№ 11820
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110163607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД от Н.й Й. Д. срещу И. Ч. П. за осъждане
ответника да заплати сумата от 5950лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 50лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на нанесена телесна повреда, ведно със
законната лихва от 08.11.2021г. до изплащане на вземането.
Ищецът Н.й Й. Д. твърди, че работел като монтьор в автосервиз „Бат
Чаво“, управителят на който бил баща на ответника. На 18.10.2021г. около
17:30ч. ищецът при теглене на автомобил не успял да реагира на време и
допрял управлявания от ответника автомобил, при което последвало удар
между автомобилите. Ответникът слязъл от колата и с крясъци се насочил
към ищеца, като му нанесъл няколко на брой силни удари с юмруци в
областта на главата, от един от ударите ищецът се преобърнал в кръг и паднал
на земята, почнала да тече кръв от главата му, изправил се и последвали още
удари по главата му. Случката се развивала на улицата и очевидци почнали да
викат срещу ответника да престане, при което той преустановил ударите и
казал на ищеца да влезе в сервиза да се избърше. Ищецът го последвал, но в
момента, в който влезли вътре ответникът продължил да му нанася удари с
1
юмруци в лицето и да го блъска, вкл. му казал, че няма да го пусне да си
ходи, докато не свали бронята от автомобила. След инцидента, ищецът
посетил УМБАЛ „А“ ЕАД, където били констатирани нанесени травми в
горния клепач на дясното око, долния клепач на лявото око, по носа, на
горната и на долната устна, на дясната буза и на десния долночелюстен ъгъл.
За прегледа ищецът заплатил сумата от 50лв. Болката, страданията и
травмите, които били причинени от ответника се отразили върху
здравословното и психическото здраве на ищеца, вкл. страх от ново
нападение. След инцидента ищецът претърпял неимуществени вреди
вследствие на причинените увреждания – състоянието му било тежко, нямал
желание да говори и изпаднал в уплах от преживения шок, получил тикове,
натъжавал го фактът, че майка му, с която живеел, станала свидетел на
последиците от побоя, в първите дни имал чести повръщания, силна болка в
главата и се налагало през няколко часа да приема болкоуспокояващи, вкл. и
през нощта, физически и психически бил сринат, болките и травмите още не
били отшумяли напълно и периодът на възстановяване бил дълъг и болезнен,
изпитвал страх, когато се налагало да излиза от дома си. От нанесените
травми се наложило да остане 10 дни в домашно-амбулаторно лечение, в
който не можел да излиза и майка му се грижела за него.
Ответникът И. Ч. П., в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
се начина, по който се твърди да са нанесени вреди върху ищеца. Твърди се,
че от медицинските документи не се установявали твърдените увреждания,
същите били по анамнеза на ищеца, като твърдените увреждания не били
констатирани на прегледа във ВМА, а едва на следващия ден при
посещението му в УМБАЛ А ЕАД. Оспорват се твърденията, че ищецът се
нуждаел от чужда помощ в период от 10 дни и не можел да излиза, както и че
майка му се грижела за него. Оспорва се разхода за 50лв., извършен за платен
преглед, като се твърди, че лицето било здравноосигурено и нямало
необходимост от извършване на разхода. Оспорва се твърдението за тежки
психологически травми. Възразява се срещу размера на претендираните
неимуществени вреди. Релевира се възражение за съпричиняване, че с
поведението си допринесъл за настъпване на описаното събитие.
2
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приетия по делото Трудов договор № 8/10.08.2020г. се установява, че
ищецът имал сключен трудов договор с „Б.Ч.Б“ ЕООД за длъжността
работник, с място на работа гр.София, ул. **** № 24.
Съгласно приетия по делото Лист за преглед на пациент от 18.10.2021г.
19:51ч. се установява, че ищецът бил прегледан във ВМА, в което е отразено
обективно състояние Локален статус: не се установяат открити наранявания в
областта на главата. Периорбитално кръвонасяване вдясно и в по-малка
степен вляво. Неврологичен статус: Контактен, адекватен, ГКС – 15т. Без
СМРД ЧНМ – интактни. Зеници – нормоизокория; двустранно запазена
реакция на светлина. Не се установявали латентни парези. Коодринация –
ненарушена. ТР – контролира. ВКФ – запазени.
По делото е прието СМУ № 707/2021г. от УМБАЛ „А“ ЕАД, Клиника по
съдебна медицина и деонтология, съгласно което лекар-специализант от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А“ ЕАД, на
19.10.2021г., в 8,30ч. прегледал ищеца, който по предварителни сведения
съобщил, че на 18.10.2021г. около 17,30ч по време на работа му бил нанесен
побой от познат мъж, който го удрял с юмруци в областта на лицето.
Отразено е обективно състояние, съгласно което горният клепач на дясното
око е бил повсеместно мораво синкаво кръвонаседнат и оточен, с
лекостепенно притваряне на очната цепка. Долният клепач на същото око бил
мораво синкаво кръвонаседнат и слабо отчен. По долния клепач на лявото око
имало мораво синкаво кръвонасяване, с размер 4/0,7см. По гърба на носа в
средната му трета имало бледо мораво синкаво кръвонасяване, с размер
1,5/2см. Носната пирамида била оточна и болезнена при палпация. Дясната
половина на горната устна на устата, по лигавичната повърхност била
повсеместно мораво синкаво кръвонаседната и оточна. По лигавичната
повърхност на долната устна на устата, в дясната половина имало мораво
кръвонасяване, с размери около 1,5/1см. В областта на дясната буза и към
областта на десния долночелюстен ъгъл, имало плътен оток, с размер 5/4 см.
3
В областта на десния долночелюстен ъгъл имало бледо мораво
кръвонасяване, с неправилна форма и с размери около 5/2 см. Дадено е
заключение, че при прегледа на ищеца се установило: кръвонасяване и оток
на двата клепача на дясното око, с лекостепенно притваряне на очната цепка;
кръвонасядане на долния клепач на дясното око; кръвонасяване и оток на
носа; кръвонасяване и оток на горната устна на устата; кръвонасяване на
долната устна на устата; оток на дясната буза; кръвонасяване в областта на
десния долночелюстен ъгъл. Тези отбелязани травматични увреждания,
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и били
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удари с или върху такива, и можели да се получат по време и начин,
съобщени от прегледания.
Съгласно Болничен лист № Е20203327911 от 19.10.2021г. на ищец е
издаден болничен за периода от 19.10.2021г. до 28.10.2021г.
Приета по делото е фактура № **********/19.10.2021г. за сумата от
50лв. за преглед на живо лице с издаване на СМУ, както и фискален бон за
заплащане на сумата от 50лв.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната СМЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото
от приложената по делото медицинска документация се установявало, че след
съобщен инцидент на 18.10.2021г. на ищеца бил извършен специализиран
съдебномедицински преглед, при който били описани травмите: контузия с
оток и кръвонасядане горният клепач на дясното око и кръвонасядане на
долния клепач на същото око; кръвонасядане по долния клепач на лявото око;
контузия с оток на носната пирамида и малко по площ кръвонасядане на
гърба на носа в средната му трета; контузия с оток и кръвонасядане на
дясната половина на горната устна на устата и с кръвонасядане по
лигавичната повърхност на долната устна на устата, в дясно; травматичен
оток в областта на дясната буза и към областта на десния долночелюстен ъгъл
с кръвонасядане в областта на долночелюстния ъгъл. Вещото лице дава
заключение, че описаните травми при ищеца поотделно и задно се отнасяли
към критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. По делото нямало данни ищецът да е търсил
специализирана помощ по повод психически здравословни проблеми.
4
Теоретично било възможно изживяване на стресова ситуация свързана с
описания инцидент да стане причина за психична реакция, но тежестта и
продължителността на реакцията зависели от личностов тип и следвало да се
обективират с преглед от специалист по психиатрия. Като се имало предвид
вида и локализацията на регистрираните при ищеца травми, следвало да се
приеме, че последиците от тях (болки, страдания и временни функционални
смущения) били отшумели до около 2-3 седмици след инцидента.
Регистрираните травмки на ищеца били контактни увреждания, дължали се на
действие на твърди тъпи предмети, причинени били по механизъм на удар с
или върху такива предмет и получаването им можело добре да се обясни по
време и начин със съобщеното от ищеца. В отговор на поставени въпроси при
защита на заключението, които представляват част от заключението на
вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе
предвид (в който смисъл е и Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г.
на ВКС, 4-то Г.О.), вещото лице обяснява, че до голяма степен данните са
ползвани от СМУ като изводи по отношение на получените травми, като
освен това бил ползван и неоспорения лист за преглед на пациент в спешното
отделение на ВМА, в който била посочена диагноза – контузия на клепача и
околоочната област. Описани били открити наранявания в областта на
главата и кръвонасядане около дясното око на всички меки тъкани, не само на
клепача, като имало и засягане на скулата и по-малка степен в ляво. Имало
кръвонасядане на ляв клепач и на лява периомитална област. Въз основа на
този медицински документ вещото лице изяснява, че може да направи извод,
че на ищеца била нанесена травма от типа на контактно увреждане. Вещото
лице изяснява, че без СМУ, регистрираните във ВМА при прегледа
обективни състояния реализирали сами по себе си поотделно критериите на
медико-биологичния признак за разстройство на здравето- неопасно за
живота. Травмите били контактни увреждания от действията на твърди, тъпи
предмети и е било трудно да се каже каква е била удрящата повърхност,
колко удара са нанесени, но съобразно дадените характеристики можело да се
направи извод, че се касаело за два отделни предмета. Тези предмети, които
са въздействали, можели да са и човешки ръце или юмруци по механизъм на
удряне с тях. Приблизително за 2-3 седмици след инцидента подобни
увреждания отшумявали, както болките и страданията свързани с тях така и
функционалните нарушения, които се обуславяли от притваряне на клепача в
5
следствие на такава травма.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпити на
трима свидетели – двама свидетели в режим на довеждане на страната на
ищца – св. Ч и св. П и един свидетел в режим на довеждане на ответника – св.
Г.
От показанията на св. Ч се установява, че познавала ищеца от една
година, когато при посещение в ж.к. Овча Купел, минавайки през улица,
където имало гараж чула крясъци „И.е престани“ и псувни, при което
погледнала и вдяла две момчета в схватка, които се блъскали. След което се
отдалечила в градинка наблизо и след известно време дошъл ищецът в
градинката, който бил целият в кръв и изглеждал много зле, като от едната
страна по лицето му течало кръв и цялата му фланелка била в кръв. Попитала
го дали иска помощ, дала му мокра кърпичка да се избърше и го питала какво
е станало, на което отговорил, че работил в сервиз, но не можел да обясни
точно, защото бил нервен, неспокоен и изплашен, при което го попитала дали
свидетелката да се обади на 112, но той отказал, при което ищецът я помолил
за телефона ѝ, след което ищецът си тръгнал.
От показанията на св. П, майка на ищеца, се установява, че вечерта на
инцидента синът се прибрал по-рано от работа и цялата му фланелка била в
кръв и бил подут и неспокоен, при което обяснил, че в работата му се скарал
със сина на шефа и бил пребит. Цял месец бил св.П се грижела за сина си, не
можел да се храни, защото и челюстта му била увредена, боляло го главата и
лявото око, като и двете били подути, бил на лекарства и не излизал от тях,
защото преди това го били заплашвали, бил зле физически и психически.
Вземал обезболяващи и успокоителни, което продължило доста дълго време
според св. П. След инцидента бил два-три месеца без работа, за да се
възстанови напълно, при което св. П го издържала,
От показанията на св. Г, се установява, че с ответника се познавали
отдавна, като конкретно не знаел за спор между ответника и негов работник,
до момента, в който не получил обаждане от ответника за случай, в който св.Г
присъствал в деня на инцидента. Дава показания, че ответникът му се обадил
за това, че него работник подал жалба, че ответникът му е нанесъл телесни
повреди по лицето и имало кръв и ответникът споменал на св.Г, че той бил
там, при което свидетелят се сетил за бронята на бял Пикап Амарок, за
6
случай в който св.Г отишъл в сервиза, но нямало никой и влязъл в офиса и
седнал на дИ.а, като впоследствие се появил ответникът и се заговорили, но
последният бил напрегнат и обяснил, че неговият работник пак ударил кола и
продължили с разговора. По някое време се появило момчето, което било в
коридора на 3-4 метра и казало, че бронята била свалена и колата била готова,
при което ответникът му казал да си тръгва, след което свидетелят и
ответникът продължили да си говорят и след това св. Г си тръгнал. Дава
показания, че не е чул разговори, не е идвала полиция, работникът бил
облечен с работна униформа и нямал следи от удари и кръв по лицето. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля поради следното: Показанията на св. Г
следва да се ценят по вътрешното убеждение на съда с оглед всички останали
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът прави
извод, че не следва да бъдат кредитирани, защото не съответстват в нито
една част на останалия доказателствен материал. Това е така, защото същите
противоречат съвкупно на показанията на св. Ч (чиито показания съдът не
намира основание да не кредитира изцяло като незаинтересован за изхода на
делото свидетел) и медицинската документация, от които се установява, че
ищецът претърпял видими травматични увреждания в процесния ден по
време.
С протоколно определение от 10.03.2022г. е открито производство по
оспорване на истинността (верността) на официалния удостоверителен
документ (СМУ), като е разпределено в тежест на ответника неистинността
на официалния документ, като по делото са ангажирани единствено
показанията на разпитания по делото св.Г. Съдът приема, че съвкупния
доказателствен материал не водят до извод за невярност на приетото по
делото СМУ. Това е така, защото съдът не кредитира показанията на св. Г,
така и СМУ се подкрепя от останалия доказателствен материал, а именно
болничния лист от 19.10.2021г., както и от Лист за преглед на пациент от
18.10.2021г., така и от приетото заключение на вещото лице по СМЕ.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
7
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
предпоставки: претърпените от него имуществени и неимуществени вреди
вследствие на твърдения побой от 18.10.2021г, причинна връзка между
претърпените вреди и поведението на ответника, както и размера на
имуществените вреди. В тежест на ответника е разпределено да докаже
възражението за съпричиняване.
Противоправно деяние е увреждането на всяко защитено от правото
благо. Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност
по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез
своите виновни действия или бездействия и се поражда при наличие на
причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и
настъпилите вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени,
каквито ищецът претендира.
По отношение на неимуществените вреди:
Въз основа на съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема за доказан механизма на деянието,
според който на 18.10.2021г. около 17:30ч. в гр.София, ул. **** № 24, И. Ч. П.
нанесъл множество удари с юмруци в областта на главата на Н.й Й. Д., в
резултат на което причинил травматични увреждания в областта на лявото,
дясното око, носа, горната и долната устна на устата, дясната буза и десния
долночелюстен ъгъл, представляващи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Изводите си за така описания механизъм съдът базира върху следното:
съдът кредитира изцяло показанията на св. Ч в частта, в която дава показания,
че минавайки през улица, където имало гараж чула крясъци „И.е престани“ и
псувни, при което погледнала и вдяла две момчета в схватка, които се
8
блъскали, а известно време след това видяла ищеца, който бил целият в кръв,
нервен, неспокоен и изплашен, въпреки несъществените неточности по
отношение на конкретната дата на събитието и обстоятелството, че не са
възпроизведени конкретни действия между лицата, описани от свидетелката
като „схватка“, „скандал“ и „блъскане“, доколкото самата свидетелка
изяснява, че не е застанала, за да гледа инцидента, съответно пояснява, че не
може да каже дали са се удряли, но след което дава преки възприятия за
обективното състояние на ищеца в по-късен момент. Показанията на св. Ч се
подкрепят от кредитирания от съда писмен доказателствен материал, а
именно болничен лист за преглед на пациент, от който се установява, че на
18.10.2021г. в 19:51ч. ищецът е бил прегледан във ВМА (по снета от ищеца
анамнеза за нанесен побой по време на работа - в която част може да се
ползва единствено по чл.175 ГПК), когато било установено обективно
състояние на нанесени телесни повреди, съответно кредитираното като вярно
от съда СМУ, от което се установява, че на 19.10.2021г. в 8,30ч. са
констатирани нанесени телесни повреди, причинили кръвонасядане и оток на
двата клепача на дясното око, с лекостепенно притваряне на очната цепка;
кръвонасядане на долния клепач на дясното око; кръвонасяване и оток на
носа; кръвонасяване и оток на горната устна на устата; кръвонасяване на
долната устна на устата; оток на дясната буза; кръвонасяване в областта на
десния долночелюстен ъгъл. Цитираните дотук доказателства подкрепят и
показанията на св. П, т.е. налице са предпоставките по чл.172 ГПК за
кредитиране на показанията, доколкото подкрепят доказателствения материал
в частта за констатираните и от св.П телесни повреди, както и ходенето до
болници. Направеният извод е в унисон и със заключението на вещото лице
по СМЕ, в частта, в която се дава заключение, че регистрираните травми на
ищеца били контактни увреждания, дължали се на действие на твърди тъпи
предмети, причинени по механизъм на удар с или върху такива предмети и
получаването им, можели да са и човешки ръце или юмруци по механизъм на
удряне с тях и можело добре да се обяснят по време и начин със съобщеното
от ищеца.
