Р Е Ш Е Н И Е № 260027
Гр. Пловдив, 26.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно
заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
с участието на секретаря Цветелина Диминова
разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.гр.д. № 620 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260081/15.09.2020
г. по гр.д. № 345/2019 г. на ОС-П., с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на О.К.К. че „Н.с.“ЕАД-гр. *** е собственик на недвижим имот - язовир „Д.“,
представляващ ПИ № ******, находящ се в землището на с. Д., о.К. ******, с площ
на имота 263,227 дка, с начин на трайно ползване – водоем, при граници и
съседи: имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******,
имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот
№ ****** и землищна граница, придобит на основание правоприемство от първоначалния
собственик С.„В.с.“, и е осъдена О.К.К. да заплати на „Н.с.“ЕАД-гр.С. общо
сумата 4 583,10 лв.– такси и разноски по съдебното производство на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Жалбоподателят О.К. моли решението
да бъде отменено като неправилно по съображения, посочени в подадената на 14.10.2020
г. въззивна жалба, и да бъде отхвърлен предявеният срещу общината установителен
иск за собственост. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
предявения срещу него иск като неоснователен. Не заявява искане за събиране на
нови доказателства във въззивното произвоство. Претендират за присъждане на
разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Н.с.“ЕАД-гр.С.
моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в
отговора, подаден на 19.11.2020 г. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че дружеството е собственик на описания в исковата молба недвижим
имот язовир „Д.“. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното произвоство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
П.ският апелативен съд провери законосъобразността
на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
С подадената на 14.02.2019 г.
искова молба дружеството-ищец „Н.с.“ЕАД-гр.С. твърди, че то е собственик на
описания недвижим имот-язовир „Д.“, но собствеността му се оспорва от ответната
О.К. Твърди, че за имота е съставен акт за частна държавна собственост №
4314/2.08.2001 г. вследствие на писмо до областния управител от министъра на
земеделието и горите, като имотът е включен в капитала на дружеството със
съдебни решения по гр.д. 1798/1991 г. на СГС, фирмано отделение и по гр.д.
3144/1999 г. по ф.д. 3006/1994 г. на ОС-П.. Твърди, че ответната община заявява
претенции относно имота, като се ползва от акт за частна държавна собственост
за имота № 5/4.03.1999 г., съставен на основание чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОС, чл.
30,ал.2,т.4 от ППЗОС и решение № У204/26.11.1999 г. на ПК-с.К., както и от акт
за публична общинска собственост № 437/13.04.2016 г., издаден на основание чл.
2,ал.1,т.1 от ЗОС във вр. с чл. 19,ал.1,т.1 от ЗВ и решение № 714/28.01.2002 г.
на ВАС-гр.С.. Твърди, че изграждането на язовир „Д.“ е станало по проект на
дружеството „В.“-П.по поръчка на „В.с.“, чийто правоприемник е „Н.с.“ЕАД. Твърди,
че проектът и изграждането на язовира са заплатени от „В.с.“, като стойността
му е била в размер на 186 476 лв. Твърди, че язовирът е от голяма значение
за дружеството с оглед провеждане на неговия основен предмет на дейност –
напояване на земеделски площи, като е предвидено от водите на язовира да се
напояват 1500 дка земеделски култури, за които е необходимо бруто 651 000
кубични метра водни маси, каквито язовирът притежава. Твърди, че съгласно
заповед № 97/29.12.1988 г. на министъра на икономиката и планирането, на
основание чл. 12,ал.1,т.1 от ПСД и т.4 от РМС № 16/16.11.1988 г., обнародвана в
бр.8/27.01.1989 г. на ДВ, се образуват предприятия за експлоатация „Х.“, които
да се образуват на основата на дейността на поделенията в съответните градове
на „В.с.“, като поемат активите и пасивите на дружеството по баланса към
1.12.1988 г. Твърди, че за извършване на отделянето на движимото и недвижимото
имущество от състава на „В.с.“ е сформирана работна група, която е съставила
протокол за извършеното разпределение от 1989 г., в който подробно са посочени
сградите, земите, съоръженията, движимите вещи и язовирите, които преминават в
имуществото на предприятието „Х.“, като на лист 22 от протокола е посочен
язовир „Д.“. Твърди, че процесният имот е заведен в активите на
дружеството-ищец под инв.№30080 в сметка 203 на базата на разделителен протокол
от 1989 г. Твърди, че предприятието „Х.“ продължава да съществува до 31.01.1991
г., когато с оглед на чл. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност е създадена
държавната фирма с наименование „Х.“, регистрирана с решение на СГС по гр.д.
1798/1991 г., фирмено отделение, съгласно което решение фирмата „Х.“ поема
активите и пасивите на прекратените предприятия за експлоатация „Х.“ по баланса
към 30.11.1990 г. Твърди, че с решение на СГС от 8.12.1993 г. по гр.д.
