№ 1139
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500783 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивни жалби, както
следва:
1.На „ИВ ТУР“ ООД, чрез адв.В., против Решение № 261232 от
16.11.2020 година, постановено по гр.дело № 17 115/2019 година, по описа на
ВРС, в частта, с която съдът е осъдил „ИвТУР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна да преустанови бездействието си по неотстраняване на
повредите по откритата тераса на ап. 604, находящ се на етаж 6 в
апартаментен хотел „Я.", в ***, като извърши необходимите строително-
ремонтни работи за спиране на теча, причиняващи повреждане на тавани и
стени в апартамент № 504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло Б, с площ от
120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.513.560.1.80 по КК и КР, одобрени със Заповед № 300-5-64от
08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***,
собственост на ищеца СТ. В. Д., ЕГН ********* по предявения иск по чл.109.
В тази въззивна жалба жалбата се излага, че съдът е произнесъл
недопустимо решение, а в условията на евентуалност то е
неправилно.Изрично се подчертава, че „Д. инвест“ е бил осъден да заплати на
осн.чл.163 от ЗУТ гаранционната отговорност, предвидена в този текст; че
1
вредите са от теч, находящ се в „обща част“ и следователно е приложил
ЗУЕС, а не нормата на чл.109 от ЗС; че не може да се направи извод за
основателността на негаторния иск и че постановявайки решение в обратния
смисъл, ВРС е нарушил материалния закон.
В заключение се настоява съдът да отмени решението в атакуваното му
част, както и да отхвърли исковата претенция.
Против тази жалба са били подадени отговори от страна на адв.Й., като
процесуален представител на С.Д. и от адв.Х., като процесуален представител
на „Д. инвест“ ЕООД, с настояване съдът да потвърди решението.
2.Втората жалба е на „Д. инвест“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение
№ 261232 от 16.11.2020 година, постановено по гр.дело № 17 115/2019
година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът/ след уточнение/ е
отхвърлил исковата претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД за
заплащането на сумата от 1 330 лева, представляваща претендирано
обезщетение за наводняване от теч от собствения на ответника апартамент №
604, на етаж 6 в жилище на ищеца - апартамент № 504, на етаж 5, на кота
+15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.513.560.1.80 по КК и КР, одобрени със заповед №
300-5-64от 08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс
„Я.", в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.50 от ЗЗД.
В тази жалба се излага, че съдът е нарушил закона, и наличните по
делото доказателства, като е отхвърлил исковата претенция.Изтъква се, че в
хода на процеса са били събрани доказателства въз основа на които може да
се направи извод, че „Д. инвест“ ЕООД е бил осъден по чл.163 от ЗУТ за
заплащане на т.нар. гаранционна отговорност, както и че считано от
20.07.2020 година – датата на уреждане на отношенията между „Ив ТУР и“
„Д. Инвест“ ЕООД до 21.10.2020 година – датата на съдебните прения е
изминал един дълъг срок от време, в които дружеството ответник е следвало
да отстрани теча.Излага се още, че съдът неправилно е квалифицирал
претенцията по чл.50 от ЗЗД.Молят решението в тази му част да се отмени и
претенцията да се уважи в пълен размер.
2
Против тази жалба е постъпил отговор от страна на адв.В., която излага,
че решението е правилно и моли да се потвърди.
3.Третата въззивна жалба против Решение № 261232 от 16.11.2020
година, постановено по гр.дело № 17 115/2019 година, по описа на ВРС е на
СТ. В. Д., в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция с правно
основание чл.50 от ЗЗД за заплащането на сумата от 1 330 лева,
представляваща претендирано обезщетение за наводняване от теч от
2собствения на ответника апартамент № 604, на етаж 6 в жилище на ищеца -
апартамент № 504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.513.560.1.80
по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-64от 08.08.2003г. на ИД на АК,
находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Излага се в тази жалба, подобно и на предходната, че съдът е произнесъл
едно неправилно и несправедливо решение.Твърди се, че ВРС превратно е
тълкувал както наличните по делото доказателства, така и материалния закон,
в частност Постановление № 4 от 19745 година, като неправилно е
преквалифицирал иска от чл.49 ЗЗД на такъв по чл.50 ЗЗД.Обръща се
внимание на изискуемите предпоставки, водещи до ангажиране на
отговорността по чл.49 ЗЗД и като се приема, че са налице, се настоява съдът
да отмени решението в обжалваната му част, и да уважи претенцията.
Против тази жалба е постъпил отговор от страна на адв.В., която излага,
че решението е правилно и моли да се потвърди.
4.Четвъртата жалба е частна и е на СТ. В. Д., чрез адв.Й., против Решение
№ 260180 от 25.01.2021 година, в частта, с което съдът е оставил без
уважение искането за редуциране на разноските по делото, като е отклонил
молбата на Д. в тази насока.
Отговор против тази жалба е постъпвал от страна на адв.В., която
настоява въззивния съд да потвърди решението.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника СТ. В. Д. е редовно призован,
не се явява, представлява се от адв.Й., която моли съдът да уважи жалбата.
3
Въззиваемата страна – „Ив Тур“ ООД, редовно призована, представлява
се от адв.В., която моли съдът да уважи жалбата й, като отхвърли въззивните
жалби на другите страни.
Третото лице – помагач – „Д. Инвест“ ООД, редовно призовано, се
представлява от адв.Х., които моли съдът да подадената от него жалба.
С писмени защити до ВОС адв.Й. и адв.В. излагат подробни
съображения в подкрепа на заявените от тях процесуални позиции, като всяка
настоява съдът да уважи жалбата подадена от нея, като отхвърли тази на
другата страна.
С нарочно Определение № 1349 от 14.04.2021 година от закрито съдебно
заседание, ВОС след предокладване на делото промени правната
квалификация на иска – от чл.50 ЗЗД, на чл.49 от ЗЗД.
За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от
страните становища, ВОС установи следното:
Пред решаващия, РС – град Варна са били предявени искови претенции с
правно чл.50 от ЗЗД и чл.109 от ЗС от СТ. В. Д., ЕГН ********* срещу
„ИВТУР" ООД.В исковата молба твърденията са следните:
Ищеца излага, че по силата на н.а. № 8, т. XLVIII, д. № 10258, с вх. per.
20261/31.07.2017г., дв. вх. р. 2091 на СВ гр. Варна е станал собственик на
Апартамент № 504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло Б, с площ от 120.24
кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.513.560.1.80 по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-64от
08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***,
община Варна, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня и
тоалет, тоалет, коридор, балкон и открита тераса, при граници по схема: на
същия етаж СО с идентификатори 10135.513.560.1.79 и 10135.513.560.1.80,
под обекта СО 10135.513.560.1.70 и 10135.513.560.1.67 и над обекта СО
10135.513.560.1.89 и 10135.513.560.1.88.Той сочи, че над него на кота +18,00
на шести етаж в същата сграда над собственият му С апартамент се ситуира
Апартамент № 604, собственост на „Ив Тур“ ООД, към който има открита
тераса с площ 26.30 кв.м.Според заявеното в молбата при дъждове или при
миене на тази тераса, в жилището на ищеца се появяват обилни течове, като
водата се стича по таваните и стените на коридора, спалнята и баня-
тоалет.Ищцовата страна обръща внимание, че са се появили влага и мухъл,
подпухнала и опадала мазилката и шпакловката, водата се стича по
4
контактите и осветителните тела, което при употребата им може да причини
прекъсване на електрозахранването, поради предизвикване на късо
съединение; според него също така гипсокартонът по стените е изпадал от
влагата, както и че течовете продължават и на долу към апартаменти,
разположени на етаж 4, на кота +12,00, под апартаменти 503 и 504, а именно:
ап.401-404.Също в ИМ се сочи, че Д. е отправял искания към управителя на
фирмата, собственик на ап. 604 да отстрани повредите по неговия апартамент,
като през пролетта на 2018 година той / ищеца/ направил цялостен ремонт на
апартамента.Също според ищеца той е изпратил покана рег.№ 1332, т.1, № 93
на нотариус П.П., вписан в НК с per. № 224 и район на действие Районен съд -
Варна, до „ИВТУР" ООД, връчена на дружеството при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК на 28.03.2019 г. подробно описва в молбата нужните ремонтни
дейности.
С исковата претенция, ищцовата страна настоява да й бъдат заплатени и
средствата необходими за отстраняване на вредите, които са му причинени в
размер на 1 330 лева, включващи ДДС - представляваща обезщетение за
претърпени вследствие на наводняване от теч в апартамента, имуществени
вреди в жилище апартамент № 504, на етаж 5, на Кота +15,00, в тяло Б, с
площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.513.560.1.80 по КК и КР, одобрени със заповед № 300- 5-64от
08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.
109 от ЗС съдът да осъди „ИВТУР" ООД да преустанови бездействието си по
неотстраняване на повредите по откритата тераса на ап. 604, находящ се в
апартаментен хотел, „ Я.", в ***, като извърши необходимите строително-
ремонтни работи: разбиване на съществуваща настилка от гранитогрес,
грундиране от хидроизолация, поставяне на хидроизолация с пастообразна
смес-един пласт обработка основа на первази и фуга, поставяне на нова
настилка от гранитогрес, поставяне на подови первази от плочи, демонтаж на
подов сифон, доставка и монтаж на сифон подов чугунен, доставка и монтаж
на PVC тръби за връзка сифон-канализационна мрежа, за спиране на теча,
причиняващи повреждане на тавани и стени в ап.504 собственост на ищеца.
Пред ВРС дружеството – ответник, в лицето на „Ив Тур“ ООД е навело
5
множество и различни възражения - че състоянието на имота на ищеца се
дължи на деликтни действия от представляваното от ищеца дружество-
строител, чийто управител е ищеца; че съобразно Договор за строителство,
сключен на 24.10.2006 г. между „Ивтур" ООД, като Възложител, и „Д. инвест"
ЕООД /с управител С.Д. - ищец/, като изпълнител, управляваното от ищеца
дружество, се задължило да построи сградата, в която се намира имота на
ищеца, съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж №
94/28.07.2006 година на гл.арх. на Община Варна; че в срока по чл. 160, ал. 5
от ЗУТ и своевременно, с нотариална покана per. № 3934, том I, per. № 174 от
30.10.2015 година на нотариус Ж.К., per. № 149 на НК на РБ, връчена на „Д.
ИНВЕСТ" ООД на 02.11.2015 година, „ИВТУР" ООД е уведомило
представляваното от ищеца дружество, че по отделни самостоятелни обекти
на „ИВТУР" ООД в сградата са се проявили дефекти и недостатъци, като
подробно в поканата „Ивтур" ООД е указало видовете дефекти по всеки един
от обектите, както и е указало на „Д. Инвест" ООД необходимите строително-
ремонтни дейности по всеки един от обектите; че от страна на „Д. инвест"
ООД не били извършени никакви действия и не са изпълнени никакви СМР за
отстраняване на дефектите, ответното дружество подало искова молба, по
която е образувано т.д. № 1400/2017г. по описа на Варненски окръжен съд,
производството по който е във фаза на висящо /вече приключено/ касационно
производство по т.д.№2044/2019г. по описа на ВКС, по подадена от „Д.
инвест" ЕООД касационна жалба срещу решение по в.т.д.№134/2019г. на
ВАпС, с което потвърдено решение № 1020/20.12.2018г., постановено по т. д.
№ 1400/2017г. по описа на ВОС; че със завеждането на настоящия иск ищецът
злоупотребява с право.
Дружеството – ответник посочило още, че дефектите по терасата на
ап.603, ап.604 и открита тераса пред тях, са резултат от действията на трето
лице - представляваното и управлявано от ищеца дружество „Д. инвест"
ЕООД, респективно - не е налице бездействие на ответното дружество, като
евентуално сочи, че дефектите по терасата на ап. 504 са в резултат на
действия на ищеца, като управител на „Д. Инвест" ЕООД, за които той
отговаря пред собственика на ап. 504, т.е. - пред себе си, за отстраняването им
в гаранционните срокове, и които действия се изразяват в полагането на
некачествени материали и некачествено извършени СМР от страна на „Д.
6
Инвест" ЕООД в имота на С.Д., с което той противоправно е предизвикал
увреждане на откритата тераса пред ап.603 и ап.604 - разположени на кота
+18, както и частта от терасата, явяваща се обща част на сградата.
За да постанови решението си от фактическа страна, решаващия съд е
приел, че ищцовата страна се легитимира чрез н.а. за Покупко-продажба на
недвижими имоти №11, том 3, per. № 6456, дело № 379 от 2017 г., схема №
15- 349667-21.07.2017 г. на самостоятелна сграда си идентификатор
10135.513.560.1.80, протокол от 15.04.2019 г., нотариална покана от
11.03.2019 г.
Видно от нотариален акт за учредяване право на строеж между
съсобственици № 10, том 2, per. № 3382, дело № 183/2007 г на нотариус О.
С., че ищецът „Ивтур" ООД, Д. А. К. и С. Д. К. са учредили в полза на „Д.
инвест" ЕООД право на строеж върху собствен недвижим имот, находящ се в
***, представляващ ПИ № 10135 513.560 по КК, одобрена със заповед 300-5-
64 от 01.08.2005 г. на Началника на СК - Варна. Страните са постигнали
съгласие помежду си, след завършване на строежа, „Ивтур" ООД да стане
собственик на следните новопостроени недвижими имоти: Апартамент №004
на етаж П -2 на кота ± 0.00; Апартамент №№6,7 на етаж П -1 на кота -3.00;
Апартамент №№201, 202, 203, 204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 213,
214, 215 на етаж 2 на кота +6.00; Апартамент №№603, 604, 605, 606, 607, 608,
609 на етаж 6 на кота +18.00; ресторант на етаж С -П на кота -6.20; Магазин
№№1, 2, 3; Паркоместа №№9, 10 от подземен гараж на сутеренен етаж на
кота -6.20.
По делото е представено и Решение № 4683 от 12.12.2016 година на ВРС
по гр.д. № 9141/2016г., потвърдено с решение на АС-гр.Варна, осъжда „Д.
ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати на
„ИВТУР" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 61 232,70
лева, съставляваща компенсаторно обезщетение, равностойност на
необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, от която сума: 1.)
35420,38 лева с ДДС за имоти, собствени на ищеца, находящи се в
апартаментен комплекс „Я.", ***; 2.) 25 812,32 лева, съставляваща 23.957% от
общо необходимата сума за общи части от сградата /в това число басейна/,
съответна на притежаваните от ищеца идеални части от общите части на
7
сградата, ведно със законната лихва от завеждане на иска 13.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3982.47 лева разноски в
производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация като
отхвърля предявеният иск за горницата до 90 000 лева, като недоказан по
размер. Решението е постановено при участие на „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, гр. София като помагач на
ответника „Д. инвест" ЕООД.
Разпитани са свидетелите Д.И.Д. и П.И.И. – за ищцовата страна, и
А.И.А., Р.Р.И. по искане на ответника.
По делото и на основание чл.207 от ГПК са били приети и неоспорени
Две съдебно технически заключения, които сочат че причина за увредите в
ап.504 са налични дефекти в покритието на откритата тераса на ап.604 –
пукнатини в гранитогреса, липсваща фугираща смес, нарушена цялост на
фугиращата смес, запушени сифони – всичко това е довело до събирането на
вода в резултат на атмосферните условия и проникването на вода в
стоманобетонната плоча, а оттам и в ап.504.Експерта изрично сочи, че
наводнените части от ап.504 попадат изцяло под терасата на ап.604, а не на
общите части, от които също прониква вода.
При тези данни ВРС е приел, че претенцията по чл.109 от ЗС се явява
доказана, но е отхвърлил тази по чл.50 ЗЗД.
Становището на съда е следното:
Съобразно ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК,
докладчик съдията Т.Г. за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 от
ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на
ответника му пречи да упражнява своето право.Всеки собственик може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
8
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл.109 от ЗС, както и ако действията са неоснователни, но не създават пречки
на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи
е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените, съобразно нормата на чл.50 от ЗС. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело.С ТР № 8 от 23.01.2016, по т.дело № 8/2014 година
година на ОСГК пък, се утвърди съдебна практика, според която
произнасяйки се по предявен иск за собственост, съдът следва да вземе
предвид всички факти и обстоятелства, настъпили до приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят и
прекратяван правото на собственост, съгласно нормата на чл.235 ал.3 от ГПК.
ВКС е има възможността за заключи, че понякога естеството на извършеното
от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен обем.Тъй като правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие
върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право
да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си.Ето защо на преценка се поставя всеки отделен случай.
С оглед твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по
всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и
дали тези пречки са по-големи от обикновените.
Един от основните въпроси в това производство е наличието на спор
между дружествата „Д. Инвест“ и Ив Тур“, конкретно досежно предявения
иск в правно основание чл.160 ал.3 от ЗУТ.С предявения иск са се
9
претендирали обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени
строителни работи, като същият е на разположение на лицето, което търпи
вреди от виновните действия или бездействия на строителя, т.е. искът е на
разположение на крайния купувач на обекта включително и може да бъде
упражнен в гарантираните от чл. 173 на ЗУТ срокове тогава, когато строежът
е снабден с разрешение за ползване при действието на този закон, независимо
че строителството е договаряно или осъществено преди приемането му.