Съдът прие за недоказано и възражението за наличие на съпричиняване
на вредите, поради недоказаност при условията на пълно и главно доказване,
така и защото ако се цени по чл.175 ГПК твърдението в исковата молба за
повреда на броня на автомобил, причинена от ищеца, то същото би
9
обусловило дисциплинарната му отговорност, в рамките на работодателската
власт на работодателя, не и във възможност за нанасяне на множество
телесни повреди в областта на главата.
С оглед на изложеното е доказан фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и искът на ищеца следва да бъде уважен, като съдът следва да определи
обезщетение за неимуществените вреди по справедливост съгласно чл. 52
ЗЗД. Съгласно указанията, дадени в Постановление на Пленума на върховния
съд № 4/1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие и при определяне на
обезщетението съдът следва да вземе предвид характера и степента на
вредите, както и степента на засягане на личния живот на ищцата, нейната
възраст и здравословно състояние, както и други фактори, определящи
степента на увреждане на нематериалните блага на ищцата. Разстройство на
здравето се взема предвид само и доколкото е пряка последица от
увреждането, като причинно-следствената връзка следва да бъде доказана по
правилата на пълно главно доказване от ищеца. При установяване на такава
връзка между влошаване на здравословното състояние и деликта, от значение
са обстоятелствата, при които е причинено увреждането, дали увреждането е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви
физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял
ли е; продължителността и вида на лечение, то създало ли е допълнително
трудности и неудобства, болка и страдания. Във всички случаи, база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези.
Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия. (ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ,
решение № 480/12 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV г.о. на ВКС, .
решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 593/2011 г. IV г.о., решение
№ 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение
№ 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС,
решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС;
Решение № 271 от 30.01.2018 г. по гр. д. № 341 / 2017 г. на ВКС, 4-то гр.
10
отделение ).
При определяне размера на обезщетението съдът отчита като меродавни
обстоятелствата, че: деянието на ответника е извършено умишлено, начинът и
интензитетът на деянието – нанасяне на множество удари с юмруци в
областта на главата, което води до извод за интензивно, жестоко нападение,
годно да нанесе освен физически, така и душевни болки и страдания, които
повреди с оглед заключението по СМЕ са в относително кратък период за
отшумяване от около 2-3 седмици след инцидента, без да се установяват
трайни медицински последици от травмите. Установява се, че ищецът в един
не много дълъг възстановителен период от два – три месеца се е върнал
обратно към обичайният начин на живот. Като се имат предвид тези
обстоятелства, наред с нивото на икономическо благосъстояние в страната и
установения размер на месечната минимална работна заплата, поисканото
обезщетение от 5950 лв. за търпените от ищеца причинени с действия на
ответника неимуществени вреди се явява справедливо по смисъла на чл.52
ЗЗД. Следва да се присъди и поисканата законна лихва от датата на исковата
молба (08.11.2021г.).
По отношение на имуществените вреди:
От приетия по делото фискален бон и фактура към него се претендират
разходи за покрИ.е на преглед с издаване на СМУ от 19.10.2021г. във връзка с
кредитираното по делото СМУ, така и съвкупно от издадената фактура,
фискален бон и кредитираното СМУ съдът приема, че сторените разходи са
във връзка с претърпения инцидент, поради което съдът приема, че не е
доказана причинно-следствена връзка между противоправния резултат и
претърпените вследствие на него имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за преглед с издаване на СМУ.
По разноските:
С право на разноски разполага само ищецът, който е доказал сторени
разноски в размер на 240лв. за д.т., 400лв. депозит за в.л. и 1100лв. адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, или общо следва да му се присъдят разноски в общ
размер на 1740лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД И. Ч. П., ЕГН: **********, ул. И.Р.
№ 17, да заплати на Н. Й. Д., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. С, бл.***
сумата от 5950лв. (пет хиляди деветстотин и петдесет лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания във връзка с нанесен побой на 18.10.2021г.
около 17:30ч. в гр.София, ул. **** № 24, както и сумата от 50лв. (петдесет
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за покрИ.е на преглед с издаване на СМУ, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 08.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Ч. П., ЕГН: **********, ул.
И.Р. № 17, да заплати на Н. Й. Д., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. С, бл.***
разноски по делото в размер на 1740лв. (хиляда седемстотин и четиридесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12