№ 201
гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000167 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 283 от 27.10.2022 година, постановено по т. дело №
1125/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., е отхвърлен предявеният
иск от ищеца „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., район К.с. ***, ул. „З.“ № 5, представлявано от Д.П.К., за осъждане на
ответника „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. „Ц.“ № 157, офис 1, представлявано от Ж.Г., да върне на ищеца сумата в
размер 83 040 лв. с ДДС, представляваща заплатената цена по фактура №
***/10.01.2019г., след разваляне на неформалния договор сключен между
страните, като неоснователен и недоказан.
Осъдено е „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК ***,
направените по делото разноски в първоинстанционното производство в
размер на 6 065 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Е.“ ЕООД с оплаквания за
1
неправилност и незаконосъобразност. Оспорен е изводът на
първоинстанционния съд, че предметът на сключения между страните
договор, отнасящ се до ремонт на К.то включва само подмяна на металната
конструкция съгласно позиция 9 от КСС, а не цялостен ремонт. Твърденията
са, че договорът включва дейностите по т. 6 от КСС, касаеща монтажно
помещение 2 х 60 кв. метра, включително доставка и монтаж на метална
конструкция – колони и ферми, термопанели – стени и покрив, врати
2500х2400, ел. инсталация, осветление и вентилация. Всички тези дейности
следвало да бъдат извършени от ответника в подходящ срок за целите и
нуждите на ищеца, съобразен с останалите подписани от него договори.
Неправилен и несъобразен с представената КСС бил изводът, че
премахването на съществуващия покрив не било задължение на ответника.
Оспорено е заключението, че единствената причина да не бъде доставено и
монтирано от ответника изработеното оборудване, е неизпълнението на
задължението на ищеца да подготви строителната площадка. Поддържа се, че
основната причина за неизвършването на доставката и ремонта, предмет на
неформалния договор, било нежеланието и невъзможността на ответника да
го направи, което се доказвало и от неизпълнението на останалите договори,
сключени между страните - № *** и № ***, които били обвързани с
дейностите по процесния неформален договор с оглед цялостната концепция
за ремонт и реконструкция на оранжерийния комплекс в град С.. В подкрепа
на тези доводи въззивният жалбоподател се позовава на липсата на писмена
кореспонденция от ответника към него, съдържаща посочване на причините
за забавянето при изпълнението на договора, както и изразена готовност за
доставка и монтаж. Твърди се, че първоинстанционният съд е кредитирал
едностранно заключението на вещото лице от съдебно техническата
експертиза и е направил неправилен извод, че ответникът е изправна страна
по договора, тъй като бил готов да предаде термоакумулатора, както и
фермите и колоните за ремонт на К.то. Този извод не бил съобразен с
данните, че ответникът не е извършил, а дори не е и започнал ремонт на К.то,
без да са ясни причините за това, както и с тези за недоставянето на котлите
по договор № *** и на термоакумулатора. Твърди се, че ответникът бил
задължен за пригоди К.то за монтажа както на котлите по договор ***, така и
на термоакумулатора, като преди това извърши ремонт, който бил от
първостепенна важност. В мотивите на решението не били обсъдени
2
възраженията на жалбоподателя , че не е извършен ремонт на К.то, че
площадката и К.то не са подготвени от ответника за извършването на ремонта
и доставката на котлите и термоакумулатора, че единствените дейности,
извършени от ответника, са свързани с изрязването на старите котли от
помещенията, след което от 2019 година не били извършвани никакви други
дейности, че не е извършена от ответника подготовката на площадката според
технологичния проект, за да се извърши ремонт на сградата, след което да
бъдат монтирани котлите и термоакумулатора, че елементите, частите и
възлите, находящи се при ответника, не са достатъчни за ремонта на сградата
на К.то според заплатеното и техническия проект, че не са подменени
металните конструкции и старите стъкла и покривът не е ремонтиран и че
термоакумулаторът не е предаден в нужните срокове, за да обезпечи работата
на котлите по договор ***, които също не са предадени, тъй като сам по себе
си, без котлите по договор № ***, той също не бил нужен. Неправилно били
кредитирани от първоинстанционния съд показанията на свидетелите на
ответника, които се разминавали с установеното от вещото лице от съдебно
техническата експертиза и с показанията на свидетелите на ищеца. Оспорени
са и счетоводните отразявания при ответника с довод, че са направени само с
оглед нуждите на бъдещ исков процес и въз основа на тях не можело да се
приеме със сигурност, че осчетоводените разходи съответстват на реално
извършените. Без данни за редовно водено счетоводство и за извършване на
счетоводните записвания въз основа на годна документация, не можели да се
признаят както преките, така и непреките разходи във връзка с изпълнението
на дейностите по фактура ***. Не можело да е установи дали счетоводно
записаните разходи за термоакумулатора са действително вложени, а
закупените материали били на завишена стойност. Становището на въззивния
жалбоподател е, че въз основа на доказателствата следвало да се направи
извод за пълно неизпълнение на задълженията по процесния договор в
сроковете съобразно интересите на ищеца, което довело до последващо
неизпълнение на договор ***, както и до негативни последици за
имуществената му сфера. Поради забавата на ответника и неизпълнение на
договорните му задължения за ремонт, ищецът развалил сключения помежду
им договор, като претендира връщането на даденото по него на отпаднало
основание. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
основания за разваляне на договора с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от
3
ЗЗД, като се поддържа, че неизпълнението на задълженията от ответника не
е незначително. По тези съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което
да се уважи предявеният иск и се присъдят разноски на жалбоподателя.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника в
първоинстанционното производство „Е.“ ООД с изразено становище за
нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното
производство. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
оплакванията на въззивния жалбоподател. Посочено е, че пред
първоинстанционния съд ищецът не е твърдял в предмета на договора,
включващ ремонт на К.то помещение, да е и ремонтът на два броя монтажни
помещения, всяко от които с площ от по 60 кв. метра, като ставало дума за
различни помещения, чийто ремонт не бил включен в обема на дейностите по
процесния договор. Становището на ответника, изразено в отговора и
мотивирано със събраните доказателства е, че предметът на договора между
страните е в обема, очертан в офертата на ответника от 18.08.2018 година и
количествено стойностната сметка от 18.09.2018 година, идентични с тези в
позиции 8 и 9 от подписаната обобщена КСС от 07.11.2018 година. Такива
били и признанията на ищеца, съдържащи се в допълнителната искова молба,
свързани с предмета на формалния договор № ***/11.01.2018 година и на
процесния неформален договор. В подкрепа на това становище била и
разменената електронна кореспонденция от 18.12.2018 година, касаеща
корекция на издадената от ответника проформа фактура. Обемът на
дейностите бил този по офертата и КСС, като нямало доказателства
впоследствие този обем или офертните цени да са променяни. Изводите на
първоинстанционния съд, че ответникът е изпълнил договорните си
задължения по сключения неформален договор до степен, до която това е
било възможно без съдействие от страна на ищеца, кореспондирали със
събраните доказателства, като единствената неизпълнена и неразплатена част
бил монтажът на стойност 2500 лева без ДДС, поради това, че площадката не
е била подготвена, като подготовката й не била задължение за ответника.
Посочено е освен това, че по делото е установено със ССЕ, че счетоводството
на ответника е редовно водено и че осчетоводяването е извършвано на база
на първични разходни документи, приети по делото. Установено било от
4
експертизите – счетоводни и технически, съответствието на вложените и
осчетоводени материали, труд и консумативи, необходими за изработката на
изделията, предмет на договора, със счетоводните данни, както и с
изискванията, обусловени от проекта и от предназначението им.
Становището на ответника е за законосъобразност на извода на съда, че не са
налице предпоставките, при които възложителят би могъл да иска разваляне
на договора поради неизпълнение от страна на изпълнителя, включително и с
оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе и
събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с
което е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск за връщане на
даденото по развален договор – на отпаднало основание. При подаването на
въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По същество съдът намира, че решението на ОС – С.З., с което е
отхвърлен предявеният иск, е правилно.
Съображенията на съда са следните:
По т. дело № 1125/2021 година по описа на ОС – С.З., е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
„Е.“ ЕООД е предявило срещу „Е.“ ООД осъдителен иск за сумата от
83040 лева с ДДС като дадена на отпаднало основание. Твърди се, че на
ищеца „Е.“ ЕООД са възложени задължения като главен изпълнител по
договор от 20.11.2017 година с „Е.з.“ ООД, касаещи изпълнение на
дейностите по договор ***/13.09.2017 година, сключен между Д. „З.“ и „Е.з.“
за изпълнение на проект „Р. „С.“ със срок на изпълнение 36 месеца. Като
главен изпълнител по договора с „Е.з.“ ООД, ищецът „Е.“ ЕООД възлагал
отделни дейности на подизпълнители по изработка, доставка, ремонт и
монтаж на съоръжения за реконструкцията на оранжерийния комплекс „С.“.
Процесният договор с ответника „Е.“ ООД бил един от тези договори.
5
Обстоятелствата, на които се основава искът, изложени в първоначалната
искова молба, са за сключен между страните неформален договор, с който
ответникът като доставчик се е задължил към ищеца, посочен като
получател, да извърши ремонт на К. и термоакумулатор. Посочено е, че
предметът на престацията по договора е обективиран във фактура №
***/10.01.2019 година за сума в размер на 83040 лева с ДДС, която сума била
преведена от ищеца по сметката на ответника в деня на издаването й.
Задължението на ответника „Е.“ ООД да извърши ремонт на К.то и
термоакумулатора не било изпълнено въпреки плащането, като ответникът
бил в забава по отношение изпълнението на задълженията си. Твърди се, че
изпълнението на задълженията вече е безполезно за ищеца, поради което
ответникът следва да върне получената сума по фактурата. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че виновното
неизпълнение на задълженията на „Е.“ ООД е довело до последваща
невъзможност на „Е.“ ЕООД да изпълни задълженията си по договора от
20.11.2017 година с „Е.з.“ ООД. Забавата и неизпълнението на задълженията
от подизпълнителите довело до невъзможност за изпълнение на задълженията
на „Е.з.“ ООД по договора с Д. „З.“ при определените в договора условия и
срок и до прекратяването на договора от 13.09.2017 година. По тази причина
за „Е.“ ЕООД станало ненужно изпълнението на задълженията по договора
с „Е.“ ООД, поради което той уведомил ответника с нотариална покана от
15.02.2021 година, връчена му на 22.02.2021 година, че разваля неформалния
договор, тъй като изпълнението по него вече му е безполезно и иска връщане
на платената по него сума. Твърди се, че ищецът е изправна страна по
договора, тъй като е заплатил уговорената цена. Твърди се също,че сумата не
е върната въпреки нотариалната покана, поради което се предявява
осъдителният иск.
В допълнителната искова молба, с оглед оспорванията от ответника на
предявения иск по основание, ищецът е пояснил и допълнил
обстоятелствената част, като е посочил, че договорът между „Е.з.“ ООД и „Е.“
ЕООД действително е сключен на 20.11.2016 година, а не 2017 година, тъй
като било необходимо време за изготвяне на проектна документация и КСС
от страна на „Е.“ ЕООД – основен изпълнител по проекта, с които „Е.з.“ ООД
кандидатствало пред Д. „З.“. Изрично е посочено, че процесният неформален
договор, чието сключване не се отрича от ответника, не е свързан и не е в
6
пряка връзка с договор ***/11.10.2018 година, като неформалният договор
бил фактическа и обективна предпоставка за изпълнението на договор ***.
Плащането по фактура ***/10.01.2019 година било извършено на база
представена КСС и График за изпълнение на дейностите по проекта.
Цитирани са няколко договора с подизпълнители, сключени от „Е.“ ЕООД
като главен изпълнител на дейностите по договора между „Е.з.“ ООД и Д.
„З.“, сред които са договори № ***/28.08.2018 година и договор №
***/11.10.2018 година, както и процесният неформален договор, сключени с
„Е.“ ООД. В допълнителната искова молба подробно е описан предметът на
договор ***/11.10.2018 година, уговорената цена и начинът на плащане, като
има твърдения, че въпреки извършеното авансово плащане, ответникът „Е.“
ООД не изпълнил задълженията си да достави и монтира в уговорения 120
дневен срок съоръженията, предмет на този договор, а именно котли и
комини за котелна инсталация. Бил сключен анекс от 03.01.2020 година към
договор ***/11.10.2018 година. Поради значителното забавяне на
изпълнението на задълженията по този договор и след анекса и
превръщането му в безполезен, той бил развален с нотариална покана,
получена от „Е.“ ООД на 22.02.2021 година. След нотариалната покана, на
27.05.2021 година ответникът предал на „Е.“ ЕООД част от съоръженията,
предмет на договор ***/11.10.2018 година, които били изработени, но не
били доставени и монтирани в комплекса в град С.. След подробно
изложените обстоятелства, свързани с отношенията между страните по
договор № ***/11.10.2018 година ищецът отново е подчертал, че
неформалният договор, предмет на предявения по делото иск, е независим и
отделен от сключения договор № ***/11.10.2019 година и че неговият
предмет, с който „Е.“ ООД като доставчик се е задължил към „Е.“ ЕООД като
получател да извърши ремонт на съществуващото К. помещение и да
изработи термоакумулатор, е различен от предмета на договор ***/11.01.2019
година. Посочено е също, че дейностите по фактурата, възложени на
ответника, не били свързани пряко с утвърдения от Д. „З.“ проект, поради
което било необходимо ответникът да предостави на ищеца проектна
документация, на базата на която да се заяви пред Д. „З.“ корекция на
утвърдения проект. Ответникът не предоставил на ищеца такива проекти,
въпреки електронната кореспонденция, които да бъдат представени в О. и в
Д. „З.“ за корекция на утвърдения проект. Оспорени са твърденията, че е
7
налице неизпълнение на задълженията от страна на ищеца „Е.“ ЕООД да
получи от ответника произведените изделия, които се намирали в базата му в
село П.. Твърди се, че ищецът не е бил канен от ответника за получаване
както на изработеното по неформалния договор, така и на изработеното по
договор № *** и че едва след получаването на нотариалната покана с
изявление за разваляне на договора, изработените съоръжения по договор ***
били предадени на ищеца на 27.05.2021 година, като площадката на
оранжерийния комплекс в град С. била на разположение на изпълнителя през
цялото време и липсвали ограничения той да изпълни задълженията си.
В допълнителната искова молба се признава, че изработката на
термоакумулатор „Е.“ и ремонта на металната конструкция на К. „Е.“ са част
от офертата от 18.08.2018 година и КСС от 18.09.2018 година, въз основа на
които е сключен договор ***/11.10.2019 година, но не са включени в
предмета на договора. Изрично е посочено от ищеца, че по КСС от
07.11.2018 година позиция № 8 – термоакумулатор „Е.“ с цена 41 000 лева без
ДДС и позиция № 9 – „ремонт на съществуващо К. –подмяна на метална
конструкция“ с цена 30700 лева без ДДС, не са в предмета на договор №
***/11.10.2019 година, а са предмет на неформалната сдЕ., сключена на база
график за изпълнение и КСС, по която е издадена фактура № ***, заплатена
от ищеца. След така изложените обстоятелства, ищецът се позовава на КСС
от 23.11.2018 година и график за изпълнение от 28.03.2019 година, в които
съществували позиции за ремонт на К. помещение и термоакумулатор,
обхващащи всички дейности, които е следвало да извърши ответникът, в това
число хидропоника, укрепвания, котли и др., за които му е било платено.
