декар гора, находяща се в района на с. Н*, в
местността „П**", видно от представения препис на нотариален акт за покупко- продажба № 38, том I, н.д. № 67/1956г. на В**
народен съдия.
С решение № 27А от
19.05.1993г. на ПК – В** е възстановено правото на собственост на наследниците
на Ц** Н** К**, б.ж. на гр. В** на следните имоти: лозе от 1.000 дка, четвърта
категория, нахоядщ се в землището на гр. В** в местността „П**", гори от 0.500 дка, четвърта
категория, нахоядщ се в землището на гр. Видин в
местността „П**" и нива от 6.600 дка, четвърта категория, нахоядщ се в землището на гр. В* в
местността „П**" или общо 8.1 дка.
Със Заповед № РД-25-499 от
16.11.1995г. на кмета на гр. В** е одобрено попълване на кадастралната основа в
плана на кв. Н** с имот № 1154 в местността „Пясъците" с призната от ОбПК – В** собственост - Решение № 27А/19.05.1993г. на
наследниците на Ц** Н** К**.
Вещото лице по назначените по
делото съдебно-технически експертизи е дало заключение, че реституираният имот
на ищците съответства на имота по настоящото дело. Посочило е също, че имот
52283.510.380 по КК на с. Н** съответства на част от имот 52283.510.248 и на
имот 1541 от комбинирания план на бивши собственици и ползватели, одобрен със
Заповед № 300-4-20/02.04.2002г. на АГКК, както и на имот 1541 от комбинирания
кадастрален план от 2000г., който е приет от комисия, но не е одобрен. Според
заключението на вещото лице имот 1541 съответства на имот 1154, с който е
допълван кадастралния план от 1992г., но впоследствие заповедта за нанасянето й
е отменена.
Вещото лице е посочило също,
че в имот 52283.510.380 са построени общо 16 бр. жилищни сгради и стопански
сгради като 1 бр. стопанска сграда не е нанесена в КК, а жилищните сгради са
8бр. За построените сгради няма издадени строителни книжа.
Вещото лице е посочило и, че
по плана на с. Н** от 1983г. процесния терен
представлява земеделска земя и той е извън кадастралния и регулационен план и
няма данни за постройките върху тези земи. През 1992г. е одобрен със Заповед
РД-25-588/30.10.1992г. на Общинския съвет – В** кадастрален и регулационен план
на Новоселци, като процесния терен е включен в
регулацията. В кадастралния план са нанесени съществуващите имоти и сгради на
ползвателите като терена е посочен като общински. В терена, възстановен в
последствие на ищците са заснети и нанесени 8 бр. жилищни сгради. Вещото лице е
отразило в заключението си, че към 1983г. за процесния
имот няма съществуващ кадастрален план и не може да се посочи кои сгради са
били построени.
В допълнителното заключение,
вещото лице е посочило, че общата площ на възстановените имоти на ищците в
местността „П**" е 8.1 дка. Общ. В** е възложила на „Геопланпроект"АД
да изготви комбиниран кадастрален план, на който да бъдат съвместени
реституираните имоти на бивши собственици на земеделски земи с имотите на
ползвателите на тези терени. За установяване на местоположението на
реституираните имоти, са ползвани аерофотоснимки,
направени в периода около 1956г.
Направено е анкетиране на
собствениците на реституираните имоти, като същите са идентифицирали имотите си
върху аерофотоснимките, а имотите на ползвателите са
заснети на място. Вещото лице е посочило, че така изготвения комбиниран план на
имотите на бившите собственици и ползватели, е комбинирания кадастрален план от
2000г., който е приет от комисия, но не е одобрен. В този план имота на ищците
е с № 1541, който съответства на имот 1541 от комбинирания план на бивши
собственици и ползватели, одобрен със Заповед № 300-4-20/02.04.2002г. на АГКК и
на имот с идентификатор 52283.510.380 по КК на с. Новоселци, одобрена със
Заповед № РД-18-3/18.01.2008г. на изп.директор на
АГКК. Според заключението на вещото лице, на комбинирания план на бивши
собственици и ползватели, одобрен със Заповед № 300-4-20/02.04.2002г. на АГКК
са нанесени реституираните имоти, а от имотите на ползвателите са нанесени само
постройките, без да са нанесени границите на отделните имоти.
По
делото са представени 11 броя констативни актове на Общ.
В** от 17.05.2016г. и от 18.05.2016г., за
установени нарушения по чл. 148 от ЗУТ, част от които са по отношение на ответниците.
