Определение по дело №2028/2019 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                    Номер   3404                Година   26.09.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести септември                                                                          Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2028 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими, а възраженията за противното на ответника в отговора са неоснователни.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответникът не е представял досега по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 49/2019 г. на Старозагорския районен съд.

Следва да се даде на ответника възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на представените от ищеца с исковата му молба сметки №№ *********/18.07.2016 г. и № *********/23.12.2016 г., като посочи какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и кой точно подпис под тях оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по нуждата от откриване на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на тяхната истинност.

Следва да се даде на ответника възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане в отговора за допускане до разпит на посочения в същия свидетел, като посочи какви точно обстоятелства, посочени в исковата молба, иска да доказва с показанията му, за да прецени съда и допустимостта на тези показания съгласно чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Следва да се уважи искането на ответника и задължи ищеца да представи посочените в отговора документи, намиращи се у него (чл. 190 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че въз основа на сключен с ответника договор № ********* и приложения към него, за периода от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г., изпълнил задълженията си по тях. А ответникът не бил заплатил възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и общите условия на ищеца, и натрупал задължения в размер на 83.28 лева. В тази връзка, договор № *********, бил прекратен по вина на ответника и съгласно договора и ОУ на ищеца, на 18.07.2016 г. и на 23.12.2016 г. били начислени неустойки в размер на 498.96 лева. Поради изложеното и на основание чл. 415 ГПК предявявал иск за съществуване на парично вземане в размер на 582.24 лева, която сума била сбор от посочените суми. Подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 49/2019 г. на СтРС. В хода му, на основание чл. 423 ГПК, било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от ответника. На основание чл. 415 ГПК предявявал иск за дължимо парично вземане в размер на 687.67 лева. Тази сума била сбор от следните суми: 83.28 лева цена на месечни абонаментни такси, вноски и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г., коятои била начислена съгласно условията на договор № *********, приложенията към него и Общите условия. Тази сума била сбор от следните суми, за които били издадени следните първични счетоводни документи: 13.80 лева по фактура № ********* от 12.07.2016 г., която била издадена за 31.25 лева, но по нея било извършено плащане на 13.80 лева и неплатеният остатък бил 13.80 лева; 23.75 лева по фактура № ********* от 10.08.2016 г.; 1.85 лева по фактура № ********* от 12.09.2016 г.; 34.88 лева по фактура № ********* от 11.11.2016 г.; 9 лева по фактура № ********* от 09.12.2016 г., която била издадена за 17.45 лева, но по нея било извършено кредитиране в размер на 8.45 лева и остатъкът бил 9 лева; и 498.96 лева начислени неустойки, сумата за които била сбор от следните суми, за които били издадени следните първични счетоводни документи: 150 лева по сметка № ********* от 18.07.2016 г. и 348.96 лева по сметка № ********* от 23.12.2016 г. Неустойките били начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, при условията на чл. 54.12 от ОУ и били начислени съгласно чл. 6.3 от приложение 1 към договора. Те били изчислени в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратявал, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на абонамента.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 582.24 лева, от която 83.28 лева неплатени цени на месечни абонаментни такси, вноски и ползвани далекосъобщителни услуги от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г. по договор № *********, приложенията към него и общите условия на ищеца, и 498.96 лева неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от общите условия, във вр. чл. 6.3 от приложение 1 към договора, и законната лихва върху сумата от 582.24 лева от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 49 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и по заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявеният иск бил допустим, но изцяло неоснователен. С исковата си молба ищецът твърдял, че между тях бил сключен договор № ********* и приложения към него. Не упоменал обаче по кое приложение претендирал неплатените суми и за какъв срок било всяко от приложенията. Твърдял, че извършил изпълнение на договора в периода от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г., което не било вярно. Следвало да уточни какво разбирал под