Р Е
Ш Е Н И Е
Димитровград, 26.10.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград, на двадесет и осми септември две хиляди
и десета година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: В.Г.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.№843 по описа
за 2010г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – установителен
собственически, по чл.108 от ЗС-за предаване владението на движима вещ,която се
владее от ответника без да има основание за това и по чл.537 ал.2 от ГПК- за
отмяна на издадени нотариални актове по обстоятелствена проверка и за продажба
на недвижим имот.
В
исковата молба се твърди ,че през 1994г. родителите на ищцата, чрез покупко-
продажба, са придобили право на собственост върху недвижим имот- първи етаж с
площ от 100.18 кв.м. от жилищна сграда, със самостоятелен вход, построена в
дворно място от 610 кв.м., с адрес Димитровград, ул.”Камчия” №2. През 1996г.
майката на ищцата и наследниците на нейния баща й прехвърлили чрез дарение собствените
си идеални части от имота, като тя придобила пълното право на собственост върху
него. В началото на 2010г. разбрала ,че първия ответник се е сдобил с
нотариален акт за собственост на имота по обстоятелствена проверка,
непосредствено след което го продал на втория ответник. Поддържа , че първият
ответник не е придобил имота по давност, тъй като не е упражнявал фактическа
власт над него с намерение да го държи като свой в рамките на 10 години. Иска
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че тя е собственик на процесния имот, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта на Димитровград,
с адрес Димитровград, ***, намиращ се в сграда *, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение –жилище, апартамент с площ 100.18 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –няма, под обекта- няма,
над обекта- ***, както и да осъди втория ответник да предаде собствеността и
владението на горепосочения недвижим имот. Иска издадения в полза на първия ответник
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност ****по дело ****и
издадения в полза на втория ответник Нотариален акт ****, рег.********г.,на
нотариус с рег.№398 на нотариалната камара на Република България, да бъдат
отменени. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците
оспорват предявените искове, считат ,че първия от тях придобил имота по силата на изтекло давностно
владение, което е започнало от есента на 1996г. , а след извършване на
обстоятелствена проверка през 2008г. се сдобил с нотариален акт за собственост
на имота. След това продал същия на втория ответник по делото, който бил негов
собственик към настоящия момент.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения по делото н.а.№2, том *I, дело №601/1994г., на нотариус при РС-Димитровград,
бащата на ищцата Т. Г.Т. е придобил
собствеността на недвижим имот- първи етаж със самостоятелен вход от
изток на жилищна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж в
дворно място от 610 кв.м., находящо се в Димитровград, ******, съставляващо
част от имот **, за който е отреден парцел **, в квартал **, Димитровград, при съседи на мястото:
от две страни улици, Т.С. и мелница, ведно с построения в същия парцел
кладенец.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение за
наследници №545/14.04.2010г., издадено от Община Димитровград, се установява,
че Т. Г.Т. е починал на 23.02.1996г. ,като оставил за свои наследници съпругата
си и четирите си деца, сред които и ищцата в настоящото производство.
С н.а. за дарение на недвижим имот **, том *, дело *** на нотариус при РС-Димитровград,
наследниците на Т. Г.Т. дарили на ищцата своите идеални части от гореописания
недвижим имот и тя станала негов едноличен собственик.
На 19.12.2008г. нотариус Р.Велева, с рег.№398 на
Нотариалната камара на Република България, с район на действие РС-Димитровград,
съставила нотариален акт *, том *, рег.****,
дело ****., с който след извършена обстоятелствена проверка по нот.дело ****., признала първия ответник за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда №***, намиращ се в сграда *, разположена в
поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 600 кв.м.,целия предназначен за
жилище на едно ниво, с площ 100.18 кв.м., при граници за самостоятелния обект в
сградата: на същия етаж-няма, под обекта- няма, над обекта- ***, находящ се в
Димитровград, * по кадастралната карта. На същата дата -19.12.2008г. ,първият
ответник продал на втория ответник гореописаният недвижим имот, като във връзка
с това бил съставен н.а.*,том *, рег.********г.
на нотариус Р.Велева, с рег.№398 на Нотариалната камара на Република България,
с район на действие РС-Димитровград.
От представената и приета като доказателство по делото Схема
№4479/26.05.2010г.на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
изготвена от Служба по геодезия, картография и кадастър –гр.Хасково, се
установява ,че този имот се намира в Димитровград, ***, ул***.
Самостоятелния обект се намира в сграда *, разположена в поземлен имот с идетификатор ***, има предназначение-жилище апартамент, на
едно ниво, с площ 100.18 кв.м. при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта няма,
над обекта – ***.*. Собственик на имота е втория ответник по делото. Данъчната
оценка на имота, според Удостоверение за данъчна оценка изх.*305/31.05.2010г.
на Община Димитровград, е 9 885.90 лева, а като негов собственик отново е
посочен втория ответник по делото.
За изясняване на обстоятелствата по делото в качеството на
свидетели са допуснати и разпитани общо шест лица- А.Д.В., Т.Г.Т.и Й.Т.Г.-посочени
от ищцата , и М.Н.С., Д.Г.Г.и П.Т.М., посочени от ответниците.
В своите показания свид.В.
поддържа ,че познава страните по делото и знае къде се намира процесния имот. Според нея собственик на първия етаж бил
бащата на Т. Т., а след смъртта му неговите наследници прехвърлили своите
идеални части на ищцата. Свидетелката заявява ,че първия ответник живял в
имота, след закупуването му от Т. Т., като това продължило 2-3 месеца, а след
това се преместил в къщата на втория ответник на ул.”***. Тя твърди ,че не знае
първия ответник да е живял в последствие отново в процесния
имот, както и да е правил в него ремонти. Ищцата била в Гърция от 1996г. и
свидетелката не я била виждала през
изминалите години да идва в имота. Посочва ,че ищцата и майка й били заплашвани
от втория ответник след смъртта на Т. Т. и избягали в Гърция ,като от страх не
се прибирали в България. Твръди още ,че виждала
първия ответник да ходи из имота, но знаела ,че собственик е ищцата. Сега имота
бил отдаден под наем.
Според показанията на втория свидетел, посочен от ищцата- Т.Т.,
първия ответник живял в процесния имот 1-2 месеца
през 1996г., а след това се преместил да живее в къщата на втория
ответник. Той не знаел в къщата да е
правено нещо от първия ответник. Знаел ,че имота е собственост на ищцата. Тя
обаче не идвала там, защото била заплашвана от втория ответник с побой. През
миналата година свидетеля забелязал ,че първия ответник живеел в имота. Пред
свидетеля той заявил , че там трябвало да живее на първия етаж.
В своите показания свид.Г.
заявява, че имота бил закупен от бащата на ищцата, като след смъртта му
неговите наследници й прехвърлили цялата собственост върху него.След смъртта на
Т. Т., неговия баща- първи ответник по делото, живял в къщата повече от година.В
последствие ,през 2008г. първия ответник я направил като хотел и я дал под наем
на работници. Свидетелят заявява ,че след смъртта на баща си ищцата не била
идвала в България, тъй като втория ответник бил много отмъстителен, а преди
заминаването й за чужбина той искал да бие и трепе нея и майка й. От тогава Г.
не бил виждал и чувал ищцата, като не знаел тя да е подавала жалби до полицията
във връзка с отправените й заплахи.
Според
показанията на първия посочен от ответниците свидетел- М.С., същия живеел и бил
собственик на втория етаж в процесния имот.
Свидетелят твърди ,че след смъртта на бащата на ищцата, първия ответник живял
на първия етаж около 2-3 години, а после се преместил в къщата на втория
ответник. Въпреки ,че не живеел в имота, той идвал до него да наглежда имота
два –три пъти седмично.Преди четири години двамата ответници извършили ремонт
на етажа, като боядисвали и правили баня и кухненски бокс. Свидетелят поддържа
,че след 1996г. не бил виждал ищцата в имота. Преди месец-месец и половина
двамата ответници направили ограда на имота. Сега в него живеели под наем
работници, а С. възприемал като негов собственик първия ответник, тъй като през
изминалите години той единствено идвал там.
В
своите показания свид.Г. твърди ,че собственик на процесния имот е първия ответник по делото. Той живеел там
над 15 години, гледал животни, направил постройки ,баня, теракота,прозорци.
Никой не бил оспорвал правото му да живее в имота и да прави ремонт. През тези
години свидетелят не бил виждал друг човек в имота. Ремонтите правил преди 5-6
години.
От
показанията на третия посочен от ответниците свидетел- Пенчо М., се установява,
че същия работи като бояджия и познава страните по делото. Посещавал е и процесния имот, където преди шест години правил шпакловки.
Ремонта му бил възложен от първия ответник, като свидетеля знаел ,че той е
собственик на спорния първи етаж. След извършения ремонт, свидетеля твърди ,че
е виждал ищцата в гр.Първомай. Той споделил с нея за ремонта на етажа, а тя отговорира да правят каквото си искат. За извършената
работа в имота, на свидетеля било платено поравно от двамата ответници. В
показанията си свидетелят заявява ,че преди осем години също бил посетил кв.”Черноконево” в Димитровград, като и тогава видял ,че първия
ответник живее в процесния имот.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
При
предявяване на ревандикационния иск в тежест на ищеца
е да докаже кумулативното наличие на три предпоставки – своето право на
собственост, владение върху процесния имот от
ответника и то без съответното правно основание. Своето право на собственост
ищцата доказва с представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот **, том *, дело
*** на нотариус при РС-Димитровград, не се оспорва и обстоятелството, че ответниците владеят
имота. Във връзка с последното първият ответник прави възражение за изтекла в
негова полза придобивна давност, като представя
нотариален акт *, том *, рег.****,
дело ****., с който след извършена обстоятелствена проверка по нот.дело ****., нотариус Р.Велева го е признала за
собственик по давностно владение върху процесния недвижим имот. По повод твърдението си ,че владее
същия имот на правно основание ,втория ответник се позовава на нотариален акт
за продажба на недвижим имот *,том *,
рег.********г. на нотариус Р.Велева, с рег.№398 на Нотариалната камара на
Република България, с район на действие РС-Димитровград. Възражението за
изтекла придобивна давност може да бъде уважено, само
доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл.79 от ЗС по
отношение на първия ответник. В настоящия случай, ангажираните от ответниците
свидетели, в показанията си твърдят ,че първия ответник е упражнявал фактическа
власт по отношение на процесния имот за период
по-дълъг от 10 години, а именно от м.февруари 1996г., когато е починал бащата
на ищцата, до м.декември 2008г., когато е била извършена обстоятелствената
проверка по нот.дело ****по описа на нотариус
Р.Велева, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост
– ищцата. През този период той е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение на пълноправен собственик,
т.е. поведение ,което безсъмнено сочи ,че упражнява собственически правомощия в
пълен обем и единствено за себе си. В подкрепа на този извод на съда следва да
се посочат показанията на свид.С., който е
непосредствен съсед ,живеещ на втория етаж над процесния
имот. Според него ,след смъртта на сина си първият ответник живял в имота около
2-3 години. В последствие се преместил в къщата на втория ответник, но
продължил да посещава процесния имот два- три пъти
седмично. Поради това свидетеля възприемал като собственик на първия етаж от
къщата именно първия ответник. В същата насока са и показанията на разпитаните
други двама свидетели Г. и М., посочени от ответниците, които твърдят ,че
възприемат за собственик на имота първия ответник, още повече ,че преди около 6
години, т.е. преди м.декември 2008г., когато е извършена обстоятелствената
проверка по горепосоченото нотариално дело, той извършил ремонт на имота,
изразяващ се в направа на баня и кухненски бокс, боядисване и шпакловка на
стени, поставяне на теракота и прозорци. В показанията си тримата свидетели са
категорични , че след смъртта на сина на първия ответник през 1996г. до
м.декември 2008г. ищцата, не е
посещавала имота, не е демонстрирала по никакъв начин собственическите си права
над него и не се е противопоставяла на владеенето му от страна на първия ответник.
Действително
в показанията си тримата свидетели ,посочени от страна на ищцата, твърдят ,че
възприемат като собственик на спорния имот нея, но същевременно не отричат, че
след смъртта на баща й тя не е идвала в него, нито е демонстрирала някакво
собственическо поведение по отношение на същия. Тези свидетели посочват, че
ищцата не идвала в имота си ,защото се страхувала от втория ответник по делото.
Не сочат , а и по делото няма доказателства, тя да е сезирала съответните
органи ,както в защита на своята неприкосновеност, така и с цел да се
противопостави на поведението на владеещия имота ответник, който се е ползвал
от него и е демонстрирал собственическо поведение пред околните.
С оглед на
изложеното съдът счита ,че първия ответник по делото е владял процесния имот в продължение на повече от 10 години, без
каквото и да е противопоставяне през този период от страна на невладеещия собственик-ищца по делото. Поради това, по
отношение на него са налице елементите на фактическия състав на чл.79 от ЗС и
той е придобил право на собственост по давност върху имота. С оглед на изложеното и съставения от
нотариус Р.Велева нотариален акт *, том *, рег.****, дело ****., с който след
извършена обстоятелствена проверка по нот.дело ****.,
първия ответник е признат за собственик по давностно
владение върху процесния недвижим имот, е
законосъобразен, а предявения от ищцата иск за неговата отмяна, като
неоснователен следва да се отхвърли.
Доколкото
първия ответник по делото е придобил собствеността на процесния
имот в съответствие с разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС на 19.12.2008г. ,то
същия ,в качеството си на собственик, е имал право да се разпорежда с него в
т.ч. и да го продаде на втория ответник. Поради това и съставения от нотариус
Р.Велева на 19.12.2008г. н.а.*,том *,
рег.********г. за продажба на недвижим имот съгласно който първия ответник
продал на втория ответник процесния недвижим имот,
също се явява законосъобразен, а предявения от ищцата иск за неговата отмяна,
като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед така изложеното ищцата не
доказа твърдяното в исковата молба, че към настоящия
момент е собственик на процесния имот и че
ответниците го владеят без правно основание. Поради това исковете за признаване
за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на имота и
осъждане на втория ответник да й предаде владението върху него, като недоказани
и неоснователни следва да се отхвърлят.
С оглед неоснователността на предявените искове и тяхното отхвърляне, ищцата следва да заплати на ответниците направените в настоящия процес разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Т.Г., ЕГН **********,***” *, против
Г.Т.М., ЕГН **********,*** и И.Г.Т.,с ЕГН **********,***, иск за признаване за установено по отношение на Г.Т.М., ЕГН **********, и И.Г.Т.,с ЕГН **********, че М.Т.Г.,***, е собственик на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта на Димитровград,
с адрес Димитровград, ***, намиращ се в сграда *, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение –жилище, апартамент с площ 100.18 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –няма, под обекта- няма,
над обекта- ***.*, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Т.Г., ЕГН **********,***” *, против И.Г.Т., с ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.108 от ЗС относно недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, по
кадастралната карта на Димитровград, с адрес Димитровград, ***, намиращ се в
сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение
–жилище, апартамент с площ 100.18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж –няма, под обекта- няма, над обекта- ***.*, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.Г., ЕГН **********,***” * иск за
отмяна на нотариален акт за собственост
на недвижими имот придобит по давност *, том *, рег.****, дело ****., с който Г.Т.М., ЕГН**********,***
е признат за собственик по давностно владение върху
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда №***, намиращ се в сграда *,
разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 600 кв.м.,целия
предназначен за жилище на едно ниво, с площ 100.18 кв.м., при граници за
самостоятелния обект в сградата: на същия етаж-няма, под обекта- няма, над
обекта- ***.*, находящ се в Димитровград, * по кадастралната карта, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.Г.,
ЕГН **********,***” *, иск за отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим имот *85,том
*, рег.********г. на нотариус Р.Велева, с рег.№398 на
Нотариалната камара на Република България, с район на действие РС-Димитровград,
с който Г.Т.М., ЕГН**********,*** е продал на И.Г.Т.,с ЕГН **********,***,
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда №***, намиращ се в сграда *,
разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 600 кв.м.,целия
предназначен за жилище на едно ниво, с площ 100.18 кв.м., при граници за
самостоятелния обект в сградата: на същия етаж-няма, под обекта- няма, над
обекта- ***.*, находящ се в Димитровград, * по кадастралната карта, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.Т.Г., ЕГН **********,***” *, да заплати на Г.Т.М., ЕГН**********,*** и И.Г.Т.,с
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1000 лева-
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението за неговото
обявяване.
Съдия: