РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 933/9.6.2022г.
гр.Пловдив, 09 . 06 . 2022г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 938 по описа за 2022г.,
взе предвид следното :
Община Септември, представлявана от
Кмета с пълномощник адв.П.И. обжалва Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33120100/04.10.2021г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” Пловдив /БДИБР/.
Делото е образувано след
постановяване на Определение № 3295/06.04.2022г. по адм.д.№ 2048/2022г. на ВАС,
с което е прието, че компетентен за произнасяне по жалбата на Община Септември
против Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 33120100/04.10.2021г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” Пловдив е Административен съд – Пловдив. Жалбата и
преписката по издаване на оспорения административен акт се съдържат в
приложеното адм.д.№ 1182/2021г. на АС – Пазарджик, а представен от
жалбоподателя списък на разноските по чл.80 ГПК – в адм.д.№ 11311/2021г., АССГ.
1. Становища на страните :
- Жалбоподателят счита оспореното
разрешително за незаконосъобразно, алтернативно – за нищожно. Твърди, че : -
съществуващият задържателен резервоар с активен въглен за пречистване на
производствени отпадъчни води и канализационна мрежа /трасето/ са незаконно
изградени и не са въведени в експлоатация по реда на ЗУТ, вкл. с арг. за
неприложимост на §21 ЗР ЗУТ /дефиниция за „заварен строеж”/; - част от трасето
на незаконно изградената канализационна мрежа минава през чужди поземлени
имоти, в това число и собственост на Община Септември, които са публична
общинска собственост без отстъпено право на строеж по см. на ЗУТ.
В съдебно заседание от 03.05.2022г. не
е даден ход поради преценка за необходимост от представяне на доказателства за
правен интерес от оспорване на разрешителното. Прието е, че жалбоподателят
следва да представи конкретни доказателства, вкл. да уточни фактическо и правно
основание, на които основава твърдението за изискуемо съгласие от Община Септември
за изграждане на мрежата, преминаваща през поземлени имоти, собственост на
общината. В тази вр. е указано на оспорващата община да представи писмени
доказателства по твърдението за преминаване на конкретна част от
канализационната мрежа през общински имоти /актове за общинска собственост,
скици, др./. Предвид Определение № 650/26.01.2022г. постановено по адм.д.№
310/2022г. на ВАС към жалбоподателя са отправени и указания : да представи
доказателства – в случай, че съществуват, за собственост върху водния обект –
предмет на оспореното разрешително; на учредено право върху водния обект; за
законни права за ползване на обекта, конкуриращи се с правата на адресата на
оспорения административен акт; за засягане на конкретни общински имоти
/индивидуализирани с номер или идентификатор по съответен план/ - през които
изцяло или частично преминава канализационната мрежа.
- Ответникът Директор на БДИБР –
Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт Д.Б. оспорва жалбата.
- Заинтересованата страна Варварски
минерални бани ЕООД, представлявана от управителя Н.П. с пълномощник адв.Н.Б.
поддържа недопустимост на жалбата с искане за прекратяване на съдебното
производство. Твърди се, че право на собственост на община Септември не е
засегнато, тъй като имотът граничи пряко с реката, която е публична държавна
собственост и точката на заустване е в публична държавна собственост /с арг. от
скица № 002/20.01.2021г. от преписката по издаване на разрешителното/. В молба
от 20.04.2022г. е заявено, че по см. на Наредба № 2/08.06.2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване,
разрешителното по чл.16 ал.1 т.3 касае обекти извън тези по т.2 и оспорения акт
няма за предмет самите пречиствателна станция и канализационна мрежа като
съоръжения, респект. като строеж, тъй като предмет на разрешителното е
заустването. В случая се касае за разрешително по см. на чл.46 ал.1 т.3 б.”б”
от Закона за водите /ЗВ/, което има за предмет експлоатация на съществуващи
обекти, като въпросът с изграждането на тези съществуващи обекти и законността
им като строеж стои извън правоотношенията, които се уреждат с разрешителното
за ползване на воден обект. Последните са
предмет на уреждане в производствата по ЗУТ, където изрично са разписани
правилата за право на водопрекарване, сервитутни ивици за изграждане на
тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване. Използването на канализационни
мрежи се урежда от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по друг ред и не е предмет на спорното административно
производство. Приложено е Определение № 4888/20.05.2022г. постановено по
адм.д.№ 4105/2022г. на ВАС, като относимо към спора. Заявено е искане за
присъждане на направени съдебни разноски – адвокатско възнаграждение.
