П Р
О Т О К О Л
№ 617
Пловдив, 24. 10. 2019 година
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
с
участието на съдебния секретар НИНА СТОЯНОВА, в присъствието на прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ, сложи за разглеждане докладваното от
съдия М. БУЮКЛИЕВА ВЧНД № 531 по описа за 2019
година.
На именното повикване в 10:28 часа в залата се явиха:
Обвиняемият – жалбоподател Б.Д.Ю. се явява лично и с адв.
Г. Г., служебен защитник.
Обвиняемият – жалбоподател А.Б.Ю. се явява лично и с
адв. Р. К., с пълномощно по делото.
ПРОКУРОРЪТ
- Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Адв. Г. – да се даде ход на делото.
Адв. К. – да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВАТ СЕ частните жалби на защитниците на обвиняемите
Б.Ю. и А.Ю. против определението на ОС Ст. З., постановено по ЧНД № 417/2019
г., по описа на същия съд, което е оставено без уважение искането да се измени
мярката им за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
Съдебният акт
се атакува като незаконосъобразен и необоснован, иска се неговата отмяна и
определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо двамата обвиняеми.
Адв. Г. - Поддържаме жалбата.
Адв. К. – Поддържаме жалбата си.
Обв. А. Ю. – Поддържам жалбата си.
Обв. Б. Ю. – Поддържам жалбата си.
На страните СЕ РАЗЯСНИХА правата по чл. 274 и 275 от НПК
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за отводи. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Г. – Също
нямаме отводи към състава на съда. Нямаме доказателствени искания.
Адв. К. – Нямаме отводи към състава на съда. Нямаме
искания.
С оглед становището на страните, че нямат искания за
събиране на други доказателства, следва да бъде даден ход на съдебните прения,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, ще Ви моля да
оставите без уважение, като неоснователни жалбите на обвиняемите А.Б.Ю. и Б.Д.Ю.
срещу определението по ЧНД № 417/2019 г. на ОС С. З., с което е било отказано
измененията на мерките им за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
В производството по чл. 65, ал. 1 от НПК съдът следва да прецени всички обстоятелства,
които са свързани със законността на задържането, както и дали са налице нови
обстоятелства, които да променят направения предходен извод за наличието на
обоснованото предположение, че обвиняемите лица са извършили вменените им
престъпления, а така и дали съществува реална опасност при различна мярка от определената
им за неотклонение същите да извършат и
друго престъпление или съответно да се укрият. Считаме, че ОС правилно е
преценил, че от доказателствения материал по делото не се разколебава
обоснованото предположение за съпричастността на двамата обвиняеми към извършеното
деяние, същите са процесуално ангажирани за извършените престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 3 пр. 3 и т. 6 вр. чл.
115 и чл. 20, ал. 1 от НК и при условията за същото обвинение при опасен
рецидив за обв. А.Ю.. В случая са изпълнени със съдържание и хипотезите по чл.
63, ал. 2, т. 1 НПК по отношение на обв. А.Ю., тъй като деянието му е извършено
при условията на опасен рецидив, а и за двамата по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК,
тъй като се касае за престъпление за
което се предвижда наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание, което презумира опасността същите да извършат друго престъпление или да се укрият.
Не се спори по отношение на обоснованото предположение, по отношение наличните предпоставки при определяне
на мярката за неотклонение, единствено това което се навежда като съществен
довод от страна на обвиняемите и техните защитници е продължителността на
задържането, касае се за общо взето за 14-месечно задържане, по така наречения
дисциплиниращ срок на максимума за задържането на повдигнатите им престъпления остават
2 месеца, делото е в завършваща фаза, предстои прецизиране на обвинението и предявяване
на разследването, така че в голям обем са изпълнени всички процесуални
следствени действия по делото, но с оглед високата обществена опасност на
деянието и опасността да извършват и друго престъпление считам, че независимо от
продължителния срок на разследването същият не се явява неразумен и не са
налице основания за изменение на мярката за неотклонение на двамата обвиняеми в
по-лека.
