Р Е Ш Е Н И
Е № 164
Гр. Сливен, 14.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 168 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 162 по описа на Районен
съд Нова Загора за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 64/24.06.2019
г. по АНД № 162/2019 г. на Районен съд Нова Загора е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0306-000144, издадено на 18.03.2019 г. от Началник Сектор към
ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с което на Й.Х.Д., ЕГН **********,***, за
нарушения по чл. 190 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Й.Д., който го
обжалва в срок, като в жалбата се излагат доводи в насока материална
незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна, както и отмяна на
наказателното постановление. Твърди се, че Свидетелството му за управление на
МПС било отнето за почти един месец, през който период му били нанесени психически
травми, нарушение на правото на свободно придвижване, както и финансови
разходи, които сам оценява на 1000 лева. Твърди още, че е наказан два пъти за
едно и също нарушение. Изразява несъгласие с първоинстанционното решение и
наказателното постановление.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и
своевременно призован, се явява лично и изтъква отново доводите си, изразени в
жалбата.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като
остави в сила първоинстанционното решение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Застъпва
становище досежно твърдяните имуществени и неимуществени вреди, че съществува
друг ред, по който може да им се потърси компенсация.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени
и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 08.03.2019 г. около 12:20 ч. в с. С., о. Н. З. служители при ОД на МВР – Сливен спрели за
проверка л.а. Опел Омега с рег. № …………………, при която установили самоличността
на в. – Й.Х.Д., както и че същият управлява превозното средство при наличие на
незаплатени глоби, а лекият автомобил не е оборудван с аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка. Установеното
било обективирано в съставен срещу Д. АУАН № Д662862/08.03.2019 г. и
квалифицирано като административни нарушения по чл. 190 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т.
2, т. 3 и т. 4 от Закона за движението по пътищата. Въз основа на съставения
акт, на 18.03.2019 г. Началник сектор при ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора издал
Наказателно постановление № 19-0306-000144, с което на Й.Х.Д., ЕГН **********,***,
за нарушения по чл. 190 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 от ЗДвП наложил
административни наказания „глоба“ в общ размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Към доказателствата
пред първата съдебна инстанция е приобщена Справка за нарушител/водач, от която
се установява, че срещу Й.Д. има издадени 15 наказателни постановления и 11
фиша за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата, както и една
принудителна административна мярка, наложена по същия закон.
За да потвърди
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че Й.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна административното нарушение, описано в АУАН и НП, както и
че деянието е правилно квалифицирано и съответно – санкционирано. Районният
съд, като е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи,
а именно - че касационният жалбоподател е извършил вменените му във вина
административни нарушения, както и че същите не съставляват маловажен случай. Обосновано
и законосъобразно Районният съд е потвърдил Наказателното постановление и
неговите изводи напълно се споделят от касационния състав.
Изложеното в касационната жалба твърдение за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение не се споделя от касационния
съдебен състав. От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че касационният жалбоподател
е извършил вменените му с акта и НП административни
нарушения
и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за същите. При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното решение са
обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени са всеобхватно
и ценени правилно. Видно от АУАН и НП в обжалваната
част, административните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 190 ал.
3, чл. 139 ал. 2 т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП. Съгласно първата от посочените
норми, наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. От представената Справка за
нарушител/водач от информационната система на МВР се установява, че срещу Й.Х.Д.
има издадени 15 бр. наказателни постановления с наложени административни
санкции за нарушения по ЗДвП, по 11 бр. от които глобите не са заплатени.
Следователно, нарушението е установено и доказано по безспорен и категоричен
начин. Другата визирана като нарушена разпоредба на чл. 139 ал. 2 т. т. 3 и 4
от ЗДвП задължава водачите на ППС да ги оборудват с аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка. Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В настоящия случай жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства, оборващи установяванията в акта, което мотивира съда да приеме,
че и деянията по чл. 139 ал. 2 т. т. 2, 3 и 4 от закона са осъществени. При горните факти, правилно наказващият орган
е приложил и съответната на установените административни нарушения санкционна
норма на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която, за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Изложените в
касационната жалба доводи за претърпяни от Д. имуществени и неимуществени вреди
са неотносими към процесния случай. Същите биха могли да бъдат репарирани по
съвсем друг ред, в случай на основателност и доказаност. В разглеждания случай
обаче, при наличие на безспорни доказателства за извършените от същия
административни нарушения, съображенията в жалбата не могат да бъдат възприети
като обстоятелства, оборващи доказателствената сила на АУАН. Противоправното
поведение на касационния жалбоподател, изразяващо се в бездействие по отношение
на вменени със закон императивни задължения е установено от първоинстанционния
съд с безпротиворечиви доказателства, а наложената административна санкция с
процесното наказателно постановление напълно съответства на целта на Закона за
движението по пътищата.
По делото липсват
каквито и да било доказателства, компрометиращи установените в акта и
наказателното постановление обстоятелства от фактическа страна. Ето защо
настоящата касационна инстанция намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения, такива не са допуснати и
от първата съдебна инстанция при постановяване на нейното решение. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са
налице.
В атакуваното решение
Районен съд Нова Загора е направил обоснован и съответен на всички
доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление №
19-0306-000144, издадено на 18.03.2019 г. от Началник Сектор към ОД на МВР –
Сливен, РУ Нова Загора, с което на Й.Х.Д., ЕГН **********,***, за нарушения по
чл. 190 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в общ размер на 80,00 (осемдесет) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/24.06.2019
г. на Районен съд Нова Загора, постановено по АНД № 162/2019 г. по описа на
същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.