Оспорени са твърденията на ответника, че изделията не са предадени поради
липса на готовност да бъдат съхранявани и монтирани в базата в град С., а са
оставени на съхранение в собствената му база село П.. Твърди се, че
ответникът не разполага с нито едно доказателство, установяващо да е поемал
инициатива за предаването на изработените съоръжения, респ. ищецът да е
възпрепятствал доставката и монтажът им. Оспорени са доводите на
ответника за фактическа и административна невъзможност за предаване и
монтиране на съоръженията на площадката в град С., като се твърди, че
ответникът е имал задължението да ги монтира в посочения срок, което не е
направено. По договора липсвало задължение за ищеца да отправя покана до
ответника за монтаж. Посочено е, че дейностите по процесния неформален
8
договор, предмет на фактура ***, са обуславяли последващия монтаж и
доставка на съоръженията по договор ***/11.10.2019 година и тяхното
неизпълнение е довело до неизпълнение на предмета на договор ***. По
никакъв начин на ищеца не било вменявано като задължение осигуряването
на определени условия за изпълнението на неформалния договор, такива
съществували по договор ***, но не и по процесния. Оспорено е и
твърдението, че с извършеното плащане ищецът е приел изработката по
неформалния договор, изработеното не било преминало в държане на ищеца
и рискът от погиването му все още бил за ответника, тъй като липсвали
приемо-предавателни протоколи за предаването му. Поддържа се, че ищецът
е изправна страна, тъй като е изпълнил задълженията по осигуряване на
всички разрешителни и готовност на площадката за монтаж, газовите връзки
били налице, за което имало сключен договор за присъединяване, за
площадката имало издадено разрешение за строеж, осигурен бил достъп до
ток и вода.
При така изложените обстоятелства, на които се основава
предявеният иск, от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че помежду им има сключен неформален
договор за изработка, както и че представената по делото фактура №
***/10.01.2019 година касае отношенията им по този договор. Фактурата е с
доставчик „Е.“ ООД и получател „Е.“ ЕООД. Тя е на обща стойност 83040
лева, от които 69200 лева данъчна основа и 13840 лева ДДС. Във фактурата
са описани ремонт на К. – 30700 лева без ДДС и термоакумулатор – 38500
лева без ДДС, като изрично е отразено, че сумата по фактурата не е аванс.
Безспорно е също, че тази сума е реално заплатена от ищеца на ответника при
издаването на фактурата.
Спорен въпрос между страните е какъв е предметът на описания в
пункт първи от фактурата ремонт на К. на стойност 30700 лева.
Следва да се отбележи, че в допълнителната искова молба ищецът
признава обстоятелството, че посочената дейност „ремонт на К.“ включва
част от работите по офертата от 18.08.2018 година и КСС от 18.09.2018
година, а именно тези, описани в позиции 8 и 9 от КСС от 07.11.2018
година. Офертата и количествено-стойностните сметки са представени към
9
отговора на исковата молба, подаден от „Е.“ ООД / стр. 138 – 140 и 146-147/.
От представените доказателства е видно, че става дума за отправена от „Е.“
ООД до „Е.з.“ ООД оферта за Р. „Е.з.“ град С. в част ОВК - К. от 18.08.2018
година. В офертата изрично е посочено, че тя включва дейности по доставка
на съоръжения за котелна инсталация, които са подробно изброени. Сред тях
е посочена възможността за работа в единичен или сдвоен режим на
котелните инсталации, осигурен чрез термоакумулатор от неръждаема
стомана с двуконтурен напорен изходен колектор и двуконтурен самоизливен
входен колектор. Изрично в т. 2 от офертата е посочено, че тя включва и
дейности по оценка на съществуващата метална конструкция, относно
ветроустойчивост и носимост на натоварване от сняг, като при констатиране
на негодност на съществуващата метална конструкция да се предложи
замяна на компрометираните ферми и колони. В офертата е отразено, че тя не
включва строителни дейности – зидове, фундаменти, стенни и таванни
термопанели, както и че възложителят при евентуално приемане на офертата
се задължава да предостави скица за проектиране и да осигури всички видове
комуникации – инфраструктура, ток, вода, газ и да предаде с действащите
нормативни документи площадката за монтаж. Като ангажимент на
възложителя е посочено съгласуването на проектите в О. – С..
От становищата на страните, поддържани както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство е видно, че те не
оспорват приемането на тази оферта, във връзка с която са изготвени и
количествено-стойностните сметки от 18.09.2018 година и от 07.11.2018
година, касаещи всички дейности от част ОВК – К. за О. комплекс в град С..
Посочената в първата КСС цена на термоакумулатор „Е.“ тип ТНН е 41000
лева без ДДС, или 49200 лева с ДДС и на металната конструкция „Е.“ с цена
30700 лева без ДДС, или 36840 лева с ДДС. В първата КСС е посочен срок на
изпълнение – до 120 дни след авансово плащане и осигурена площадка за
монтаж. Втората КСС от 07.11.2018 година, изготвена от „Е.“ ООД е по-
подробна, отнася се до всички дейности по част ОВК – К.. В пункт 8 от нея е
вписан термоакумулатор „Е.“ тип 2ТНН, вече с подробно описание на
параметрите, с цена 41 000 лева без ДДС. В т. 9 от КСС от 07.11.2018 година
са описани дейностите, включени в ремонт на съществуващо К. – подмяна на
метална конструкция, чиято обща стойност е 30700 лева без ДДС. Те са
покривна ферма от Ст3, кутия, б=3мм – 4 броя; метална колона от Ст3, кутия,
10
б=3мм – 8 броя; монтаж компоненти на метална конструкция – съчленяване
на фермите с колоните чрез резбова връзка М16 – 64 броя; монтаж на метална
конструкция към съществуващи ивични фундаменти – чрез анкерни връзки
М16х130 – 64 броя и трикомпонентно антикорозионно покритие – 30
килограма. В тази КСС изрично е отразено, че цената от 30700 лева без ДДС
включва изработката.
При обсъдените по-горе оферта, две КСС и издадена от ответника и
заплатена от ищеца фактура с точно описание на извършените дейности и
при становището и на двете страни в процеса, че всички останали дейности
по офертата и КСС, с изключение на тези по т. 8 и т. 9 от КСС от 07.11.2018
година, са включени като предмет на сключения помежду им писмен договор
№ ***/11.10.2018 година, изводът е, че предметът на процесния неформален
договор е ограничен до дейностите по т. 8 и т. 9 от КСС, в каквато насока са и
изричните признания на ищеца в допълнителната искова молба, обсъдени по-
горе.
Неоснователни са доводите на ищеца, че в предмета на процесния
неформален договор са включени редица други дейности, изброени в
количествено-стойностна сметка от 23.11.2018 година и в графика за
изпълнение на обекта от 28.03.2019 година, които са представени към
допълнителната искова молба. Въз основа на тези доказателства не могат да
се правят изводи за различен от обсъдения по-горе предмет на неформалния
договор. Напротив, видно от графика за парични потоци и изпълнение на
обекта, изготвен от „Е.“ ООД на 28.03.2019 година, ремонтът на К.то и
термоакумулаторът са посочени като два подраздела в раздел I, а именно
раздел I.2 - Ремонт на К. помещение и раздел I.3. – термоакумулатор, със
стойности, съвпадащи напълно с тези по процесната фактура - 30700 лева без
ДДС за ремонта на К.то и 38500 лева без ДДС за термоакумулатора, с
оставащи за плащане още 2500 лева без ДДС.
КСС от 23.11.2018 година е оспорена от процесуалния представител на
ответника с твърдения, че такава не е подписвана от ответника. При това
оспорване, при липса на искания и доказателства, които да го опровергават и
като се има предвид, че представената на стр. 270-272 КСС от 23.11.2018
година не е подредена хронологически, липсват части от нея, като за раздел
Първи се преминава от т.1 на т. 6, въз основа на нея не могат да се правят
11
изводи за действителните отношения между страните.
За първи път с въззивната жалба на „Е.“ ЕООД се твърди, че в
предмета на процесния неформален договор са включени и дейностите по т.
6 от КСС, касаещи монтажно помещение 2х60 кв. метра, в това число
доставка и монтаж на метална конструкция – колони и ферми, термопанели –
стени и покрив, врати 2500х2400, ел. инсталация, осветление и вентилация,
както и премахването на съществуващия покрив, които следвало да бъдат
извършени от ответника в срок, подходящ за целите и нуждите на ищеца,
съобразен изцяло с останалите срокове по подписаните между страните
договори. Тези твърдения на въззивния жалбоподател не могат да бъдат
споделени. На първо място, става дума за въвеждане на нови обстоятелства,
на които се основава предявеният иск едва пред въззивната инстанция, което
е недопустимо. Освен това твърденията противоречат на изложените от
самия ищец такива в първоинстанционното производство досежно предмета
на договора – т. 8 и т. 9 от КСС, като по делото липсват доказателства, които
да ги подкрепят. Напротив, със събраните доказателства, подробно обсъдени
по-горе, се установява, че в предмета на процесния неформален договор са
само изработката на термоакумулатора и ремонт на съществуващо К. чрез
подмяна на метална конструкция. Т. 6 от КСС с цитирано във въззивната
жалба съдържание има само в представената към допълнителната искова
молба от ищеца количествено-стойностна сметка от 23.11.2018 година, която
е оспорена от ответника, не съдържа неговия подпис и по никакъв начин не е
установено прилагането й в отношенията между страните.
Следващите въпроси, които следва да бъдат обсъдени от съда с оглед
въведените в процеса доводи на страните са: изпълнен ли е предметът на
неформалния договор - позиции 8 и 9 от КСС от 07.11.2018 година, изцяло
или отчасти, към кой момент, налице ли е забава в изпълнението, респ.
налице ли са основания за развалянето му.
Твърденията на ответника са, че към датата на процесната фактура –
10.01.2019 година е изработил както термоакумулатора, така и всички
възложени му елементи от металната конструкция за ремонт на К.то
помещение.
Тези твърдения съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност.
12
На първо място, в самата фактура, касаеща неформалния договор
между страните с № *** от 10.01.2019 година изрично е посочено, че не става
дума за аванс. С оглед на това и като се има предвид, че предметът на
договора е изработка на термоакумулатор и на елементите от металната
конструкция на К.то помещение, следва да се приеме, че заплащането е
извършено при изпълнение на задълженията по договора от изпълнителя
„Е.“ ООД, а не като аванс по сключения договор.
В подкрепа на този извод са и приетите по делото съдебно-
икономически експертизи – първоначална и допълнителна.
От ССЕ е видно, че процесната фактура № ***/10.01.2019 година за
извършване на ремонт на К. и термоакумулатор е осчетоводена както при
ответника, така и при ищеца към датата на съставянето й, като вещото лице
не е установило пропуски и нередности при осчетоводяването й, нито
нередовно водено счетоводство при ответника, каквото възражение е
направил ищецът. Следва да се посочи, че съдът възприема първоначалната и
допълнителната съдебно счетоводни експертизи, приети по делото, като
компетентни, незаинтересовани и неоспорени от страните при тяхното
приемане.
При счетоводното отразяване на фактура ***/10.01.2019 година при
ответника е осчетоводен прихода от продажба на продукция в размер на
69200 лева, начислен е дължимият ДДС за извършената продажба в размер на
13840 лева, осчетоводено е и вземане от клиенти, аналитична партида № **,
„Е.“ ЕООД в общ размер на 83040 лева. В счетоводството на ищеца
процесната фактура ***/10.01.2019 година е отразена счетоводно като разход
по сметка 611/15 – разходи за основна дейност в размер на 30700 лева,
заприходен е терморегулатора по сметка 304/4 – „стоки“ на стойност 38500
лева, начислен е ДДС за покупки в размер на 13840 лева и е ползван ДДС и е
осчетоводено задължение към доставчик по кредит сметка 401 – „задължение
към доставчик, аналитична партида „Е.“ ООД в общ размер на 83040 лева.
Този начин на счетоводно отразяване на фактурата по процесния
договор, съобразен с предмета на сключения неформален договор, е
достатъчен, за да обоснове извод, че неформалният договор за изработка е
изпълнен и отношенията между страните по него са уредени.
Осчетоводяването на фактурата при ищеца по описания по-горе начин
13
установяване приемането на изпълнението от възложителя. Единствената
разлика между първоначално уговорената сума и тази, която е осчетоводена и
от двете страни и заплатена, е сумата от 2500 лева без ДДС, за която
ответникът твърди, че е сумата за неизвършения монтаж. Това негово
твърдение не е опровергано от ищеца.
Първоначалната съдебно- счетоводна експертиза е установила въз
основа на счетоводните регистри на „Е.“ ЕООД, че изпълнението на
дейностите по неформалния договор е приключило през месец януари 2019
година, когато са съставени счетоводни записи, с които са приключени
разходите за материали по поръчка № 214 със сумата от 3***9,77 лева и е
осчетоводен прихода по сметка 701 – „продажба на продукция“ за 69200 лева.
Общият размер на осчетоводените при ответника разходи по поръчка № 214
„Е.“ ООД – „термоакумулатор и метални конструкции за ремонт на К.-покрив
за периода от месец септември 2018 година до месец януари 2019 година, е
57061,10 лева. В допълнителното заключение на вещото лице е изготвена
подробна справка за преките разходи от 3***9,77 лева за материали и
непреките разходи, включени в общия размер. Установено е, че всички
описани в справката и осчетоводени като преки разходи материали са
конкретно за изпълнение на поръчка № 214, закупувани са от регистрирани
по ЗДДС дружества, за което има фактури, проверени от вещото лице, което е
заявено изрично при изслушването му в съдебно заседание и са осчетоводени
по сметка 611 – „Разходи за основна дейност“ , поръчка 0214 – „Е.“.
Допълнителното заключение съдържа подробна справка и анализ на начина,
по който е определен размера на осчетоводените при ответника непреки
разходи от 23511,33 лева за изпълнение на задълженията по процесния
неформален договор, включващи разходи за заплати, консумативи,
командировки, разход за гориво и услуги. Експертизата не е оспорена от
ищеца, по делото липсват твърдения и доказателства, опровергаващи или
разколебаващи заключението на вещото лице. Поради това съдът намира за
неоснователни доводите, които се поддържат във въззивната жалба, че
счетоводните операции при ответника са направени с цел да задоволят
документалните му нужди в бъдещ процес и че не може да се установи и
приеме със сигурност, че разходите съответстват на реално извършените.
Отделен е въпросът, че за отношенията между страните е от значение
уговорената с договора цена, при извод, че той е изпълнен, а не размерът на
14
направените разходи за изработка.
От заключенията на съдебно-счетоводните и съдебно-техническите
експертизи, приети по делото, които не се опровергават с други
доказателства, се установява, че изработеното от ответника и заплатено от
ищеца по процесната фактура съответства по качество и количество на
възложеното с договора, описано в т. 8 и 9 от КСС от 07.11.2018 година.
Между страните е безспорно, че изработеното по неформалния
договор не е доставено в оранжериите в град С. и не е монтирано, а се
съхранява в складовата база на ответника. Спорен е въпросът дали
недоставянето и немонтирането на изработеното в оранжериите в град С.
представлява неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника,
даващо основание на ищеца да развали сключения договор.
При положение, че искът по настоящото дело се основава на
неформален договор с предмет, различен от този по сключения писмен
договор № *** от 11.10.2018 година, волята на страните за срока на този
договор следва да бъде преценявана съобразно данните в КСС от 18.09.2018
година към офертата от 18.08.2018 година, въз основа на която е сключен. В
тази КСС е посочен срок за изпълнение от 120 дни след авансово плащане и
осигурена площадка за монтаж, отнасящ се за всички дейности, включващи и
тези по процесния неформален договор за изработка на термоакумулатора и
металната конструкция на К.то.
Установено е по делото, че изработването на възложеното по
договора е приключено още през месец януари 2019 година, без да е
извършен монтаж на място.
Изводи за поетите от страните задължения във връзка с монтажа на
изработеното следва да се правят от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, имащи отношение към този въпрос.
По делото е представен инвестиционен проект за обект Р. „С.“,
изготвен от „Е.“ ЕООД, с възложител „Е.з.“ ЕООД, който е одобрен на
08.02.2017 година. Разрешението за строеж за обект „Реконструкция и
модрнизация на О. комплекс „С.“, издадено от О. С., е под № 14/16.02.2017
година и е влязло в сила на 06.03.2017 година / стр. 265-268/. По делото не се
твърди и не е установено да е заявявано изменение на първоначално
одобрения инвестиционен проект, респ. ново разрешение за строеж, свързано
15
с предложенията на „Е.“ ООД за реконструкция и модернизация на обекта и
сключените договори през 2018 година между „Е.“ ЕООД и „Е.“ ООД, а
именно договор № ***/28.08.2018 година с предмет: Изработка, доставка,
монтаж и пуск на инсталация за физикохимична кислородна активация на
вода за хидропонна система 2х6 л/сек.; договор № 35/01.10.2018 година с
предмет: Изработка, доставка, монтаж и пуск на инсталация за светлинна
активация на растенията; договор № ***/11.10.2018 година с предмет:
Инженерингова услуга, включваща проектиране, доставка, монтаж и
гаранционно обслужване на съоръжения за котелна инсталация, както и
процесния неформален договор, за който е издадена фактура №
***/10.01.2019 година.
Участието на „Е.“ ЕООД като страна – възложител по описаните по-
горе договори е в изпълнение на задълженията му на главен изпълнител на
строително-монтажните работи, свързани с реконструкция и ремонт на
обекта, които собственикът на оранжерийния комплекс „Е.з.“ ЕООД му е
възложил с договор от 20.11.2016 година. Въз основа на този договор е внесен
от „Е.“ ЕООД и одобрен посоченият по-горе инвестиционен проект от
08.02.2017 година. Към договора от 20.11.2016 година е подписан анекс от
30.11.2017 година / стр. 48/ между „Е.з.“ ООД и „Е.“ ЕООД, касаещ само
промяна в цените и начина на плащане във връзка със сключен договор за
безвъзмездна финансова помощ с Д. „З.“.
Действителните отношения между „Е.з.“ ООД, „Е.“ ЕООД и „Е.“ ООД
се установяват и от разпита на свидетеля К.У. в съдебно заседание на
29.04.2022 година. От справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството е
видно, че той е съдружник в „Е.з.“ ООД заедно със съпругата си Г.У., която е
и управител на дружеството. Свидетелят установява, че след предложение от
страна на управителя на „Е.“ ООД Ж.Г. за реконструкция и модернизация на
оранжерията е постигнато съгласие между собственика на оранжериите
„Е.з.“ ООД, дружеството „Е.“ ЕООД, на което била възложена работата по
реконструкцията на оранжериите и „Е.“ ООД . Съгласието било „Е.“ ЕООД
като дружеството, работещо основно по изграждането и ремонта на
оранжерии, да е главен изпълнител, отговарящ за конструкцията на
оранжерията, стъкла, проветрители, на когото собственикът превежда всички
необходими средства, а от своя страна „Е.“ ЕООД да възлага и заплаща на
„Е.“ ООД работите, свързани с техниката - отопление, хидрофори и други
16
такива.
На 13.09.2017 година е сключен договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ между Д. „З.“ и собственика на оранжериите
„Е.з.“ ООД за изпълнението на одобрения инвестиционен проект, описан по-
горе. Договорът е прекратен по искане на „Е.з.“ ООД, направено с писмо от
14.09.2020 година до Д. „З.“. Данните за това се съдържат в приложеното на
стр. 50 писмо от Д. „З.“ до „Е.з.“ ООД. Свидетелят К.У. също установява
прекратяването на договора с Д. „З.“ по искане на собственика на
оранжериите и връщането на отпуснатите безвъзмездно финансови средства
поради това, че дейностите, за които са отпуснати парите, не са осъществени.
Предвиденият в договора с Д. „З.“ срок за тяхното осъществяване в чл. 6, ал.
1 е 36 месеца, като след изтичане на този срок е поискано прекратяване на
договора.
От първоначалното и допълнителното заключение на съдебно-
техническата експертиза, приети по делото, се установява, че след
издаденото разрешение за строеж в сила от 06.03.2017 година, не са
предприемани никакви допълнителни действия, не са съставяни
изискващите се съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството актове, включително акт образец 2 – протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строеж, както и заповедна книга / приложение 4 от Наредба № 3/, което
означавало, че на практика строежът не е започнал. Не били изпълнени и
изискванията на ЗУТ, нямало назначен технически ръководител. Досежно
техническите проекти, разработвани от „Е.“ ООД, описани в справката от
22.05.2019 година / стр. 277/ - част ОВК, включваща енергиен център и
микроклимат и част Технология, включваща хидропоника, вещите лица от
техническата експертиза са посочили, че за бъдат приложени в
реконструкцията на оранжериите, доколкото с тях се изменя първоначалния
инвестиционен проект, е необходимо да бъдат одобрени по съответния ред по
искане на възложителя и главния изпълнител, но няма данни такива действия
да са предприети пред компетентните органи в О. – С..
Във връзка с фактическото състояние на площадката в оранжерийния
комплекс в град С. вещите лица са установили, че помещението не е
ремонтирано и площадката не е пригодена за монтажа на двата броя
17
водогрейни триховоди котли и двата комина от неръждаема стомана /
предмет на договор ***/11.10.2018 година/, който монтаж технологично
следвало да предхожда монтажа на термоакумулатора, предмет на
неформалния договор. В раздел VIII, т. VIII.1.1. от договор ***/11.10.2018
година изрично е посочено задължението на възложителя да осигури до 90
работни дни след сключването на договора площадка за монтаж на
съоръженията, външно ел. захранване 35 кW, 380V, 50 Hz и външно
захранване с омекотена вода 50куб. метра на денонощие, 3 бара, които
задължения не са изпълнени, както е установено от вещите лица от
техническата експертиза.
От техническата експертиза е видно, че за да бъде извършен монтажът
на котлите и комините, предмет на договор № ***, който трябва да се
извърши преди монтажа на термоакумулатора, е необходимо да има изграден
фундамент и възможност за присъединяване към газопреносната,
електрозахранващата мрежа и отоплителната тръбна мрежа, каквито в
случая не са осигурени. Вещите лица са посочили, че ремонтът на покрива
на К.то помещение, включващ нови подпорни стени и колони, следва да
бъде извършен едва след монтажа на съоръженията – котли, комини и
термоакумулатор, тъй като те трябва да бъдат спуснати през покрива след
премахване на стария покрив. Няма данни с процесния неформален договор
осигуряването на тези условия за монтаж да е възложено в тежест на „Е.“
ООД. От представения по делото договор № ***/11.10.2018 година е видно,
че и с него не е възлагано такова задължението на „Е.“ ООД, а напротив –
задължението за подготовка на площадката за монтаж е вменено изрично на
главния изпълнител „Е.“ ЕООД.
Непротиворечащи на заключението на вещите лица от техническата
експертиза са и показанията на свидетеля И.И. – ръководител група в „Е.“
ООД. Той установява, че необходимите съоръженията - котли и комини
били доставени, а термоакумулаторът и подпорните стени и колони за
реконструкцията на покрива били изработени от „Е.“ ООД още в края на 2018
година и началото на 2019 година. За техния монтаж обаче следвало да има
изградена нова бетонна площадка, да се подготви обекта, като се разчистят
старите котли и други съоръжения, включително да се махне стария покрив,
за да се спуснат новите такива, което не било направено от „Е.“ ЕООД.
Поради това съоръженията били складирани в базата на ответника в село П..
18
В края на януари 2019 година представители на ответника отишли на място в
оранжериите в град С., тъй като се очаквало пристигането на котлите, за да
помогнат и да изчистят помещението, въпреки че не било тяхно задължение,
но след това не били предприети никакви действия от „Е.“ ЕООД за
подготовка на площадката за монтаж.
Съдебно-техническата експертиза в частта, касаеща непригодността на
площадката и помещението за монтиране на новите съоръжения и
показанията на свидетеля И.И. не се опровергават от показанията на
свидетеля А.А. – служител на „Е.з.“ ООД в оранжериите в град С.. Той
установява само, че Ж.Г. – управител на „Е.“ ООД е следвало да извърши
частичен ремонт на К.то помещение, като се подменят котлите на мазут с
газови котли. Дейностите, които били извършени от ответника обаче били
свързани само с демонтаж и изрязване на съществуващото оборудване, за да
бъде рециклирано. Дейности по ремонт не били извършвани.
Показанията на този свидетел не дават основание да се направят
изводи, различни от изложените по-горе, за това, че задълженията за
осигуряване на необходимите условия за монтаж на оборудването на място в
оранжериите в град С. – както нормативни, със съответните разрешения за
строеж и одобрени инвестиционни проекти, така и чрез извършването на
конкретни дейности по осигуряване на площадка, премахване на покрив,
осигуряване на необходимите комуникации, са за „Е.“ ЕООД, като не е
установено те да са възлагани с договор на друг изпълнител, в частност на
„Е.“ ООД.
При доказателства за неизпълнение на горните задължения, правещо
невъзможен монтажа на доставените и изработени от „Е.“ ООД съоръжения,
ищецът не е изправна страна по процесния договора, поради което не може
да го развали. Ответникът е изпълнил задълженията си за изработка на
възложеното с договора. Неизпълнението на задължението му за монтаж не е
виновно, а е свързано с неизпълнението на насрещното задължение на
възложителя да осигури условия за това.
В допълнение следва да се посочи, че ищецът не е установил по делото
твърдението си, че поради забавата на ответника изпълнението е станало
безполезно за него. На първо място, за забава на ответника в случая не може
да се говори, доколкото при сключването на договора, видно от КСС от
19
18.09.2018 година, началото на 120 дневния срок се свързва с осигурена
площадка за монтаж, което условие не е настъпило и до момента.
Освен това ищецът мотивира доводите си за безполезност на договора
с прекратяването на сключения между Д. „З.“ и „Е.з.“ ООД договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ за реконструкцията и
модернизацията на оранжерията. По делото не е установено съществуването
и изпълнението на задълженията по договорите между страните в процеса, в
частност по неформалния договор, за който е издадена фактура
***/10.01.2019 година, да е поставено в зависимост от наличието на
безвъзмездна финансова помощ. Освен това договорът, с който „Е.з.“ ООД е
възложило на „Е.“ ЕООД в качеството му на главен изпълнител
извършването на дейности по ремонт и реконструкция на оранжериите,
предхожда по време сключването на договора за безвъзмездна финансова
помощ, като единствената промяна с анекс след договора с Д. „З.“ е свързана
с договорените суми и начини на плащане, но не и с основния предмет и не е
предвидена възможност за прекратяване на договора при отпадане на
безвъзмездното финансиране.
По изложените съображения следва да се приеме, че изявлението на
ищеца, отправено до ответника с нотариална покана от 15.02.2021 година,
връчена му на 22.02.2021 година, за разваляне поради неизпълнение и поради
безполезност на изпълнението занапред, не е произвело действие по
отношения на процесния неформален договор, доколкото не е установено
виновно неизпълнение на договорни задължения от ответника. Липсва и
основание за осъждане на ответника за върне на ищеца заплатената по този
договор сума от 83040 лева с ДДС.
Първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен,
следва да бъде потвърдено по изложените съображения.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи разноски на „Е.“ ООД
за въззивното производство. Претендираните такива са в размер на 8752
лева– заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, като са
представени фактура и две преводни нареждания за реалното им заплащане.
Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно.
Цената на предявения иск е 83040 лева. Минималното адвокатско
20
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 7293,20 лева без ДДС, или 8751,84
лева с ДДС, колкото са претендирани от ответника.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283 от 27.10.2022 година, постановено
по т. дело № 1125/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., район К.с. ***, ул. „З.“ № 5, да заплати на ответника „Е.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „Ц.“ № 157, офис 1,
разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 8752 лева
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21