1798/1991 г., фирмено отделение държавната фирма „Х.“ е преобразувана в ЕАД“Н.с.“,
като съгласно решението дружеството поема всички активи и пасиви на „Х.“, която
фирма се прекратява. Твърди, че напояването от язовир „Д.“ се осъществява
посредством съоръжения Р-62 напоителен канал, който също е собственост на „Н.с.“ЕАД,
като поддръжката и експлоатацията на язовира се осъществяват от „Н.с.“ЕАД, ***
и ежегодно търговското дружество инвестира средства във водоема за почистване,
ремонти, поддръжка и работни заплати. Твърди, че язовирът не е обект с местно
значение на територията на ответната община и задоволяващ нейните нужди по
смисъла на чл. 19,ал.1, т.1 и т.4 от Закона за водите. Твърди, че с издаването
на акт за частна държавна собственост № 4314/2.08.2001 г. се е трансформирал
характерът на собствеността на държавата от частна държавна в корпоративна
собственост, което произтича и от разпореждането на едноличния собственик на „Н.с.“ЕАД,
а именно Министерство на земеделието, храните и горите. Претендира да се
признае за установено спрямо ответната община, че дружеството е собственик на
язовир „Д.“.
С отговора на исковата молба,
подаден от ответника на 7.05.2019 г., се възразява, че твърдението на ищеца
процесният язовир да е изграден по проект на дружеството „В.“ по поръчка на „В.с.“,
чийто правоприемник е „Н.с.“ЕАД, не е подкрепено с доказателства, както и
липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че проектът и изграждането на
язовира е изплатено от „В.с.“ и стойността му е била в размер на 186 476
лв. Заявено е, че се твърди да съществува протокол за извършено разпределение
през 1989 г., в който подробно били посочени сградите, земите, съоръженията,
движимите вещи и язовирите, които преминават в имуществото на предприятието „Х.“,
но такъв не е приложен. Заявено е, че дружеството-ищец използва язовир „Д.“ без
да има основание за това, на което ответната община се е противопоставяла. Твърди
се, че язовир „Д.“ е малък язовир с местно значение, изключително за напояване
на землището на с. Д., който е изграден основно с машини на ТКЗС-с.Д. и
доброволен труд на член-кооператорите. Възразява, че язовирът е обект от местно
значение на територията на О.К. и задоволява само нейните нужди по смисъла на
чл. 19,ал.1,т.1 и т.4 от Закона за водите. Заявява, че предявеният иск е
неоснователен, защото по силата на закона, а именно на чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОС,
чл. 30,ал.2,т.4 от ППЗОС и решение № У204/26.02.1999 г. на ПК-К. за процесния
имот е съставен акт за частна общинска собственост № 5/4.03.1999 г., както и по
силата на закона, а именно чл. 2,ал.1,т.1 от ЗОС във вр. с чл. 19,ал.1,т.1 и
т.4 от ЗВ и решение № 714/28.01.2002 г. на ВАС за процесния имот е съставен акт
за публична общинска собственост № 437/13.04.2016 г., с който акт се променя
само вида на общинската собственост от частна в публична. Заявява, че чл.
105,т.1 от ППЗДС изрично забранява да се съставят актове за държавна
собственост за имотите, които са общинска собственост. Моли искът да бъде
отхвърлен.
|
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че, видно от събраните по делото писмени доказателства,
със заповед № 97/29.12.1988 г. на министъра на икономиката
и планирането, обн. в ДВ, бр. 8/27.01.1989 г., са образувани предприятия за
експлоатация „Х.“ в състава на СО „С. и Х.“ – С., на основата на
експлоатационната дейност на поделенията на К.„В.с.“ в съответните градове,
които предприятия поемат активите и пасивите на дружеството по баланса към
01.12.1988 г., въз основа на разделителните протоколи. Съдът приема, че сформираната
за това работна група е съставила протокол за извършеното разпределение от
1989 г., в който подробно са посочени сградите, земите, съоръженията,
движимите вещи и язовирите, които преминават в имуществото на съответното
предприятие „Х.“, като на лист 22 от Справка – Приложение № 1 към него (л.
