ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
гр. Велико Търново, 10.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско
дело № 20224001000134 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „Шипинг Навигейшън“ ЛТД – дружество със
седалище на Мае, Сейшели, против Определение № 61/ 07.04.2022 г. по т.д. № 49/ 2021
г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът по несъстоятелността е оставил без
разглеждане подадените от него три броя възражения срещу вземания, приети от
синдика в производството по несъстоятелността на Логистичен терминал Свиленград
АД. Счита постановения акт за незаконосъобразен. Неправилен бил изводът на съда, че
цесията, на която се позовава за качеството си на кредитор, не е надлежно съобщена на
длъжника. Излага, че цедентът добросъвестно е изпълнил задължението си да уведоми
длъжника, като е изпратил уведомление на последния посочен в ТР адрес на търговеца
в гр. Габрово и освен това е възложил връчването и на ЧСИ. Адресът на връчване не
съответствал на адреса за кореспонденция, посочен в договора за кредит между
Банката и длъжника, защото бил променен след сключване на договора, което се
установявало от вписванията в ТРРЮЛНЦ, но длъжникът не изпълнил задължението
си съгласно чл.52 от договора да уведоми кредитора за промяната. Имотът в гр. София,
посочен като адрес за кореспонденция, бил продаден на публична продан и обявеният
купувач бил въведен в негово владение още на 20.08.2021 г., при което Логистичен
терминал Свиленград АД не би могъл да получава съобщения на този адрес.
Последният адрес, вписан в ТРРЮЛНЦ, бил напуснат от длъжника без да бъде посочен
нов такъв и това обстоятелство било надлежно отразено от връчителя на ЧСИ.
Уведомлението било надлежно връчено и чрез изпращането му на ел. адрес, който бил
посочен лично от длъжника в производството по несъстоятелност с негова молба от
1
21.01.2022 г. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да се произнесе
по същество по възраженията на дружеството.
Постъпил е отговор от синдика на Логистичен терминал Свиленград АД. Счита,
че жалбоподателят няма правен интерес от разглеждане на жалбата, тъй като не е
предявило отрицателни установителни искове срещу приетите оспорени от него
вземания в срока по чл.694 ТЗ и вече не би могъл да стори това предвид настъпилата
преклузия. По същество заема становище за неоснователност на частната жалба.
Правилен бил изводът на съда, че цесията не е породила действие спрямо длъжника
поради ненадлежното й съобщаване на адреса за кореспонденция в гр. София, като
излага, че независимо от публичната продан на имота в гр. София, оперативният
счетоводител на длъжника продължавал да осъществява дейност на този адрес, който
бил посочен и като такъв за отношения с НАП. Извън горното сочи, че уведомяването
за цесията поначало следвало да бъде извършено до него, а не до управителните
органи на дружеството, предвид правомощията на синдика по чл.658 ал.1 т.1,2 и 3 ТЗ.
Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът констатира следната фактическа обстановка: На 26.01.2022 г. в
ТРРЮЛНЦ са обявени списъците на приетите и неприети от синдика вземания в
производството по несъстоятелност на Логистичен терминал Свиленград АД. Видно от
списъка на приетите вземания, в него в т.4 е включено вземане на „Първа
инвестиционна банка“ АД /“ПИБ“ АД/ в общ размер на 21 087 845.74 лв. по договор за
кредит от 16.02.2018 г., включващо главница – т.4.1, непогасени законни лихви – т.4.2,
т.4.3, т.4.4 и т.4.5 и разноски. „Шипинг Навигейшън“ ЛТД се легитимира като частен
правоприемник на „ПИБ“ АД по силата на договор за цесия, сключен непосредствено
след обявяване на списъка на 31.01.2021 г., по отношение на вземане в общ размер на
32 131.45 лв., представляващо приетите по т.4.2, т.4.3, т.4.4 и т.4.5 вземания на Банката
и на част от вземането по т.4.1. Дружеството е уведомило съда по несъстоятелността за
правоприемството, като е представило договора за цесия и изпратени уведомления от
цедента до него и до длъжника. Уведомлението до длъжника е адресирано до гр.
Габрово, ул. Д-р Заменхов № 7, офис 50, който адрес е вписан в ТРРЮЛНЦ на
10.01.2020 г. До тази дата адресът на управление на дружеството е бил в гр. София и
този адрес е посочен в договора за кредит за кореспонденция. Връчител при ЧСИ е
отразил, че при посещение на 02.02.2022 г. на адреса в гр. Габрово офисът е заключен
и липсват указателни табели за фирмата, както и служители или представител на
търговеца. Отразил е, че е провел разговор с прокуриста на дружеството – собственик
на сградата, от когото е получил информация, че Логистичен терминал Свиленград
АД е ползвал офиса под наем, като наемният договор е прекратен на 30.11.2022 г. и
служители на дружеството не са го посещавали след тази дата. Приложено е и копие от
ел. съобщение от 02.02.2022 г., изпратено от ЧСИ на адрес ************, от
съдържанието на което се установява, че прикачено е изпратено сканирано
2
уведомление за извършен договор за прехвърляне на вземания. В срока по чл.690 ал.1
ТЗ „Шипинг Навигейшън“ ЛТД е депозирало три възражения срещу вземания,
включени в списъка на приетите вземания, а именно вземанията на ВП СИА-Пласт -
Украйна, С. С. и К. Д.. За да постанови обжалвания акт, съдът е приел, че
доказателствата не установяват дружеството да има качеството на кредитор на
длъжника, защото не е доказано цесията да е надлежно съобщена на последния с оглед
изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД на посоченият в договора за кредит адрес за
кореспонденция в гр. София, а уведомяване на ел. адрес не е надлежно поради липса
на посочен ел. адрес за кореспонденция в сключения договор за кредит и
неприложимост на хипотезата на чл.50 ал.5 ГПК.
При тази фактическа обстановка ВТАС намира частната жалба срещу
определението на ОС – Габрово за основателна.
На първо място следва да се посочи, че частната жалба е процесуално допустима
и изложеното от синдика становище за липса на правен интерес от разглеждането й е
несъстоятелно. Съгласно чл.694 ал.6 ТЗ срокът за предявяване на установителен иск по
чл.694 ТЗ е обусловен от обявяването в ТРРЮЛНЦ на определението на съда по чл.692
ал.4 ТЗ, с което съдът, след разглеждане на депозираните в срок възражения срещу
списъците на приетите и неприетите вземания, одобрява същите. Само ако съдът се е
произнесъл по същество на оспорването и го е оставил без уважение, възразилият
срещу включването или невключването в списъците на конкретни вземания кредитор е
процесуално легитимиран да предяви уредените в чл.694 ал.2 и ал.3 ТЗ положителен
или отрицателен установителен иск. В случая съдът не е разгледал възраженията на
„Шипинг Навигейшън“ ЛТД срещу списъка на приетите вземания, при което липсва
произнасяне по същество на оспорването, то не е рефлектирало върху съдържанието на
списъка и за дружеството изобщо не е възникнало право да предявява иск по чл.694 ТЗ.
Жалбата цели да се постигне именно произнасяне по същество на възраженията.
Съдът намира, че към датата на депозиране на възраженията срещу списъка на
приетите вземания – 02.02.2022 г. „Шипинг Навигейшън“ ЛТД има качеството на
кредитор на длъжника в производството по несъстоятелност Логистичен терминал
Свиленград АД на основание частно правоприемство от кредитор с прието вземане –
„ПИБ“ АД – по силата на договор за прехвърляне на вземането. За да произведе
действие цесията, съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД е необходимо цедентът да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне и задължението му да погаси в полза на новия
кредитор. Съдът счита, че в случая цедентът е изпълнил това императивно изискване
на закона. Банката добросъвестно е положила всички усилия да доведе до знанието на
длъжника направената цесия. Чл.50 ал.1 ГПК указва, че мястото на връчване на книжа
на търговец е последният посочен в ТРРЮЛНЦ адрес и се установява, че ЧСИ, който
има правомощие съгласно чл.42 ал.2 ГПК да връчва книжа и комуто Банката е
възложила това, е предприел действия по връчването именно по последния вписан
3
адрес на управление на Логистичен терминал Свиленград АД в гр. Габрово.
Връчителят надлежно е удостоверил отсъствието на адресата от адреса, липсата на
фирмена табела, служители и пълномощници, получената информация от собственика
на сградата за прекратено наемно правоотношение с дружеството за ползвания от него
офис, при което е очертана хипотезата на чл.50 ал.2 ГПК. Банката е могла да отправи
уведомление и до адреса в гр. София, посочен в договора за кредит като такъв за
кореспонденция, но това нейно действие би било оценено като формално, защото тя е
била наясно, че дружеството няма седалище на този адрес предвид продажбата на
имота на публична продан по изп. производство с взискател самата Банка, и
неуспешното връчване на този адрес отново би довело до приложението на чл.50 ал.1
ГПК – до необходимостта да се извърши връчване по последния вписан в регистъра
адрес. Самият длъжник не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение като страна по договора за кредит, изразяващо се в неуведомяване на
Банката за промяната в седалището и адреса му на управление, съотв. кореспонденция.
Цедентът е изпратил уведомлението и на ел. адрес, посочен от длъжника
непосредствено преди сключването на договора за цесия, при което следва да се счита
за актуален. Няма законово основание този начин на уведомяване да се счита за
ненадлежен, доколкото разпоредбата на чл.42 ал.3 ГПК предвижда възможност за
такова връчване. С оглед изложеното съдът приема, че длъжникът е надлежно
уведомен за извършената цесия по реда на чл.50 ал.2 ГПК, цесията е произвела
действие, жалбоподателят е кредитор на длъжника и като такъв е легитимиран да
участва в производството по възражение срещу списъците.
Дори и да се приеме, че към датата на подаване на възраженията длъжникът не е
бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, към датата на провеждане на
откритото съдебно заседание – 31.03.2022 г. той вече е уведомен и цесията е породила
действие. Това е така, защото видно от молбата на „Шипинг Навигейшън“ ЛТД до съда
по несъстоятелността, с която го уведомява за цесията и представя както договора,
така и уведомленията от Банката, тя е представена с копие за синдика и на 03.02.2022 г.
съдът е разпоредил то да бъде връчено на последния. Видно от изявленията на синдика
в съдебното заседание, той е получил копието, запознат е с уведомлението и е
коментирал насочването му до адрес, който не е посоченият в договора за кредит адрес
за кореспонденция. Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника за
цесията да става по конкретен, специален начин, поради което съгласно константната
практика на ВКС и съдилищата същото се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба или в случая с книжата по делото, към които е
приложено изходящото от цедента уведомление. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението в рамките на производството не може да бъде игнорирано с оглед
императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК и следва да бъде съобразено от съда при
4
решаването на делото. В този смисъл са Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. І т. о. на ВКС,
Решение № 78/ 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, Решение № 114/ 07.09.2016
г. по т. дело № 362/ 2015 г. II т.о. ВКС. В правомощията на синдика съгласно чл.658
ал.1 т.1 е да представлява длъжника, по т.4 – да води търговската му кореспонденция,
по т.10 – да издирва и уточнява кредиторите му, при което уведомяването му за
цесията е надлежно уведомяване на длъжника.
По тези съображения обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Въззивният съд не е компетентен да се произнесе по същество на
направените от жалбоподателя възражения срещу списъка на приетите вземания, това е
правомощие на съда по несъстоятелността. Делото следва да бъде върнато на съда за
разглеждане на възраженията.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 61/ 07.04.2022 г. по т.д. № 49/ 2021 г. по описа на
ОС – Габрово в частта му, с която са оставени без разглеждане подадените от
„Шипинг Навигейшън“ ЛТД – дружество със седалище на Мае, Сейшели, възражения
срещу включените в списъка на приетите вземания на кредиторите на Логистичен
терминал Свиленград АД, предявени в срока по чл.685 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на
26.01.2022 г., вземания на ВП СИА-Пласт - Украйна, С. С. С. и К. Х. Д..
ВРЪЩА делото на ОС – Габрово за разглеждане по същество на направените
възражения вх. № 343, 344 и 345 – всички от 02.02.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5