№ 53
гр. гр.Н., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222150201115 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „П.Б.“ ЕАД, ЕИК 102222***, със седалище и адрес на
управление:гр. Н., ул. „Л.К.“ № 15, хотел М.П., представлявано от В.С.Т., срещу
наказателно постановление № 74/31.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция
по околна среда и водите /РИОСВ/ - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от
Закона за водите /ЗВ/, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
лева.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради допуснати от наказващия орган съществени
процесуални нарушения и несъобразяване на представените доказателства по
преписката. Заявява, че е налице констатираното от административнонаказващият
орган нарушение на условието по т. 3 от раздел „Специфични изисквания към местата
за мониторинг и програмата за мониторинг“, съгласно Разрешително
23710072/17.10.2006 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
повърхностни води, продължено с решение № 915/10.04.2012 г., продължено и
изменено с решение № 116/05.10.2020 г. Посочва, че в по преписката е представено
изследване на лаборатория „М.“ ЕООД, акредитирана за изследване на повърхностни
води, сред които се твърди, че попадат и заустените такива. Оспорва се извода на
органа да е налице нарушение и на т. 1 от „Други условия“, съгласно разрешителното,
като се излагат съображения, че задължението е следвало да бъде изпълнено от
жалбоподателя в срок до 30.10.2020 г., от която дата започнал да тече срока по чл. 34,
ал. 1 предл. 2 от ЗАНН. Доколкото се касаело до формално нарушение, което подлежи
на установяване по документи, жалбоподателят намира, че преклузивният срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл и препятства санкционната дейност на органа. Посочва се
още, че към 08.08.2022 г. е бил изтекъл и тримесечния срок от откриване на
1
нарушителя.
Насрещната страна по жалба – директора на РИОСВ – Бургас излага писмено
становище за неоснователност на оплакванията.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се
представлява.
Наказващият орган - директора на РИОСВ - Бургас, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно
заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за доказаност на
нарушението по безспорен начин и законъобразност на обжалвания акт. Моли,
обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт. Не сочи нови
доказателства. Претендира присъждането на юрсъдебни разноски.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
С решение № 915/10.04.2023 г. на директора на Басейнова дирекция за
Черноморски район е продължен срокът на действие на разрешително №
200495/17.10.2006 г. за ползване на воден обект Сухо дере за заустване на отпадъчни
води за експлоатация на съществуваю обект: канализационна система на хотелски
комплекс „П.Б.“ на: „ П.Б.“ АД, гр. Самоков, като регистрационният номер на
разрешителното е заменен с „23710072“, срокът му е заменен с „не по-късно от
31.12.2020 г.“, условията в раздел „Други условия“ са заменени с нови, като условията
му са преоформени и заменени в съответствие с Приложение № 2 към чл. 16, ал. 1, т. 1
от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване и § 146, ал. 2 от ПЗР на Закона за водите. Съгласно
т. 3 от раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за
мониторинг“, като условие за водоползването е посочено „Да се осигури изследване на
отпадъчните води от акредитирана лаборатория, съгласно плана за мониторинг и
разрешителното ползване на воден обект“ със срок на условието – постоянен, а по т. 1
от раздел „Други“ е поставено условие на водоползването „Планът за собствен
мониторинг на изпусканите отпадъчни води да бъде актуализиран в съответствие с
условията на настоящото разрешително. Актуализираните планове се представят за
съгласуване в Басейнова дирекция за Черноморски район и в РИОСВ Бургас, срок:
31.12.2006 г.“.
С решение № 116/05.10.2020 г. директора на Басейнова дирекция за
Черноморски район разрешително № 23710072/17.10.2006 г. е продължено със срок „не
по-късно от 30.10.2026 г.“, като са изменени данните за собственика и ползвател,
досежно седалището и адреса му на управление, които са посочени в гр. Н., ул. „Л.К.“
№ 15, данните за обект с наименование „Канализационна система на хотелски
комплекс „П.Б.“, а именно за адрес на обекта е посочен ПИ с ид. № 11538.13.10, обл.
Бургас, общ. Н., гр. Свети Влас, м. „Варницата“, площ 35993 кв.м., стар номер 13010
ЕКАТТЕ 11538. Със същото решение е актуализиран срока на условието по т. 1 от
раздел „Други“ на разрешителното до 30.10.2020 г.
На 07.07.2022 г. е съставен констативен протокол № 021806/К-7-50 инж. З. Н. и
Тонка Баева, двете на длъжност „мл.експерт“ „Атмосферен въздух, вредни физични
2
фактори, води и опасни химични вещества“ при РИОСВ – Бургас, съгласно който е
извършена проверка на обект „Канализационна система на хотелски комплекс „П.Б.“ е
гр. Свети Влас, общ. Н., стопанисван от „П.Б.“ ЕАД, в присъствието на Иван Драганов
– техник ЛПСОВ на комплекса и Веселин Коев – управител на комплекса, като са
направени констатации за изпълнението на условията на разрешителното за заустване,
а именно – не се представя актуален план за собствен мониторинг, одобрен от
директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, както и представените
протоколи от изследване на отпадъчни води за месец май и месец юни 2022 г. не са с
приложени протоколи за вземане на проби от отпадъчни води.
На 08.08.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 74 от инж. З. А. Н. – мл. експерт „Опазване на водите“ в отдел
АВВФФВОХВ и КПКЗ, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ –
гр. Бургас, упълномощена със заповед № РД-709/09.07.2021 г. на Министъра на
околната среда и водите да съставя АУАН по чл. 200, ал. 1 от ЗВ, в който е посочено,
че при извършена контролна проверка на 06-07.07.2022 г. в землището на гр. Свети
Влас, общ. Н., обл. Бургас, в ПИ с ид. № 11538.13.10, м-ст „Варницата“, е установено,
че жалбоподателят не изпълнява условия, определени в Разрешително №
23710072/17.10.2006 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, продължено с решение № 915/10.04.2012 г., продължено и
изменено с решение № 116/05.10.2020 г., краен срок на действие – 30.10.2026 г., а
именно – условие в т. 3 от раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг
и програмата за мониторинг“: „Да се осигури изследване на отпадъчните води от
акредитирана лаборатория, съгласно плана за мониторинг и разрешителното ползване
на воден обект“ и условие в т. 1 от раздел „Други“: „Планът за собствен мониторинг на
изпусканите отпадъчни води да бъде актуализиран в съответствие с условията на
настоящото разрешително. Актуализираните планове се представят за съгласуване в
Басейнова дирекция за Черноморски район и в РИОСВ Бургас, срок: 30.10.2020 г.“.
Пояснено е, че представените в хода на проверката резултати от извършения собствен
мониторинг за м. май 2022 г. и м. юни 2022 г. на пречистени отпадъчни води за обекта,
са обективирани в протоколи за изследване на „М.“ ЕООД, което дружество не е
акредитирано за изпитване на отпадъчни води. Според актосъставителят е нарушен чл.
48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите. Актът е връчен на упълномощен представител на
жалбоподателя – Валентина Косева, който е вписал в графа „Обяснения
/възражения/:“, че моли да бъде отчетено, че към датата на подписване на акта
/08.08.2022 г./ в РИОСВ и Басейнова дирекция има входиран план за собствен
мониторинг и протоколи от изследване на отпадъчни води. Посочено е още, че поради
грешка е използване лаборатория, което не е акредитирана и се моли за минимална
санкция или предупреждение.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението, описано в акта, е
доказано и е издал обжалваното постановление на 31.10.2022 г., с което е наложил
санкцията. Актът е връчен на жалбоподателя на 04.11.2022 г., видно от представено по
делото известие за доставяне.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава фактите,
установени в хода на проверката и вписани в АУАН, като основание за ангажиране
отговорността на жалбоподателя.
Съгласно писмо вх. № 11564/29.12.2022 г. на директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, последно одобрения и актуализиран план за собствен
мониторинг по процесното разрешително за водоползване е предоставен на
жалбоподателя, чрез пълномощника Валентина Косева с писмо изх. № 26-00-
1644/27.10.2015 г. на БДЧР.
3
От писмо вх. № 11459/22.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„Българска служба за акредитация“ се установява, че лабораторен изпитвателен
комплекс при Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „М.“ ЕООД е с
предоставена действаща акредитация от ИА БСА със Сертификат № 221 ЛИ, валиден
от 15.03.2022 г. до 29.12.2024 г., със обхват на акредитация: Да извършва изпитване на:
Води питейни, Води от плувни басейни, Води повърхностни, Води подземни, Смивки
и отривки от контактни повърхности, Готови ястия. В подкепа на този факт е и
представен с жалбата сертификат за акредитация БСА рег. № 221 ЛИ на „М.“ ЕООД.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол №
021806/К-7-50/07.07.2022 г. от извършена проверка; АУАН № 74/08.08.2022 г.;
известие за доставяне на НП-74/31.10.22 г.; Решение № 915/10.04.2012 г. и Решение №
116/05.10.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ към
МОСВ на РБ; Сертификат за акредитация БСА рег. № 221 ЛИ; писмо вх. №
11564/29.12.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, ведно с
приложените към него придружително писмо и одобрен план за собствен мониторинг;
писмо вх. № 11459/22.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „БСА“; заповед №
РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите на РБ; заповед № РД-
709/09.07.2021 г. на Министъра на околната среда и водите на РБ. Фактическата
обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания свидетел З. Н..
От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе
фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира
изцяло. Впрочем и самият жалбоподател не оспорва от фактическа страна, че „М.“
ЕООД не е акредитирана конкретно за изпитване на отпадъчни води, а твърди, че
понятието се включва в повърхностните води, за които лабораторията е сертифицирана
да изпитва. В този смисъл и с оглед цялостните оплаквания с жалбата, съдът счита, че
не спори по установените по-горе факти, като доводите за незаконосъобразност на
обжалваното постановление са изцяло от правен характер.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и
водите на РБ/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода
административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на
постановлението.
По повод оплакванията на жалбоподателя за приложение на сроковете по чл. 34
от ЗАНН към просеното постановление и в частност за констатираното неизпълнение
на условието по т. 1 от раздел „Други“ на разрешителното за водоползване, съдът
намира същите за несъстоятелни. Действително, законодателят с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
е въвел специална давност за административните нарушения, като е определил
годишен срок от извършване на нарушението и тримесечен от откриване на
нарушителя, в които при бездействието на наказващия орган да настъпи последицата –
да не се образува административнонаказателсно производство. В настоящия случай, на
жалбоподателя е вменено задължение по условие в т. 1 от раздел „Други“ на
разрешителното: „Планът за собствен мониторинг на изпусканите отпадъчни води да
4
бъде актуализиран в съответствие с условията на настоящото разрешително.
Актуализираните планове се представят за съгласуване в Басейнова дирекция за
Черноморски район и в РИОСВ Бургас, срок: 30.10.2020 г.“. Видно от формулировката
на условието, нарушаването му се осъществява, чрез бездействие, което да е налице
след датата 30.10.2020 г. От друга страна и съгласно писмо по делото на директора на
БДЧР, жалбоподателят е в нарушение на посоченото условие и в хода на процеса, като
последният съгласуван актуализиран план е от 2015 г. В този смисъл, не може да се
приеме, че към датата на проверката, съответно съставянето на АУАН и НП, е бил
изтекъл годишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Това е така, предвид факта, че
законът третира извършени нарушения /в минало свършено време/, а в случая се касае
до трайно фактическо положение на неизпълнение на условие, чрез бездействие, при
което изпълнението му е дължимо по всяко време и в срока на действие на
разрешителното за водоползване /до 30.10.2026 г./. С оглед на изложеното, за съда се
налага извода, че неизпълнение на условието по т. 1 от раздел „Други“ на
разрешителното е било налице, във висящо и незавършено положение, и към датата на
проверката от 07.07.2022 г., предвид което не може да се приеме, че по отношение на
него е изтекла давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Що се касае до тримесечния срок от
откриване на нарушителя, то не се установява в случая и той да е изтекъл, доколкото
нарушението е констатирано на 07.07.2023 г., а АУАН е издаден около месец по-късно
– на 08.08.2023 г. Посоченото условие по т. 1 от раздел „Други“ е вменено в
задължение на жалбоподателя от директора на Басейнова дирекция „ЧР“, предвид
което не може да се сподели оплакването на жалбоподателя, че РИОСВ е била длъжна
да следи служебно за нарушаването му, респективно – за неизпълнението на
задължението.
Не се констатират необоснованост, непълнота при посочване на нарушението и
материална незаконосъобразност, които да водят до извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, съгласно която разпоредба водоползвателите -
титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда
на Закона за опазване на околната среда. От фактическа страна по делото се
установява, че дружеството-жалбоподател е водоползвател за воден обект и съгласно
разрешително, продължавано и изменяно с решения на директора на БДЧР. Наред с
това безспорно се установява, че с посоченото продължавано и изменяно разрешително
са му поставени условия, включително условията по т. 3 от раздел „Специфични
изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“: „Да се осигури
изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория, съгласно плана за
мониторинг и разрешителното ползване на воден обект“ и по т. 1 от раздел „Други“:
„Планът за собствен мониторинг на изпусканите отпадъчни води да бъде актуализиран
в съответствие с условията на настоящото разрешително. Актуализираните планове се
представят за съгласуване в Басейнова дирекция за Черноморски район и в РИОСВ
Бургас, срок: 30.10.2020 г.“. Налага се извод, че от фактическа страна по делото е
доказано, че на посочената в НП дата 07.07.2022 г., водоползвателят е бил в
неизпълнение на условието по т. 1 от раздел „Други“ от издаденото му разрешително
по Закона за водите, предвид което е било налице нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от
ЗВ. Съдът намира, че и второто деяние, включено от наказващия орган в
констатираното нарушение, се установява от фактическа страна по делото. Безспорно,
от писмо на ИА „БСА“ и ангажиран, включително от жалбоподателя, сертификат за
акредитация БСА рег. № 221 ЛИ на лаборатория „М.“ ЕООД, е видно, че дружеството
не е сертифицирано за изпитване на отпадъчни води. Не може да се сподели тезата на
жалбоподателя, че повърхностните води, включващи заустени такива, съвпадат по
5
понятие с отпадъчни води. Съгласно § 1, ал. 1, т. 23 от ДР на ЗВ е дадена легална
дефиниция на понятието „повърхностни води“, съгласно която това са водите на
сушата, с изключение на подземните води, както и преходните води и крайбрежните
морски води, освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват
и вътрешните морски води и водите на териториалното море. От друга страна следва
да се обърне внимание и на дефиницията по т. 91 от ал. 1 на същия параграф за
„обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква "а"“, която
гласи, че такива са тези, за които е необходимо проучване, инвестиционно проектиране
и изграждане на цялата или на част от канализационната система и при липса на
съществуващо заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Анализа на
последната дефиниция несъмнено налага извода, че законодателят прави разлика
между отпадъчни и повърхностни води, като първите влизат в състава на вторите и
закономерно следва да бъдат изследвани относно надлежното им пречистване от
водоползвателите на обектите по § 91, ал. 1, т. 91 от ДР на ЗВ, преди заустването им. В
този смисъл, съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че
наказващият орган не е съобразил представените доказателства по преписката и
неправилно приел, че е налице неизпълнение на условието по т. 3 от раздел
„Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ на
разрешителното. За пълнота следва да се отбележи, че пълномощникът на
жалбоподателя е вписал обяснения във връзка с констатираното нарушение в АУАН,
като е посочил, че същото е допуснато, поради грешка. В обобщение на всичко
изложено, съдът намира, че нарушението е обосновано и пълно описано в
наказателното постановление и АУАН, осъществено чрез две деяния и правилно
подведено под нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите
За извършеното нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите
законодателят, с разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, предвижда наказание
„имуществена санкция“ в размер от 2000 лева до 10 000 лева. В случая, наказващият
орган правилно е определил приложимата санкционна норма, доколкото от събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят ползва воден обект
в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Наказващият орган
справедливо е наложил на жалбоподателя санкция в минималния предвиден размер от
2000 лева. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
съдът достигна до извод, че така определеният размер на санкцията е справедлив, тъй
като липсват отегчаващи вината обстоятелства. С така наложеното наказание в размер
на 2000 лева се постигат целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
При този изход на спора, в полза на наказващия орган следва да се присъдят
поисканите съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда,
на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН и по правилата на чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в рамките от
80 лева до 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 150 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на РИОСВ - Бургас,
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи директорът ѝ – арг. от чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 74/31.10.2022 г. на директора
на Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ - Бургас, с което на „П.Б.“
ЕАД, ЕИК 102222***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, за
извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите /ЗВ/, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕАД, ЕИК 102222***, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН да заплати на РИОСВ - Бургас сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение, с
оглед изхода на делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7