Разпитаните
по делото свидетели Г** Г** и Л**
Д*** установяват обстоятелства в периода
1993-1995г. ,както и в периода около 2000г. и през 2013г., когато са посетили процесния имот заедно с ищците. Свидетелите установяват, че
ищците нямат достъп до имота си поради това, че хора са се самонастанили и
живеят там. Свидетелите установяват, че в имота на ищците има построени къшички и опитите им да влязат в имота, са неуспешни.
Пред въззивната инстанция не са
представени нови доказателства, които да променят установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
По иска по чл.108 ЗС решението в тази част не
е обжалвано.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 гпк въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси, отнасящи се до
правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от посоченото във
въззивната жалба. При липса на конкретни
оплаквания във въззивната жалба съдът не е задължен
да извършва служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение. Доколкото обаче обективно
съединените предявени искове с правно основание 108 и 109 ЗС са собственически
искове и предпоставките за уважаването им до голяма степен се припокриват,
съдът намира, че е необходимо да се изложат мотиви и по двата иска. Искът
по чл. 108 ЗС предполага установяване със силата на
пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост
на ищеца и възстановяване на отнетата фактическа власт , реализирана без основание от ответника.
Искът по чл. 109 ЗС , осъществява в рамките на същата
посесорна защита- т.е. в рамките на защита на
правото на собственост – защита от гл.т. на възможността титулярът на абсолютното
вещно право на собственост да изисква от
всяко лице да не пречи
на упражняване на съдържанието на правото- а именно
владение, ползване и разпореждане с имота. Формите на нарушение
могат да бъдат различни и интензивността на засягане правото на собственост на ищеца може
да бъде различна , но без да
се изразява в отнемане на владението
на имота. Доколкото с нарушението на ответника, релевирано по исковата защита
по чл. 109 ЗС , може да се
приеме , че се оспорва и принадлежността
на ищеца по отношение право
на собственост на конкретния недвижим
имот , то спорът за установяването
на принадлежността на правото на
собственост не може да се
приеме , че е част от предмета
на иска по
чл. 109 ЗС. Защитата на правото на
собственост с иска по чл. 109 ЗС касае безспорно установената собственост, поради което са
възможни различни хипотези ако защитата
на ответника касае и оспорване и принадлежността на правото на собственост
– от обективни съединяване на искове , до спиране на
делото по чл. 109 ЗС до приключване на висящ спор в производство
по чл. 124 ал.1 ГПК, респ. чл. 108 ЗС за собствеността.
ВРС правилно в решението си е приел, че за да бъде
уважен предявеният ревандикационен иск, ищците следва
да проведат главно и пълно доказване, че са собственици на имота предмет на
спора, че имота се владее от ответниците и че
владението им е без правно основание.
В
настоящия случай, безспорно е установено в производството
пред първата инстанция, че правото на собственост на ищците върху процесния имот с идентификатор 52283.510.380 по КККР на с.
Новоселци, общ. Видин, е признато с констативен нотариален акт въз основа на
проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ, който не е оспорен от ответниците. Видно
от приложените по делото писмени доказателства, с Решение № 27А от 19.05.1993г.
на ПК – В* е възстановено правото на собственост на наследниците на
Ц**Н** К**,
б.ж. на гр. В** на следните имоти: лозе от 1.000 дка,
четвърта категория, нахоядщ се в землището на гр. В**
в местността „П***", гори от 0.500 дка, четвърта
категория, находящ се в землището на гр. В**
в местността „П**" и нива от 6.600 дка, четвърта
категория, находящ се в
землището на гр. В** в местността „П**".
Със
Заповед № РД-25-499 от 16.11.1995г. на кмета на гр. В**
е одобрено попълване на кадастралната основа в плана на кв. Н**
с имот № 1154 в местността „П**" с призната от ОбПК – В** собственост -
Решение № 27А/19.05.1993г. на наследниците на Ц** Н**
К**.
Собствеността
на ищците по отношение на процесния имот се
установява по безспорен и категоричен начин и от приетите по делото
съдебно-технически експертизи, от които е видно, че реституираният имот на
ищците съответства на поземлен имот с идентификатор 52283.510.380.
Ответниците не оспорват, че
упражняват фактическа власт върху имота, като навеждат доводи, че това е
фактическо положение от 70-те години на миналия век, като парцелите са
раздавани на техните родители, баби и и дядовци за самозадоволяване по
тогавашни нормативни правила. Именно заради това оспорват основателността на
иска за собственост, като ответникът К. К*** в хода на делото е
направил възражение за изтекла придобивна давност в
негова полза.
