РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Девня , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100806 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН от. А. М. Б., ЕГН **********,
против Е. Т. А., ЕГН **********. Молителката твърди, че до 04.06.2021г. живяла на
семейни начала /във фактическо съжигелство / с ответника Е. Т. А.. Излага, че на
19.06.2021r., ответника спрял автомобила си до нея на улица *** в 9,30 часа сутринта и
започнал да я заплашва, че нямало да я остави да живее с друг мъж, че ще я „ начупи „ , ще я
следи 24 часа , че няма дя има мира да дишам, ако не се върне при него, като едновременно
с това започнал да я удря с юмрук в областта на лявата част на тялото– по рамото, корема и
външната част на крака, след което изкарал една бухалка от багажника на автомобила си и
започнал да замахва с нея пред молителката, като отново заплашвал, че ще я начупи. Излага,
че след като съседка от входа се обадила на тел.112 , ответникът се качил в колата си и си
тръгнал. Твърди, че в РУ Девня направили на ответника предупредителен протокол,
разпитали молителката, но тя не подала жалба. Излага, че оттогава Е.А. постоянно я следял с
автомобила си. Твърди, че се страхува за живота и здравето си, тъй като ответника й заявил,
че нямало да я остави да живее с друг мъж, че ще я „ начупи „ , ще я следи 24 часа, че няма
да има мира да дишам, ако не се върнепри него . Твърди, че се страхува, че ще бъде
причакана някъде от ответника, който ще я бие
С Определение №382/13.07.20215г. на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН съдът съобразно
описаното поведение на лицето, за което А.Б. твърди, че е живялана семейни начала както и
предвид данните за начина на осъществяване и съществената тежест на конкретната
твърдяна форма на домашно насилие, а именно заплаха за телесна повреда с употреба на
физическа сила е стигнал до извода, че е налице пряка или непосредствена опасност за
1
живота или здравето на пострадалото лице, като е издал Заповед за незабавна защита
№3/13.07.2021 г., с която по отношение на ответника Е. А. А. са наложени мерки за защита
по чл. 5, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН.
Представено е копие от протокол от 30.06.2021г. за предупреждение по чл. 65 ЗМВР на
Е. Т. А. и писмо от Началника на РУ Девня при ОДМВР Варна от 23.07.2021г., с което
уведомява молителката, че по сигнала е извършена проверка,на лицето Е. Т. А. е съставен
протокол за полицейско предупреждение, материалите по преписката са изпратени на
Районна прокуратура Варна за решаване по компетентност.
За установяване на обстоятелствата по делото съда изслуша по един свидетел на
страната на ответника и на страната на ищеца. В своите показания свидетеля на страната на
ищеца Р. Д. Г. излага, че познава А. и Е. като свои комшии, същите отдавна не живеели на
адреса. Твърди, че на 19.06.2021г. била вкъщи и чула двамата да разговарят на висок тон, но
не чула какво си казвА. Излага, че тъй като има паника от силно говорене, се обадила на
телефон 112.
В своите показания свидетеля на страната на ответника И. Д. О., излага, че на
19.06.2021г. сутринта бил спрял с колата на дъщеря си отстрани на бл.21 на улица “ Капитан
Петко “ в гр. Девня. Излага, че видял ответника да спира с неговата кола и да говори с
“жена си”, като свидетелят се намирал на около 20 метро от тях. Твърди, че и молителката и
ответника говорели на висок тон,разправия някаква и видял Е. да ръкомаха. Твърди, че
след около 5-10 минути се прибрал и не знае след това да е идвала полиция.
Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице пострадало от домашно насилие, вкл.
извършено от лице с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство
съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН. От твърденията, изложени в обстоятелствената
част на сезиращата съда молба и от свидетелските показания се установява, че молителката
и ответника са съжителствали заедно в предходен период от време. В тази връзка съдът
съобрази и изявленията на свидетеля Османов, който пред съда заяви, че молителката и
ответника са „ семейство „ . Следователно молбата е подадена от и против правен субект от
кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН. Съдът приема също, че
изложените факти са се осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което
производството е допустимо. Следва да бъде отбелязано, че както посочи процесуалния
представител на молителката адв. Д. Б. в о.с.з. на 28.07.2021г. има допусната грешка в
датата на извършване на насилието в представената декларация по чл. 9 ЗЗДН –
19.07.2021г. вместо 19.06.2021г., но от показанията на разпитаните по делото свидетели,
както и от представените писмени докозателства - копие от протокол от 30.06.2021г. за
предупреждение по чл. 65 ЗМВР на Е. Т. А. и писмо от Началника на РУ Девня при ОДМВР
Варна от 23.07.2021г.,, като се съобрази и датата на подаване на исковата молба –
13.07.2021г. , се установява, че инцидента между страните се е случил на 19.06.2021г. , тъй
като чисто логически няма как подробно описаните в декларацията по чл. 9 ЗЗДН актове,
свързани с изложените в исковата молба обстоятелства да са се осъществили по абсолютно
2
идентичен начин след датата на подаване на исковота молба.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище. В това производство съдът разполага с разширен инструментариум от
доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13 от ЗЗДН. При липса на други доказателства
съдът може да се произнесе и само въз основа на приложената декларация от молителката
по чл. 9, ал. 3 от закона. Следва да се има предвид обаче, че разпоредбите на ЗЗДН не
създават презумпция за виновност на ответника, нито отменят общото правило на чл.154,
ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. На основание пар. 1 от ЗР
на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. при оспорване на изложените н
декларацията факти молителката следва да установи, в условията на пълно и главно
доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни
признаци – време, място и начин на извършване на деянието. За казуса направеното от
ответника насрещно доказване макар и непълно разколебава доказателствената сила на
представената от молителката декларация по чл. 9 ЗЗДН като частен свидетелстващ
документ, като внося съмнение относно осъществяването на твърдените с нея актове на
физическо насилие.спрямо молителката. Съдът намира, че поведението на ответника Е. Т.
А. сутринта на 19.06.2021г. на адреса в ***, като същото явно е било извън рамките на
нормалната комуникация и от естество да наруши спокойствието и нормалия житейски
ритъм на хората наоколо, което е принудило свидетелката Г. да се обади на телефон 112. В
тази връзка съдът отчита и че съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели и
двете страни са говорели на висок глас на публично място, което косвено показва активност
за конфликтно поведение и от двете страни. В тази част показанията и на двамата разпитани
по делото свидетели напълно съвпадат, следователно конфликтът между страните е
преминал рамките на обикновен битов скандал, което е наложило търсенето на съдействие
от органите на реда. Дали обаче ответника, евентуално афектиран е започнал да удря
молителката и да размахва бухалка на публичното място е факта, който остана недоказан по
делото по безсъмнен и категоричен начин. Няма писмени доказателства за причинени на
молителката травматични увреждания от удари с юмрук на ответника в лявата част на
тялото на молителката, няма и ангажирани гласни доказателства - свидетели, които да са
възприели наличието на такива увреждания по тялото на молителката макар и в по- късен
период от време. От приетото по делото заверено копие на Протокол от 30.06.2021г. на МВР
РУП в гр. Девня се установява само, че на 13.03.2015г. полицейските служители са
предупредили ответника да не извършва актове, представляващи домашно насилие спрямо
молителката. Протоколът е съставен няколко дена след датата на инцидента и не съдържа
описание на действия, възприети непосредствено от органите на реда, поради което от
същия също не може да бъде установено наличието на осъществен спрямо молителката акт
на физическо насилие на дата 19.06.2021г. Като не е ангажирала допустими, относими и
3
необходими доказателства – гласни и писмени, въпреки указанията относно
доказателствената тежест, дадени с определение №382/13.07.2021г. и в о.с.з. на 21.07.2021г.
молителката с процесуалното си бездействие, сама се е лишила от тях. В останалата част
относно отправени заплахи от ответника против здравето на молителката А.Б. и
непрекъснатото й следене ответната страна не проведе успешно насрещно доказване на
твърдяното с декларацията по чл. 9 ЗЗДН, тъй като нито един от свидетелите по делото не е
възприел какво са си казали страните. Съдът приема, че с поведението си сутринта на
19.06.2021.г Е.А. чрез вербална агресия е причинил на молителката напрежение и
дискомфорт, като същата се е притеснила и уплашила. Отправянето на заплахи против
телесната неприкосновеност на едно лице и относно непрекъснатото й следене излиза извън
рамките на цивилизованите междуличностни отношения и не следва да бъде толерирано.
Със същото се оказва и психически натиск, несъвместим с правото на спокойно и
независимо съществуване на човека. Възникналите противоречия между страните следва да
се разрешават чрез диалог и противопоставяне на аргументи, а не чрез налагане чрез
заплахи. Отделно от това молителката в исковата молба относно начина, по който
поведението на ответника й се е отразило, излага, че се чувства реално застрашена, тъй като
ответника е осъществявал впоследствие целенасочено поведение по следенето й, т.е счита,
че твърденията на ответника не са голословни. Факта на непрекъснато следене на
заплашената след процесната ситуация също може да въздейства негативно или да създаде
психическа травма у нея.
При това положение, следва на молителката да бъде дадена защита чрез налагане
спрямо ответника на подходящи мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл.
16, ал. 1 ЗЗДН, съдът налага една или повече мерки за защита, като преценката следва да е
съобразена с вида на оказваното домашно насилие и последиците от същото за здравето,
живота, психиката на пострадалото лице,т.е съдът разполага с възможност служебно да
прецени, коя от мерките на закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо
извършителя. В тази връзка, съда счита, че визираната в молбата за защита мярка по чл.
5,ал.1, т. 1 от ЗЗДН е подходяща и достатъчна в конкретния случай като същата е
необвързана със срок и съответства на характера и степента на извършения акт на насилие
по отношение на молителката. Съдът счита, че така определената мярка по чл. 5, т.1 ЗЗДН
дава достатъчно възможност страните да обмислят отношенията си, като ответника
прецени последиците от своето поведение, а молителката да има възможността да
преодолее травмата.
При този изход на процеса и на основание чл. 11, ал..2 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на РС Девня и глоба в
размер на 200 лв.
Съдът следва да осъди ответника да заплати на молителката разноски в размер на 400
лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.22 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът съобрази в тази връзка направеното възражение за
4
прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника,
което намира за неоснователно с оглед посочения размер на минималното адвокатско
възнаграждение в чл.22 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо А. М. Б. ЕГН ********** с адрес *** , на
основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. М. Б. ЕГН ********** с адрес *** срещу Е. Т. А., ЕГН
**********, с адрес ***, за забрана на ответника да доближава пострадалото лице за срок от
18 месеца на основание чл.5, ал.1, т.3, вр. ал.2 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес ***, че при неизпълнение на
заповедта, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата, на основание чл.21, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Б. ЕГН
********** с адрес *** сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
сторените в производството разноски ,на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Девня глоба в размер на 200 лева /двеста лева /, на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, както и
дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет
лева /, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на А. М. Б. ЕГН ********** заповед за защита, на основание
чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на Началника на
РУП гр. Девня, които следва да следят за изпълнението им, на основание чл.21, ал.1 от
ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в седемдневен срок от
връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5