РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. Варна, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20233110201853 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
С. Й. И., ЕГН********** в качеството му на законен представител на търговско
дружество „ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. Дианабад, бл. 19, вх. В, ет. 5, ап. 60, депозирана чрез
адв.Г. Х. от САК срещу: Електронен фиш серия К№ 4644398 издаден от ОДМВР
Варна, с който на И. като законен представител на „ ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД за
нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш, като се сочи,
че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие както с
материалния, така и с процесуалния закон.
Твърди се, че при съставяне на обжалвания Електронен фиш не са спазени
процесуалните правила за издаването му. Същият не издаден по одобрения образец и
не съдържа законоустановените реквизити. Твърди се, че при съставяне на
електронния фиш наказващият орган неправилно е посочил приложимата към случая и
нарушена разпоредба на материалното право. Счита се, че с така съставения
1
електронен фиш е наложено незаконосъобразно наказание. Сочи се, че в конкретния
случай автоматизирано техническото средство MD1194 (което е констатирало
извършеното нарушение), не е одобрено в съответствие с изискванията на раздел II,
глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и не е вписано в регистъра за
одобрените типове средства за измерване. Сочат се нарушения на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за
движение по пътищата. С тези и други аргументи се иска цялостната отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от адв.Х., в което се навеждат основанията в жалбата и
се сочат и други основания за отмяната на ЕФ.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт,
който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш /ЕФ/ серия К№ 4644398, е съставен от ОД на МВР-Варна,
против въззивника, затова че на 26.03.2021 г. в 10:08 часа, в обл.Варна, общ.Аксаково,
по път втори клас №29 от гр.Варна към гр.Добрич, на км.8+300м., при въведено
ограничение на скоростта 60 км/ч въведено с пътен знак В-26 и поставена
допълнителна табела Т2-1900м. е извършено нарушение за скорост с товарен
автомобил ”Пежо Партнер” с рег.№ СВ3143КН, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Cordon M2 с № MD1194, като при разрешена
скорост 60 км./ч. е установена скорост 93 км./ч., като превишението е 33 км/ч.–
нарушение на чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, С.Д.-служител в ОД на МВР-Варна, установил
извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство било
установено „ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД с представляващ възз.С. И.. Поради това бил
издаден електронния фиш, с който на въззивника И., като представляващ собственика
на автомобила, била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
ал. 1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В хода на АНП е приложена справка за собствеността на товарен автомобил ”Пежо
Партнер” с рег.№ СВ3143КН, от която е видно, че към датата на нарушението
2
собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е „ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД
представлявано от възз.И..
В хода на въззивното производство бяха приобщени снимки с точни координати на
процесното нарушение, приобщена като ВД по делото. Бе приобщено и писмо УРИ
819000-35258 от 22.06.2023г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
видно от което всяко нарушение, установено с АТСС „Стационарно преносим уред за
контрол на скоростта“ (СПУКС) „CORDON-M2”, е съпроводено с генериране на 3
снимки, като две от тях са на общият външен изглед на мястото на контрол. Една е в
близък план на превозното средство с четлива регистрационна табела, като
индивидуализираното конкретно МПС, чиято скорост е измерена е със зелена
маркировка върху доказателствената снимка. На снимките има данни за измерената
скорост на МПС и координати GPS. Тези снимки могат да бъдат използвани за
еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно
МПС.
В хода на въззивното производство бе приобщена и справка от Агенция пътна
инфраструктура, от която е видно, че в контролирания с АТСС пътен участък е
поставен пътен знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км., заедно с пътен
знак А4 и Т /1900м./
По делото не са приложени категорични доказателства за датата на връчване на ЕФ.
Видно от материалите по АНП, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ
бил връчен на въззивника на 06.04.2021г.. ОД на МВР-Варна обаче не представя
доказателства за това- обратна разписка или др.документ удостоверяващ връчването.
Видно от входящит номер поставен върху жалбата срещу ЕФ, последната е
депозирана на 20.04.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, както и множеството писмени и веществени
доказателства събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
3
Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи
обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е
връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното
производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и
съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото
заседание. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В
ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се
възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена
само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
4
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед
посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 26.03.2021г. и
предвид отбелязването в АИС АНД, че фишът е съставен на 01.04.21г., както и
предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –20.04.2023г., не е налице и
индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното
административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено
ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и
ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно
твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално
нарушение.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен „ЗУМ
ДИЗАЙН“ ООД, с представляващ възз.С. И. -законен представител на ЗУМ
ДИЗАЙН“ ООД, последното регистрирано в официалните масиви на МВР като
собственик на МПС към датата на нарушението. В електронния фиш е посочен и ЕГН
на И., както и че с фиша се налага „глоба“. Фактът, че се налага глоба, като е посочено
физическото лице, законен представител на ЮЛ – собственик, ясно сочи, че за
процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ,
именно на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на неговия
законен представител. Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП като
правно основание за налагане на наказанието с въпросния електронен фиш, не
опорочава обжалвания пред ВРС фиш в степен да бъде отменен на това основание,
доколкото не е налице съществено засягане на правото на защита на наказаното лице.