Въпреки
направените оспорвания, ответниците не представят доказателства, че владеят имота на годно правно основание
като не са ангажирали доказателства в
такава насока, включително и в подкрепа на твърдението, че са ползватели на
имота за предоставяне на земя за лично ползване на основание ПМС от 1977г.
Съгласно пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване
върху земеделските земи, попадащи под действието на §4а ПЗР ЗСПЗЗ следва да е
предоставено по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. Такива доказателства по делото не бяха
ангажирани. Дори да се приеме за вярно твърдението на ответниците,
разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ постановява прекратяване на правото на
ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
То може да се трансформира в право на собственост, само при кумулативното
наличие на законовите предпоставки на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 1.
Отстъпено право на ползване, съгласно изричен акт Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. 2. Заплащане на земята
съгласно стойността й по оценителен протокол. 3.Наличието на сграда в
съответния имот към 01.03.1991 година. Нито една от тези предпоставки не е налице в случая. По делото са налице данни за наличие на сгради в процесния имот, но категорични доказателства за момента на
построяването им, както и за вида им не са събрани.
Правилни са и изводите на първоинстанционния
съд, за неоснователост на възражението на ответника Керемеджиев за изтекла в негова полза придобивна
давност.
С оглед на
гореизложеното, ВРС е направил извод, че предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен, който е обоснован и в
съответствие с доказателствата по делото.
Предмет на обжалване е решението в частта по иска по
чл.109 ЗС.
На основание чл. 154 ГПК решаващият състав приема, че уважаването на негаторния осъдителен иск е обусловено от кумулативното
наличие на две предпоставки: ищецът да е носител на право на собственост
/ограничено вещно право върху процесната вещ;
неоснователно въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да отнема владението, ограничава,
смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му.
Съдът приема, че за уважаване на така предявеният иск ищецът следва да докаже
твърденията си за факти и обстоятелства, които са предизвикали потърсената
съдебна защита и намеса, т. е., че това негово право е нарушено от ответника с
посегателства, които ограничават и/или пречат на собственика да осъществява
спокойно и в пълен обем своите правомощия. Това е така,
защото съобразно доказването на това какви са извършените от ответника
действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това
основание, както и на формулирания петитум съдът е
длъжен да даде защита на спорното право.
За да отхвърли иска по чл. 109 от ЗС първоинстанционният съд е приел, че от страна на ищците не
са представени доказателства за фактически действия от страна на ответниците, надхвърлящи обичайните ограничения на
собствеността. Този извод на съда не кореспондира със събрания доказателствен материал по делото.
Факта, че ответниците
Б.Г., Ц.М., К. К**, А.М., П.П. и М.П., владеят без
правно основание обособени УПИ от имота на ищците, подробно описани в ИМ, се установява от приетите по делото като
писмени доказателства констативни актове от 17.05.2016г. с номера от № 9 до №
14 на община В**, констативни актове от 18.05.2016г. с номера от № 15 до № 19
на община Видин и от обясненията на самите ответници,
дадени в о.с.з. по делото, проведено на 18.02.2019 год.
От показанията на свидетелите
Г** И. и Л** Д**, дадени в о.с.з. по делото проведено на 18.03.2019 год.пред РС
В** се установява, че ответниците възпрепятстват
ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху процесния имот - нарушават правото им да го владеят и да го
ползват лично или чрез трето лице. От страна на същите и по специално от страна
на ищеца И.И. са правени многократни опити да влезе
във владение на имота, но видно от показанията на свидетелите, същият е бил
възпрепятстван от страна на ответниците по делото.
От показанията на свидетелката
Добружалиева е видно, че същата е имала намерение да
ползва процесния имот като отглежда в него зеленчуци,
за осигуряване на спечеления от нея проект за социална кухня през 2000 год., но
тя и ищеца И.И. не са допуснати от ответниците в имота, което я мотивирало да се откаже от
това си намерение.
Изводът на съда, че не е
доказано дали наличието на незаконно изградените постройки в имота на ищците,
подробно описани в исковата молба, и ползвани от ответниците,
пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, тъй като
само с факта на разположението им на това място те ограничават правото му на
собственост и възможността да ползва имота си в неговата цялост. Без значение е
дали постройките са законни или не или са в режим на търпимост. За
основателността на иска по чл.109 ЗС е без значение и обстоятелството, че
постройките не са изградени от самия ответник, а е достатъчно да се констатира,
че той продължава тяхното ползване и така поддържа същото противоправно
състояние.
С оглед на тези съображения следва да се
приеме, че искът по чл.109 ЗС е основателен и следва да се уважи, като ответниците бъдат осъдени да премахнат постройките от имота
на ищците.."
В Този смисъл са Решение № 388 от 28.02.2012 г. по гр. д. №
983/2010 г. на ВКС, Решение № 348 от 16.10.2012
г. по гр. д. № 903/2011 г. на
ВКС, както и Тълкувателно Решение № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, в което
е прието следното: „Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е
такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и
по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца
имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота,
без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а
собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което
се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на
собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
С оглед на твърденията на
ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да
извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или
бездействия на ответника по негаторния иск създават
за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки
са по-големи от
обикновените..... ".
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния
съд , в частта в която е отхвърлен предявеният иск за премахване на постройките
следва да се отмени и същият се уважи.
С оглед изхода на спора на въззивниците следва да
се присъдят разноските за двете инстанции: а имено сумата от 1226.57
лв. за изплатена държавна такса за образуване делото пред първата
инстанция,
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и за вещо лице в
размер на 75 лв. и сумата от 225лв.
държавна такса за обжалване на решението пред
втората инстанция.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 317 от 2706.2019 г. постановено по гр.д. № 1901 по описа на PC гр. Видин
за 2018 год., в частта му в която са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове с правно
основание чл. 109 от ЗС, както и в частта за разноските ВМЕСТО КОЕТО
,
ОСЪЖДА:
1.
Б.И.Г., ЕГН:********** *** да премахне чрез събаряне
изградените и ползвани от нея две сгради в ПИ с № 52283.510.380, в УПИ № XVI
380, а именно: сграда с идентификатор 52283.510.380.12, представляваща
еднофамилна жилищна сграда с площ от 43 кв.м. и сграда с идентификатор
52283.510.380.14, представляваща постройка на допълващо застрояване с площ от
14 кв.м.;
2.
Ц.В.М., ЕГН: ********** да премахне чрез събаряне
изградените и ползвани от нея две сгради в ПИ с идентификатор 52283.510.380, в
УПИ № XVII 380, а именно: сграда с идентификатор 52283.510.380.10,
представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 41 кв.м. и сграда с
идентификатор 52283.510.380.9, представляваща постройка на допълващо
застрояване с площ от 31 кв.м.;
3.
К.В. Керемеджиев, ЕГН: **********
от гр. В**, к-с „Кр. Б**", бл.**, вх. **, ап. **
да премахне чрез събаряне изградените и ползвани от него две сгради в ПИ с №
52283.510.380, в УПИ № XVIII 380, а именно: сграда с идентификатор
52283.510.380.8, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 32 кв.м. и
сграда с идентификатор 52283.510.380.7, представляваща постройка на допълващо
застрояване;
4.
А.В. М**, ЕГН: ********** *** да премахне чрез
събаряне изградената и ползвана от него една сграда и изградената към нея
пристройка в ПИ с № 52283.510.380, в УПИ № XI 380, а именно: сграда с
идентификатор 52283.510.380.6, представлява еднофамилна жилищна сграда с площ
от 18 кв.м.
5.
М.Г.П., ЕГН: ********** да премахне чрез събаряне
изградената и ползвана от нея една сграда в ПИ с № 52283.510.380, в УПИ № VIII
380, а именно: сграда с идентификатор 52283.510.380.1, представляваща
еднофамилна жилищна сграда с площ от 49 кв.м.;
6.
П.М.П., ЕГН: ********** *** да премахне чрез събаряне
изградената и ползвана от него една сграда и навес, изграден на северната част
на сградата, в ПИ с № 52283.510.380, в УПИ № XV 380, а именно: сграда с
идентификатор 52283.510.380.16., и в частта за присъдените на доверителите ми
разноски.
ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН:**********
***, Ц.В.М., ЕГН: **********, К.В. К***, ЕГН: ********** от
гр. В**, к-с „Кр. Б**",
бл.**, вх*,
ап**, А.В. М**, ЕГН: ********** ***,
М.Г.П., ЕГН: ********** и П.М.П., ЕГН: ********** *** да заплатят на Д.К.В. с ЕГН ********** ***, Ц.К.Ж. с ЕГН **********
***, an. 1 и И.П.И. с ЕГН ********** *** разноски по
делото в общ размер на 2026.57 лв. за двете инстанции: а имено сумата от 1226.57 лв. за изплатена
държавна такса за образуване делото пред първата
инстанция,
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и за вещо лице в
размер на 75 лв. и сумата от 225лв.
държавна такса за обжалване на решението пред
втората инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 317 от 2706.2019 г. постановено по гр.д. № 1901 по описа на PC гр. Видин за
2018 год., В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба при условията по
чл.280 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: