РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№  1329

 

гр. Пловдив, 07 юли 2022 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              ПЕТЪР КАСАБОВ

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1156 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.М., против Решение № 552 от 15.03.2022 г. на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 7479 по описа на същия съд за 2021 год., отменящо Наказателно постановление № 602352-F607826 от 29.09.2021 год., издадено от Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Фул Гардън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано В.И.А., на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5638,31 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 82, ал. 1, вр. с чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1, 2 и 4 от ППЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска обжалваното решение да бъде отменена, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

3. Ответникът по касационната жалба – „Фул Гардън“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Т., счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 602352-F607826 от 29.09.2021 год., издадено от Директора на Дирекция “ Контрол” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „Фул Гардън“ ЕООД, на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 5638,31 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 82, ал. 1, вр. с чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1, 2 и 4 от ППЗДДС.                        

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F607826 от 02.04.2021 год., съставен от Г.А.Б., на длъжност старши инспектор по приходите при ТП на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

„ФУЛ ГАРДЪН“ ЕООД, с ЕИК *********, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на доставчик на облагаеми доставки на стоки /горива/, не е начислило изискуемия се от него ДДС за данъчен период м. февруари 2020 г. в размер на 5 638,31 лв. в законоустановения срок - до 16.03.2020 г. включително /14.03.2020 г. и 15.03.2020 г. са неприсъствени дни/. Доставките са с получатели физически лица и са отразени през регистрираното на името на дружеството ЕСФП с рег. № 4344147, с ИН на ФП № 58006141 и ИН на ФУ № 05006141.

Посочено е, че съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, който да включи в дневника за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период. В случаите, когато получател по доставките е данъчно незадължено физическо лице и липсва задължение за издаване на фактура, доставчикът следва да състави отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период /чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС/. За целите на редовното начисляване на ДДС, отчетът за извършени продажби следва да бъде включен в дневника за продажби и справката-декларация за съответния данъчен период /в случая за данъчен период м.02.2020 г./.

При извършен анализ на изведения съкратен отчет от фискална памет за период 01.02.2020 г. - 29.02.2020 г. и Дневника за продажби на дружеството за данъчен период м.02.2020 г. е установено, че за извършени от „ФУЛ ГАРДЪН" ЕООД доставки на горива към физически лица на стойност 28191,56 лв. не е начислен ДДС в размер на 5638,31 лв. в законоустановения срок. За тези доставки дружеството е следвало да състави отчет по чл. 119 от ЗДДС, който да бъде отразен в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 02.2020 г., подадени в ТД на НАП Пловдив на 13.03.2020 г., с вх. № 16004244413/13.03.2020 .

Към настоящия момент ДДС не е начислен. В хода на ревизията от дружеството е постъпило уведомление с вх. № 70-00-415/08.01.2021 г. с искане за извършване на корекция по реда на чл. 126 от ЗДДС на справката-декларация и дневника за продажби за м. 02.2020 г., като се отрази неначисления ДДС в размер на 5 638,31 лв.

Нарушението е установено на 13.01.2021 г. при препращане на уведомление /ведно с приложенията/ с вх. № 70-00-415/08.01.2021 г. до ТД на НАП Пловдив, офис Смолян.

В АУАН е посочено още, че нарушението е установено в ТД на НАП – Пловдив на 17.03.2020 г. – датата, на която е изтекъл срокът за подаване на справка-декларация за данъчен период м.02.2020 г.

7. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 602352-F607826 от 29.09.2021 год., издадено от Директора на Дирекция “ Контрол” в ТД на НАП гр. Пловдив.

8. За да отмени обжалваното пред него наказателно постановления, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателната процедура е допуснато съществено процесуално нарушение - не е спазено императивното изискване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да бъде поканен за съставяне на  АУАН, което е довело до нарушаване правото му на защита, тъй като АУАН не е съставен в негово присъствие.

ІV. За правото:

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Доводите наведени в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, доколкото в конкретни случай, както правилно е приел и районния съд, при образуване на административнонаказателното производство не е спазена процедурата при съставяне на акта за нарушение предвидена в императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 и сл. от ЗАНН, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо цялата по-нататъшна административнонаказателна процедура. Най-важното е АУАН да бъде съобразен с изискванията на закона и да бъде обоснован. Същият следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити.  Освен тези реквизити, следва да се обърне внимание на още едно важно изискване и то е свързано с подписването на акта за установяване на административно нарушение. Принципно, това е “завършекът” на формата на акта. Изискванията в това отношение са актът да бъде подписан от неговия съставител, поне от един от свидетелите и от нарушителя /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. Подписите на посочените субекти нямат еднакво процесуално значение. На съдбата на акта биха могли да се отразят само подписите на актосъставителя и на нарушителя. Липсата им прави акта недействителен от процесуална гледна точка. Производството не следва да се счита образувано. Смисълът на подписа на нарушителя е същият да бъде запознат със съдържанието на акта и така да бъде наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност. За целта актът трябва да бъде съставен в негово присъствие. Видно от съдържанието на процесния АУАН същият е съставен на 02.04.2021 г., а е предявен на нарушителя на 05.04.2021 г., с което, както вече бе казано, е нарушена императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, изрично предвиждаща актът за установяване на административното нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя. Смисълът на цитираната норма е на нарушителя да бъде осигурена възможност да се защити още в момента на съставяне на акта, като се противопостави, възрази срещу обвинението, което му се отправя, тъй като съставеният акт има и тази функция – официално обвинение в извършване на правонарушение.

11. Изключение от коментираното правило е възведено в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, според която, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Действително в конкретния случай е съставена Покана изх. № 759/22.03.2021 г., но по делото липсват каквито и да било доказателства същата да е била връчена на представител на дружеството, съответно определеният от органа по приходите 7-дневен срок за явяване в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Смолян от получаването й, да е изтекъл към датата на съставяне на процесния АУАН.

12. Изискването за съставяне на акта в присъствието на нарушителя има и още една цел - елиминиране възможността за антидатиране на образуваните административнонаказателни преписки, в частност на съставените АУАН, с оглед „спазване“ на преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХIХ касационен състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 552 от 15.03.2022 г. на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по АНД № 7479 по описа за 2021 год. на същия съд

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                   2.