Решение по дело №12301/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22
Дата: 16 март 2021 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20201110212301
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. С... , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ в публично заседА.е на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20201110212301 по описа за 2020
година
гр.С..., 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110 състав, в
публичното съдебно заседА.е на двадесет и пети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Маргарита
Димитрова
при участието на секретаря Снежана Търъшева и прокурора _,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД №12301 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „А.С.“ ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление гр.С..., ж.к.“М...“, бл...., ап.5, представлявано от управителя Ц.М.М. против
наказателно постановление №498649-F514549/01.04.2020 г., издадено от заместник
директор на ТД на НАП-С..., с което на основА.е чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева, за нарушение на 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Жалбоподателят твърди, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което
се иска неговата отмяна.
На първо място се позовава на нарушение на материалния закон, а именно: на
разпоредбата на чл.38, ал.4 от ЗСч, съгласно която малките предприятия, които не подлежат
на задължителен независим финансов одит, не са задължени да публикуват ГФО, а
баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има
задължение за изготвянето му. Сочи, че от изброяването на предприятията, които подлежат
на задължителен независим финансов одит от регистрирА. одитори в разпоредбата на чл.37,
ал.1 от ЗСч следва, че на малките предприятия, които не подлежат на такъв одит е
предоставено правото сами да преценят дали да публикуват или не ГФО, който документ е
различен от баланс/отчет за финансовото състояние. Счита, че относима към казуса е
разпоредбата на чл.3 от ЗМСП, която определя категориите малки и средни предприятия.
Във връзка с цитирА.те правни норми навежда доводи, че дружеството представлява
малко/микропредприятие, тъй като за периода от неговото създаване, средната численост на
персонала не е надвишавала двама души, а в обжалваното НП е посочено, че „за 2018 г.
нетните приходи от продажби възлизат на 78 545,28 лева“. Предвид горното счита, че не е
била нито една от хипотезите на чл.37 от ЗСч, респективно дружеството не е имало
задължение да публикува ГФО, тъй като по отношение на него е относима разпоредбата на
чл.38, ал.4 от ЗСч. Сочи, че в АУАН и НП въобще не е обсъждано дали то подлежи на
независим финансов одит, съответно – дали е имало задължение да публикува ГФО в срок
до 30.06.2019 г., което съставлява нарушение, освен на материалния закон, но и на
процесуалните разпоредби на чл.42, т.4, чл.52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Алтернативно, в случай, че бъдат отхвърлени като неоснователни наведените по-горе
доводи, жалбоподателят иска от съда да квалифицира нарушението като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл твърди, че се касае за първо по ред нарушение,
с относително кратка продължителност, отстранено в кратък срок след получена покана за
образуване на административнонаказателно производство и преди съставяне на АУАН, от
нарушението не са настъпили вредни последици, макар и законът да не предвижда такива
предвид формалния характер на нарушението, които обстоятелства разкриват една по-ниска
степен на обществена опасност от останалите подобни случаи, несъответна на тежестта на
наложената санкция.
Жалбоподателят, надлежно призован за насроченото съдебно заседА.е по делото, не
2
се представлява и не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата: ТД на НАП-С..., след приключване на съдебното
следствие, чрез надлежно упълномощеният си процесуален представител – юрк.Коцева,
моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че е
осъществен състава на нарушението. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и становищата на
стрА.те, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Наказателното
постановление е връчено срещу разписка на упълномощено от жалбоподателя лице на
01.09.2020 г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриер на дата, прехождаща
постъпването й в ТД на НАП-гр.С... - на 09.09.2020 г., поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събрА.те по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На основА.е получена на .....2019 г. в ЦУ на НАП информация с вх.№...../.....2019 г.,
предоставена на основА.е чл.38, ал.11 от ЗСч от Агенция по вписвА.ята, относно
юридическите лица, които не са подали годишен финасов отчет /ГФО/ за 2018 г. в
ТРРЮЛНЦ в срок до 02.07.2019 г. и декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, било инициирано
извършване на проверка от длъжностни лица при ТД на НАП-С....
На 27.09.2019 г., свидетелката А.П.К. заемаща длъжността „инспектор по приходите“
ТД на НАП-С..., Офис-М..., извършила справка в ТРРЮЛНЦ при АВ, от която установила,
че дружеството „А.С.“ ООД не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в АС на ГФО за 2018 г. в
законоустановения срок до 01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019 г. се падал почивен ден.
В хода на проверката, свидетелката К... установила още, че дружеството „А.С.“ ООД
е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г. с вх.№.../...3.2019 г. по описа на ТД на НАП-С...,
офис М..., съгласно която нетните приходи от продажби на дружеството за 2018 г. възлизат
на 78 545,28 лева.
Въз основа на така направените констатации, контролният орган изпратил на
дружеството покана с изх.№56/27.09.2019 г. за образуване на административнонаказателно
производство и съставяне на АУАН, получена на 27.09.2019 г. по електронен път чрез
активиране на препратка от ел.адрес на жалбоподателя.
Свидетелката К... констатирала още, че дружеството е подало заявлението за
вписване и представяне за обявяване на ГФО за 2018 г. в ТРРЮЛНЦ на 04.10.2019 г., т.е.
със закъснение от 95 дни.
3
На 08.10.2019 г., свидетелката К..., в присъствието на един свидетел при съставяне на
акта - Б. Н.Г., съставила АУАН №F514549, против „А.С.“ ООД, в който описала направените
констатации в хода на извършената проверка и квалифицирала описаното деяние като
нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
АУАН е надлежно предявени и връчен на упълномощен представител на
дружеството на датата на неговото съставяне, без възражения по направените в него
констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да
представи писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок,
считано от датата на връчване на АУАН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, заместник директор на ТД на НАП-
С..., издал на 01.04.2020 г. обжалваното НП №498649-F514549, с което на основА.е чл.74,
ал.1 от ЗСч, наложил на „А.С.“ ООД имуществена санкция в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Наказващият орган изрично посочил в НП, че нарушението е извършено в гр.С...,
където се намира АС, където дружеството е следвало да подаде ГФО за 2018 г., че датата на
нарушението е денят, следващ крайния срок за подаване на ГФО за 2018 г., а именно:
02.07.2019 г., че нарушителят и нарушението са установени на .....2019 г., когато в ЦУ на
НАП е получена информация от АС относно юридическите лица, които не са подали ГФО за
2018 г. в ТРРЮЛНЦ в срок до 01.07.2019 г., че при определяне на наказА.ето са взети
предвид тежестта на нарушението и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както
и че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събрА.те по делото
гласни доказателства: показА.ята на свидетелката А. К..., които потвърждават направените
констатации в съставения АУАН, и които съдът кредитира като достоверни, поради
съответствето им с данните от писмените доказателства по делото, и изхождащи от лице,
даващо показА.я за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на
служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода
на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
нотариално заверено пълномощно за С.П.Т. справка от ТРРЮЛНЦ от 08.10.2019 г. за
подадени документи от „А.С.“ ООД; декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018 г. от задължено
юридическо лице; Заповед №ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрА.я по делото
доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:
АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни оргА.,
съгласно представената заповед, в изпълнение на делегирА.те им правомощия по закон, в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване
4
на НП, които да са довели огрА.чаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
Правилно е приложен и материалния закон. Посочената като нарушена в АУАН и
НП правна норма на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вменява в задължение на предприятията да
публикуват годишния финансов отчет, консолидирА.я финансов отчет и годишните доклади
по глава седма, приети от общото събрА.е на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни
на следващата година. Следователно, към датата на издаване на процесното НП,
жалбоподателят е „предприятие“ по смисъла на чл.2, т.1 от ЗСч – търговец по смисъла на
Търговския закон, съответно следва да публикува чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, годишния финансов отчет на дружеството. Безспорно
между стрА.те е обстоятелството, че дружеството е извършвало търговска дейност през
отчетния период 2018 г.
Безспорно се установява от събрА.те по делото доказателства, че в качеството си на
търговец по смисъла на ТЗ и задължено лице по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, жалбоподателят не е
изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2018
г., чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по
вписвА.ята – ТРРЮЛНЦ, в законоустановения срок – до 01.07.2019 г., доколкото 30.06.2019
г. е неприсъствен, почивен ден, с което е осъществило от обективна страна състава на
вмененото нарушение.
Безспорно се установява, че дружеството е изпълнило задължението си по чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч на 04.10.2019 г., т.е. със закъснение от 95 дни, както и че това е станало след
получаване на поканата за образуване на административнонаказателното производство и
преди датата на съставяне на процесния АУАН.
Доколкото, в АУАН и НП е направена и констатация, че „А.С.“ ООД е подало ГДД
по чл.92 от ЗКПО за 2018 г. с вх.№.../...3.2019 г. по описа на ТД на НАП-гр.С..., офис М...,
съгласно която за 2018 г. нетните приходи от продажби на дружеството възлизат на 78
545,28 лева, съдът приема за безспорно доказано и обстоятелството, че дружеството е
осъществявало търговска дейност през отчетния период - 2018 г. Следва да се отбележи, че
към датата на извършване на деянието приложение намира новата разпоредба на чл.38, ал.9
от ЗСч /ДВ бр.92 от 17.11.2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, съгласно която алинеи 1–8 не се
прилагат за бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на
задължителен независим финансов одит и предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период, което обстоятелство се декларира с декларация, която се
публикува в срок до 31 март на следващата година. С посоченото изменение е променена
правната регламентация относно предприятията, задължени по силата на чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч да заявяват за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО, като
от това задължение вече изрично се изключват предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период, към които обаче за 2018 г., санкционираното дружество не
5
се причислява. Видно от отразените данни в ГДД за 2018 г., дружеството е осъществявало
търговска дейност. При наличието именно на тези данни, видно от АУАН и НП,
дружеството-жалбоподател не попада в приложния обхват на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч,
доколкото при осъществяване на търговската си дейност е реализирало печалба от
продажби. Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни направените
възражения в жалбата за нарушение на материалния закон, и по-конкретно на разпоредбата
на чл.38, ал.4 от ЗСч, а във връзка с тях и направените възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4, чл.52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗСч, който е
задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер
от 200 до 3000 лева, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до
0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликувА.ят финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. Видно от съдържА.ето на
цитираната разпоредба е, че законодателно са предвидени както възможността за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на всяко друго лице, задължено
за публикуването на финансов отчет, включително и физическо такова, така и отговорността
на юридическото лице - с налагане на имуществена санкция. В случая е ангажирана
обективната и безвиновна отговорност на дружеството-жалбоподател, а наложената с
процесното НП имуществена санкция в минимален размер на 200 лева, изцяло съответства
на тежестта на извършеното нарушение.
Съдът не споделя направеното възражение в жалбата, че извършеното нарушение
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че нарушението разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е формално и законът не предвижда настъпване на вредни
последици. С извършване на нарушението са застрашени особено значими обществени
отношения, закриляни от нормата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Целта на законодателя - да се
информират контрагентите на дружеството за финансовото му състояние, не е била
постигната своевременно, а със закъснение от 95 дни. Липсата на информация се дължи
изцяло на бездействието на жалбоподателя, и то през един продължителен период от време.
Обстоятелствата, че заявлението за обявяване на ГФО е било подадено от дружеството-
жалбоподател преди съставяне на АУАН, както и че се касае за първо по ред нарушение, са
били взети предвид от наказващия орган при определяне размера на имуществената санкция
и същите не променят безспорния факт на осъществен от санкционираното дружество
фактически състав на вмененото нарушение. Посочените по-горе обстоятелства са взети
предвид от наказващия орган, което е довело и до неговата правилна преценка, че не са
налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради което е издал и
процесното НП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
6
По разноските:
Разноски се претендират единствено от ответната страна по жалбата, и с оглед изхода
на делото, претенцията на ответната страна в горния смисъл се явява основателна. Съгласно
чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавА. от юрисконсулт, като размерът му не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП,
което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 120
лева. В настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото не е с фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно
заседА.е, в което е разпитан един свидетел и са приобщени писмени доказателства. При това
положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева,
който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР
на АПК разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган – в случая това е Национална агенция по приходите,
със седалище гр.С....
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основА.е чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗАНН,
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №498649-F514549/01.04.2020 г.,
издадено от заместник директор на ТД на НАП-С..., с което на „А.С.“ ООД,
ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр.С..., ж.к.“М...“, бл...., ап.5,
представлявано от управителя Ц.М.М. на основА.е чл.74, ал.1 от ЗСч е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение на 38,
ал.1, т.1 от ЗСч, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основА.е чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, „А.С.“
ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр.С..., ж.к.“М...“, бл....,
ап.5, представлявано от управителя Ц.М.М. да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.С..., сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд С...-
град, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от стрА.те, че е
изготвено.
7

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8