РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20202120104455 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. К., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ***, срещу ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
"КОЛЕКТИВЕН ТРУД", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 53, ет. 4, с председател М.И.Ч., с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 28,40 лева, представляваща дължимият на ищцата
дивидент, в качеството й на член-кооператор, за периода от 1999 г. до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
10.08.2020 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба и направените многобройни уточнения се съдържат фактически
твърдения за това, че ищцата е член кооператор в ответната кооперация, като след
възстановяването й по съдебен ред членственото правоотношение не е прекратено. Излагат
се съображения за дължимост на дивидент, който не е бил изплатен и обхваща периода от
1999 г. насам. Твърди се, че цената на иска не може да бъде определена, тъй като ищецът не
разполага с необходимата за това информация. Същата е определена от съда с помощта на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Завява, че не разполага с
информация относно проведени общи събрания на кооперацията, поради отказан достъп.
Пояснява, че членството й в кооперацията не е прекратено към настоящия момент.
Ангажира писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който исковете се оспорват от една страна като недопустими, а по същество и като
неоснователни. На първо място се сочат многобройни нередовности на исковата молба, като
1
се твърди, че същите препятстват защитата по иска. Твърди, че в компетентността на
Общото събрание на член-кооператорите е вземането на решения за разпределяне на
дивиденти и вземанията за тези суми следва да бъдат конкретизирани за всяка година, както
по основание така и по размер, което не е сторено. Твърди се, че не са били оспорени
решенията на Кооперацията, касаещи разпределението на дивиденти. Направено е
възражение за погасяване на вземанията за дивиденти по давност. Представя писмени
доказателства.
Предявен е иск за изплащане на дивидент с правно основание чл. 33, ал.3, изр. 2, вр.
чл. 9, ал. 1, т. 6 Закона за кооперациите.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства,
че за претендирания период от 1999г. до завеждане на иска на 10.08.2020г. ищцата членува в
ответната кооперация, като членственото й правоотношение не е прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Закона за кооперациите Общото събрание
на кооперацията съобразно с устава разпределя печалбата и загубите, и определя вида на
паричните фондове и размера на отчисленията за тях, реда и начина за набирането и
разходването им. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, размерът на печалбата се намалява с
размера на отчисленията за фондовете на кооперацията. Остатъкът от печалбата се
разпределя по решение на общото събрание за дивиденти на членовете и за други цели,
свързани с дейността на кооперацията.
Предвид това, предпоставка за възникване на правото на дивидент на член-
кооператор е финансовата година да е завършила с печалба, приемане на годишен финансов
отчет и решение на Общото събрание за разпределение на печалбата.
Установява се от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза,
че дължимият на ищцата дивидент за 1998г., приет с решение от 26.03.1999г., е бил
изплатен. В периода 1999г. – 2020г. вещото лице е установило наличието на две решения на
Общото събрание на кооперацията за изплащане на дивидент. С решението от 24.03.2000г. е
взето решение за разпределяне на общия доход на кооперацията на база дяловия капитал на
член-кооператорите, а за неработещите – пропорционално на отработеното време. Експертът
констатира, че в приложения списък с имената на работниците и служителите името на
ищцата не фигурира. Вещото лице пояснява, че това се дължи на факта, че в периода
20.10.1998г. – 03.01.2001г. ищцата е била в процес на граждански дела, като впоследствие
това време е признато за трудов стаж. Тази констатация на вещото лице се подкрепя от
представената по делото трудова книжка на ищцата. В същата е отразено прекратяване на
трудовото й правоотношение с кооперацията на 19.10.1998г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ, след което е вписана забележка възстановена на работа от ВКС с решение № 1951 от
08.12.2000г. Вещото лице изчислява полагащият се дивидент за 1999 година съобразно
дяловото участие на ищцата на 28,40 лева. Експертът посочва, че с решението от
2
14.04.2006г. е взето решение да бъде изплатен дивидент по 150 лева на работещите член-
кооператори, а за напусналите през 2005г. да бъде изплатен дивидент за трудово участие
пропорционално на отработеното време. В приложения списък за изплатените суми ищцата
не фигурира, тъй като към 2005г. не е била в трудово правоотношение с кооперацията. Тази
констатация също се потвърждава от трудовата книжка, в която последно е вписано
прекратяване на трудовото правоотношение на 05.01.2001г.
Видно от представените по делото решение № 84 от 18.02.2002г. по гр.д. 976/2000г.
по описа на БРС, отменено с решение II-247 от 25.11.2002г. по гр.д. 662/2002г. по описа на
БОС, оставено в сила с решение № 116 от 15.03.2004г. по гр.д. 717/2003г. по описа на ВКС,
ТК, второ отделение, всички решения на Общото събрание на ТПК „Колективен труд“,
обективирани в протокола от 24.03.2000г., са били отменени. Сред тях изрично е посочено и
решението за одобряване на баланса и разпределението на печалбата за 1999г., и изплащане
на дивидент на база дяловия капитал на член-кооператорите, а за неработещите –
пропорционално на отработеното време. Предвид отмяната от съда на решението от
24.03.2000г., не е налице валидно решение за разпределение на дивидент, поради което
такъв за 1999 година не се дължи.
С решението от 14.04.2006г. е взето решение за разпределяне на дивидент за 2005г.
само на работещите член-кооператори. По делото безспорно се установи, че през посочената
година ищцата не е полагала труд в кооперацията, поради което и съобразно взетото
решение дивидент да се изплати само на работещите член-кооператори, дивидент за 2005г.
на ищцата не се дължи.
За пълнота тук следва да се посочи, че предвид направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, дори и да се приеме, че дивидент за 1999г. и
2005г. се дължи, то вземанията биха били погасени по давност, предвид изтичането на
период от повече от респективно 20 и 14 години от приемането на съответното решение.
По делото не се доказа наличие на други решения на Общото събрание на
кооперацията за разпределяне на дивидент. Този извод се подкрепя и от направената от съда
служебна справка по партидата на ответната кооперация в Търговския регистър.
По изложените съображения претенцията следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна.
При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските,
направени по водене на делото, които са в размер 1000 лева – платено възнаграждение за
адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***,
против ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "КОЛЕКТИВЕН ТРУД", с ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 53, ет.
4, с председател М.И.Ч., иск за осъждане на кооперацията - ответник да заплати на ищцата,
сумата от 28,40 лева /двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
дължимият на ищцата дивидент, в качеството й на член-кооператор, за периода от 1999г. до
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 10.08.2020г. до окончателното изплащане, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, да заплати на ТРУДОВО
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "КОЛЕКТИВЕН ТРУД", с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 53, ет. 4, с председател
М.И.Ч., сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща разноски, направени по водене
на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4