изпълнение на услугата, коя услуга от приложенията бил изпълнил. На 19.08.2016 г. ограничил достъпа на ответника до мобилни услуги и мобилен интернет, макар в същия ден да било направено плащане на 13.80 лева за абонаментна такса по договор *********. В същия ден ответникът подал и заявление до ищеца с вх. № 161М263 /наименовано „жалба”/, в което описал искането си да ползва занапред само услугата мобилен интернет. Съгласно чл. 3.4 от договор № *********/21.07.2015 г., който бил представен с исковата молба, промяната на условията по този договор се извършвала с подписване на анекс, нов договор и/или приложение, а съгласно чл. 6.2, по отношение на всяка услуга, предоставяна по договора и приложенията към него, можели да се договарят и прилагат различни срокове. Договорът бил в сила докато било налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписано към него. С исковата молба били приложени писмени доказателства, договор и приложения, които не били описани подробно, и несъответствали на описания в заповедта за изпълнение - договор за електронни съобщителни услуги № *********/07.02.2011 г., който не бил и представен. Не ставал ясно от обстоятелствената част на исковата молба за кои приложения/договори, ищецът претендирал „натрупаните задължения" от 83.28 лева, тъй като същите не били описани в исковата молба и дали имало действащо приложение. На основание коя разпоредба на общите условия бил прекратен договора по негова вина? Как и от кой момент били начислени неустойки по договора в размер на 498.96 лева? Ищецът не бил представил с исковата молба уведомление до ответника за дължими суми, както и за преустановяване на достъпа му до мрежата, в съответствие с ОУ. Не ставало ясно от исковата молба как били приети тези дати - 18.07.2016 г. и 23.12.2016 г. Нито как били формирани претендираните неустойки, за които били издадени частни документи - сметка № *********/18.07.2016 г. и сметка № *********/23.12.2016 г., които оспорвал по основание и размер. С исковата молба се твърдяло, че договорът бил прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ, според който, договорът на абоната /потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на ищеца, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя продължила повече от 124 дена. Към 18.07.2016 г. не била налице хипотезата на чл. 54.12 от ОУ за прекратяване на договора от страна ищеца, тъй като не била доказана забава на плащането повече от 124 дни от абоната, за да бъдела издадена посочената сметка в размер на 150 лева. Не ставало ясно тази неустойка за какъв период била начислена и върху каква главница. Към 23.12.2016 г. не била налице хипотезата на чл. 54.12 от ОУ за прекратяване на договора от страна на ищеца, тъй като не била доказана забава на плащането повече от 124 дни от абоната, за да бъдела издадена посочената сметка в размер на 348.96 лева, тъй като с исковата молба се сочел период на изпълнение общо от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г., който не бил доказан. Не ставало ясно тази неустойка за какъв период била начислена и върху каква главница. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и съгласно заповед № 110/03.01.2019 г. по ЧГД № 49/ 2019 г. на PC Стара Загора, било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 83.28 лева главница, сумата 498.96 лева неустойка за предсрочно погасяване на договора и законната лихва от 27.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева платена държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтичало от следните обстоятелства: неизпълнение на договорни задължения по договор за електронни съобщителни услуги № *********/07.02.2011 г. Такъв договор с исковата молба не бил приложен. Видно било от това, че с подаденото заявление се претендирало, че вземането произтичало от неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи, съгласно подробно описание в т.12 по-долу. Със заявлението на основание чл. 410 ГПК по ЧГД № 49/2019 г. на PC Стара Загора, ищецът не бил представил счетоводни документи, които не били описани в пункт 12 на заявлението, както и не бил приложен договор за електронни съобщителни услуги № *********/07.02.2011 г., обосноваващи претенцията му. С исковата молба били представени 1 договор и 4 приложения, както и 5 броя фактури, от които било видно, че срещу цена на услугите за периода от юли до декември не била начислявана. Въпреки това ищецът твърдял с исковата си молба, че бил извършил изпълнение. Производството по делото било недопустимо, като съображенията за това били, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК бил средство за защита на признато в заповедното производство вземане. Всяко вземане се индивидуализирало със страни, основание и размер. Следователно се установявала дължимостта на сумата, за която била издадена заповедта за изпълнение, основанието, на което била претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение била издадена. В този смисъл следвало да е налице идентичност между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск, включително и относно правопораждащите вземането юридически факти. Със заповедното производство била заявена