Решение по дело №525/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260365
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Валери Митков Ненков
Дело: 20211720200525
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                    Р Е Ш Е Н И Е

                  В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                 09.Юли. 2021година

Номер  260365                                                                                          гр. Перник

Пернишки  районен съд                                                                   01- Н. състав

На     25.V.                                                                                        година  2021г.

В  открито  съдебно заседание в следния състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Валери   Ненков

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ :

                                                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

Секретар: Биляна Миткова

ПРОКУРОР:

 

                Като разгледа докладваното от Председателя  АНД № 00525/21год. по  описа  на съда за 2021година, за  да  се   произнесе  взе   предвид следното:

                Образувано  е  по  Жалба   от  Д.А.Д.в качеството си на Управител на  „Старт-3-2017“-ЕИК *********/седалище:  гр.Бургас   кв.”Сарафово” ул.“Брацигово“ № 16А/, срещу издаденото  Наказателно постановление  № 14-0000857 от  04.І.2021г. на Л.Д.В.-Директор Д“ИТ”-гр.Перник с което на Старт-3-2017“-ЕИК *********/седалище:  гр.Бургас   кв.”Сарафово” ул.“Брацигово“ № 16А/ в качеството му на  работодател   е   наложена „Имуществена санкция” в размер  1 500/хиляда и петстотин/лева   на   основание  чл.416 ал.5 от КТ/чл. 416.(5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите./  вр. чл.414  ал.3 от КТ/”чл.414.(1)Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-1тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”/       за  извършено нарушение  на чл.62 ал.1    вр.   чл.1 ал.2 от  „Кодекса на труда  за  това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на място на 01.ХІІ.2021г. в обект на контрол:  “Щанд за парфюми” в Магазин „Кауфланд“ находящ се в гр.Перник ул.”Шести Май” № 1,стопанисван от Старт-3-2017“-ЕИК *********  и при проверка по документи в Д”ИТСО”гр.София  отдел Перник  е  установено, че Старт-3-2017“-ЕИК *********  в  качеството  му    на    работодател  по смисъла на Параграф &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на „Кодекса на труда”, НЕ е уредил,като трудови правоотношения, при предоставяне на работна сила, като НЕ е  сключил Трудов договор  в  писмена форма с  лицето В.В.Д.  на длъжност  ”проумотър”. Лицето е заварено да полага труд на горепосочения обект на длъжност  ”проумотър”  на   01.ХІІ.2021г.   в  11,40часа .

       Лицето В.В.Д.-ЕГН ********** писмено е декларирала-л.21,че работи като ”проумотър”   във фирмата с определено работно време, без сключен писмен трудов договор „на обучение“.

       Нарушението   е  извършено  през  01.ХІІ.2021г.

     Жалбоподателят оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, като излага доводи за неправилност на обжалвания акт и  пледира  за  отмяна, и застъпва становище за процесуални нарушения, и алтернативно „маловажност на случая“.

   Въззиваемата страна  изпраща представител ю.к Михайлов.

       Пернишки  районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид  становищата  на страните по реда на чл. 14   и  18 от НПК,  намира за  установено  следното:

 

        Жалбата   е   подадена в срок    по чл.59 ал. 2 от ЗАНН,  от надлежно легитимирано лице с правен интерес  и  е  допустима, а   разгледана   по  същество  е    НЕоснователна.

        С АУАН № 14-0000857/03.ХІІ.2021г. съставен от Т.Б.  Т.-*** в присъствието на  В.В.П.  е констатирано,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на място на 01.ХІІ.2021г. в обект на контрол:  “Щанд за парфюми” в Магазин „Кауфланд“ находящ се в гр.Перник ул.”Шести Май” № 1,стопанисван от Старт-3-2017“-ЕИК *********  и при проверка по документи в Д”ИТСО”гр.София  отдел Перник  е  установено, че Старт-3-2017“-ЕИК *********  в  качеството  му    на    работодател  по смисъла на Параграф &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на „Кодекса на труда”, НЕ е уредил,като трудови правоотношения, при предоставяне на работна сила, като НЕ е  сключил Трудов договор  в  писмена форма с  лицето В.В.Д.  на длъжност  ”проумотър”. Лицето е заварено да полага труд на горепосочения обект на длъжност  ”проумотър”  на   01.ХІІ.2021г.   в  11,40часа .

       Лицето В.В.Д.-ЕГН ********** писмено е декларирала-л.21,че работи като ”проумотър”   във фирмата с определено работно време, без сключен писмен трудов договор „на обучение“.

       Нарушението   е  извършено  през  01.ХІІ.2021г.-нарушение на чл.62 ал.1 /”чл. 62.(1)Трудовият договор се сключва в писмена форма.“/   вр. чл.1 ал.2 от  „Кодекса на труда  /”чл.1.(1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. (2) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. “/ 

       По делото е съставен Протокол за извършена проверка-л.15.

       Трудовата Декларация-л.21 от дата 01.ХІІ.2021ч.-11,40ч. била попълнена и подписана собственоръчно от лицето В.В.Д.-ЕГН **********,където същата отразила “относно наличие на Трудов договор ” на обучение”, работно време-09,00ч. ДО 12,00часа“.

               По делото е приложен Трудов договор-л.19 в който е посочена дата на сключване 01.ХІІ.2021г.-със идентификационни данни на завеждане и регистриране на въпросния договор дата на 01.ХІІ.2021ч.-12,17ч.

       По делото е приложена СПРАВКА в НАП-л.21 № 02388203113306/01.ХІІ.2021ч.-12,17ч..

               Писмени ВЪЗРАЖЕНИЯ  СА  постъпили  в срока по  чл.44   ал.1 от ЗАНН  /чл.44.(1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно./

                   В последствие на 04.І.2021г., след   проверка  по  реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, АНО  приел, че са налице основанията по чл.53  вр.  чл.83 ал.1 от ЗАНН  и  издал наказателно постановление с което ангажирал  административно наказателна отговорност на работодателя– „Старт-3-2017“-ЕИК *********/седалище:  гр.Бургас   кв.”Сарафово” ул.“Брацигово“ № 16А//за  нарушение на чл.62 ал.1   /”чл. 62.(1)Трудовият договор се сключва в писмена форма.“/    вр. чл.1 ал.2 от  „Кодекса на труда  /”чл.1.(1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.     (2) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. “/  .

       Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: АУАН № 14-0000857/03.ХІІ.2021г., Протокол за извършена проверка-л.15.

 Трудовата Декларация-л.21 от дата 01.ХІІ.2021ч.-11,40ч. Трудов договор-л.19, СПРАВКА в НАП-л.21 № 02388203113306/ 01.ХІІ.2021ч.-12,17ч., Заповед-л.22,23,  СИГНАЛИ-л.39,40 и л.45 ведно с ПИСМО от ОД-МВР-Перник-л.38 относно неправомерни действия на дружеството,  както и показанията на свидетелите Т.Б.  Т.-*** в присъствието на  В.В.П..

         Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира,че НЕ са налице съществени процесуални нарушения, предвид следното:   

       Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен   характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение  по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

   Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент  от  всяко административно  производство.  Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи  в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган .

   Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска  от него да се произнесе по същия, като се  внася твърдение,  че е налице виновно  извършено административно нарушение от определен вид.

   При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният вследствие извършената проверка от инспекторите към Д “ИТ” Софийска област  АУАН № 14-0000857/03.ХІІ.2021г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията  на  чл.42 /”чл.42.Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта;3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;  5. законните разпоредби, които са нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене”/  и   чл.57 ал.1 /”чл.57.(1)Наказателното постановление трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;2. датата на издаването и номерата на постановлението;3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били нарушени виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/  от ЗАНН, като НЕ  се установиха допуснати съществени нарушения на административно наказателната процедура, поради   което и  делото,  следва  да  се  разгледа  по  същество.

   Същите са издадени от оторизирани за това органи, видно от приложените по делото Заповеди.  

       След анализ на събраните по  делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение на чл.62 ал.1   /”чл. 62.(1)Трудовият договор се сключва в писмена форма.“/   вр. чл.1 ал.2 от  „Кодекса на труда  /”чл.1.(1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях   .(2) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. “/  от „Кодекса на труда”   е  правилен и законосъобразен.

        Съображенията са следните:

                         От събраните гласни доказателства по делото, които съдът цени като доказателства по делото е видно,че  в показанията си, дадени в качеството на свидетел  Т.Б.  Т.-*** в присъствието на  В.В.П. извършили  проверка на място в описания от тях в акта за установяване на административно нарушение обект и по документи в Д”ИТ”  гр.Перник,жалбоподателя е консумирал вмененото му нарушение.

       Основната констатация на проверяващите  е, че   на 01.ХІІ.2021г. в обект на контрол:  “Щанд за парфюми” в Магазин „Кауфланд“ находящ се в гр.Перник ул.”Шести Май” № 1,стопанисван от Старт-3-2017“-ЕИК *********  и при проверка по документи в Д”ИТСО”гр.София  отдел Перник  е  установено, че Старт-3-2017“-ЕИК *********  в  качеството  му    на    работодател  по смисъла на Параграф &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на „Кодекса на труда”, НЕ е уредил,като трудови правоотношения, при предоставяне на работна сила, като НЕ е  сключил Трудов договор  в  писмена форма с  лицето В.В.Д.  на длъжност  ”проумотър”. Лицето е заварено да полага труд на горепосочения обект на длъжност  ”проумотър”  на   01.ХІІ.2021г.   в  11,40часа.

       Тази констатация  се обосновава с подписаната  на място Трудовата Декларация-л.21 от дата 01.ХІІ.2021ч. била попълнена и подписана собственоръчно от лицето В.В.Д.,където същата отразила “относно наличие на Трудов договор ”по обучаване“, работно време, както  и от представените в хода на проверката по документи такива.

       Показанията на свидетеля Т.Б.Т. /“Извършихме проверка на фирма „Старт-3-2017“ ЕООД. Фирмата е със седалище в град Бургас, но в град Перник има обекти в магазините „Кауфланд“ - щандове за парфюмерия. Фирмата определено е от тези, за които се получават доста сигнали. В случая бяхме пак по сигнал на бивша работничка. Ходили сме първия път на 29 октомври 2020г., когато съм оставила призовка за проверка да се явят по сигнала, но тъй като в процеса на проверката установихме, че има нередности по работното време, реших да се върнем втори път на обекта и тогава, когато се върнахме втори път на обекта заварихме въпросното лице, за което съм съставила акта. Същото в този момент раздаваше флаери, парфюмни флаери. Лицето каза, че от днес се обучава и беше без договор. Договорът е след нашата проверка и това е причината да съставя акта-че лицето Валентина Димитрова работи без трудов договор. Тя си е попълнила декларация, написала е, че се обучава от същия ден. На проверките винаги се явява упълномощено лице на фирмата, управителят не сме го виждали. Тя имаше пълномощно да подписва, да получава наказателни постановления, актове. Не си спомням дали направи възражение./ и В.В.П./“…….Извършихме проверка по спазване на трудовото законодателство на 29.10.2020г. и на 01.12.2020г. …….. Обектът е щанд за парфюмерия, който се намира в град Перник, ул. „6 май“ № 1. Заварихме на обекта, момиче което раздаваше флаери. Дадохме съответна декларация да попълни да видим дали има трудов договор. Момичето се казваше В.В.Д., тя попълни декларация и в нея написа, че е на обучение от този ден. Направихме справка в регистъра на трудовите договори и установихме, че съответното лице В.В.Д. няма сключен трудов договор в писмена форма със съответната фирма „Старт-3-2017“ ЕООД. Тази справка я правим в базата данни от НАП.След нашата проверка вече беше регистриран такъв договор. В момента на проверката лицето раздаваше флаери. Актът беше съставен на 03.12.2020 г. в офиса на ДИТ-Перник. При съставяне на акта присъстваше упълномощено лице на дружеството. Това е, което мога да кажа./  които  са  обстойни, ясни и непротиворечиви, относно оценка и характера на установеното в хода на извършената проверка. Съдът кредитира тези показания,като обективни и логични.

         С оглед на горното, съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства обосновават несъмнен извод за осъществяване   на  вменения  на   работодателя  административно  наказателен състав с оглед, че към посочената дата НЕ е спазено законовото изискване за което жалбоподателя е санкциониран.

   В този смисъл, административно  наказващият орган-Директора на Д “ИТ” в кръга на правомощията си, правилно и законосъобразно /според състава/ е приел че е налице  нарушение  по  чл.62 ал.1   /”чл. 62.(1)Трудовият договор се сключва в писмена форма.“/   вр. чл.1 ал.2 от  „Кодекса на труда  /”чл.1.(1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.(2) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. “/  от „Кодекса на труда”   .       

        Предвид изложеното състава,  НЕ  приема тезата на защитата, изложена в процесната жалба и с.з, че лицето  е  работило на Трудов договор, обосновавано от представения в последствие: Трудов договор-л.19 и видно от СПРАВКА   в  НАП-л.21 № 02388203113306/ 01.ХІІ.2021ч.-12,17ч., предвид  следните съображения:

             Кардиналния  въпрос  по конкретното административно наказателно производство се свежда до това престирал ли е работна сила работника лицето В.В.Д. към датата на деянието на длъжност  ”проумотър”   на   01.ХІІ.2021г.   в  11,40часа при липса на сключен писмен Трудов договор изискуем от закона.

      Представения в последствие Трудов договор-л.16 в с посочена дата на сключване 01.ХІІ.2021г. без идентификационни данни на завеждане или регистриране отнесен към приложената СПРАВКА в НАП-л.21 № 02388203113306/ 01.ХІІ.2021ч.-12,17ч., категорично според състава, НЕ отговаря положително на този въпрос и не опревергава вмененото нарушение  с оглед на следното:

      1.Въпросния договор се “появява” пост фактум, след установяване на процесното нарушение-налице е било достатъчно време да се представи такъв към момента на проверката,не е изтъкната и причина за не представяне,ако е бил налице.

      2.Процесния договор приложен по делото не притежава нито един регистрационен признак за момента на съставяне,визираната в него дата НЕ обосновава безспорно датата на реално съставяне на представения документ.

