№ 160
гр. Провадия, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20223130100036 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени кумулативно
обективно съединени искове от АБ. ДР. М. , ЕГН **********, с адрес с.*****
срещу ЕМР. М. СЮЛ. , ЕГН **********, с адрес с.*****, с правно
основание чл.132, ал.1, т.2 СК за лишаване на ответника от родителски
права над детето Е. Е.М., ЕГН ********** поради трайно неполагане на
грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, иск с
правно основание чл.149 СК за присъждане на издръжка за минало време в
размер на 200лв. месечно за периода 13.01.2021г. – 13.01.2022г., както и иск с
правно основание чл.143 СК да бъде осъден ответникът да заплаща на
ищеца издръжка занапред, считано от датата на подаване на исковата молба в
размер на 200лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката. Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че страните живели на съпружески начала,
от което съжителство е родено детето Е. Е.М., ЕГН **********. От м. август
2015г., когато детето е било на три месеца, родителите живеят разделени и от
този момент ответникът не е потърсил детето и не е давал издръжка за него.
Той имал и други две деца от други връзки, но и за тях не полагал грижи.
Необходимостта от лишаване от родитески права била продиктувана от
неудобствата, които се създават при евентуално влизане в болнично
заведение, пътуване в чужбина, постъпване в учебни заведения. Предвид
изложеното се счита, че са налице предпоставките на чл.132, ал.1, т.2 СК и се
моли за положително произнасяне по молбата. Отделно претендира
1
заплащане на издръжка за минало време и бъдеще, като приема, че дължимата
издръжка от ответника следва да е в размер на 200лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на молбата от
ответника, чрез назначения му особен представител, в който се изразява
становище за допустимост на производството. Оспорва се молбата като
неоснователна.
В съдебно заседание всяка от страните се явява лично и с процесуален
представител, като се поддържа становището по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от представеното по делото
удостоверение за раждане на Е. Мустафа се установява, че нейни родители са
А.М. и Е.С..
Видно от удостоверение изх. № 27/04.01.2022г., издадено от ДГ
„Пролет” детето е записано в целодневна подготвителна група за учебната
2021/2022г.
На 01.07.2021г. А.М. е сключила граждански брак с Ю.Ш.К в ****,
видно от удостоверение №0032/13.10.2021г.
Представен по делото е социален доклад вх. № 2967/08.06.2022г., видно
от който детето Е. се отглежда от своята баба по майчина линия - Е. Я., в
с.*****. Майката е трудово ангажирана в ****, редовно изпраща парични
средства за издръжката на детето. Бащата на детето се е върнал в България от
м. май 2022г. и живее в с.***** в къща, собственост на баща му, съжителства
със своите баба и дядо. Желае да полага грижи за дъщеря си. По негови думи
той никога не е прекъсвал контактите си с нея. С. има родено дете от друго
съжитество, което е настанено по административен ред при неговите
родители в с.*****.
В открито съдебно заседание е разпитана св. Е. Я., майка на ищцата,
чиито показания съдът преценява по чл.172 от ГПК, заявява, че от
четиримесечна възраст гледа детето на страните по делото. Майката работи в
чужбина и им изпраща пари. Разказва, че преди бащата не е имал интерес към
детето. Сега търсел контакт с дъщеря си, дори след като се прибрал от
чужбина я е оставила да отиде при него да пренощува, без разрешение на
майката. Спокойна е, когато детето е с баща си. През последната една година
е поддържала контакт с него, когато се е връщал от ***, където работел или
по телефон. Не е давал пари, защото е нямал, с изключение на веднъж, когато
е дал 200-300лв., но това било преди повече от година. След това искала
20лв., при което той й е дал, без да става ясно кога е било точно това. Дъщеря
й живеела в ****, била омъжена и имала възможност да си гледа детето там,
но бащата не позволява.
Св. Р.С. излага, че е съсед на страните по делото, чиито къщи са близо
една до друга. Майката на А. гледала детето им. Майката отишла в чужбина
да изкарва пари, тя ги издържала. Бащата не е виждала да гледа детето.
2
Св. Е. Ф., майка на ответника, чиито показания съдът преценява по
чл.172 от ГПК, заявява, че когато синът й има пари дава и подаръци купува.
Той живее в България, работи в чужбина по три месеца и се връща. Никога не
се е отказвал от детето, то си ходело в техния дом, включително по празници.
Миналата година за Нова година изпратил 100 евро, по-нататък 50 евро.
Когато е с детето му дава пари, по 20лв., купува му играчки и дрехи. Подарил
й е обеци. Пращал й е пари и тя му купува по нещо.
Родителите са изслушани в с.з.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК:
Съобразно чл.125, ал.1 от СК, родителят освен право, има и задължение
да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие
на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени
интереси. Като санкция за неизпълнение на родителския дълг, с оглед
всестранна защита интересите на детето, разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 СК
предвижда възможност родителят да бъде лишен от родителски права.
Предпоставките за лишаване от родителски права е 1/ виновно
бездействие от страна на родителя, изразяващо се в две кумулативни проявни
форми: неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка; 2/
състоянието на неизпълнение на родителските права да е трайно и 3/ липса на
основателна причина за неполагането на грижи и недаването на издръжка.
От събраните по делото доказателства се установи, че в конкретния
случай не е налице хипотезата, уредена в чл.132, ал.1, т.2 СК. Това е така,
доколкото от събраните по делото гласни доказателстава се установи, че
родителят – ответник появява активност, изразяваща се в търсене на детето и
желание да осъществява контакт с него. С поведението си ответникът не е
показал дезинтересиране от Е.. Обстоятелството, че ответникът рядко е
виждал своето дете може да бъде обяснено с оглед на факта, че същият е
работил в *** и рядко се прибирал в България /през 3 месеца/. Установи се, че
се е завърнал да живее в с.***** от месец май 2022г.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са
налице обстоятелства, които да навеждат извод, че ответникът трайно не е
полагал грижи за своето дете и се е дезинтересирал от него. Липсва една от
посочените по-горе предпоставки. Следователно предявеният главен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на издръжката с правно основание чл.143 СК и
чл.149 СК:
На основание чл. 143, ал.1 СК всеки от родителите е длъжен съобразно
своите възможности да заплаща издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите на
детето и материалните възможности на двамата родители. Съобразно
константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка
е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация,
3
имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е
длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на
непълнолетно дете е задължение и за двамата родители, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от тях
полага непосредствените грижи за детето. Задължението на родителите за
издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи сметка дали
те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи
сметка за баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка,
като въвежда изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга
възможностите на родителите, които я дължат-чл.142, ал.1 от СК. Нуждите на
детето от издръжка пък се предпоставят от обективните условия на живот,
като се отчитат възрастта, индивидуални потребности на детето,
здравословното му състояние и други конкретни обстоятелства.
В случая детето е в предучилищна възраст. От събраните по делото
доказателства се установи, че нуждите на детето са нормалните и обичайни за
неговата възраст. Детето, с оглед правилното му отглеждане и хармонично
развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на
разходите с оглед обичайните епизодични заболявания, съпътстващи
израстването.
При тези обстоятелства, съдът намира, че сумата от 300 лева месечно би
задоволила базисните потребности на детето.
Данни за конкретни доходи на родителите няма. Двамата родители са в
трудоспособна възраст. А.М. е трудово ангажирана и редовно изпраща
парични средства за издръжката на детето. Е.С. по негови данни се е върнал в
България след дългогодишен престой в ***. Търси си работа и понастоящем е
финансово зависим от лицето, с което живее на семейни начала С.А..
Не е спорно и се установява от изготвения по делото социален доклад,
че детето се отглежда изцяло от бабата по майчина линия, с финансови
средства предоставяни от майката на детето.
При тази фактическа установеност, съдът намира, че от определения
размер на издръжката от 300 лева, майката следва да поеме разходи в размер
на 100 лева, тъй като тя полага непосредствените грижи за детето, дори и това
да е чрез нейната майка, а бащата- 200 лева.
Отделно от горното, претендираната издръжка за детето е към
минималния допустим размер, съобразно чл.142, ал.2 СК.
По делото не се събраха доказателства, че през процесния период преди
завеждане на исковата молба бащата е предоставял финансови средства на
детето си.
Събраха се напълно противоречиви свидетелски показания, като се
сформират две групи. Първата група, свидетелите Е. Али Я. и Р.М.С.
споделят пред съда, че бащата не предоставя финансови средства за
отглеждане на детето. Изпращал веднъж пари преди повече от година.
4
Случвало се е също така веднъж бабата Е. да има нужда от 20лв., които й
дали, без да се уточнява период и за какво са. Преди около две години бабата
на детето чула, че бащата ще изпраща пари, но тя отказала, тъй като дъщеря й
не искала да взема пари от него.
От втората група свидетелски показания Е. А. Ф. излага, че при срещите
си с бащата детето редовно получава пари или подаръци. Посочва, че синът й
работил в чужбина и през три месеца се връща. Споделя, че миналата година
за Нова година бащата изпратил 100 евро за детето, впоследствие още 50
евро. Тя също е давала пари на детето, бащата също, когато има, по 20лв.,
купувал й играчки, дрехи.
Съдът кредитира първата група показания, от които се установява, че
бащата не е изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на
малолетното си дете. Предоставените общо 320лв. са в период извън
процесния.
Горния извод за неплащане на издръжка се подкрепя от
обстоятелството, че по делото безспорно се установи, че бащата е работел в
чужбина и срещите му с детето са били през период не по-малко от три
месеца. В този случай направените подаръци и инцидентно предоставени
парични средства от по 20лв. не покриват задължението му за заплащане
редовно на издръжка, а доколкото не се установи точен период не може и да
бъдат приспаднати от задължението за минало време. Това задължение към
детето не отпада и поради нежеланието на майката да приеме паричното
задължение, което стана ясно, че е отпреди две години.
В заключение, съдът намира, че бащата следва да поеме издръжка
занапред в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно от датата на депозиране
на исковата молба 14.01.2022г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, както и
в размер на 200лева /двеста лева/ месечно, за минал период, считано една
година назад от датата на завеждане на исковата молба, а именно за периода
13.01.2021г. до 13.01.2022г., в общ размер на 2400 лв. /две хиляди и
четиристотин/лева, ведно със законната лихва от датата на иска до
окончателно изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед горното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата сторените по делото
разноски в размер на 400 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Внесената държавна такса от 30лв. касае иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК,
поради което не следва да се възлага в тежест на ответника. По делото е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, доколкото е определено на минимално
предвидения размер, съгласно чл.21 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Неизползваният депозит за особен представител подлежи на
връщане, на основание чл.4б от ЗДТ, при поискване.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
5
заплати дължимата по делото държавна такса върху определения размер на
издръжката, или 384лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от АБ. ДР. М. , ЕГН **********, с адрес
с.***** срещу ЕМР. М. СЮЛ., ЕГН **********, с адрес с.***** за лишаване
на ответника от родителски права над детето Е. Е.М., ЕГН ********** поради
трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане
на издръжка, с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК.
ОСЪЖДА ЕМР. М. СЮЛ. , ЕГН **********, с адрес с.***** ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето Е. Е.М., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител АБ. ДР. М. , ЕГН **********, с адрес с.*****
месечна издръжка в размер на 200лв. /двеста лева/ месечно, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 14.01.2022г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА ЕМР. М. СЮЛ. , ЕГН **********, с адрес с.***** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на детето Е. Е.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител АБ. ДР. М., ЕГН **********, с адрес с.*****, издръжка
за периода 13.01.2021г. до 13.01.2022г. в размер на 2400лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА ЕМР. М. СЮЛ. , ЕГН **********, с адрес с.***** ДА
ЗАПЛАТИ на АБ. ДР. М. , ЕГН **********, с адрес с.***** сумата от 400
лева /четиристотин лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕМР. М. СЮЛ. , ЕГН **********, с адрес с.***** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд– Провадия, държавна такса в размер на
384 лева /триста осемдесет и четири лева/, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6