150 от делото), в т. 13 е посочен язовир „Д.“ като част от предприятие „Х.“ -
П.. Съдът установява, че с решение от 31.01.1991 г. по гр.д.№ 1798/1991 г.,
СГС, ФО, на основание чл. 11, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност всички
предприятия „Х.“ се преобразуват в ДФ „Х.“ - С., която поема активите и
пасивите на прекратените предприятия за експлоатация и Х. по баланса към
30.12.1990 г., а с решение от 08.12.1993 г. по същото дело ДФ „Х.“ се
преобразува в ЕАД „Н.с.“, което дружество поема всички активи и пасиви на ДФ
„Х.“, въз основа на Разпореждане № 82/23.08.1993 г. на МС, а по ф.д.№
3006/1994 г., ПОС е вписан Клон П.на „Н.с.“ ЕАД ***. Съдът посочва, че по делото няма спор, че
въз основа на писмо изх.№ 0600-869/20.06.2001 г. от МЗГ-С. за процесния недвижим
имот – язовир „Д.“, о.К. е съставен от ОУ на П.ска област акт за ЧДС № 4314/02.08.2001 г., вписан в СВ – П.с акт №*, т*, вх.№
14959/24.08.2001 г., с който имотът е актуван като държавна частна
собственост и е включен в капитала на „Н.с.“ ЕАД – Клон П.с решения по гр.д.№
1798/1991 г. на СГС и по гр.д.№ 3144/1999 г. на ПОС. Съдът приема, че от представените от
ищеца писмени доказателства се установява, че процесният язовир „Д.“ е
проектиран по типов проект на ГДПП „В.“ - П.по поръчка и
със средства на „В.с.“ - П., осигурени чрез финансиране от „Б.и.б.“ – Клон П.в
размер на 225 286 лв. Въз основа на приетото заключение на ССЕ съдът
установява, че процесният язовир „Д.“ е заведен в счетоводна сметка
2031 „Съоръжения и предавателни устройства“ в инвентарната книга на
дълготрайните материални активи на „Н.с.“ ЕАД като актив с инв.№* с дата на
придобиване 01.01.1989 г. и основание
за завеждане на язовир Д. в регистрите на ДМА на „Н.с.“ ЕАД е протокол от
1989 г. за отделяне на експлоатационната дейност от състава на С.„В.с.“ – гр.
П., с приложена към него справка – Приложение 1, в която в позиция № 13 е
посочен язовир Д.. Съдът посочва, че за процесния язовир са съставени от
страна на ответника О.К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и решение №
У204/26.11.1999 г. на ПК – с. К. акт за ЧОС № 5/04.03.1999 г. и последващ акт
за ПОС № 417/13.04.2016 г., вписан в СВ – П.с акт №*, том 29, вх.№ 11040/15.04.2016
г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1
от ЗВ и Решение № 714/28.01.2002 г. по адм.д.№ 6944/2001 г., ВАС, IV отд, с което решение на ВАС оставено в сила решение
от 18.04.2001 г. по адм.д.№ 1274/1999 г. на ПОС, с което е отменено Решение №
134/26.03.1999 г. на ПК – К., „наречено задание за извършване на технически
дейности по прилагане на ЗСПЗЗ, с което е корегирана скица № 238 на землището
на с. Ч.от собственост на кметството – с. Ч.на собственост на ДПФ и
корегирана скица № 14 в землището на с. Д. от собственост на ОПФ на
собственост на ДПФ“. Съдът посочва, че с писмо от 21.03.2017 г. кметът на О.К.
е поканил „Н.с.“ЕАД-гр.С. на основание решението
от 28.01.2002 г. по адм.д.№ 6944/2001 г., ВАС, IV отд. в срок от 1 месец да освободи и предаде владението на общината на
имот № *с площ от 817,134 дка, находящ се в землището на с. Черноземен, о.К.
с начин на трайно ползване – язовир, както и на процесния имот № ****** с
площ от 263,635 дка, находящ се в землището на с. Д., о.К. с начин на трайно
ползване – водоем. Съдът посочва, че съгласно
легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, „язовир“ е водностопанска система, включваща
водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както
и земята, върху която са изградени, която представлява самостоятелен, отделен
обект на право на собственост. Съдът приема, че от събраните писмени и гласни
доказателства и ССЕ се установява, че процесният язовир „Д.“ е проектиран по типов проект на ГДПП „В.“ - П.по поръчка и със средства на „В.с.“ - П.,
осигурени чрез финансиране от „Б.и.б.“ – Клон П.в размер на 225 286 лв. и
че след построяването му, в което са участвали с доброволен труд и много
жители на село Д., но и военнослужещи, обектът е заведен в счетоводна сметка
2031 „Съоръжения и предавателни устройства“ в инвентарната книга на
дълготрайните материални активи на „Н.с.“ ЕАД като актив с инв.№* с дата на
придобиване 01.01.1989 г., въз основа на Протокола от 1989 г. за отделяне на
експлоатационната дейност от състава на С.„В.с.“ – гр. П., с приложена към
него справка – Приложение 1. Изводът на съда е, че процесният обект – язовир,
изграден по проект и със средства на С.„В.с.“ – П., осигурени чрез кредитиране,
е собственост на посоченото стопанство, а участието на местното население с
доброволен труд при изкопните работи само по себе си не води до промяна на
собствеността му, като няма данни язовирът да е бил изграден със средства на
ТКЗС – с. Д., а още по-малко – на ответната община, която не е правоприемник
на бившето ТКЗС. Съдът преценява, че не е установено при условията на пълно и главно доказване (например, с
експертиза) твърдението на ответника, че процесният язовир „Д.“ е обект с
изцяло местно значение по смисъла на § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА (обн. ДВ, 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.)
според географското му местоположение и капацитета на язовира, при липса на легална дефиниция на понятието
„местно значение“.
Съдът
посочва, че според последващата
разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС (обн. ДВ, бр. 44/1996 г., в сила от 01.06.1996 г.),
общинска собственост са водите, водните обекти, водностопанските системи и
съоръжения определени със закон, като ЗОС по същество съдържа същите
предпоставки за придобиване на собствеността от общината и не урежда ново
придобивно основание. Съдът посочва, че не
се предвижда ново придобивно основание и с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 б. „в“ от ЗВ (обн. ДВ, бр. 67/1999 г., в сила от 28.01.2000 г.),
с която се обявяват за публична общинска собственост язовирите, които обаче
не са публична държавна собственост, съгласно Приложение № 1 от ЗВ, и които не са собственост на други юридически или
физически лица, т.е. поначало всички естествени и изкуствени водоеми,
водностопански системи и съоръжения, които не са публична държавна
собственост и не принадлежат на други търговски дружества или „ВиК“
оператори, са публична общинска собственост. Съдът намира, че в случая процесният язовир „Д.“ е построен през 1956 – 1959 г. по
задание и със средства на „В.с.“- П., осигурени чрез финансиране от „Б.и.б.“, включен е в капитала на „Н.с.“ ЕАД – Клон П.с решение от
31.01.1991 г. по гр.д.№ 1798/1991 г., т.е. преди влизане в
сила на разпоредбите на § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА (обн. ДВ, 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г.), поради което същият е
станал държавна собственост преди приемане на ЗМСМА. Съдът преценява, че не е
налице хипотезата на чл. 19, ал.1, т. 1 от ЗВ, според която публична общинска
собственост са водите и водните обекти, когато са разположени на
земи - общинска собственост, но когато те не са води и водни обекти по смисъла на чл. 11, т. 1 от ЗВ, т.е. когато те не са води на реките и
принадлежащите им земи, както и води във водохранилищата, включително и тези
в язовирите - държавна собственост, а в случая
язовир „Д.“, макар и
разположен върху земи – общинска собственост, е воден обект по смисъла на чл.
11, т. 1 от ЗВ, построен по проект и със средства на държавното предприятие С.„В.с.“
– П., поради което той е публична държавна собственост. Съдът преценява, че не е налице и хипотезата на чл. 19,ал.1, т. 4 от ЗВ, тъй като процесният обект, макар и да
се намира на територията на общината, е включен в имуществото на търговско
дружество, различно от „ВиК“ операторите с държавно и/или общинско участие в
капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или
с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване, поради
което твърденията на ответника и в тази насока са изцяло неоснователни. Съдът намира, че обвързваща
материална доказателствена сила на съставените от ответната община акт за ЧОС № 5/04.03.1999 г. по чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОС и решение № У204/26.11.1999 г. на ПК – с. К. и
последващия акт за ПОС № 417/13.04.2016 г. по
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ и решение № 714/28.01.2002 г.
по адм.д.№ 6944/2001 г., ВАС, IV отд., е опровергана при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца със събраните по
делото писмени доказателства и ССЕ, поради което те не легитимират ответника
като собственик на процесния воден обект - язовир „Д.“, а цитираното решение №
714/28.01.2002 г. по адм.д.№ 6944/2001 г., ВАС, IV отд. не касае спор за
собственост и не легитимира по никакъв начин ответната община като собственик
на язовира. Съдът посочва още, че от събраните по делото писмени
доказателства е установено, че със заповед № 97/29.12.1988 г.
на МИП са образувани предприятия за експлоатация „Х.“ в състава на СО „С. и Х.“
– С., на основата на експлоатационната дейност на поделенията на К.„В.с.“ в
съответните градове, които предприятия поемат активите и пасивите на
дружеството по баланса към 01.12.1988 г. въз основа на разделителните
протоколи, като в т. 13 от Справка – Приложение № 1 е посочен язовир „Д.“
като част от предприятие „Х.“ – П., а с решение от 31.01.1991 г. по гр.д.№
1798/1991 г., СГС, ФО, на основание чл. 11, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската
дейност всички предприятия „Х.“ се преобразуват в ДФ „Х.“ - С., която поема
активите и пасивите на прекратените предприятия за експлоатация и Х. по
баланса към 30.12.1990 г., и с решение от 08.12.1993 г. по същото дело ДФ „Х.“
се преобразува в ЕАД „Н.с.“, което дружество поема всички активи и пасиви на
ДФ „Х.“, въз основа на разпореждане № 82/23.08.1993 г. на МС, а по ф.д.№
3006/1994 г., ПОС е вписан Клон П.на „Н.с.“ ЕАД ***. Затова окръжният съд намира, че ищецът „Н.с.“
ЕАД се легитимира като собственик на процесния язовир на основание
правоприемство на активите и пасивите на първоначалния собственик на язовир „Д.“
и затова предявеният положителен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК е доказан и
основателен и следва да се уважи. |
С подадената въззивна жалба общината-жалбоподател
твърди, че решението на окръжния съд е неправилно, защото съдът неправилно е
приел, че обстоятелството, че жителите на с. Д., както и войници, са участвали
с доброволен труд в изкопните работи, не променя собствеността на процесния
язовир, като съдът приема, че още тогава той е собственост на „Н.с.“ЕАД, като
сочи като доказателство за това протокол от 1989 г., в който е записано, че
обектът е заведен в счетоводна сметка 2031 „Съоръжения и предавателни
устройства“ в инвентарната книга на ДМА на „Н.с.“ЕАД като актив с инв. №* с
дата на придобиване 1.01.1989 г. Заявява, че след това е посочено, че язовирът
е бил собственост на СЕП“В.с.“-гр.П., понеже в посочения протокол се казва, че
именно на 1.01.1989 г. се отделя експлоатационната дейност от състава на СЕП“В.с.“-гр.П.,
но тази дата не е установена надлежно от съда, защото липсва в оригиналния
документ и това е потвърдено от изявление на процесуалния представител на ищеца
в открито съдебно заседание. Посочва, че съдът е приел за установено, че няма
данни язовирът да е построен със средства на ТКЗС-с.Д., а още по-малко на О.К.
която не била правоприемник на бившето ТКЗС. Заявява, че в писмените доказателства
като инвеститор за построяването на язовира е посочено, че това е Министерство
на земеделието и горите, а не „В.с.“. Твърди, че не е проследена собствеността
от построяването на язовира през 1958 г. до момента на вписването на същия в
инвентарната книга на „Н.с.“ЕАД през 1989 г. Заявява, че съдът игнорира като
доказателство решение № 714/28.01.2002 г. на ВАС по адм.д. 6944/2001 г. и
специално изложеното в мотивите му, че съгласно чл. 5,ал.2 от ЗОС и чл. 38,ал.1
от ППЗОС актовете за общинска собственост, съставени по установения ред, имат
доказателствена сила до доказване на противното, т.е. обстоятелствата,
констатирани в акта, се считат за установени до тяхното опровергаване. Посочва,
че акт № 5 за частна общинска собственост е съставен от 4.03.1999 г. на
основание чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОС, чл. 30,ал.2,т.4 от ППЗОС и решение №
У-204/26.02.1999 г. на ПК-К., а 17 години по-късно на основание чл. 2,ал.1,т.1
от ЗОС във вр.чл.19,ал.1,т.1 от ЗВ и решение № 714/28.01.2002 г. на ВАС е
съставен акт № 437/13.04.2016 г. за публична общинска собственост, като на
кмета на О.К. е предоставено право на управление на язовира. Заявява, че
същественото в случая е, че процесният язовир е с изключително местно значение
и като такъв той е построен през 1958 г. и досега се използва единствено и само
за напояване на 1500 дка земя в землището на с. Д., което е съществена пречка
за актуването му като държавна собственост съгласно §7, ал.1,т.2 от ПЗР на
ЗМСМА. Счита, че окръжният съд е уважил иска, тъй като е приел, че ответникът
не е доказал местното значение, но този факт е установен от показанията на
свидетелите, като ищецът в исковата молба също твърди, че язовирът служи за
напояване на 1500 дка земеделски земи, намиращи се само и единствено в
землището на с. Д.. Счита, че искът е уважен без ищецът да е ангажирал надлежни
доказателства за правоприемство на активите и пасивите на първоначалния
собственик, както и да докаже, че неговият праводател „В.с.“ е придобил правото
на собственост върху обекта.
С отговора на въззивната жалба ответникът
по нея заявява, че правилно окръжният съд е посочил, че за процесния язовир е
съставен акт за държавна собственост № 4314/2.08.2001 г., като имотът е включен
в капитала на ищеца с посочени съдебни решения на СГС и ОС-П.. Излага отново
твърденията, посочени в исковата молба, относно начина на изграждането на
язовира и включването му в имуществото на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 17а
ЗППДОП (обнародван в ДВ, бр. 38/8.05.1992 г., отменен, ДВ, бр. 28/19.03.2002
г.), при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на
тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Съгласно §15а от ПЗР на
ЗППДОП (отм.) в едномесечен срок след поискване от органа по чл. 3 областните
управители се задължават да актуват като държавни предоставените на държавните
предприятия или придобитите от тях недвижими имоти, които се водят на отчет по
баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или са им
зачислени по разделителни протоколи. Видно от представения от ищеца с исковата
молба в копие акт за частна държавна собственост относно процесния язовир, той
е съставен на 2.08.2001 г. съгласно чл. 148 от ППЗДС (отм.) във вр. с чл.
17,ал.1 от Закона за водите и писмо № 06-00-869/26.07.2001 г. на Министерство
на земеделието и горите, като е отразено, че са предоставени права върху имота
на „Н.с.“ЕАД-клон П.с разпореждане № 82/23.08.1993 г. на Министерски съвет,
както и че имотът е включен в капитала на търговското дружество със съдебни
решения по гр.д. 1798/1991 г. на СГС, фирмено отделение и №3144/1999 г. по ф.д. 3006/1994 г. на ОС-П..
Видно от представеното с исковата молба писмо с изх. № 0600-869/20.06.2001 г.
на министъра на земеделието и горите, изпратено до Областния управител на
Област П.с копие до „Н.с.“ЕАД, с него на основание §15а от ПЗР на ЗППДОП (понастоящем
отменен) във вр. с чл. 144,ал.1 и чл. 148,ал.3 от ППЗДС (понастоящем отменен) е
поискано да бъдат актувани като държавна собственост посочени недвижими имоти,
включени в капитала и баланса на „Н.с.“ЕАД-клон П., сред които е и язовир „Д.“,
съоръжения и прилежащ терен с площ 274,247 дка, което актуване да се извърши на
името на „Н.с.“ЕАД-клон П..
Видно от представения от ищеца в
копие с исковата молба документ технико-работен проект и сметна документация за
малък язовир и напоително поле на ТКЗС-с.Д. за обект № 26/1956 г. на ДПП„В.“-П.,
проектираният обект малък язовир и напоително поле с. Д.“ е възложен от отдел „В.с.“
при Окръжния народен съвет. С исковата молба е представен в копие и документ
„Документация за малкия язовир и напоителното поле“, изготвен от Министерство
на земеделието-ГДПП“В.“, който съдържа изготвена от Министерство на земеделието
типова проекто-сметна документация за направа на малък язовир на ТКЗС-с.Д., образец,
приложение към ц.п.№10/1956 г., като е отразено, че проектосметната
документация и плановете към нея са изработени от ГДПП“В.“-П.. Видно от
представеното от ищеца в копие и прието в съдебното заседание на окръжния съд
на 13.02.2020 г. писмо от Б.и.б.-П.ски клон от 28.05.1957 г. до ОНС-отдел „В.с.“-гр.П.,
ТКЗС-с.Д., ТКЗС-с.К. и Началника на поделение 3020-гр.П., изпратената на
банката проекто-сметна документация относно направата на малък язовир и
напоително поле на ТКЗС-с.Д. и ТКЗС-с.К. е редовна за финансиране в размер на
225 286 лв. или с намаление от първоначалната стойност с 5 787 лв. Установява
се следователно, че изграждането на язовира е подготвено от Министерство на
земеделието и ГДПП“В.“-П.и е финансирано от Б.и.б. с несъмнено държавни
средства.
Видно от представеното от ищеца с
исковата молба копие от страница първа на „Държавен вестник“, бр.8/27.01.1989
г., обнародвана е заповед № 97/29.12.1988 г. на министъра на икономиката и
планирането, с която на основание чл. 12,ал.1,т.1 от ПСД и т.4 от РМС №
16/16.11.1988 г. (което РМС е представено от ищеца в копие и прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 13.02.2020 г.) са образувани от 1.01.1989 г.
предприятия за експлоатация „Х.“ в състава на СО“С. и Х.“ в С., като юридически
лица с посочени седалища, включително П., с предмет на дейност стопанисване,
експлоатация, поддържане и основен ремонт на изградения хидромелиоративен фонд,
като е посочено, че предприятията се образуват на основата на експлоатационната
дейност на поделенията на К.„В.с.“ със седалища в същите градове и че те поемат
съответната част от активите и пасивите им по баланса към 31.12.1988 г. на
основата на разделителните протоколи, както и другите им права и задължения. Видно
от представения от ищеца в копие, прието от окръжния съд в съдебното заседание
на 27.11.2019 г., протокол от 1989 г. от работна група, назначена със заповед №
104/30.11.1988 г. на министъра на народната отбрана и министъра на земеделието
относно изпълнение на решение на ПБ на ЦК на БКП от 20.09.1988 г. и
разпореждане № 16/16.11.1988 г. на МС по отделянето на експлоатационната
дейност от състава на СЕП“В.с.“-гр.П., разпределението на сградния фонд,
материалната база, строителната механизация, автотранспорта е извършено, като е
потвърдено със справка образец №1. Видно от представените от ищеца в копие
документи, приети в съдебното на окръжния съд на 13.02.2020 г., в
справката-приложение №1 към разделителен протокол съгласно РМС 16/16.11.1988 г.
за основни производствени фондове на СЕП“В.с.“-гр.П., на страница 22 сред
изброените язовири в т.13 е посочен язовир „Д.“, а съгласно протокола от
10.03.1989 г., съставен в изпълнение на РМС 16/16.11.1988 г., централната
работна група, след разглеждане на представените разделителни протоколи на
работните групи по места, утвърждава разделителния протокол за П.. Видно е
следователно, че към 1.01.1989 г. процесният язовир „Д.“ е бил част от
експлоатационната дейност на СЕП“В.с.“-П.и въз основа на РМС № 16/16.11.1988 г.
е преминал към създаденото предприятие за експлоатация „Х.“ в състава на СО“С.
и Х.“ в С. като юридическо лице със седалище ***.
Видно от представеното от ищеца в
копие решение от 31.01.1991 г. по ф.д. 1798/1991 г. на СГС, регистрирана е
държавна фирма „Х.“-гр.С., като се прекратяват като юридически лица от датата
на обнародване в „Държавен вестник“ на решението на съда за регистрацията на
фирмата изброените 19 предприятия за експлоатация „Х.“, сред които и
предприятието за експлоатация „Х.“-П., и фирмата „Х.“-С. поема активите и
пасивите на прекратените организации по баланса към 30.11.1990 г., както и
другите права и задължения и припадащата се част от активите и пасивите на
прекратеното с ПМС № 110/14.11.1990 г. СО“С. и Х.“-С. съгласно разделителен
протокол. Установява се следователно, че процесният язовир като част от
активите на прекратеното предприятие за експлоатация „Х.“-П.е станал част от
активите на ДФ“Х.“-гр.С..
Видно от представеното от ищеца в
копие с исковата молба РМС № 82/23.08.1993 г., с него се преобразува ДФ“Х.“-С.
в ЕАД с държавно имущество „Н.с.“ЕАД-С., като дружеството поема активите и
пасивите на ДФ“Х.“-С.. Видно от представеното от ищеца в копие с исковата молба
решение от 8.12.1993 г. по ф.д. 1798/1991 г. на СГС, регистрирано е
преобразуването на ДФ“Х.“-С. в ЕАД“Н.с.“***, което поема всички активи и пасиви
на ДФ“Х.“-гр.С., която се прекратява. Установява се следователно, че вследствие
на това преобразуване на ДФ“Х.“-гр.С. процесният язовир като част от нейните
активи е актив, който е поет от ЕАД с държавно имущество „Н.с.“ЕАД-С.. С оглед
на това и съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП (понастоящем отменен), при
преобразуването на ДФ“Х.“-гр.С. в ЕАД с държавно имущество „Н.с.“ЕАД-С.
процесният язовир като част от предоставеното на ЕАД имущество с акта на
преобразуването е предоставен в собственост на това дружество. Съответно, видно
е от представеното от ищеца в копие с исковата молба извлечение от инвентарната
книга на ДМА на „Н.с.“ЕАД-клон М.-П., че язовир „Д.“ е записан с инвентарен
номер 30080 и с дата на придобиване 1.01.1989 г. Видно от заключението на ССЕ,
изготвено от вещото лице В.Ш. на 10.09.2019 г., прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 18.09.2019 г., язовир „Д.“ е заведен в счетоводството на
дружеството-ищец в счетоводна сметка 2031 „Съоръжения и предавателни
устройства“ в инвентарната книга на ДМА като актив с инв. №30080 с дата на
придобиване 1.01.1989 г., основание за завеждането му като актив е протокол от
1989 г. за отделянето на експлоатационната дейност от състава на СЕП“В.с.“-гр.П.с
приложена към протокола справка-Приложение 1, в която в позиция 13 е посочен
язовир „Д.“. В заключението е посочено също така, че в счетоводна сметка 2031
„Съоръжения и предавателни устройства“ актив с инв. №30080-язовир „Д.“ е с
отчетна стойност 59 240,38 лв. и балансова стойност 18 335,95 лв.
При така установените
обстоятелства е видно, че процесният язовир въз основа на РМС № 82/23.08.1993
г. (с което се преобразува ДФ“Х.“-С. в ЕАД с държавно имущество „Н.с.“ЕАД-С.,
като дружеството поема активите и пасивите на ДФ“Х.“-С.) след постановяването
на решението от 8.12.1993 г. по ф.д. 1798/1991 г. на СГС (с което е
регистрирано преобразуването на ДФ“Х.“-С. в ЕАД“Н.с.“***, което поема всички
активи и пасиви на ДФ“Х.“-гр.С., която се прекратява) и съгласно чл. 17а от
ЗППДОП, която норма е обнародвана в ДВ, бр. 51/1994 г., е собственост на „Н.с.“ЕАД-гр.С..
Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя, че не се установява въз
основа на събраните по делото от страна на ищеца доказателства процесният язовир
да е собственост на ищеца. Съответно, съгласно §15а от ПЗР на ЗППДОП, която
норма също е обнародвана в бр. 51/1994 г. на ДВ, е разпоредено актуването като
държавни на предоставените на държавните предприятия недвижими имоти, които се
водят на отчет по баланс, и законосъобразно е съставен акта за частна държавна
собственост от 2.08.2001 г. Обстоятелството дали жителите на с.Д. и войници са
участвали с доброволен труд в изкопните работи, за което са събрани гласни
доказателства (показанията на свидетелите Й.Ф.П.и И.С.Б., разпитани в съдебното
заседание на окръжния съд на 27.11.2019 г.) не е обстоятелство, което само по
себе си да е свързано с установяване на правото на собственост върху язовира,
като в случая с оглед представените от ищеца, посочени по-горе документи, се
установява, че нито общината, нито ТКЗС са решили изграждането, финансирали и
изградили язовира, а това е сторено от държавата чрез съответни нейни
структури.
Ответникът претендира да притежава
права относно процесния язовир с оглед съставения на 4.03.1999 г. акт за частна
общинска собственост, съответно, с оглед съставения на 13.04.2016 г. акт за
публична общинска собственост. Първият акт, както е посочено в него, е съставен
въз основа на чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОС (обнародван в ДВ, бр. 44/21.05.1996 г., в
сила от 1.06.1996 г.), съгласно която разпоредба общинска собственост са
имотите, предоставени в собственост на общината със закон, въз основа на чл.
30,ал.2,т.4 от ППЗОС (приет с ПМС № 235/19.09.1996 г., обн., ДВ, бр.
82/27.09.1996 г., отменен, бр. 23/18.03.2005 г.), съгласно която разпоредба се
съставят актове за общинска собственост за язовирите от местно значение, както и
въз основа на решение от 26.02.1999 г. на ПК-с.К. (непредставена по делото). Съгласно
§7, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗМСМА (обнародван в ДВ, бр. 77/17.09.1991 г., в сила от
17.09.1991 г.), с влизане в сила на този закон преминават в собственост на
общините посочени видове държавни имоти, сред които язовири от местно значение.
Както бе посочено обаче по-горе, към датата на съставянето на акта за частна
общинска собственост 4.03.1999 г. процесният язовир вече е собственост съгласно
нормата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) на „Н.с.“ЕАД-гр.С., тъй като с приемането
на тази норма през 1994 г. изрично и специално е разпоредено, че при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, като в случая с оглед посоченото по-горе тези законоустановени
предпоставки са били налице и затова собствеността е придобита от „Н.с.“ЕАД-гр.С..
При тези обстоятелства актът за частна общинска собственост от 4.03.1999 г. е
непротивопоставим на собственика на язовира „Н.с.“ЕАД-гр.С. и не установява в
полза на ответника право на собственост, което той да може да защитава спрямо
ищеца. Обстоятелството дали процесният язовир е с местно значение е без правно
значение при така установеното съгласно нормата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) в
полза на ищеца право на собственост, съответно, неоснователно жалбоподателят се
позовава на нормата на §2,ал.1,т.2 от ЗМСМА, тъй като собствеността, която
принадлежи на дружеството, не може да се приеме да е принадлежала и да
принадлежи на общината, дори при установяване на местно значение на язовира. Видно
от представените от ответника с отговора на исковата молба решение от
18.06.2001 г. по адм.д. 1274/1999 г. на ОС-П.и решение от 28.01.2002 г. по
адм.д. 6944/2001 г. на ВАС, те са постановени в административно производство по
жалба на кмета на О.К. *** за коригиране на скица в землището на с.Д. от
собственост на ОПФ на собственост на ДПФ, с ответник по делото ПК-К., като се
касае за спор относно коригиране на записванията по скиците на собствеността
върху язовири от общинска в държавна, поради което с тях не се установяват
обстоятелства относно собствеността върху язовир „Д.“, включително такива,
които да са противопоставими на ищеца. Съгласно съставения на 13.04.2016 г. акт
за публична общинска собственост, в него като правно основание са посочени чл.
2,ал.1,т.1 от ЗОС (съгласно която разпоредба общинска собственост са имотите,
определени със закон) във вр. с чл. 19,ал.1,т.1 от ЗВ (съгласно която норма
публична общинска собственост са водните обекти, когато са разположени на
земи-общинска собственост и не са водни обекти по чл.11, според която норма
публична държавна собственост са посочени видове води и водни обекти,
включително водите в язовирите-държавна собственост) и решението от 28.01.2002
г. на ВАС. Разпоредбата на чл. 19,ал.1,т.4, б.“в“ от ЗВ обаче изрично урежда
изключения – обекти, които не са публична общинска собственост, а именно
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, които са
включени в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите, с
държавно и/или общинско участие в капитала, сред които конкретно язовирите,
включени в имуществото на търговски дружества с държавно участие. При тези
обстоятелства процесният язовир несъмнено не е бил обект-публична общинска
собственост по смисъла на чл. 19,ал.1,т.1 от ЗВ, тъй като той е собственост
съгласно нормата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) на „Н.с.“ЕАД-гр.С., след като с
приемането на тази норма през 1994 г. изрично и специално е разпоредено, че при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, като в случая, както бе посочено, тези законоустановени предпоставки
са били налице и затова собствеността е придобита от „Н.с.“ЕАД-гр.С.. Съответно,
актът за публична общинска собственост от 13.04.2016 г. също е
непротивопоставим на ищеца и също не установява в полза на ответника право на
собственост, което той да може да защитава спрямо ищеца. Установява се
следователно, че ответната община неоснователно е предявила с писмо от
21.03.2017 г., представено от ответника с отговора на исковата молба, спрямо
ищеца претенция да е призната за собственик на процесния язовир с искане в
посочен срок дружеството да освободи и да й предаде владението на язовира. Предявеният
от ищеца „Н.с.“ЕАД-гр.С. иск за признаване за установено спрямо ответника, че
дружеството е собственик на язовира, е основателен и правилно е уважен от
окръжния съд.
Установява се следователно, че
оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Решението на окръжния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.1 от ГПК общината-жалбоподател дължи да заплати на дружеството-ответник
по жалбата разноски за въззивното
производство. Претендира се от ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение при условията на чл. 78,ал.8 от ГПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 78,ал.8,изр.2 във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ
възнаграждението следва да се определи и присъди в размер на 300 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081/15.09.2020 г. по
гр.д. № 345/2019 г. на ОС-П..
ОСЪЖДА О.К. *** да заплати на „Н.с.“ЕАД-гр.С.,
***, ЕИК ***сумата 300 лв. – разноски за производството за юрисконсултско
възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)