Нормата има за предназначение да даде възможност на всички собственици
на построени имоти да отправят претенциите си за вреди от некачествено
строителство, проявили се в рамките на гаранционните срокове, към
строителя. Качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е
изключено за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или
части от нея. Пасивната легитимация, свързана с качеството „строител",
подлежи на установяване с всички доказателствени средства, в която насока
имат значение констатациите по актовете на държавно приемане или санкция
във връзка с осъщественото строителство. Професионалният ценз на
строителя и притежанието на техническа правоспособност в лицето на
ответника не е необходима законова предпоставка за реализиране на
отговорността по чл. 163 ал.З от ЗУТ, успешното провеждане на иска не е
пряко обусловено и от другите формални предпоставки на чл. 163 ал.1 от
ЗУТ, като наличие на писмен договор с възложителя в инвестиционния
процес.
Съобразно представените по делото съдебни решения „Д. ИНВЕСТ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, е осъдено да заплати на
„ИВТУР" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 61 232,70
лева, съставляваща компенсаторно обезщетение, равностойност на
необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, от която сума: 1.Сумата
от 35 420.38 лева с ДДС за имоти, собствени на ищеца, находящи се в
апартаментен комплекс „Я.", ***; 2. Сумата от 25 812.32 лева, съставляваща
23.957% от общо необходимата сума за общи части от сградата /в това число
басейна/, съответна на притежаваните от ищеца идеални части от общите
части на сградата, ведно със законната лихва от завеждане на иска 13.10.2017
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3982.47 лева разноски в
производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация като
отхвърля предявеният иск за горницата до 90 000 лева, като недоказан по
10
размер. Решението е постановено при участие на „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, гр. София като помагач на
ответника „Д. инвест" ЕООД.При това положение и с оглед наведените от
страна на „Ив тур“ ООД възражения относно недопустимостта на
производството, евентуално злоупотребата с право, е редно да се отговори по
следния начин:
С последователна практика ВКС – Определение № 67 от 04.02.2015
година , по гр.дело № 6498/2014 година; Решение № 215 от 26.05.2011
година, по гр.дело № 874/2010 година на ВКС, е даден отговор на въпроса
при налично производство по смисъла на чл.160 ал.3 от ЗУТ, кои е
легитимиран да носи отговорност по иска с правно основание чл.109 от ЗС и
въобще допустим ли е той.С тези, а и много други решения ВКС е дал ясен
отговор, като е посочил, че отговорността по чл. 109 ЗС е обективна и не
изисква установяване на вина, като пасивно легитимиран да отговаря по
негаторния иск при създаване на неоснователно състояние, което е пречка за
упражняване правото на собственост, е както собственикът на имота,
възложил работата, при която е създадено това състояние, чието
поведение не е необходимо да е виновно, така и прекият извършител, ако
се е отклонил от възложеното или ако е действал без възлагане. Прието е
също така, че отговорността на строителя по чл.163 ЗУТ не изключва
отговорността на собственика на имота, възложил извършването на
работата, при изпълнението на която неоснователно се смущава или
пречи на упражняване правото на собственост.Тези изводи следва да бъдат
направени и при ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД. И доколкото
разгледания случай е аналогичен на настоящия, ВОС приема, че така
даденото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай.Ето
защо, съдът приема, че освен допустими, исковете не съставляват и
злоупотреба с право, каквото е виждането на „ИВ ТУР“ ООД, изразено по
делото.
Изяснявайки въпроса за допустимостта, съдът приема, че следва да
пристъпи към анализ на наличните по делото доказателства, с оглед преценка
на основателността му.По делото, както бе посочено и по – горе, са били
допуснати и изготвени две Съдебно технически заключения – съобразно тях,
наличието на пукнатини по гранитогреса на терасата на ап.604, липсата на
11
фугираща смес, некачествено изпълнение при полагането на гранитогреса,
запушените сифони и други, са пряка и непосредствена последица от
събирането на вода в резултат на атмосферните условия, проникването й в
стоманобетонната плоча и оттам в ап.504, където са констатирани и увредите,
описани подробно от експерта.Нещо повече – факт е, че /потвърден изрично
от в.л./ не се касае за некачествено изпълнение в „общите части“ между двете
тераси на ап.604 и ап.605, а конкретно за обстоятелства, сочещи, че
проникването на вода е именно от терасата на ап.604, върху която са
констатирани нередности и от която в жилището на ищцовата страна са
налични увреждания.Разбора и анализа на представените свидетелски
показания потвърждават изложеното, макар тези на ответното дружество да
са общи и повърхностни.По тези съображения, съдът базира извода си
основно на проведените Съдебно технически заключения.
По частната жалба против Решение № 260120 от 25.01.2021 година:
С атакуваното Решение е оставено без уважение искането за редуциране
разноските, присъдени в полза на „ИвТур“ ООД.Оплакванията са в насока, че
съдът не е съобразил обстоятелството на прекомерността им, предвид
характера на спора.
Жалбата се оспорва от „ИвТур“ ООД, чрез адв.В., като с отговора се
приема, че решението на ВРС е правилно и е редно да се потвърди.
Настоящата инстанция приема, че с оглед изхода на спора атакуваното
решение следва да бъде отменено.Съобразявайки изложеното по – горе, и
приемайки, че е налице противоправно поведение от страна на дружеството –
ответник, ВОС намира, че следва да присъди сумата от 1 330 лева в полза на
ищеца – представляваща имуществени вреди, като на тази база и присъдените
в полза на „ИвТУР“ ООД разноски следва да бъдат отменени.
Предвид горното и с оглед на обстоятелството, че въззивния съд
преквалифицира исковата претенция от чл.50 ЗЗД, на чл.49 ЗЗД, следва
решението на ВРС в тази му част да се отмени.По отношение на претенцията
по чл.109 от ЗС, ВОС намира, че решението се явява правилно; отделно от
това в полза на ищцовата страна следва да се присъди сумата от 1 330 лева –
претърпени имуществени вреди вследствие на наводняване от теч от
собствения на ответника апартамент № 604, на етаж 6 в жилище на ищеца -
12
апартамент № 504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло 6, с площ от 120.24 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.513.560.1.80
по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-64от 08.08.2003г. на ИД на АК,
находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.49 от ЗЗД.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261232 от 16.11.2020 година, постановено по
гр.дело № 17 115/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с която ВРС е
отхвърлил исковата претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД за
заплащането на сумата от 1 330 лева, представляваща претендирано
обезщетение за наводняване от теч от собствения на ответника апартамент №
604, на етаж 6 в жилище на ищеца - апартамент № 504, на етаж 5, на кота
+15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.513.560.1.80 по КК и КР, одобрени със заповед №
300-5-64от 08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс
„Я.", в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.50 от ЗЗД, както и в частта за разноските, както и Решение
№ 260120 от 25.01.2021 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ИВТУР" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати в полза на СТ. В. Д., ЕГН ********** сумата от 1330 лева /хиляда и
триста и тридесет/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на наводняване от теч от собствения на
ответника апартамент № 604, на етаж 6 в жилище на ищеца - апартамент №
504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло 6, с площ от 120.24 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.513.560.1.80 по КК и КР,
одобрени със заповед № 300-5-64от 08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в
13
апартаментен комплекс „Я.", в *** , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.49 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261232 от 16.11.2020 година, постановено
по гр.дело № 17 115/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с която
"ИВТУР" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна е осъден да
преустанови бездействието си по неотстраняване на повредите по откритата
тераса на ап. 604, находящ се на етаж 6 в апартаментен хотел „Я.", в ***, като
извърши необходимите строително-ремонтни работи за спиране на теча,
причиняващи повреждане на тавани и стени в апартамент № 504, на етаж 5,
на кота +15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.513.560.1.80 по КК и КР, одобрени със
заповед № 300-5-64от 08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен
комплекс „Я.", в ***, собственост на ищеца СТ. В. Д., ЕГН ********** по
предявения иск по чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА "ИВТУР" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна да
заплати в полза на СТ. В. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 1 993.80
лева (хиляда деветстотин деветдесет и три и осемдесет), представляваща
сторени разноски на осн. чл.78, ал.З от ГПК, пред ВРС и ВОС.
Решението е постановено при участие на "Д. ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, като трето лице - помагач на ответника
"ИВТУР" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15