Що се отнася за
срока на задържането считам, че същият не може да се интерпретира като
неразумен в контекста обема и тежестта на повдигнатите обвинения, като
преценката за разумната продължителност на задържането всеки конкретен случай е
обвързан с характера и сложността на делото. Престъпленията, за които двамата
обвиняеми са привлечени е с висока степен на обществена опасност и засяга
значими обществени отношения и именно с оглед изложеното, уважаеми съдии, ще
моля да оставите без уважение, като неоснователна жалбата на двамата обвиняеми
срещу определението на съда, с което им е било отказано изменението на мярката им за неотклонение.
Адв. Г. - Уважаеми апелативни съдии, обръщам се към
Вас като защитник на обв. Б.Д.Ю., който е обвинен в едно тежко умишлено
престъпление по чл. 116 ал. вр. чл. 20 ал. 2 НК, в умишлено убийство на своя
син с особена жестокост, в съучастие с друг
съизвършител по делото.
Деянието е извършено 9/10 юни 2018 г. в гр. К.. В хода
на разследването са събрани и са проверени достатъчно на брой и качество
доказателства, за което обв. Б.Ю. е привлечен като обвиняем по горепосочения
член. На 21.06.2018 г. му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
по ДП, което се води от РУ на МВР гр. К.. Анализирайки наличните предпоставки,
които са предвидени в чл. 63 ал. 1 НПК за вземане на тази най-тежка мярка,
предвидена в нашето право, тогава за този момент те са били налице. Имало е
предположение за извършено тежко умишлено престъпление, което се наказва с
наказание лишаване от свобода повече от 10 години. Също така е била налице
реалната опасност обв. Ю. да се укрие или да извърши друго престъпление.
От този момент до сега, обаче, са минали 14 месеца. За
тези 14 месеца, според защитата, е налице бездействие от органите на
разследването. Единственото, което е забавило разследването, е било изготвяне
на съдебномедицинска експертиза, която се е забавила 7 месеца. След тези 7
месеца почти не са извършвани никакви процесуално-следствени действия, свързани
с обвиняемия.
Самият обв. Б.Ю. напълно е съдействал на органите на
предварителното разследване. Направил е
самопризнания, признал е вината си.
Практиката на съдилищата в Р Б. е, че колкото е
по-дълъг срокът на задържането и на изтърпяването на мярката „задържане под
стража“, толкова нивото на двете опасности - реалната да се укрие и да извърши
друго престъпление или обществената опасност намаляват, намалят, занижават се.
По отношение на обв. Б.Ю. няма никакви данни, че той е
криминално проявен, че е извършил други криминални прояви. Няма други
регистрации, освен тази по делото, няма обременено съдебно и криминално минало.
Същият има адресна регистрация в гр. К.. Живее със семейството си. Неговият син
Ю. е със силно намалено зрение и психически проблеми. В момента се намира в
Психиатрична болница гр. Р., където му се прилага лечение. Единственият, който
може да го контролира и който може ефективно да му помага, това е неговият баща
Б.. Освен това няма никакви данни, че Б.Ю. има намерение да напусне страната и
да отиде в чужбина.
Считам, че задържането от страна на обв. Б.Ю. е
изиграло своята роля. Събрани са и са проверени достатъчно доказателства за
доказване на вината и са направени самопризнания. Срокът на задържане под
стража, според защитата, е вече около 14 месеца. Остават още 2 месеца до
законовия срок, в който трябва да бъде освободен, ако делото не влезе в съда.
Самата мярка „задържане под стража“ не е самоцелна и най-малкото чрез нея
трябва да се изтърпява едно бъдещо наказание. Считам, че продължаването на
мярката „задържане под стража“ спрямо обв. Б.Ю. нарушава разумните срокове на
задържане.
Затова, уважаеми апелативни съдии, моля от мое име и
от името на обв. Б.Ю., да промените мярката „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека –
„ДОМАШЕН АРЕСТ“ или „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б.Ю. ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с мнението на моя защитник. Няма какво да добавя.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, в производство
сме по обжалване на определение на първоинстанционния съд, с което се потвърди
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо подзащитния ми А.Ю..
Пред Окръжния съд развих стандартните доводи, които
почиват на доказателствата по делото, свързани с обичайните пледоарии по тези
производства. Окръжният съд в Ст. З. в определението си отбеляза, че и двамата
обвиняеми отказаха да подпишат постановлението за привличане по последното
прецизирано обвинение за деяние по чл. 116 с квалифициращи признаци. Доколкото
успях да обясня на подзащитния ми, че едно обвинение, квалификацията му в ДП,
няма обвързващ характер за решаващия съд. Настоящото производство се влияе
основно от квалификация на деянието. Пред Вас е делото, аз се чудя дали това
деяние, това събитие, с този брой свидетели и експертизи, е типичният случай за
едно продължително задържане под стража. Не, уважаеми съдии, вярно е че една
експертиза се бави 7 месеца, но тя е назначена 7 месеца след образуването и по
писмени данни е назначена. Окръжен съд в определението си, изследвайки
възможността от изискуемите предпоставки да се укрият и извършат други
престъпления, ползва законовата презумпция, но тя се ползва за квалификацията
на обвинението.
На следващо място квалифициращите признати по чл. 116
освен от баща към син, също са свързани с правната квалификация на деянието,
ето затова дългият им престой в ареста, коментарът с други задържани „ги направи
юристи“, ето затова те отказаха да подпишат това постановление. Има си
процесуален ред, обясних че ще забавим производството, това не обвързва
решаващия съд, но според мен и според закона правната квалификация, според
дадените презумпции, е обстоятелство, което обвързва съда при тези дела по
мерките за неотклонение. Нещо повече, считам че тази правна квалификация до
някъде касира и различието в сроковете на задържането, касира по-големия срок
след 8-месечния. За Вас убеден съм, че ще се убедите, то веднъж ни е било
предявявано, че се касае за друг състав. Ето защо, макар и молбата да не е
подписана, не е писана от мен като негов защитник аз считам, че го защитавам
убедително и упражнявам правото на защита.
Ще моля да обсъдите тези обстоятелства и промените
мярката от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.Ю. ЗА ЗАЩИТА – Съгласен съм с адвоката
ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обв. Б.Д.Ю.
– Уважаеми съдии, искам от съда да бъда освободен, тъй като не сме виновни. Това,
което сме го написали, има смърт на сина ми, става въпрос за един свидетел,
който говори срещу мен, но е зависим от моя син какво е казал, кога са го
приели в болницата, че е казал че е паднал, че не е бит и затова не мога да
коментирам повече за този случай, невинни сме. Нямаше бой, имаше малко такова
семейно положение, за което съм си признал и за това обвинение по чл. 116
затова не сме се подписвали, за което ни водят
виновни. Самият, починалия ми син, лека му пръст, си е казал самия той, ако
имаше нещо побой, а не един свидетел, който денонощно пие. Той, ако иска вилата
да ми каже искам вилата, махайте се от там, но той намира поводи и не стига
това, ами след 1 година и повече записва и жена си за свидетел, за която жена
няма никакви свидетелски права. Искам мярката по-лека да е, уважаеми съдии, аз
не съм такъв човек да се укривам, да ида в чужбина. Искам едно справедливо
съдебно решение, за което предварително благодаря, бог да ни е на помощ, и вие
да сте живи и здрави и цялото ви семейство.
Обв. А.Б.Ю. –
искам от съда по-лека мярка.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на защитниците на Б.Д.Ю.
и А.Б.Ю., обвиняеми по досъдебно производство № 284 ЗМ 799/2018 г. по описа на
РУ на МВР гр. К., срещу протоколно
определение № 648/16.10.2019 г. на Окръжен съд
гр. С. З., постановено по ЧНД №
471/2019 г., по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета
спрямо техните подзащитни. Прави се искане за
отмяна на съдебния акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо
обвиняемите.
В съдебно заседание защитниците на последните
поддържат горното искане. Излагат доводи, че не са налице основанията за
продължаване на тази мярка на процесуална принуда. Поддържат тезата, че целите
на чл. 57 от НПК могат да се постигнат и с друга мярка за неотклонение, различна
от „задържане под стража“ – „домашен арест“ или „парична гаранция“.
Обвиняемите Б.Д.Ю. и А.Б.Ю. се присъединяват към
казаното от техните защитници и искат мярката им за неотклонение да се измени
в по-лека.
Представителят на Апелативна прокуратура гр. П.
намира, че жалбите, като неоснователни, следва да се оставят без уважение, а
атакуваният съдебен, като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита,
че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбите и заявеното от страните,
намира за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени
в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови определението си Окръжен съд гр. С. З. е приел, че първоначално взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо обвиняемите е законосъобразна и не са настъпили
нови обстоятелства, които да налагат нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки
на чл. 63 от НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
При преценка на събраните по делото доказателства -
гласни, писмени и веществени,
заключенията на съдебномедицинските експертизи, Окръжен съд гр. С. З. правилно
е приел, че не може да се направи извод, различен от първоначално направения,
че е налице обосновано предположение, че обвиняемите Б.Д.Ю. и А.Б.Ю. са
съпричастни към вмененото им престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.3 и т.6,
пр.3 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.1 от НК, за първия, и чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.12, пр.1 вр.
чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ вр. чл.20, ал.1 от НК, за втория. Касае се
за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за които се предвижда
наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
Относно възражението на защитата за точната правна
квалификация на извършеното, следва да се има
предвид, че законодателят борави с понятието предположение и не се
изисква онази категоричност и безспорност, задължителна при произнасяне на съда
при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
Не е отпаднала реалната опасност двамата обвиняеми да
извършат престъпление с оглед поведението им.
От показанията на свидетеля Я. Р.
се установява, че обвиняемите, не само са нанасяли удари на пострадалия С. Б.Ю., но и са го понесли към дерето, за да
го изхвърлят. Обвиняемият Б.Д.Ю. е
предупредил свидетеля Р. да не казва нищо на органите на реда, като се е опитал
да му внуши версия за причините и автора на побоя, която не съответства на
обективната действителност. По отношение на обвиняемия А.Б.Ю. извод за горната опасност се извлича и
от съдебното му минало, включващо четири осъждания.
Настоящият съдебен състав споделя виждането на
първоинстанционния съд, че е налице и реална опасност от укриване. Обвиняемите
не пребивават на постоянния си адрес, а в изоставена постройка във вилна
местност без административен адрес.
Срокът на задържане е в рамките на разумните срокове.
Мярката за неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на
наказание лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и вътрешни
нормативни атове, гарантиращи правата на личността.
Доводът на защитниците, че поради родствената връзка
на обвиняемите и пострадалия, първите от които са съответно баща и брат на
последния, „негативните последици са останали в семейството“ не може да се противопостави
на обществената опасност на деянията и дейците, на засегнатите обществени
отношения, свързани с личността и
нейното най-висше благо - живота. Не случайно умъртвяването на роднини по права
линия от първа степен е предвидено от законодателя като квалифициращо
обстоятелство.
Фактът, че тримата /обвиняеми и пострадал/ са живеели
в едно домакинство е ирелевантен. Не се касае за престъпление, за което това е
от значение за реда, по който се реализира наказателната отговорност.
Тезата за утежнено семейно положение на обвиняемия Б.Д.Ю.
по повод влошено здравословно състояние на друг негов син, не е подкрепена с
доказателства. Според защитата той е настанен на лечение в ДПБ гр. Р., т.е.
неговите интереси са охранени, още повече, че има и други родственици, вкл. майка.
С оглед процесуалното поведение на двамата обвиняеми
обосновано Окръжен съд гр. С. З. е
приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 6 от НПК и е определил едномесечен срок, в
който ново искане за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража е недопустимо, освен ако се основава на
влошено здравословно състояние.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че определението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и като такова следва да
се потвърди, а жалбите, като неоснователни, да се оставят без уважение.
Поради горното
съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 648/16.10.2019 г. на Окръжен съд гр. С. З., постановено по ЧНД № 471/2019 г., по описа на същия съд,
с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо Б.Д.Ю., ЕГН **********,
и А.Б.Ю., ЕГН **********, обвиняеми по досъдебно производство № 284 ЗМ 799/2018
г., по описа на РУ на МВР гр. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
Заседанието
се закри в 11:01 часа.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: