№ 1087
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в заседание при закрити врати
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело
№ 20241100902246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон ТЗ/,
образувано по молба вх.№ 123701 от 12.11.2024г. на „ГРИНИС“ ЕООД, ЕИК:*********
срещу „ МИСТРАЛ ДИСТРИБУЦИЯ“ ООД ЕИК *********.
Молителят твърди, че е кредитор на дружеството ответник. Има вземания срещу
ответника за доставени му стоки като сладки и чипс. Сочи, в молбата три приемо
предавателни протокола за период 02, 03, 04.2023г. за доставяне на стоките и приемането им
от ответника и три фактури, които остойностяват доставките. Общата им стойност възлиза
на 21 591.90 лв. с ДДС, като молителя твърди, че ответника им остава задължен в размер на
20 949.98 лева с ДДС за тези доставки. Намира, че след като ответника не може да се
издължи, то същия е неплатежоспособен търговец.
Моли , след като се констатира неплатежоспособността, респ.свръхзадълже ността на
дружеството ответник, спрямо него да се открие производство по несъстоятелност, като се
определи началната дата на неплатежоспособността, допусне се обезпечение чрез налагане
на запор, възбрана и се определи датата на първото събрание на кредиторите.
Ответника, с изрична молба сочи, че не оспорва молбата и се намира в състояние на
неплатежоспособност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените с молбата три броя фактури, описи към всяка от тях и съответни
приемо-предавателни протоколи се установява, че ищеца е доставил на ответника
твърдяните в молбата стоки. Стойността на доставения чипс по фактура №
**********/28.04.2023г. е 6 557.98 лв. с ДДС, на сладкишите по фактура № ********** от
1
28.02.2023г. е 6010 лв. с ДДС, а по фактура № ********** от 31.03.2023г. е 9003.90 лева с
ДДС . Общата стойност на стоките доставени от ищеца на ответника е 21 570.90 лв., като
ищеца твърди неразплатени 20 949.98 лв. с ДДС. Предвид, че в тежест на ответника е да
установи по делото, а същия не е представил доказателства за заплащане цената на
доставените му стоки, то съответно следва да се приеме, че ищеца е кредитор на ответника
по търговски сделки за продажба на хранителни продукти. Съответно ищеца има
неиздължени вземания спрямо ответното дружество от търговски сделки. Налице е първата
от предпоставките от фактическия състав на чл.625 от ТЗ, а именно молителя е кредитор с
вземане по търговска сделка от ответника и е легитимиран да претендира неговата
несъстоятелност.
Ответника не оспорва, че е неплатежоспособен и неговото влошено материално и
финансово състояние се установява и от приетите по делото писмени доказателства и приета
съдебно - счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение.
Дружеството не притежава дълготрайни материални активи,, което се установява от
публикуваните в ТР при АВ ГФО, последния за 2023г.. Същото се подкрепя от липсата на
регистрирани МПС, видно от справката на КАТ при СДВР и от липсата на имоти, съгласно
справката изискана от регистър недвижими имоти при АВ.
Съгласно постъпилите от НАП по делото пет броя постановления за налагане на
обезпечителни мерки се установява, че от 2017г. на дружеството от НАП са налагани запори
за събиране на публични данъчни задължения, като последното постановление е от
28.09.2023г. , като с него е наложен запор върху банкова сметка на трето лице в Юробанк
България АД за плащания по договор за факторинг за вземане на НАП към ответника на
стойност 1 998 291.53 лева.
От приетите по делото ССЕ – основно и допълнително заключение, изслушване на
вещото лице в о.с.з. и представените във връзка с изготвяне на заключението писмени
доказателства се установява, че на база публикуваните ГФО в ТР , то показателите на
дружеството за ликвидност и автономност същите са над референтните стойности.
Едновременно с това дружеството има публични задължения в размер на 2 452 944.69 лева,
от които 1 461 463.22 лв. данъчни задължения / ДДС и корпоративен данък/ и 991 481.47
лева. Последните данни се установяват и от представените от НАП на вещото лице и приети
като доказателства, по искане на ищеца, справка за данъчни задължения и седем броя
ревизионни актове. При тези изводи на вещото лице и като се съобрази установения факт, че
дружеството не притежава дълготрайни активи, нито пък краткотрайните му такива и
финансови средства са достатъчни за да се покрият задълженията – публични и към
останалите кредитори, то следва да се приеме, че дружеството е свръхзадължено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира молбата за
основателна.
Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован
извод, че дружеството молител реално не притежава материални и финансови средства за
продължаване на своята дейност. Задълженията му, които в конкретния случай се установи
2
да са публични такива, в изключително големи размери и на фона на липса на имущество и
липсващи финансови средства водят до безспорния извод, че дружеството е
свръхзадължено. По нататъшно продължаване на дейността му само би създало
затруднения за дружеството и невъзможност за погасяване на последващи натрупани
задължения към кредиторите. При така установените факти съдът намира, че следва да се
приеме, че са осъществени предпоставките на чл. 607а,ал.2 от Търговския закон за откриване
на производство по несъстоятелност, а именно, дружеството е свръхзадължено. Същото не
притежава материално имущество и финансови средства , с които да покрива своите
задължения. Не се доказва неизплащането на задълженията да се дължи на временни
затруднения или длъжникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 631 от ТЗ.
Водим от горното съдът намира, че молбата с искане за обявяване
свръхзадължеността на ответника длъжник и за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на него се явява основателна и като такава подлежи на
уважаване. Съдът намира, че в конкретния случай следва да обяви свръхзадълженост, а не
неплатежоспособност, тъй като дружеството изобщо не притежава имущество и средства,
но има голям размер задължения, които няма с какво да покрие, поради което сме пред
хипотезата на чл.742 ТЗ..
Като начална дата на свръхзадължеността съдът намира, че следва да се приеме
датата 1.01.2023 г., която е годината, в които са направени доставките от молителя към
ответника и същите не са разплатени, а наред с това се касае за период, в който вече са
установени и значителния размер публични задължения на ответника .
По отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по
несъстоятелност: Не се установи дружеството да притежава активи и финансови средства
към настоящия момент. Съдът намира, че следва да се приеме, че имуществото на молителя
се явява недостатъчно по смисълът на чл.632, ал.1 от ТЗ. Предвид липсата на финансови
средства, които да са налични не може да се приеме, че дружеството би могло да покрие
разноските по провеждане на производството по несъстоятелност. Поради това съдът
намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ - т. е.
едновременно да се обяви свръхзадължеността на дружеството , като се определи началната
й дата, да се открие производството по несъстоятелност, да се допуснат общи обезпечителни
мерки, да се постанови прекратяване дейността на предприятието му, да се обяви длъжникът
в несъстоятелност и да се спре производството по настоящото дело. В рамките на
едногодишния срок и при откриване на достатъчно имущество или предвнасяне на средства
за разноските от страна на кредиторите производството по несъстоятелност може да бъде
възобновено.
Молителя не претендира разноски за производството, на ответника не се следват.
Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ Софийски градски съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „МИСТРАЛ ДИСТРИБУЦИЯ“ ООД
ЕИК203242053 с адрес на управление гр.София, бул.Илиянци № 33, с начална дата
1.01.2023г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„МИСТРАЛ ДИСТРИБУЦИЯ“ ООД ЕИК203242053 с адрес на управление гр.София,
бул.Илиянци № 33
ДОПУСКА обезпечение, чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото
на „МИСТРАЛ ДИСТРИБУЦИЯ“ ООД ЕИК203242053 с адрес на управление гр.София,
бул.Илиянци № 33
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „МИСТРАЛ
ДИСТРИБУЦИЯ“ ООД ЕИК203242053 с адрес на управление гр.София, бул.Илиянци № 33
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „МИСТРАЛ ДИСТРИБУЦИЯ“ ООД
ЕИК203242053 с адрес на управление гр.София, бул.Илиянци № 33
СПИРА производството по т. д. н.№ 2246/2024 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-13 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице
достатъчно имущество или се предплатят средства за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, които съдът определя в размер на 5 000
лв..
АКО в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните , като му се изпрати препис.
РЕШЕНИЕТО ДА СЕ ВПИШЕ в Търговския регистър при АВ, като се изпрати
препис, на осн.чл.622 ТЗ и в книгата по чл.634в при СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от вписването
му в търговския регистър, включително и от трети лица, съобразно предпоставките на
чл.613а, ал.2 от ТЗ .
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4