Очевидно правилно е бил определен субектът на административното наказание,
Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП е пределно ясна : „Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо
лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Тя не се нуждае от никакво тълкуване и именно защото е обща, тя
се прилага и при случаи като процесния.
5
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Cordon M2 с № MD1194,, което представлява
мобилна система – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните
нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването
им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено
от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези
технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
6
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 26.03.2021г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени
по преписката писмо за одобрен тип средство за измерване – видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътните нарушения с вградено разпознаване на номера и
комуникации, от което е видно, че радарната система е вписана в регистъра воден при
БИМ под №В-46 и протокол за преминат последващ метрологичен контрол на
17.02.2021г., удостоверено с представени по административната преписка Протокол
№7-С-ИСИС/17.02.21г. на БИМ от проверка на видео-радарната система. Нещо повече,
видно от публикуваната в сайта на БИМ Заповед №А-616/11.09.2018г. на председателя
на ДАМТН скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки на една
година. Следователно следващата периодична проверка на АТСС е следвало да се
извърши чак на 17.02.22г. Обстоятелството, че в протокола /приложение към чл. 10,
ал.1 от наредбата/ е посочено, че АТСС е годно до 16.02.21г. е ирелевантно при
положение, че по АНП са ангажирани доказателства, че АТСС е преминало
последваща проверка на 17.02.21г.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г..
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
7
характеристиките на АТСС, посочени в ръководството за работа със същоото, след
включването му системата работи самостоятелно, което е в пълен унисон с
изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши
първоначални настройки, което единствено видно от показанията на св.Д. е сторено в
случая.
Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен
от обслужващия го полицейският служител С.Д., е видно, че автоматизирано
техническо средство е използвано на 26.03.2021г. във времеви интервал 08:00.-12:00ч.,
на път втори клас №29, км.8+300м. /Баир Баши/ в посока гр.Варна- гр.Добрич. От
снимковия материал приложен по преписката и приобщен в с.з. също е видно, че
нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на автомобила е 96 км/ч., видно от приложената
снимка, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е
отразена наказуема скорост от 93км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена
такава в този пътен участък -60 км/ч..
Съдът намира , че не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен
пътен знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост за
неоснователно. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от
Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди
мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически
средства и системи, а ал.1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на
интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване /изискване
на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за
оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от
ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното
към датата на визираното в ЕФ нарушение-26.03.2021г. контролните органи не са
имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол
на скоростта. Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на
законодателството ни са спазени от наказващия орган и правото на защита не е било
8
засегнато и в този аспект.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че
на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство № CORDON
–M2 с №MD1194, представляващо мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътните нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 93 км./ч. при
ограничение от 60 км./ч. в конкретния пътен участък, извън населено място, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е
установено превишениена скоростта с 33 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото,
посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към в хода на съдебното
следствие бе приобщен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на
нарушението, както и доказателства, че това е заснетата скоростат на процесния
автомобил- на представеното снимково изображение ясно се виждат, че лазерният лъч
е измерил скоростта на процесния автомобил, тъй като маркерите на изображението се
пресичат върху автомобила, кано на изображението е заснет само един автомобил-
процесния. Ето защо съдът приема, че нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на
превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е „ЗУМ
ДИЗАЙН“ ООД, ЕИК: ********* с представляващ въззивника . Съгласно
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, със собственик юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Въззивникът, като законен представител на собственика на МПС /ЮЛ „ЗУМ
ДИЗАЙН“ ООД, ЕИК: *********/ вписан както в масивите на МВР, така и в
Търговския регистър /общодостъпен за всички/ не е ангажирал доказателства, че друго
лице е управлявало автомобила на посочената дата. Затова правилно АНО е съобразил
разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП съобразно която когато МПС е собственост на
ЮЛ, в частност когато се ползва от ЮЛ наказанието , предвидено за извършеното
нарушение, се налага на неговия законен представител. В случая АНО няма
задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като законен
представител на ползвателя на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се са
налични. А очевидно в случая не е посочено от представляващия собственика на МПС
9
друго лице управляващо автомобила на процесната дата.
Управлението на ППС с превишена скорост, извън населено място, е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за
конкретното превишение от 33км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 300 лева (триста лева) за превишение на
скоростта от 31 до 40 км./ч. извън населено място. Размерът на санкцията е фиксиран
такъв, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч. при въведено ограничение
от 60 км/ч, следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай. Отделно от това новата редакция на чл. 189з. (Нов -
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
10
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО, ограничило се до депозиране на писмено становище по
делото. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер—80лв.
От въззивника, с жалбата и с допълнително депозираните становища не се
претендират разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 4644398 издаден от ОДМВР
Варна, с който на С. Й. И., ЕГН ********** в качеството му на законен представител
на търговско дружество „ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, кв. Дианабад, бл. 19, вх. В, ет. 5, ап. 60 за нарушение
на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на
300 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11