№ 340
гр. Благоевград, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20251200500241 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от О.Б., чрез
юрк. Л.М. против Решение № 993/22.12.2024 г., постановено по гр.д. №
341/2024 г. по описа на РС – Благоевград.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Сочи, въз основа на констатациите и отговорите на вещото
лице във връзка с проследяване на плановете досежно процесния имот, че
имотът е държавна собственост. Акцентира посоченото от вещото лице, че
при изработване на КП от 1999 г. имотът не е имал на място граници т.е . не е
имало ограда, тъй като ако е имало то в КП този факт е щяло да бъде отразен с
условен знак, което поставя под съмнение достоверността на показанията на
свидетелите на ищцета, че имотът е ограден от преди 1990 г. Затова
жалбоподателят счита, че гласните доказателства не са преценени съвкупно с
целия събран доказателствен материал по делото и правилата на логиката,
както и с тяхната евентуална заинтересованост и предубеденост.
Твърди, че според вещото лице не се установява имотът да се обработва,
както и да е ползван за зеленчукова градина.
Ето защо жалбоподателят счита, че ищецът не е извършил действия по
1
завладяване на имота. Фактът, че в него има засадени овощни дървета, които
поддържа и бере, не представлява владение с цел своене. Това са спорадични,
търпими действия, извършени със съгласието на Общината като собственик.
РС не е обсъдил факта, че площта на имота е включена в ТКЗС; не е
обсъдил че липсват данни за друг собственик, различен от държавата респ.
общината. РС въобще не е обсъдил релевираното в отговора на исковата
молба твърдение, че процесният имот е собственост на О.Б. на основание чл. 6
от ЗСоб., според който държавни са имотите, които нямат друг собственик.
Доказването на това основание става чрез изследване на данните, които се
съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация,
одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ отм., ЗКРИ, ЗСПЗЗ,
ЗВСГЗГФ. Цитира решение на ВКС, според което ако по време на
отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се
води за безстопанствен и в този случай се приема, че е станал държавна
собственост по силата на чл. 6 от ЗСоб. Такъв е и настоящия случай, предвид
записванията в разписния лист към плана от 1959 г. – Общинско и малка част
от него на ТКЗС, като имотът никога не е записван на името на ищеца, нито на
други физически лица. И преди образуването на ТКЗС процесния имот не е
имал собственик – физическо лице.
Следователно върху имота не може да тече давност съгласно чл. 86
ЗСоб. по-рано от м. ноември, 1999 г., от когато забраната за придобиването им
по давност касае имоти, който са публична общинска и държавна собственост,
а не частна.
Не е обсъдено, че имотът не е деклариран нито за него са плащани
данъци, което следва да се съобрази от съда, при извода относно дали
владението е явно т.е. дали се упражнява фактическата власт така, че всеки
заинтересован да научи за нея. В случая фактическата власт не е упражнявана
по начин, които да отрича правата на Общината. Заключава, че не се
установява осъществявано от ищеца на владение през периода от време, през
който законът е позволявал давността да е могла да тече - от м. ноември 1999
г. до 31.5.2006 г. и от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Моли решението да се
отмени и се постанови отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Насрещната страна оспорва жалбата. В отговора си посочва, че в тежест
на ответника е да установи основанието, на което имотът е станал общинска
2
собственост, което той не е сторил. Счита, че от показанията на свидетелите се
установява твърдяния от ищеца способ за придобиване на имота по давност. В
тази връзска РС е съобразил, че имотът е ограден, използвал се е и се ползва
за зеленчукова градина и в него ищецът отглежда овощни дървета, като по-
младите дървета той ги е засадил.
Наличието на ограда се установява от свидетелите, които в показанията
си заявяват, че е ограден още преди 1990 г., като границата всъщност е и
граница на техните имоти, съседни на процесния. Моли решението да се
потвърди.
Видно е, че с атакуваното решение Районният съд е уважил предявения
иск като е признал за установено по отношение на О.Б., че ищецът А. И. Х. е
собственик, на основание изтекла в негова полза придобивна давност на
недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор
07377.500.158, по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със
Заповед №РД[1]18-177/24.10.2022г. на изпълнителния директор на АГКК, с.
Б., О.Б., площ 1123 кв.м., Трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи
на недвижимия имот: 07377.500.159; 07377.500.176; 07377.500.157;
07377.500.156; 07377.500.155; 07377.500.319.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Жалбата срещу решението е депозирана в срок, от процесуално
легитимирана страна, против подлежащ на атакуване съдебен акт.
За да се произнесе по доводите в нея относно правилността на
решението, БлОС, въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на
страните и закона, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът Ал. Х. предявява иск по чл. 124 ГПК да се признае за
установено спрямо Общината, че е собственик на основание давностно
владение, установено през 1994 г. и продължаващо и понастоящем, на
недвижим имот с идентификатор № 07377.500.158, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри.
За имота на 06.02.2024 г. е съставен е акт № 13057 за частна общинска
собственост, в който за правно основание на издаването му се сочи чл. 56, ал. 1
чл. 2, ал. 1, т. 7 – придобит по закон, чл. 59, ал. 1 ЗОС; във връзка с § 42 от ПЗР
3
към ЗИД на СОС и § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР към ЗМСМА.
От комплексната експертиза изготвена от двете вещи лица и от
поясненията на инж. Ю. при изслушването му е видно, че границите на имот
по КК с идентификатор 07377.500.158 на място не съвпадат с тези по
кадастралната карта. На място има ограда, която навлиза в процесния имот,
като оградата отделя имота от имот с № 07377.500.155, като част от имота №
07377.500.158 се ползва от собствениците на имот с № 07377.500.155, това са
съседите от север. Именно тази част ползвана от съседите, сочи експертът е с
храсти и редки овощни дръвчета. Останалата част от имот 07377.500.158,
където са овощните дръвчета, наличието на които са констатирали при
направения огледа заедно с в.л. Марина и които дръвчета са визирали в
Приложение 1 към заключението, сочат, че се намират основно в източната
половина на имота.
Или една част от процесния имот имот 07377.500.158 се ползва от
ползващите съседния имот с № 07377.500.155, а останалата част се ползва от
ищеца, в съседство на който е имот № 07377.500.159, ползван също от ищеца,
като последният е заградил имота си с идентификатор 07377.500.159 и частта
ползвана от имота 07377.500.158 с обща ограда.
От единичната експертиза, изготвена от инж. Ю., който е проследил
статута на имота, съобразно плановете и от изслушването му, е видно, че:
По кадастралния план /КП/ от 1959 г., въз основа на който през същата
година 1959 г. е одобрен Регулационния план /дворищна и улична регулация/
площта на ПИ с идентификатор 07377.500.158, попада в район заснет по КП
като имот с пл. 114 и съвсем малка част е заснета в имот 116. За имот пл. №
114 са отредени парцели 2, 3, 4 и 5, а за имот 116 парцели 6 и 7, от кв. 14, като
е предвидена и улица.
Видно от разписния лист към плана от 1959 г., обозначен от в.л. като
приложение 4 към експертизата му /намиращ се л. 115 от
първоинстанционното дело/ за имота с пл. 114 и парцелите са записани в
съответната графа за собственик - „Общинско“, а от разписният лист на л. 51
от първоинстанционното дело за имот пл. 116 – „ТКЗС“, видно от и
обясненията на експерта в с.з.
През 1980 г. са одобрени кадастрален и регулационен план.
С КП от 1980 г. имотите са с променени планоснимачни номера спрямо
4
предходния план от 1959 г., като процесният имот попада в границите на
незастроени имоти, с поставени пл. № 154 и № 155, като до тях от юг е имот
пл. № 156. По регулационния план процесният имот попада основно в
границите на имот пл. 155, за който е отреден п. 5, в кв. 2
Посочва експертът, че в разписния лист, който е обозначен от в.л. като
приложение 7 към експертизата /намиращ се л. 118 от първоинстанционното
дело/ за имот пл. 154 - мера е записано като Общинско, за всички парцели в
кв. 1; за имот пл. 155 – ов. градина – е записано С.Й.Т. без вписан документ и
част общинско, а за имот пл. № 156 са записани поотделно за парцели и
дворни места, като част от записаните собственици са наследници на В.М. Х.а
и И.М. Х. и АПК.
През 1981 г. има частично изменение на регулационния план на кв. 2, 3,
5, 6 и 17а, одобрено със заповед № 191/8.10.1981 г., като видно от скицата към
заповедта /приложения 9 към експертизата/, вещото лице сочи, че
изменението се състои в следното: поради изместване на трасето на улицата
между кв. 2 и кв. 17а на изток, почти всички парцели в кв. 2 са увеличени като
площ и са с променени граници като имота , изследван от СТЕ, попада в п. 5-
155, от кв. 2 и е с площ от 1230 кв.м.
През 1999 г. одобрен нов кадастрален и регулационен план.
Според КП процесният имот, попада в границите на имот пл. № 158
В разписния лист за имота с пл. № 158 е отразено двор –К. П..
По отношение основанието за записване на двора на К. П. се
установява, че:
След 1981 и преди 1999 г. са издадени документи, касаещи отстъпване
право на строеж върху държавна земя на лицето К. П..
Видно е, че Заповед № 188/27.10.1986 г., издадена от ОбНС,
Благоевград е отстъпено на К.С.П. право на строеж на жилище и гараж върху
държавна земя на п. 5, пл. 155, кв. 2 , като в деня на издаване на заповедта–
27.10.1986 г. е подписан за целта и договор, от К.С.П. и председателя на ИК
на ОБНС.
На 6.7.1987 г. е издадено на името на К. П. разрешение за строеж и
видно от протокол № 4, съставен на същата дата е определена строителна
линия и ниво.
5
Вещото лице сочи, че поземления имот с идентификатор 07377.500.158,
като част от имоти пл. № 114 и пл. № 116 по КП на с. Б. от 1959 г. е внасян в
ТКЗС при образуването му през 1957 г., но с одобряване на РП от 1959 г., той е
влязъл в границите на селото като урбанизирана територия и е загубил
земеделския си характер.
Посочил е експертът, а и никоя страна не твърди да са подавани
заявления за възстановяване на собствеността. Пълномощникът на ищеца
заявява, че имотът не внасян в ТКЗС.
Установява се от изслушаната по делото комплексна експертиза, че в
частта от имота с идентификатор 07377.500.158, която част е оградена и се
ползва от ищеца има засадени общо 13 броя овощни дръвчета, както следва
следните: 2 броя - круши; 1 брой - кайсия; 6 броя - сливи джанки; 4 броя -
ябълки. Установява се от посоченото от експертите, че най-старото дърво
(круша) е на 70 години, а най-младото (ябълка) е на 3 години, има 2 сливи
джанка на 15 и 20 години, като останалите дървета са възраст под 10 години.
Става ясно, че в имота също се намират и дървета от горски видове - акации и
бряст. Вещите лица са онагледили фактическо местоположение на дърветата в
процесния имота, като са изготвили скица от огледа на място /Приложение №
1 към допълнителната комплексна експертиза/. Останалата част има храсти.
Събрани са гласни доказателства.
Св. В.С. съсед на процесния имот, сочи, че до 1966 г. е живял в с. Б. като
съседния на процесния имот го работи от 1964 г.
Между имотите не е имало ограда, когато дядовците им са спорели за
старата круша, която се намира в имота
Сочи, че не може да не е имало ограда преди 1990 г., но е категоричен,
че през 1990 г. е имало ограда между неговия имот и имота на Ал. Х., която
ограда преди е била паянтова, а сега от 6-7 години нова, която нова ограда е
поставена от самия свидетел. Сочи, че преди в имота е имало стари дървета,
но са изсъхнали като само крушата и не е сигурен дали и към момента не
съществувастарата кайсия. Сочи че след 1990 г. Ал. Х. Ползва непрекъснато
това място.
От показанията на св. Ем. Н. се установява, че в имот 158 има стари и
нови дръвчета; ограда е имало между имота на братовчед й В.С. /също
разпитан като свидетел/ от преди 1990 г., но тя живее постоянно в с. Б. от 20
6
години и ограда винаги е имало, която ограда преди 3-4 години била сменена.
С оглед изложените факти, съдът счита искът за неоснователен. Ищецът
не доказва да е придобил собствеността на имота по давност.
Ищецът сочи, че имотът е по наследство от баща му и го владее от 1994
г.
В чл. 79, ал. 2 от ЗС е уреден като способ за придобиване на
собствеността, непрекъснатото владение, което е продължило 10 години.
Съществените признаци на владението според чл. 68 от ЗС са два:
обективен - упражняване на фактическа власт и субективен - намерение да се
владее за себе си. Другите признаци на владението, с които се борави в
теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са нормативно
уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила.
В чл. 69 ЗС е установена презумцията, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Общината в отговора на ИМ – сочи, че е придобила правото на
собственост по силата на закона - § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и § 7, ал. 1, т. 3
от ПЗР към ЗМСМА като е актуван с АЧОС № 13057/6.2.2024 г.
Трайно е тълкуването в практиката на ВКС, че актът за
държавна/общинска собственост има само констативно значение и
удостоверява собствеността само, ако в него е посочено конкретно
придобивно основание, а ако не е посочено същото следва да бъде въведено в
процеса и доказано от държавата/общината, респ. от процесуалния им
субституент.
Общината сочи, че е придобила собствеността върху имота по силата на
регулацията по плана от 1959 г., с който имотът е отреден за строителство, по
арг. от § 39 от ППЗПИНМ/отм/, т.е. вследствие на непосредствено и
безусловно отчуждително действие на регулационния план.
Според чл. 39 ЗПИНМ в редакцията от ДВ Бр. 54/6.7.1956 г., действал
към момента на първия кадастрален и регулационен план от 1959 г. на с. Б. -
недвижимите имоти на частни и обществени организации отредени за
мероприятия по улично регулационния план, се считат за отчуждени от деня
на обезщетяване на собственика съгласно ППЗПИНМ.
7
Предвид записването на имота в разписните листове към плановете от 1959 г.
за общински, съдът счита, че имотът не е придобит от общината по силата на
закона чрез регулация, тъй като не е логично да придобиваш нещо, което
имаш.
В отговора на ИМ Общината сочи, че от разписните листове,
представени от самия ищец с подаване на исковата молба, е видно, че имотът
винаги е записван като общински и никога не е имало записване на физически
лице, поради което счита, че общината е придобила собствеността, въз основа
на чл. 6 /отм./от ЗС, тъй като имотът няма собственик, в подкрепа на което
становище цитира практика на ВКС.
В практиката си ВКС приема, че когато за основание на придобитото
право на собственост Общината се позовава на чл. 6 /отм./ ЗС, то доказването
на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се
съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична
документация, касаещи собствеността на имота. Констатацията дали един
имот е безстопанствен се гради на база липсата на данни за собственика на
имота към конкретен момент на влизане в сила на устройствения план, а
тежестта на доказване в тези хипотези, когато се касае до установяване, че
имотът не е имал друг собственик, е на общината.
Съдът счита, че от доказателствата по настоящото дело и преди всичко
от заключението на вещото лице инж. В. Ю., се установява, че имотът е
общински на основание чл. 6 /отм./ от ЗС.
Твърденията, че мястото е ползвано от дядото и бащата на ищеца,
установено от показанията на свидетеля В. С. не е основание за друг извод.
Презумпцията за своене на имота в случай на доказаното осъществяване на
фактическа власт, се опровергава именно от записванията в разписните
листове към плановете на имота за общински - от първия кадастрален план
през 1959 г. и последващите през 1980-1981 г., 1999 г. и от липсата на
оспорване на плановете от дядото респ. неговите наследници, което
опровергава намерението на дядото или бащата на Х. да своят имота.
Никаква реакция срещу заснемането на имота в кадастралните планове и
срещу записванията в документите-разписни листове към тях, касаещи
правото на собственост респ. срещу отрежданията с плановете за
мероприятия на държавата – улици, парцели, което обсъдено с липсата през
8
годините на плащане на данъци според съда, опровергава презумпцията по чл.
69 ЗС от осъществяваната фактическа власт да се изведе извод за намерението
на дядото или бащата на ищеца да своят имота. Ето защо и предвид
твърдението на ищеца, че го има от дядо си и от баща си, то очевидно е в
настоящия случай, че с ограждането на част от имота не може да се приеме,
че ищецът е преобърнал предадената му от дядо му или баща му фактическа
власт на държане във владение след като и самият ищец не е предприел
действия като напр. за декларирането му в Общината /заинтересования
собственик/ предвид, че в плановете, които са се разгласявали по определения
в съответния действащ в закона ред, имотът е бил записан за
общински/държавен т.е. владението на ищеца не е явно и несъмнено. Съдът
при изводите се е съобразил и с обстоятелствата, изложени от ищеца в
исковата молба и изричното му изявление, че имотът не е влизал в ТКЗС.
Поради изложеното БлОС счита, че ищецът не е осъществявал владение
върху имота и не го е придобил по давност, поради което решението на
първоинстанционния съд, в което е прието противно следва да се отмени като
незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния
закон и се постанови друго решение, с което иска се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото Ал. Х. дължи на Общината направените от нея
разноски пред двете съдебни инстанции, които възлизат в размер на 1725 лв.,
от които по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете
съдебни инстанции – районна и окръжна, размерът на които съдът определя
на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, 25
лв. - държавна такса за въззивната жалба и 1500 лв. – разноски, направени от
Общината за изслушаната експертиза пред РС.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 993/22.12.2024 г., постановено по гр.д. № 341/2024 г.
по описа на РС – Благоевград и вместо това постановява:
Отхвърля като неоснователен иска, предявен А. И. Х., ЕГН **********,
адрес: с. Б., О.Б. за признаване за установено по отношение на О.Б., ЕИК *, с
адрес: гр. Б., представлявана от кмета М.Б., че е собственик, на основание
9
изтекла в негова полза придобивна давност на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 07377.500.158, по кадастралната карта и
кадастрални регистри одобрени със Заповед №РД[1]18-177/24.10.2022г. на
изпълнителния директор на АГКК, с.Б., О.Б., площ 1123 кв.м., Трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, при съседи на недвижимия имот: 07377.500.159;
07377.500.176; 07377.500.157; 07377.500.156; 07377.500.155; 07377.500.319.
Осъжда А. И. Х., ЕГН ********** да плати О.Б., ЕИК * сумата от 1725
лв., представляващи направени съдебни разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението може да е обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10