В изпълнение на указанията за
представяне на доказателства за обосноваване на правен интерес, са изложени
следните твърдения с представени писмени доказателства от община Септември
/молба от 25.05.2022г./ : Описаните в оспорения акт съществуващ задържателен
резервоар с активен въглен за пречистване на производствени /от корита, вани и
душове/ отпадъчни води и канализационна мрежа /трасето/ са незаконно изградени
и представляват незаконен строеж, вкл. не са въведени в експлоатация по реда на
ЗУТ. Законосъобразното им въвеждане и представяне на съответните документи за
това са единствена гаранция за функционирането ми по предназначение, както и
безопасно и незастрашаващо живота и здравето на населението. В случая
административният орган приема декларативно, че пречиствателното съоръжение и
канализационната мрежа са съществуващи /”заварен строеж”/, което не съответства
на § 21 ЗР ЗУТ и доказателства не са представени от възложителя и
административния орган. Част от трасето на незаконно изградената канализационна
мрежа минава през имоти – собственост на община Септември, което е допълнителен
аргумент за оспорване на разрешителното, тъй като общината не е давала съгласие
за изграждане на канализацията в неин имот. Поддържа се, че незаконно
изградената канализационна мрежа преминава през имоти – собственост на Община
Септември, което е видно от скица на л.53 от делото – между УПИ I – за СПА център, кв.9 по плана на Варварски
минерални бани и р.Чепинска е налице поземлен имот собственост на община
Септември, представляващ УПИ I
– за движение, кв.9 по посочения план - отразен само като „движение”. Наличието
на този поземлен имот е видно и от скица на л.64 от делото - УПИ I – за СПА център, кв.9 не граничи
непосредствено с р.Чепинска. Представени са цветни графични части от ПУП с
обхват – поземлени имоти /ПИ/, през които преминава процесната канализация и е
посочено, че продължението на част от ПИ – общинска собственост, който е
отреден за движение, продължава, представлява стоманобетонов мост над
р.Чепинска, собственост на общината. Стоманобетоновият мост над р.Чепинска е
изграден на основание Разрешение за строеж /РС/ № 119/10.11.2011г. на
гл.архитект на община Септември с възложител общината. Описаните данни според
жалбоподателя са основание за права на общината върху процесния воден обект.
Заявено е доказателствено искане за СТЕ за доказване на твърденията за правен интерес,
произтичащи от неправомерно засягане собственост на общината. Алтернативно –
при преценка за отсъствие на правен интерес е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованата страна, вкл. на
ответника.
По предоставена възможност заинтересованата
страна изрази подробно становище във вр. със съображенията и доказателствата за
правен интерес. Аргументирано са оспорени твърденията на жалбоподателя и
представените писмени доказателства. Въз основа на приложимите норми и
съдържанието на преписката се поддържа недопустимост на жалбата.
По предоставена възможност ответника не
изрази следното становище.
2. Разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
33120100/04.10.2021г. е издадено на основание чл.46 ал.1 т.3 б.”б” –
„експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на
населени места, селищни и курортни образувания;”, чл.52 ал.1 т.4 ЗВ и Наредбата
по чл.135 ал.1 т.13 ЗВ за ползване на воден обект : р.Чепинска, поречие на
р.Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект :
„Минерална баня” на Варварски минерални бани ЕООД, по заявление от 25.01.2021г.
с адресат Варварски минерални бани ЕООД.
Според съдържането на разрешителното : обектът е с наименование „Минерална
баня” и местоположение – УПИ – I, кв.9 по плана на Варварски минерални бани;
данни за водния обект – р.Чепинска и водното тяло – предмет на ползването – BG3MA900R185 – „Река Чепинска от кантон Долене до
начало корекция”; цел на ползването – ползване на воден обект за заустване на
производствени /от корита, вани и душове/ отпадъчни води след пречиствателно
съоръжение – задържателен резервоар с активен въглен от експлоатация на
съществуващ обект : „Минерална баня”, находящ се в УПИ I, кв.9 на Варварски
минерални бани, с.Варвара, община Септември; място на заустване – Заустване № 1
– Производствени /от корита, вани и душове/ отпадъчни води след пречиствателно
съоръжение – задържателен резервоар с активен въглен в река Чепинска, с координати на точката на заустване;
три пункта за място на собствен мониторинг – на изход пречиствателно съоръжение
– задържателен резервоар с активен въглен, 100м. преди и 100м след заустването
на отпадъчните води, ведно с Приложение 1 – място за собствен мониторинг
/графична част, л.24 дело АС-Пазарджик/ - неразделна част от разрешителното.
В Преценката на основание чл.62 ал.1
вр. с чл.46 ал.1 т.3 б.”б” и чл.52 ал.1
т.4 ЗВ относно заявлението за издаване на оспореното разрешително /л.37 и сл.,
дело АС - Пазарджик/ е посочено, че : предмет на инвестиционното предложение е
минерална баня, която е в експлоатация от 60-те години на 20-ти век;
канализационната мрежа на обекта е изпълнена, като разделна за битово-фекални и
производствени отпадъчни води; потока производствени /от корита, вани и душове/
отпадъчни води ще се улавя посредством производствена канализационна мрежа и ще
се отвежда до точката на заустване, преминавайки през задържателен резервоар с
активен въглен за неутрализиране на разтворените вещества в производствените
отпадъчни води; пречистените производствени отпадъчни води от обекта
/пречистване с ЛПСОП на Елтрейд ООД със съгласие на посоченото дружество –
договор, л.41 и сл./ ще се отвеждат чрез съществуващ канализационен колектор до
точка на заустване във водоприемника – р.Чепинска при географски координати,
отразени в разрешителното. В преценката е посочено, че при ползването на водния
обект не се нарушават придобити права на други водоползватели и не се нарушават
обществени интереси по см. на чл.49 ЗВ. Ще се ползва вече изграденото в точка
на заустване съоръжение.
Към
заявлението е представена документация, съдържаща приложения – ситуация на
обекта, отвеждащи колектори и места на заустване, вкл. протокол от геодезическо
заснемане на точките на заустване, както и приложения по чл.11 ал.4 от Наредба
№ 2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване /картен материал с нанесени в подходящ мащаб – границите
на обекта, от дейността на който се формират отпадъчни води; водния обект;
трасето на отвеждащия колектор след площадката на пречиствателната станция до мястото на заустване, обозначено с
географски координати; частта от съществуващата канализационна мрежа на обекта
– по видове потоци и съоръжения към нея с посочени географски координати на
мястото/местата на заустване във водния обект /л.53, 63, 64/. В писмено представяне на обекта /л.55
и сл., дело АС -Пазарджик/ е отразено следното по отношение канализационната
мрежа и пречистване на отпадъчните води от обекта : В имота има изпълнен
отвеждащ коректор с дължина след последната ревизионна шахта до точката на
заустване в р.Чепинска – 6 м. Посочени са географските координати на точката за
заустване. Заустването в довеждащия колектор пред ЛПСОВ е изпълнено на
територията на УПИ I, кв.9. За пречистване на технологичните отпадъчни води,
които съдържат малка количество хлор, остатъчни продукти от дезинфекция и
разтворени измиващи продукти, е монтирано пречиствателно съоръжение,
представляващо задържателен резервоар, в който отпадъчните води да се третират
с активен въглен, който неутрализира разтворените вещества. Местоположението на
пречиствателното съоръжение е върху трасето на съществуващия отвеждащ колектор
от минералната баня. Технологичните отпадъчни води постъпват в задържателния
резервоар, а след пречистване се отвеждат към изходната шахта на съоръжението.
От изходната шахта пречистените води чрез съществуващият отвеждащ колектор ще
се заустват в р.Чепинска. Посочена е точката на заустване в река Чепинска на
технологичните отпадъчни води – точка на заустване на тръбата на съществуващия
отвеждащ колектор от обекта с географски координати, посочени в разрешителното.
Обозначена е на ситуацията относно отвеждащ колектор и точки на заустване в
река Чепинска /л.64/.
3. При съпоставка между скицата от
20.01.2021г. /л.53/, ситуациите на л.63 и геодезическото заснемане на л.64,
може да бъде направен извод за местоположението на отвеждащия колектор и
точката на заустване по географските координати от разрешителното – не следва,
че са в имоти на други лица. Пречиствателното съоръжение, представляващо
задържателен резервоар, в който отпадъчните води да се третират с активен
въглен, който неутрализира разтворените вещества е върху трасето на
съществуващия отвеждащ колектор от минералната баня. Скицата от 2021г. отразява
одобреното изменение на ПУП – ПР със заповедта от 2011г., графична част от
която представи жалбоподателя /л.30 от настоящото дело/, а за имота, който
според молбата на жалбоподателя представлява УПИ – за движение, е представено
геодезическо заснемане без дата, което не доказва навлизане в същия на
канализационна мрежа, колектор, задържателен резервоар или друго съоръжение от
обхвата на посочените в оспореното разрешително. Имотът на заинтересованата страна
граничи от изток с р.Чепинска /ситуация – л.63 и геодезическо заснемане – л.64,
дело АС-Пазарджик/.
Преписката по издаването на оспореното
разрешително е основана на приложените правни основания при издаването му от
ЗВ, вкл. изискванията на Наредба № 2 от 8.06.2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.
Разпоредбата на чл.11 от наредбата и в частност ал.4, не съдържа изисквания за
представяне на строително-техническа документация /разрешение за строеж и
проект/ и доказателства за въвеждане в експлоатация на действащи строителни
обекти. Обществените отношения, регулиращи изискванията за елементите от
техническата инфраструктура са в обхвата на ЗУТ /глава Четвърта, л.64 и сл.,
раздел IV, чл.83 и сл., като според действащата норма на чл.86 ал.1 ЗУТ – „За
опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на
минералните води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни
нужди, от замърсяване и други вредни влияния в устройствените планове се
предвиждат санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията,
определени по реда на Закона за водите. Режимът
на устройство на санитарно-охранителните зони и забранените дейности в тях се
уреждат с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на околната среда и водите.”/. Няма спор, че според дефиницията на §5
т.38 ДР ЗУТ в обхвата на строежите са и съоръженията на техническата
инфраструктура, както и, че според §21 ЗР ЗУТ - „Когато във връзка с
устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат
предвид законните строежи.”, но следва да се съобрази, че предмет на
оспореното разрешително не е строеж, както и при издаването му не е предвидено
представяне на РС и документи за въвеждане в експлоатация на строежи /действащи
обекти и съоръжения/ в имота, в който се намира обект, във вр. с
функционирането на който по предназначение е изискуемо разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.
Канализационната мрежа, пречиствателното съоръжение и отвеждащия колектор не са
в предметния обхват на разрешителното. Ведно с посоченото, съгл. чл.193 ЗВ –
„Обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация,
се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на
изискванията на този закон.”.
Незаконното
строителство подлежи на премахване по предвиден в ЗУТ ред, регламентиращ
служебно производство на компетентния административен орган, което е
самостоятелно и не е част от производството по издаване на разрешителното по
реда и условията на ЗВ. Оспореното разрешително е основано на чл.46 ал.1 т.3 б.“б“
ЗВ и има за предмет експлоатация на съществуващи обекти, вкл. законността им
като строежи са извън административното правоотношение, в което се издава
разрешителното за ползване на воден обект. В ЗУТ изрично са регламентирани
правила за право на водопрекарване, сервитутни ивици за изграждане на
тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване и др. /чл.83 и сл./. Законността
на вече изградените /съществуващи/ канализационна мрежа и задържателен
резервоар не са предпоставки за издаване на оспореното разрешително.
Местоположението на канализационната мрежа /наименувана в жалбата – трасето/
също не стои в обхвата на административното производство по издаване на
разрешителното за заустване на отпадъчни води. При констатация на незаконен
строеж в чужд имот кметът на общината разполага с правомощия за премахването му
съгл. ЗУТ според категорията на строежа /чл.225, чл.225а ЗУТ/. В реда на
изложеното се отбелязва, че съгл. чл. 46а ал.1 ЗВ : „Представянето на
разрешително по чл. 44 и 46 е необходимо
условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда
на Закона за устройство на територията”,
което означава, че оспореното разрешително представлява част от фактическия
състав за издаване на РС, а не обратното, включително за канализационни системи,
чрез които се заустват отпадъчни води във водни обекти по см. на чл.46 ал.2 ЗВ
/ относимо и за издаване на разрешение за ползване или удостоверение за
въвеждане в експлоатация по ЗУТ /.
Извън това, наличието на РС за мост
над р.Чепинска, а всъщност с обект на РС № 119/10.11.2011г. : Пътна връзка към
УПИ I – Курортна дейност с подобекти : 1. Ленти за влизане в и отливане на
съществуващ път Варвара-Велинград при км 13+931, с подпорни стени и оформяне на
кръстовището; 2. Сглобяем монолитен стоманобетонен мост и 3. Подпорни стени при
двата устоя на моста, е между път II – 84 и улица пред УПИ I – Курортна дейност
в кв.1 по плана на Варварски
минерални бани, а УПИ I – за СПА е в кв.9.
Представената графична част от
жалбоподателя не показва кв.1, но дори да се приеме, че РС касае обекти в УПИ –
за движение, съседен на УПИ I – за СПА в кв.9 – според данните от преписката и
представените доказателства, не може да бъде направен извод за това, че съществуващите
строежи и съоръжения във вр. с предмета на оспореното разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, попадат в
УПИ - за движение. В допълнение се отбелязва, че същият би следвало да касае
улична регулация спрямо съседни УПИ, без да представлява самостоятелен УПИ /улиците
по см. на ЗКИР са самостоятелни обекти на кадастъра, но не представляват ПИ по
см. на чл.14 ЗУТ, за който е отреден конкретен УПИ/. По отношение твърдението за собственост върху водния обект от
разрешителното, основано на РС за мост следва да бъде посочено, че разрешението
за строеж на мост над река не е предвидено да е източник на право на
собственост върху реката по см. на нормите от ЗВ – чл.11, чл.18 и сл. от Глава
Втора на ЗВ. Съобрази се в конкретиката на спора, че придобити права по см. на
ЗВ са правата от обхвата на чл.49 ал.3 : „Придобити права са: 1. права на
водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват
по силата на този закон; 2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г.) концесия; 3. вещни
права, учредени съгласно гражданското законодателство.”. Право от обхвата на
посочените не се поддържа да е налице за община Септември към дата на издаване
на оспореното разрешително, което да бъде предпоставка за правен интерес от
оспорването му с твърдение за засягане.
Разрешителното подлежи на обжалване
пред съда – индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21 АПК, като
за оспорването му е необходимо доказване на пряк интерес. Община Септември не е
била участник в проведеното административно производство и не е адресат на оспореното
разрешително, които факти не отричат самостоятелно правен интерес от оспорване
на административния акт. Във вр. с указанията за обосноваване на правен интерес
от оспорване на разрешителното са представени доказателства, коментирани
по-горе, които не доказват засягане на права и интереси на общината с
издаденото разрешително. Изложеното обосновава извод за липса на доказателства
за наличие на правен интерес от заявеното оспорване. За абсолютната положителна
процесуална предпоставка съдът следи и служебно, а липсата й води до
недопустимо оспорване – чл.159 т.4 АПК. Липсата на правен интерес е от значение
за допустимост на жалбата както при твърдение за незаконосъобразност на
административен акт, така и при твърдение за нищожност.
В допълнение се отбелязва, че по см. на чл. 15 вр. чл. 147 АПК, правният
интерес следва да бъде личен и пряк - жалбоподателят следва да търси защита на
свои права и законни интереси, спрямо които се извършва или е възможно да се
извърши непосредствено неблагоприятно засягане от административния акт. Правото
на жалба е предоставено на лица, които са носители на правните последици от
решаването на спора, респект. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно незаконосъобразен
или нищожен административен акт. В този см. неблагоприятно засягане е всяка
правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на
съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на
съществуващи права и задължения, както и хипотезите на невъзможност за
упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на
административен акт. В случая евентуалната отмяна на акта не би внесла промяна
в правната сфера на оспорващата община, тъй като канализационна мрежа и
резервоара няма да бъдат премахнати с отмяна на разрешителното, нито ще се промени
тяхното местоположение /ако бъде прието, че канализационната мрежа засяга
общински имот, което не се установи/, като експлоатацията им засяга ползването
на воден обект, който не е общинска собственост – с позоваване на Определение №
4888/20.05.2022г. постановено по адм.д.№ 4105/2022г.
Претенцията
за присъждане на разноски на заинтересованата страна е основателна, като
предвид възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се съобрази
чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и размерът от 1200лв. се коригира на 800лв.
Мотивиран така , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя без разглеждане жалбата на
Община Септември против Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 33120100/04.10.2021г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” Пловдив.
Прекратява съдебното производство по
адм.д.№ 938/2022г., АС-Пловдив.
Осъжда Община Септември да заплати на
Варварски минерални бани ЕООД, гр.София, ЕИК *********, съдебни разноски в
размер на 800лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
Определението да се съобщи на страните.
Административен
съдия :