      3.Представения договор освен,че не отговаря на горните въпроси НЕ дава никакъв логичен отговор и на въпроса: Защо ако е сключен на посочената дата,същия не е регистриран в НАП на въпросната дата, а поставя жалбоподателя в състояние на “уязвимост” над половин час през което време, същия допуска на работа лице -няма никаква логика на такова поведение,освен като действие по защитна позиция „пост фактум“.

      4.Горното “неглижиране” на време, обаче изобщо НЕ е налице, СЛЕД извършената проверка, по точно по време и на самата проверка, видно от посоченото в АУАН точно време на констатиране на нарушението/01.ХІІ.2021г.   в  11,40часа / и последвалата незабавна реакция на регистрация в НАП/ СПРАВКА в НАП-л.21 № 02388203113306/ 01.ХІІ.2021ч.-12,17ч./,които действия вече са напълно логични за разлика  от  посочените по горе 24часа на “изчакване”.

      5.Въпросната “алогика” се опровергава не само от изложените фиксации но и от изложеното от двамата свидетели по АУАН, чиито показания напълно кореспондират с установените официално регистрирани обстоятелства /времеви и по съдържание/.

       6.Изложените по горе съображения и поредица от “алогични” действия,категорично обосновават вмененото нарушение на жалбоподателя, според състава и демонстрират  НЕуспешен опит за обосноваване на едно положение,което трудно/много, много, трудно/ може да се приеме за реалистично и обективно.

       7.В подкрепа на горните доводи,следва да се отбележи и представените и приложени писмени документи за множество други сходни неправомерни действия на жалбоподателя/ СИГНАЛИ-л.39,40 и л.45 ведно с ПИСМО от ОД-МВР-Перник-л.38 /.

      Относно, възраженията на жалбоподателя:

      1.По отношение наличието на Трудов договор и несъставомерност на дянието,вече се взе отношение.

      2.В настоящия случай е налице отрицателна практика за несъобразяване с трудовото законодателство и неглжирането и би било само неоправдано адмириране на негативно поведение на съответния нарушител/процесния случай е ярък пример за това/, което не следва да се допуска.

  От всичко по горе, ясно е посочено КОЙ/авторството/, какво нарушение е извършил/конкретното неправомерно поведение/ и какво е отношението му към него/въпроса за вината от субективна страна/,в който смисъл издаденото от АНО НП, следва да бъде потвърдено, като правилно.

     По отношение наложеното административно наказание:

  Санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ /”чл.414.(1)Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-1тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”/ предвижда, че който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с “Имуществена санкция” в размер от 1 500 до 15 000лв.

  В конкретния случай на жалбоподателя е наложена  имуществена в минималния размер, а именно 1 500лева.

  Съда счита, че тази имуществена санкция е  справедлива и съответна на характера и тежестта на нарушението, както и че в този си размер в най-висока степен допринася за  реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН- да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред, без да “обезсилва” самото дружество спомагайки  за  допълнителен  финансов спад в ситуация на тежка финансова криза, като го стимулира и убеди, че трудовото законодателство,СЛЕДВА  да  бъде  спазвано и надлежните контролни органи уважавани, при изпълнение на трудовите им функции.

  По разноските:

 С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дружеството жалбоподател-Старт-3-2017“-ЕИК *********/седалище:  гр.Бургас   кв.”Сарафово” ул.“Брацигово“ № 16А/, следва да бъде осъдено на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.4 от АПК да ЗАПЛАТИ на Дирекция“ИТ”-гр.Перник Юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лева определено съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН, вр.  чл.144 от АПК    вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37, ал.1 от „Закона за правната помощ“, вр. чл.27е от „Наредба за заплащането на правната помощ“, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, поради което и присъди същото в минимално предвидения размер.

 С  оглед изложеното  и  на   осн. чл.63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

          Р  Е  Ш  И:

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 14-0000857 от  04.І.2021г. на Л.Д.В.-Директор Д“ИТ”-гр.Перник с което на Старт-3-2017“-ЕИК ********* в качеството му на  работодател   е   наложена „Имуществена санкция” в размер  1 500/хиляда и петстотин/лева   на   основание  чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.414  ал.3 от КТ  за  извършено нарушение  на чл.62 ал.1    вр.   чл.1 ал.2 от  „Кодекса на труда  .

  ОСЪЖДА жалбоподателя Старт-3-2017“-ЕИК ********* /седалище:гр.Бургас   кв.”Сарафово” ул.“Брацигово“ № 16А/ да ЗАПЛАТИ на Дирекция“ИТ”-гр.Перник,  сумата от 80лв.(осемдесет лева), представляваща  Юрисконсултско възнаграждение.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване,  по реда  на Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ,  пред  Пернишки Административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                          СЪДИЯ:………………………………….

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

ВС