сумата общо 582.24 лева, а в обстоятелствената част на исковата молба била посочена сумата от 687.67 лева, като по-нататък в петитума не ставало ясно какво ставало с разликата от 105.43 лева, за какво се претендирала тя. Също така в петитума на ИМ не били посочени различните периоди на претендираните неустойки, както и датата на прекратяване на договора. Противоречието в заявеното със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба, липсата на точно посочване на конкретното задължение, за кой период се отнасяло и въз основа на какъв документ се претендирало, представлявало препятствие за ответника да упражни ефикасно защитата си, както и създавало предпоставка за постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Тъй като в заповедното производство по чл. 410 ГПК било посочено едно основание, а с исковата молба вземането се претендирало на друго основание, което било недопустимо, производството по чл. 422 ГПК било недопустимо. Затова предявеният иск бил процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК производството по делото следвало да бъде прекратено. Ищецът носел доказателствената тежест на основание чл. 154 ГПК относно факта, че бил предоставил посочената в исковата молба услуги и отразени в представените фактури, прекратяването на договора на посоченото основание, дължимостта на посочените суми, която доказателствена тежест изрично следвало да му се разпредели с доклада по делото по чл. 146, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, исковите претенции били напълно неоснователни и недоказани по размер, поради което моли съда да ги отхвърли и му присъди направените в настоящото производство разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези вземания, както и неговия размер и изискуемост, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си в същия за несъществуване на тези вземания и неоснователност на предявените от ищеца искове за съществуването им по делото.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил посоченият в заповедта за изпълнение и исковата му молба - договор за електронни съобщителни услуги № *********/07.02.2011 г., на който е основал предявените по делото искове, нито сочи доказателства за останалите подлежащи на доказване от него спорни факти, че поради неплащане на посочените в исковата му молба цени на посочените в същата далекосъобщителни услуги по процесните фактури, е развалил едностранно същия договор за същите услуги, както и за датата и начина на развалянето му (с връчено на ответника писмено изявление с подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора им за развален или не му е дал такъв срок, поради невъзможност на изпълнението, обусловена от забавата му, безполезност на същото или поради необходимостта задължението му да бъде изпълнено непременно в уговореното време, или друг уговорен в договора начин за развалянето му и неговата дата), нито пък е представил доказателства за размера на неустойката за предсрочно прекратяване на договора.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор № *********/21.07.2015 г., приложение № 1 към договор № *********/21.07.2015 г., приложение № 3 към договор № *********/21.07.2015 г., допълнение към приложение № 1 към договор № *********/21.07.2015 г., приложение № 1 към договор № *********/29.12.2015 г., приложение № 3 към договор № *********/29.12.2015 г., допълнение към приложение № 1 към договор № *********/29.12.2015 г., фактура № **********/12.07.2016 г. с приложение А към нея, фактура № **********/10.08.2016 г. с приложение А към нея, фактура № **********/12.09.2016 г. с приложение А към нея, фактура № **********/11.11.2016 г. с приложение А към нея, фактура № **********/09.12.2016 г. с приложение А към нея, сметка № **********/18.07.2016 г., сметка № **********/23.12.2016 г. и общи условия.  

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 49 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи следните намиращи се у него документи - договор за електронни съобщителни услуги № *********/07.02.2011 г. и действащо приложение или споразумение към него, жалба № 161М263/19.08.2016 г., уведомление до ответника за преустановяване на достъпа му и за плащане на дължими суми, и справка за ползваните от ответника по договор за електронни съобщителни услуги № *********/07.02.2011 г. услуги за периода от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г., КАТО УКАЗВА на ищеца, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на представените от ищеца с исковата му молба сметки №№ *********/18.07.2016 г. и № *********/23.12.2016 г., като посочи какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и кой точно подпис под тях оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по нуждата от откриване на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на тяхната истинност.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане в отговора за допускане до разпит на посочения в същия свидетел, като посочи какви точно факти, посочени в исковата молба, иска да доказва с показанията му, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 06.11.2019 г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: