№ 328
гр. Русе, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20234500500450 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Е. Д., чрез назначеният й от съда особен представител обжалва изцяло решението по
гр. д. № 4938/2022 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е уважен предявения против нея
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК. Развива оплаквания за
неправилност на решението като противоречащо на материалния закон. Моли, въззивният
съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
„УниКредит Булбанк" АД,чрез редовно упълномощен процесуален представител е
подало в срок отговор на въззивната жалба, като счита същата за неоснователна по
съображения, изложени в отговора. Моли въззивния съд да потвърди решението на Районен
съд-Русе. Претендира направените по делото разноски.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и провери
атакуваното решение с оглед наведените в жалбата оплаквания, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на „УниКредит
Булбанк" АД против жалбоподателя за установяване съществуване на вземане по договор за
банков кредит.
1
С обжалваното решение Районният съд е уважил иска и е признал за установено по
отношение на „УниКредит Булбанк" АД съществуването на задължението на ответника, в
качеството му на кредитополучател по Договор за кредитна карта на физически лица от
28.10.2019 г., за следните суми: 18 859.61 лв. – главница, ведно със законната лихва считано
от 21.01.2022 г. до окончателното и изплащане, 3593.20 лв. - лихва върху редовна главница
за периода 16.06.2020 г.- 24.07.2021 г., 1462.88 лв.- лихва за просрочена главница за периода
24.07.2021 г. -20.01.2022 г. , за които е издадена ЗИ, въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 257/2022 г . по описа на РРС. Осъдил е ответника да заплати на ищеца
разноските.
Въззивният съд споделя установената от РРС фактическа обстановка, в частта, в
която е прието, че между ищеца и Е. Д. е възникнало правоотношение по Договор за
кредитна карта на физически лица от 28.10.2019 г., като заемодателят-ищец е предоставил
на ответницата кредитна карта, от която последната е усвоила сумата от 19000.00 лв., както
и че плащанията по договора са преустановени през м.06.2020 г. Срокът на действие на
договора и за окончателното погасяване на дължимите се по кредита суми е 31.10.2021 г.
Поради посоченото преустановяване на плащанията, банката-ищец упражнила
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т.10.1. и сл. от
Договора, за което длъжникът бил уведомен на 07.09.2021 г. По реда на чл.47, ал.5 ГПК чрез
връчване на съобщение от ЧСИ/за което не се спори, че е редовно връчено/. Поради липсата
на плащане, ищеца е подал заявление по чл.417 ГПК и по ч. гр. д. № 257/2022 г. по описа на
РРС е издадена ЗИ за процесните суми, също връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. В периода
07.02.2020 г.- 27.05.2020 г., ответницата е усвоила сумата от 20478.27 лв. и е погасила
1618.66 лв. Неизплатеното задължение по главницата е в размер на 18 859.61 лв.,
дължимата се договорна лихва върху главницата е в размер на 3593.20 лв. за периода
30.04.2020 г.- 20.07.2021 г. , а наказателна лихва за периода от датата на предсрочна
изискуемост до датата на подаване на заявлението в РРС-1462.88 лв.
Гореизложеното се установява от приетите в първоинстанционното производство
писмени доказателства, както и от приетата и неоспорена от страните съдебно-
икономическа експертиза.
По делото не се оспорват облигационните отношения между страните възникнали
въз основа на процесния договор, превеждането на сумата от банката, дължимостта на
отделните суми по падежите, настъпилата забава в плащанията. Ответникът не оспорва
приложените към исковата молба в подкрепа на иска доказателства. Не развива каквито и да
е доводи за извършени плащания.В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже,
че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват, изключват
или унищожават. Ищецът, носещ доказателствената тежест в настоящото производство е
ангажирал за доказване на иска си съдебно – икономическа експертиза и според
заключението на в.л. ответникът е извършил последно плащане по договора на
15.12.2020г./за погасяване на просрочена лихва/ и към момента на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК дължи процесните суми.
2
Основното възражение във въззивната жалба е че ищеца не е уведомил ответницата за
настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й по договора. Във жалбата не се
оспорва редовното връчване на това уведомление от ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, но е
посочено, че това уведомление касае договор за кредитна карта от 05.11.2019 г., а процесния
е с дата-28.10.2019 г. Действително в представената по първоинстанционното дело покана-
уведомление/л.22/ е посочена дата на договора-05.11.2019 г., а не тази на процесния-
28.10.2019 г., но настоящият състав на съда не счита, че това обстоятелство опорочава
надлежното уведомяване. В посочената покана-уведомление е посочен размер на
действително дължимата се главница, равен на този по настоящето производство. Освен
това, ответницата не е твърдяла, че между нея и банката-ищец е сключен друг договор за
кредит, нито е представила такъв.
Дори и да се приеме, че не е налице редовно уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост, то съгласно трайната съдебна практика/напр. Решение № 15/ 09.05.2017 г. по
т.д. № 60034/2016 г. на ВКС, І г.о./ при вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана
съществуващата облигационна връзка между страните, обосноваваща конкретни
задължения, поети от кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение на така поетите
задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото вземане, съобразно
договореното по актуален погасителен план – главница и лихви, води до извод, че тези
обстоятелства следва да бъдат съобразени в исковото производство по чл.422 ГПК.
Длъжникът- ответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от
задължението по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и
доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на самото вземане, като се
отхвърли искът в обема на безспорно установеното задължение по отношение на
падежиралите вноски.
В настоящия случай са падежирали всички вноски съобразно уговорения в договора
срок за окончателното погасяване на дължимите се по кредита суми- 31.10.2021 г., като
оставащата дължимата главница е в общ размер от 18 859.61 лв., с оглед приетото по делото
заключение на вещото лице.Както бе посочено и останалите задължения/лихви/ също са
правилно изчислени от ищеца и същите му се дължат. Посочените аргументи правят и
другото възражение в жалбата-за неправилно посочена в извлечението от счетоводните
книги дата на настъпила предсрочна изискуемост неоснователно.
По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция, а именно
заплатено възнаграждение на особен представите за въззивното производство в размер на
1000.00 лв., следва да се присъдят в полза на „УниКредит Булбанк" АД.
3
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 592/30.04.2023 г., постановено по гр. д. №
4938/2022 г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА Е. Д., ЕГН ********** от ******* да заплати на „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. Света Неделя №7,
сумата 1000.00 лв. – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4