РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. З., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100275 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС – положителен установителен иск от З. С.
К., ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр.З., ул. „П.Я.“ №* и З. С. К., ЕГН
**********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „ А.С.“ №*, чрез адв. Е.М.В. от
Адвокатска колегия - гр. С., със служебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.
„А.С.“ № *, срещу ОБЩИНА Н., с ЕИК ****, представлявана от Б.Р.К.-Кмет
на общината, със седалище и адрес: гр. Н. ул. „А.С.“ № 104, за признаване по
отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно
владение, при равни квоти, на Поземлен имот с идентификатор 51319.503.875;
вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване
(до 10 м); площ - 295 кв. м.; стар номер – 1242; квартал 139, съгласно Заповед
за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен
директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори
51319.502.417; 51319.503.876; 51319.503.880.
Пълномощникът сочи, че ищците са придобили имота по неформално
дарение и наследство от родителите си, като още от 1982 г. до сега владеят
явно, непрекъснато и необезпокоявани от никого имота като свой. Имотът е
1
представлявал обработваема нива – градина, която през годините се е
засаждала с различни селскостопански култури от тяхна страна.
Към настоящия момент, възприемайки се като собственици на имота, а и
предвид факта че и всички останали знаят, че имотът е на ищците, последните
възползвайки се от собственическите си правомощия са го отдали под наем,
на собственика на съседния нему имот, който го използва са складова
площадка за дървен материал. Предприемайки процедура за снабдяване с
документи, необходими им за нотариално производство, установили от
ответника по делото, че за собствения им имот (подробно описан по-горе) е
бил съставен Акт за държавна собственост като със Заповед № 46-
ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., като е отписан от
актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е
предаден на ответната община.
В Акт за държавна собственост, касаещ процесният недвижим имот, е
посочено, че на основание Заповед № РД-23/12.01.1987 г., имотът е станал
държавна собственост, която заповед касае одобряването на плана на град Н..
Предвид горното и наличието на акт за държавна собственост и в
последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост съгласно
Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на
Община Н., то последната оспорва правото на собственост на ищците,
въпреки че те са собственици на имота по силата давностно владение от 1982
г., а преди това имотът се е владял от петдесетте години на миналия век от
техните родители, като към владението на ищците, се присъедини и това на
техните праводатели.
Сочи се, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на
официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.
По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото
основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна
и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на
процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град
Н., а именно - Заповед № РД-23/12.01.1987 г. Същата обаче не може да
легитимира праводателя на община Н., а именно държавата като собственик
на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за
одобряване на плана на град Н., които няма вещноправно действие.
2
Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително
притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената
сфера на заинтересованите лица. В посочения смисъл е решение №
33/29.07.2013г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК, докладчик
съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В тази заповед е посочено, че е издадена на основание чл. 75, ал. 1 от
Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно
устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на
заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и
регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от
Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на
населеното място.
Отделно от гореизложеното община Н., както и праводателят й в лицето на
Държавата не са придобили процесният имот на годно правно основание, за
имота никога не е била провеждана процедура по отчуждаването му,
респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице
собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н.,
така и за своя праводател в лицето на Държавта. Константна е практиката на
ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални
документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които
се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната,
респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото
местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и
фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска)
собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска)
собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на
собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като
основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен
и кадастрален план, което не може да бъде основание за придобиване на
имота от страна на общината на годно правно основание. Посоченото
основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в
полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила.
3
Оборен е и факта, че имотът е общинска собственост, поради което не е била
приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на
държавата, на кооперация или на обществена организация.
В горния смисъл цитира съдебна практика - Решение № 269/03.08.2012 г.
на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се
считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след
изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е
провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху
процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е
преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от
ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в който смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г.
по гр. д. № 2714/2017 г. г.к., Първо г. о. на ВКС.
Правната рамка при режима определен със ЗТСУ, самото отреждане на
плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е
необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.
До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм) тези имоти могат да
бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност
(цитира се съдебна практика - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. №
843/2014 г., I г.о.)
С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той
не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от
общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване
и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма
как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град
Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно
придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира
общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.
След като по делото липсват доказателства за актуване на имота както и за
отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по
делото, то не може да се приеме че е била налице забраната за придобиване по
давност на имот - държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за
допълнение на ЗС. Няма и доказателства по делото за основанието за
4
актуване на имота.
Твърди се още, че ищците са собственици по наследство и давностно
владение на процесния недвижим имот, доколкото го имат в наследство и от
1982 г., процесният имот е владян от тях явно, непрекъснато и
необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали, че считат същия
имот за техен. Горните действия са манифестирани пред всички.
Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в полза на ищците без същата да е
била прекъсвана, което прекъсване, съобразно константната съдебна
практика, да се изразява в извършване на действие по отстраняването им от
имота, предявяване на права по съдебен ред против тях или в установяване на
фактическа власт върху имота от ответника или от когото и да е другиго,
тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за
имота по съдебен ред от другиго.
Съгласно чл. 77 ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона.
Следователно, твърди се, че принцип в гражданското ни законодателство е,
че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за
това, като целта на този принцип е както зачитане волята на правните
субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по
отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната
сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт
- съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл.
69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно
затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в
самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за
своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и
държането, а именно, че владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
5
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и
субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС, владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е
оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза
на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е
формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно
субективния признак на владението (animus domini) - намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния
признак на владението (corpus) - упражняване на фактическа власт върху
вещта.
Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо
състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от
съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика
право да упражнява фактическа власт върху вещта, т. е. да я владее,
независимо от намерението му. На следващо място за процесния имот няма и
отчуждителна процедура по силата на която ответника по настоящия спор да
е станал собственик на имота.
На следващо място се сочи, че процесният имот, записан като частна
общинска собственост може да се придобива по давност и предвид
постановеното Решение № 3 от 24 Февруари 2022 г. по Конституционно дело
№ 16 от 2021 г., с което се обявява за противоконституционни разпоредбите
на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.
46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните
разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от
2018 г.).
Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се
налага извода, че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за
придобиване по давност на имоти частна общинска собственост.
6
На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ,
бр. 46/2006 г.).
За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г.,
придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на
01.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на
ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за
определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г., но с
цитираното конституционно решение този мораториум е обявен за
противоконституционен
Решението е обнародвано в Държавен вестник на 4 Март 2022 г. и влиза в
сила от същата дата. И както самият КС пише: „...последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на
настоящото решение в сила“.
Освен изложеното, КС изрично постановява, че с обявяването на
мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1
ЗДЗС, с която е въведен,) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може
да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване
по давност на държавни и общински имоти на 31 Май 2006 г. до 08 Март 2022
г. давността е била спряна.
Тоест ищците са придобили процесния имот на оригинерно правно
основание, доколкото същите са осъществявали явно и непрекъснато
владение върху имота като свой в продължение на повече от 10 години в
периода от 1982 г. до настоящия момент, тоест и в релевирания период
съгласно горното ТР, а именно и в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и
от 04 Март 2022 г. до датата на подаване на исковата молба.
С оглед изложеното ищците, чрез пълномощника си сочат, че за тях е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да установят със
сила на пресъдено нещо правото си на собственост срещу община Н., която го
оспорва или го смущава. Целта им на защитата е разрешаването на спора за
материално право, като бъде установено действителното правно положение в
отношенията между страните във връзка с конкретния имот и да се осуети
занапред възникването на нов спор за материалното право на същото
основание.
7
Молят, чрез пълномощника си, съдът да ги призове с ответника на съд и
след като се убеди в гореизложеното, да постанови съдебен акт, с които на
основание чл. 124 ГПК признаете за установено по отношение на ответната
община, че ищците са собственици при равни квоти по давностно владение на
процесния имот, при посочените граници.
Претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за
завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия
състав на владението - изтичане на определен срок, намерение за своене
(animus), упражняване на фактическа власт над вещта (corpus).
В осз ищците се явява лично и с процесуалния си представител адв.
ВЕЛКОВ, като поддържат иска.
Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Дуганова, която поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване
исковата претенция..
Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия
състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за своене
/animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на
иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да
се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е
застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска,
за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което
е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу
иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт
/факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
8
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.
9
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото е разпитан свидетеля А.И.И. /показанията му се ценят по
реда на чл.172 от ГПК, свидетелят е родственик на ищците/. От
показанията на същия се установява, че имота се владее и ползва от
родителите на ищците, които го получили през 1956г. от дядото на свидетеля.
От тогава родителите им, а в последствие и ищците обработват и стопанисват
процесния имот. Свидетелят сочи, че площта на имота е под половин декар, в
който по-рано се засаждал с тютюн, а сега се съхраняв в него трупи.
Свидетелят описва местонахождението на имота, неговата площ и граници.
Сочи, че имотът е частично ограден с каменен зид, а в друга част със синори,
които да го отделят от другите имоти. Категоричен е, че Общината не е имала
претенции за този имот.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
като очевидец. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна
представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като
собственик.
Същевременно свидетелят не се опитва манипулативно да представи
фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ищците. В
заключение показанията на свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно
дадени, поради което се ползват с доверие от съда.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищците
считат имота за своя собственост, придобита и предадена им от техните
родители.
По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е
неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в
съответствие с поставените задачи.
Видно от същото, имотът не е бил отчуждаван с приключила
отчуждителна процедура, не е бил коопериран. Същевременно е вкл. в ПУП
10
на гр. Н..
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
В настоящото производство ответникът не депозира възражения срещу
заявения иск и не ангажира доказателства.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства, събраните гласни свидетелски
показания и СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република Б. (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени
за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020
г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Република Б., т.е. един ден
след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС
и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
11
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал
фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок
за придобиването й по давност.
Тези изводи не се променят от обстоятелството, че за имота е съставен
АДС, предвид че по делото липсват доказателства за отчуждаването му по
надлежния ред. Отделно от това АДС и АОС, съставен по надлежен ред и
форма, има характер на официален документ, който само констатира
собствеността, без да я създава. Същите обаче не могат да легитимира
праводателя на община Н., а именно - държавата като собственик на имота.
Цитираната заповед, послужила за съставяне на АОС представлява
административен акт за одобряване на плана на град Н., които няма
вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не
рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до
промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е
Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК,
докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Владението е продължило от 1982г. до 21.07.2025 г., когато е предявен
искът.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
променя изводът, че ищецът е упражнявал фактическа власт с намерение
своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищецът успешно доказва владение за себе си.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива обаче не се претендират, поради което
не се възлагат в тежест на ответника.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от З.
С. К., ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр.З., ул. „П.Я.“ №*и З. С. К., ЕГН
**********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „ А.С.“ № *, срещу ОБЩИНА Н.,
Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „А.С.“ № *,
представлявана от кмета Боян Кехайов, че ищците З. С. К., ЕГН **********,
с адрес: обл. С., гр.З., ул. „П.Я.“ №* и З. С. К., ЕГН **********, с адрес
12
обл. С., гр. Н., ул. „ А.С.“ № *, са собственици, на основание изтекла
придобивна давност, по упражнено владение в периода от 1982 г. до
21.07.2025 г. – датата на предявяване на иска, на следния на следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.503.875; вид територия –
Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ
- 295 кв. м.; стар номер – 1242; квартал 139, съгласно Заповед за одобрение на
КККР РД-18-75/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен директор на АГКК,
при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.502.417; 51319.503.876;
51319.503.880.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ____А.Ч.___________________
13